/Поглед.инфо/ Защо всички в НС са единодушни по въпроса за Договора с Македония? Отговор: За хомогенизирането и поставянето на Балканите 100% под егидата и контрола на НАТО (разбирай САЩ) е необходимо всички страни да бъдат членки на военния блок. След Черна гора по съкратената процедура ще бъдат приети в Алианса всички балкански страни, които не са членки на НАТО. Затова се „премахват“ спешно всички двустранни търкания и конфликти. Натовското хомогенизиране на Балканския полуостров е необходимо за реализиране на американския проект „Триморие“ (включващ териториите на страните между Адриатическо, Балтийско и Черно море).
„Триморието“ има три основни цели. Първа, блокиране на комуникациите между Западна Европа (преди всичко Германия, Франция, Италия и други) и Русия. Става въпрос за прекъсване на газопроводи и нефтопроводи, които обслужват „Газпром“ и неговите контрагенти в Западна Европа. Второ, с размахването на „руската заплаха“ да се мобилизира целият военен и пропаганден потенциал на Източна Европа срещу Русия. Това е и истинската причина за огромния натиск върху страните от Източна Европа да започнат да отделят 2% от своя БВП за военни цели. Полша е водещата страна в „Триморието“ в Източна Европа. Трето, подсигуряване на условия за рестартиране на транспортен коридор №8 (Бургас-Дуръс, Албания), който включва нефтопроводи и газопроводи, транспортиращи газ и нефт от Близкия Изток и Каспийския басейн, които имат за цел да изместят „Газпром“ от европейските пазари.
Ускореното стартиране на проекта „Триморие“ наложи ускореното поставяне на власт на Зоран Заев в Скопие с активната помощ на структурите на Джордж Сорос, неговото легитимиране в София като премиер на Македония и подписването от страна на България на Договора с Македония, който очевидно признава, че македонският език не е западен диалект на българския език. А е „нещо“ друго. Въпреки че огромното мнозинство респектабелни учени по света твърдят точно обратното.
По-ясно казано, Договорът с Македония се подписва за сметка на българските национални интереси в дългосрочен план. Но българският елит на статуквото, управляващи и опозиция, се правят на главния герой от филма „Ни чул, ни видял“. Истинската причина за шумно прокламирания „пробив“ в двустранните българо-македонски отношения е стартирането на проекта „Триморие“ на Балканите, като най-вече промените засягат Западните Балкани. По ирония на съдбата това, което преди години Коминтернът не успя да постигне, го постигнаха соросоидите в София и Скопие, служейки за инструмент на чужда на Балканите политика.
До този момент единствено Турция, която заедно с Полша е призвана да бъде една от двете водещи страни в „Триморието“, води своя собствена външна политика. Сближава се с Русия, купува руско оръжие, води диалог с Техеран, унищожава мрежите на Фетхуллах Гюлен и други подобни „своеволия“. Това прави турския президент Ердоган изключително неудобна за Вашингтон политическа фигура. Унищожаването на мрежите на Фетхулла Гюлен в Турция, Европа и Азия е все едно да се унищожат мрежите на Джордж Сорос в Източна Европа. Реджеп Ердоган очевидно има авторитарни забежки и действа с недемократични способи, но под негово управление Турция се превърна в непрогнозируем партньор за Вашингтон и неговите геостратегически проекти. Затова Ердоган ще бъде атакуван постоянно и ще се търсят всевъзможни начини да бъде елиминиран от властта.