/Поглед.инфо/ Ненаучените исторически уроци от псевдоелита на България

След тридесет и две години ходене по мъките дойде времето да се съсредоточим и да си отговорим на въпроса:" Защо, когато една близка до нас, българите, активна част на човечеството търси и е на път да намери нов вектор в развитието на цивилизацията, ние, потомците на древен и доказал се през вековете народ, продължаваме да деградираме ,заровили главите си в дребнотемие, интриги и котерийни битки, приели родните "политици" нагло да влачат нацията към дъното?"

Всяко общество гради своето настояще и бъдеще на основата на господстващи мироглед , философия и идеология, призвани да генерират национална идея, която да мобилизара и окриля хората в движението им напред и нагоре! За съжаление, ние, българите, не съумяхме през изминалите три десетилетия самостоятелно да сътворим нищо смислено, а се заехме да вдъхваме живот на мъртвородени концепции и планове, имащи за цел да "промиват мозъци", да разрушат всичко по пътя си и да превръщат хората в роби на парите, властта и перверзните удоволствия!

Четвъртата технологична революция даде на честните изследователи възможност обективно и бързо да намират отговори на вълнуващите обществото и самите тях въпроси. И всички добронамерени и здраво стъпили на земята активни граждани търсят Истината в дългата история на човечеството и в духовните послания на Завета!

И когато на тази основа направим своите изводи и заключения, нека всеки един от нас да сподели на страниците на вестник "Нова зора" , в интернет -платформата "Поглед инфо" или в рубриката "Калейдоскоп" на сп. "Сигурност" онова, което той смята за най-съществено и определящо в спечелването на битката с посредствеността, грандоманията, лъже-пророците и псевдо-демократите за да я има България и народа да получи полагащите му се блага от природата и труда си!

Откриваме тази дискусия в опит за търсене и отстояване на Истината! Бъдете снисходителни в оценките си, защото това ,което искаме да направим със скромните си усилия е наложително и необходимо да оставим на поколенията за да не се "удавят" във водовъртежа на невиждания планетарен катаклизъм, предизвикан от неолибералната мизантропия, налагана от "откритите" и тайните общества, учредени и финансирани от световната "дълбока държава"!

История и държавност

37-ят президент на САЩ Ричард Никъсън е ръководителят с най-голям принос в годините на студената война за утвърждаването на Съединените щати като велика сила и хегемон в капиталистическия свят. Неговият съветник по националната сигурност Хенри Кисинджър си спомня, че успехът на тайната му мисия в Пекин през 1971 година се е дължал на избраната от президента Никсън линия за отслабване на СССР чрез приобщаване на Китай към Америка. Изучавайки задълбочено историята на Китай и философията на Конфуции той стига до извода ,че КПК, следвайки "мъдростта на традицията", а не принципите на пролетарския интернационализъм и световния троцкизъм няма да се занимава с "износ на революции" по света, което винаги през годините е представлявало екзистенциална опасност за властелините на света в западния свят. В речта си на приема, даван в негова чест, Никсън заявява : "Аз съм дошъл заради интересите на САЩ. Вие вярвате дълбоко в системата си, а ние също толкова дълбоко вярваме в нашата система. Не нашите общи убеждения са ни събрали тук, а нашите общи интереси и нашите общи надежди!"

Бластящ пример за държавническо мислене!! Истинският държавник, отстояващ като първи приоритет интересите на народа и Отечеството следва да черпи опит, знания и решителност в дейността си, преосмисляйки грешките на своите предшественици и утвърждавайки техния положителен опит! В тази връзка великият учител Конфуций съветва: " Ученикът трябва да се придържа към мъдростта на вековните традиции, но и да проверява дали те издържат на времето и дали не са повлияни от егостични интереси!"

Държавността и конформизма

Желанието за бързо приспособяване към изискванията и волята на силния е ключ към загадката, защо българският народ , оставен сам да решава съдбата си винаги изпада в тежко разстройство и изпитва панически страх от бъдещата неизвестност , а когато някой от "големите" решава, по една или друга причина, със собствени средства и етика да помага, винаги се намират "фоби" да го обявят за завоевател и агресор без да изчакат резултата. В същото време , явно поради комплекса си за малоценност, нашенските елити предпочитат да управляват чрез конформизма, защото така е най-неангажиращо и безопасно, а от друга страна, възлага крайната отговорност на метрополията, бързо и качествено се удовлетворяват бляновете за богатство, и дерибейство, стига господарят да е доволен!

Какво ни нашепват историческите факти за отношението на българите към държавността и държавата като гаранти за просперитета и благополучието на нацията?

От 1340-те години българска държава, реална държавност като възможност и висш принцип за управление, защита и грижа за гражданите е имало само 719 години, останалото е било робство и липса на собствена държава. От кан Аспарух до Тодор Живков ръководители на България са били общо 52-ма самодържци, от които 8 са били на власт до една година, 6 – до три години, 4 – до пет години – твърде малък срок за да имат място в националната история.. Най-дълго на престола са били: Кардам -26 г. (777-803), св.Борис-Михаил - Покръстител - 37 г. (852-889), Симеон Велики- 34 г. (893-927), св. Цар Петър I - 42 г.(927-969), Иван Асен II- 23 г. (1218-1241), Иван Александър - 40 г.(1331-1371), Тодор Живков - 33 г.(1956-1989), които в исторически глобален план са оставили следа в пантеона на славата на българската държавност . Но това са само 234 години, а ако прибавим и другите светли имена на български владетели като кан Кубрат, хан Аспарух, кан Тервел, кан Телериг, хан Крум, хан Омуртаг и крал Калоян , то цифрата нараства до 319 години, което е едва 24% от годините , през които българската нация е имала пълноценно държавно управление. През останалото историческо време , та и до днес , български народ е носил тегобите на непрекъснати войни, заговори, интриги, убийства, предателства, борба за власт, шпионаж, безпринципни договорки за лично обогатяване и оцеляване, което няма нищо общо с държавността, с единението , с вярата , с грижата за обикновените хора, плащащи непосилни данъци, изпълняващи безкрайна военна повинност и понясящи на гърба си набезите на византийци, хазари, араби, монголо-татари, османци и "цивилизовани" западняци. И безнравственото ограбване на труда им от боляри, църква, капиталисти, чиновници и олигарси!.

Юридическото признаване на българската държава като част от Европа е закрепено със сключения в Константинол Мирен договор на кан Аспарух с византийския император Константин IV Погонат през 681 година, по силата на който Византия отстъпва на България областта Долна Мизия на север от Стара планина до р. Искър, но без гр. Одесос и околното крайбрежие. Оттук насетне до превземането на Цариград от кръстоносците , България като по-слаба и нова държава е поставена в политическа зависимост от силния си съсед , независимо военните си успехи и умела дипломация – владетелят ѝ трябва да бъде одобряван винаги от Византия, а нейната независимост като държава трябва да бъде потвърждавана от хегемона при всеки възникнал казус.

Не по различен е и подхода в духовната сфера. Константинополската Източноправославна църква до обявяването на Схизмата през 1054 година води скрита битка с Римокатолическата църква за влияние сред "варварските" народи и племена. Владетелите на новите държави в т.ч. и на България започват игра с всяка от двете конкуриращи се църкви за да намерят най-благоприятни условия за себе си, правейки невероятни компромиси с традиции, индентичност и интереси. Св. цар Петър I, въпреки 42-годишния си мирен период с Византия, признаването от нея на царската му титла и автокефалността на българската православна църква, както и свадбата му с дъщерята на византийския император, до последно търси възможност, за сключване на "уния" с Римокатолическата църква. Същото предприема по-късно и цар Самуил, който не е признат от Византия , а от Римския папа за цар на българите. През 1203 Калоян сключва уния с папа Инокентий III и Българската до този момент православна църква признава върховенството на Римокаталическата църкава. България остава в лоното на католицизма до 1235 г. ,когато Всеправославния събор в Лампаск отменя унията на крал Калоян с папата.

Конкуренцията между двата центра на гръко-римската цивилизация - Рим и Константинопол - практически погребва окончателно претенциите за изключителност на всеки един от тези вглъбени в себе си средновековни колоса. Конформизмът на българските владетели , стремежът конюктурно , макар и за кратко да се възползват от слабостта на някой от императорите за да решат вътрешните си проблеми в борбата за власт, богатство и безнаказаност води до това ,че те не забелязват случващото се извън границите на царството и не правят нищо за да участват в назряващото преразпределение на властовите центрове в Европа и мюсулманския свят. България, въпреки огромния си потенциал на млада и напориста държава излязла териториално на три морета, не успява да види собственото си място в този нов свят от отделни засилващи се държави-монархии и регионални обединения. Де жа вю с днешния ден!!

Св. цар Петър I и цар Иван Александър, най-дълго управлявалите българската държава мъже , с активната си международна дейност, скрепявана и с династически бракове, успяват да получат мир и авторитет в Източна Европа, но, явно това впечатление е измамно,защото само петдесетина години след тяхното управление България пада под византийско и, съответно, под османско робства. Не предприемайки никакви действия за вътрешна консолидация, за сплотяването на народа около общодържавна политика,насочена към подготовка за отразяване на големите опасности, идващи от нашествието на мюсулманските орди и историческата им неадекватност, довеждат до това, че и Първото и Второ български царства безславно загиват, оставяйки на произвола на съдбата и на волята на завоевателите един цял народ, търсещ в годините на робството закрила и надежда единствено в православната вяра, в манастирите и от православните си събратя на север от тях.

Историята на Третото българско царство е христоматиен пример на това, как един древен народ, зомбиран към компромиси и отстъпки пред бруталните чужди властелини и нашественици, няма силата да намери себе си , да роди и създаде ръководители , които да виждат по-надалеч и "отвисоко" развитието на световните процеси, да приемат като своя мъката и надеждите на хората и да поемат своята персонална отговорност по-добър живот и благополучие на народа. Това, че той е заслужил по-добра съдба е видно от саможертвата и героизма на поробените обикновени българи от Копривщица и Мала черква, от Батак и Перущица, от Панагюрище и Брацигово, в Дряновския манастир и Карлово. Урапатриотите от кръчмите в Браила и в БРЦК, които след време ще поведат котерийни битки за настаняване сред политически "елит" на Третото Царство , обявяват Априлското въстание, но по време на самото въстание се скриват неизвестно къде и оставят въстанието, например, в Първи революционен окръг, на произвола на съдбата. След три месеца, те ще се появят в Румъния и ще започват отново да агитират за незабавна подготовка на следващо въстание в България,докато в същото време зам.ръководите-лите на зоната Георги Измирлиев и Иван Панов са арестувани и по-късно обесени.

Но 200-те изгорени села и десетките хиляди зверски убити от турските башибузуци българи възпламеняват съвестта на честните европейци и славянските ни братя в Русия. Макгъхан, Достоевски , Виктор Юго впрягат таланта си и "заповядват на своята съвест да действа".Този невиждан граждански подем заставя властелините на света, задкулисните играчи и "творците" на историята да се включат в играта .Още повече ,че Османска Турция вече е отживелица и срам за Европа на революциите, на призивите за братство, равенство и свобода, на Наполеоновите закони и "Капитала" на Карл Маркс.

Руският император Александър II поема риска да смути спокойствието на големите играчи в битката за преразпределение на пазарите и зоните на влияние в Европа. Историческото време е дошло! Проливите, Черноморието и Балканите са чувствителна зона за руската империя в битката ѝ с Великобритания, Австро-Унгария и Германия. Войната е обявена! Русия, особено след тежката загуба в Кримската война от 1856 година тръгва да изпълнява справедлива мисия, приветствана от честното човечество. И побеждава! Народът на България участва с ентусиазъм и доброволно редом с руските си братя в Освобождаването на Отечеството! Тук вече няма конформизъм и тънки сметки! Залогът е съдбата на цял европейски народ, изпълнение заветите на дедите и родовия дълг пред бъдещите поколения!

След Сан Стефано, подписаният мирния договор и безапелационната победа на руската армия, стигнала до предградията на Цариград , с нова сила започват задкулисните договорки, интригите, шантажа и "мръсната" игра! Русия отстъпва, България губи много от територията , завоювана от българските царе в предишните столетия! На Русия е дадено правото да изгради администрацията на Третата българска държава и да посочи първия княз на Третото българско царство. Александър II избира Александър Батемберг, офицер от руската армия, участник в Руско-турската война, син на Александър фон Хесен-Дармщад, брат на съпругата на руския император. За младият аристократ да си монарх на европейска държава е подарък на съдбата. 22-я годишният монарх пристига в София, която през 1879 година е с население 11694 жители, с 2 училища, 10 хана и 120 дюкяна, няма осветление и канализация, а за княжеска резиденция е определен бившия турския конак, където само преди шест години е подписана свъртната присъда на Васил Левски. Князът не знае нищо за България, освен спомена от войната преди две години, но той с ентусиазъм се заема с новата работа. Признателен на чичо си, който само преди няколко десетилетия е отменил феодалното крепостно права в Русия , той гледа към капиталистическа Европа , където са парите, бизнеса, удоволствията и търсеното признание. Той не е равнодушен към Австро-Унгария и Германия, а и либерално-настроеният му чичо допуска свободомислие. За княза е разбираемо – той е потомствен немски аристократ, докато новоизлюпените български големци са раздвоени на кого да се кланят и козируват – на Русия или на Европа. Военните и огромната част от интелигенция и народа са за Русия, но политиците, търговците, първите български предприемачи са заинтересовани от нахлулите в страната западни бизнесмени-средна ръка, желаещи да строят железници и пътища, да обработват тютюна, кожите, да градоустройстват, да търгуват. И немските, френски и швейцарски банки, готови да дават кредите, но срещу държавни гаранции! Неочаквано нещата придобиват драматичен характер : Александър II е убит при атентат и на руския трона се възкачва Александър III, консерватор, командващ Русчукския отряд на руската армия по време на войната. Той не харесва първия си братовчед Александър Батемберг и е критично настроен срещу новия политически български елит. Княз Батемберг избира да провежда независима от Русия политика,поглежда смело на Запад, суспендира Конституцията и управлява чрез "режима на пълномощията". Русия е недоволна от орязването на правата на руските военни съветници, българските военни и интелигенцията е на страната на императора и през 1883 година действието на Търновската Конституция е възстановено. Немският аристокарат проявава характер, отстоява българската независимост от абсолютно погрешната политика на руските военни в България, което лично го противопоставя на руския император и той е принуден да абдикира. В резултат на този исторически и неочакван сблъсък са появявт няколко последици с историчиско значение: първата е, че България постига обединяване на страната чрез Съединението на Княжеството с Източна Румелия, втората е, че в отношенията между България и императорска Русия настъпва тежка криза, която ще продължи практически над 60 години, през които двете страни ще са дълго в състояние на война помежду си, третата ,че в българското общество конформизмът се утвърждава окончателно, обхващащ весе по-големи групи от населението, като "филите" и "фобите" вече са разделят на три фронта - проруски, проевроатлантически и протурски, като четвъртата група – патриотичната, оглавявана преимуществено от урапатриоти губи все повече влияние за сметка на аполитичността и апатията в над половината от българските граждани. Това отсъствие на държавническо мислене и абсолютна разединеност в българското общество, обезсилва всяка продуктивна мисъл и идея за просперитет и развитие и обрича България на деградация, бедност, загуба на суверинитет и територии.

Държавността и "дълбоката държава"

През 716 година българският хан Тервел и византийският император Теодосий III сключват мирен договор, по силата на който "двете държави се задължават да си предават емигрантите ,които са обвинени в заговор срещу законния врадетел". Това е първата правна норма в историята на българската държава, където официално се признава за съществуването на пета колона , която работи тайно с цел нанасяне ущърб на друга суверенна държава. Този член от мирния договор легитимира дейността и на "дълбоката държава" , но в случая може да говорим за разузнаване, защото легитимната държавна власт е възложител за дестабилизацията на противника. Когато тази противоправна дейност се извършва от хора и структури ,които формално не представляват държавата, то тогава говорим за частни, корпоративни, групови, мафиотски и пр. интереси. Преминаването на границата между единия към другия вид дейност е въпрос на техника, защото е извън контрола на обществото, поради което тя е не само противоправна, но и дескредитира самата държавност.

Вероятно, за основател на българска "дълбока държава" би следвало да приемем хан Телериг, който така предразполага византийския император Константин V Компроним, че той му изпраща списък с имената на всички свои тайни агенти в столицата Плиска. Телериг ги избива, установява продължителен мирен период с Византия, а след време самия той търси политическо убежище в Константитнопол , където синът на Константин, император Лъв IV Хазар, го приема с почести , кръщава го с христианското име Теофилакт и го удостоява с титлата "патриций".

Такива отношения между хора от различна националност и морал, чиито държави са в постоянна вражда, може да има само тогава, когато някой или нещо ги свързва завинаги. Това може да бъде и властта, и парите и удоволствията! Формата на организация на подривната дейност е въпрос и на фантазия, и на традиции, но членовете на съответната структура са обвързани с тежки и пожизнени зависимости. Централизираната държава, особено самодържавието е водило сурова битка с тези тайни формирования. И това е естествено. Там, където интелигенцията, изявени представители на силовите структури и съдебната власт са обединени в едно , при това извън държавните си ангажименти е налице огромна опасност за съществуването на самата държава. И ако "дълбоката държава" на някои от великите сили се инден-тифицира с тези закрити структури, то това вече е опасност и за планетата като цяло.

На 22 септември 1944 година Уйнстън Чърчил произнася реч в Палатата на общините, в която заявява: "Русия сдържаше и унищожи по-голямата част от противостоящите ни сили в сравнение с всички, които се сражавахме с немците на Запад. Именно върху нея падна основната тяжест в наземните сражения. Бъдещето на света, в това число, разбира, се и бъдещето на Европа зависи от сърдечността, доверието и разбирателството при асоциирането на народите на Британската империя, Съединените щати и Съветска Русия". По-рано ,на 1 декември 1943 г., по време на срещата на тримата големи в Техеран, Франклин Рузвелт в последният тост по случай 60-годишнината на Чърчил, обръщайки се към Сталин заявява:"Тук, в Техеран, ние се убедихме, че различните идеали които изповядват нашите нации могат да съществуват съвместно и хармонично, заставяйки ни да работим за общото благо!"

В същото време, резидентът на Управлението на стратегическите служби (Office of Strategic Services, OSS) на САЩ Алън Дълес през есента на 1945 година ръководи операция „Разцепваш фактор“, целяща да предизвика съпротива и въстания, без да се стига до нова война, в страните с народна демокрация от Европа. В приетата Доктрина, аргументираща изпълнението на тази задача, Дълес пише:

"Втората световна война е пред края си. Всичко ще се уталожи и ние ще хвърлим всичкото злато което имаме, цялата си материална мощ за да "промием мозъците" на руските хора.Създавайки хаос, ние незабележимо ще подменим техните ценности с фалшиви такива и ще ги заставим да повярват в тях. Ние ще създадем свои единомишленици, помощници и съюзници в самата Русия. Епизод след епизод ние ще провокираме грандиозна трагедия с гибелта на този най-непокорен народ на земята, предизвиквайки окончателното помръкване на неговото самосъзнание....

Литературата, театърът, киното – всички те ще пресъздават и прославят най-низките човешки страсти. Ние всячески ще подкрепяме и издигаме т. н. "художници", които ще насаждат и набиват в съзнанието на населението култ към секса, насилието, садизма, предателството – с една дума, безнравственост от всякакъв вид.....

В управлението на държавата ще създадем хаос и неразбория. Незабележимо, но активно и постоянно, ще поощряваме назначаването на тъпи и прости чиновници, на рушветчии и хора без морал.Честността и порядъчността ще бъдат осмивани и никому ненужни, превръщайки се в отживелица от миналото. Грубостта и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх и враждата между народите, и, най-вече, враждата и омразата към руския народ – всичко това ние ловко и манипулативно ще култивираме сред обществото.

И само някои, твърде малко на брой хора ще се десещат или ще разбират, какво се случва и за какво става дума. Но подобни хора ние ще докарваме до безпомощно състояние, ще ги правим за смях, ще намерим начин да ги опозорим и принизим в общественото съзнание....

По този начин ние ще дестабилизираме поколение след поколение...Ще воюваме за съзнанието на хората от най-ранно детство и юношеството, като главното внимание ще бъде насоченео към младежта, която ще разлагаме, развращаваме и разкапваме. Ние ще направим от тях космополити."

Няма по-точна характеристика за облика на съвремненна България от реализираната концепция на "дълбоката държава", залегнала в програмната доктрина на бившия директор на ЦРУ. Невероятно е ,че по едно и също историческо време, двама силни ръководители на двете велики държави- САЩ и Великобритания, влизат в пълно противоречие с плановете и реалните действие на подведомствените им специални служби насочили, цялата си мощ за дестабилизиране на третата страна-победителка във Втората световна война– Съветския съюз.

Така изглежда "дълбоката държава" в действие – парите и тайната власт решават всичко! И логично възниква въпроса: "Защо в хилядолетната човешка история здравите сили, каквито безспорно съществуват, не намирит ефективно противодействия на световното зло?" Вечен въпрос, и ако искаме да има прогрес и развитие в обществото, то трябва постоянно да търсим отговора за да е ефективна и неотслабваща битката ни с човеконенавистната идеология и политика! Силният мачка слабия, големият утвърждава своята "държавническа" хегемония за сметка на погазване суверинитета и културната индентичност на народите-васали! И се оказва, че в името своето лично забогатяване и външна протекция местните елити се отказват от държавническо мислене и защита на националните български интереси, налагайки като основен принцип в своята външна и вътрешна политика конформизма с унизителното поддакване и козируване на силните на деня – византийци, монголо-татари, османци, руснаци, австрийци, днешните обединени западноевропейци и американци. И то в поза: все наведени, все угоднически усмихнати и скандиращи: "Винаги готови! На вашите услуги, господа!"

Държавническото мислене предполага съзнателен отказ от интерес , когато той влиза в противоречие с обществения! Спазването на този принцип касае и управляващи ,и управлявани. Първосигналният инстинкт за самосъхранение, когато е в приемливи рамки оправдава в някаква степен стремежа за власт и пари.Заедно с това, човек следвайки емоциите си има нужда и от най-различни удоволствия, за които също са нужни пари,а за повече пари – и власт!Но когата този стремеж от естествен се деформира в самоцел и фетиш, то тогава говорим за неуправляем животниски нагон, а неговите носители за хора-животни!

Държавническото мислене и поведение не отхвърля задоволяване на различните потребности, но изисква от човека целенасочено и постоянно да се усъвършенства професионално и интелектуално така, че да е в състояние максимално да чувства и проявява грижа, състрадание и заинтересованост за решаване проблемите на другите хора , особено на тези в неравностойно и затруднено положение.

Държавническото мислене е задължително условие за хора, които самоопределят себе си като част от елита на обществото. Елит не може да има, а още повече да функционира, ако народа не го признава и уважава в широкия смисъл на думата. Елитът като самодостатъчна водеща и обособена класа вече не съществува, защото парите не превръщат притежателят им в признат от обществото член на елита на държавата. Преуспяват онези държави, в които елитът и народа са единни и всеки един от тях се чувства стопанин на своята страна, независимо от заеманото място в йерархията на обществото. Това е изпълнимо само при положение, че политическите партии, представители на различни социални групи и колективни интереси внедряват в общественото съзнание и практика такива обществени отношения, които съответстват на народопсихологията и манталитета на гражданите, съчетани с най-добрия световен опит в областта на теорията и практиката на държавното управление.

Интересен и специфичен, като всичко случващото се в Поднебесната е патерналистичната концепция на Конфуции за държавата, в която владетелят е "баща на семейството" и държавата е "едно голямо сплотено семейство". Отношенията в семейството-държава се градят на уважение, преданост, доверие и отговорност на един към друг. Конфуции извежда пет вида отношения между хората , които изцяло обхващат всички обществени отношения: а/ между баща и син; б/ межде мъж и жена; в/ между братя; г/ между различни семейства; д/ между владетеля и поданиците (между началника и подчинените). При всички тези отношения стопроцентна е подчинеността на по-младия на по-възрастния и на по-ниско стоящия към по-високо стоящия. По възрастния и по-високо стоящия се грижат за по-младите и подчинените. При навършване на определена възраст децата и по-младите поемат изцяло грижата към родителите и по-възрастните.

В демократичните държави, където източник на властта като отговорност за съблюдаване на държавността е суверена(народа), който избира свои съграждани да ръководят държавата за определен период. Политическите партии, които са посредници между хората и бъдещите чиновници-слуги на народа за да спечелят доверието на хората следва да изградят "образ на бъдещето", който да олицетворява целта на държавното управление за определн период. Наскоро, дни преди парламентарните избори в РФ, президентът Путин заяви ,че той си представя националната идея на Русия във вид "на семество от мъж и жена, които отглеждат три или четири деца". Прекрасен интегрален образ, който заставя спечелилите изборите партии да направят така ,че младите руснаци, без призиви да спасяват страната от демогрофския срив, сами да искат да увеличават семействата си, поне с по едни член годиишно.А това би означавало да имат и жилище, и достъпно качествено медицинско обслужване, и образование съобразно интересите на подрастващите, и културен отдих, и спорт, и добри заплати за родителите, и добри пенсии за възрастните и т.н. Ако търсим подобен образ за национална цел за България през следващите четири години, то това би трябвало да бъде количеството българи, завърнали се в Родината от принудителната икономическа имиграция. Неотдавна в интернет-пространството бе публикувана графика от преоброяването на българското население за периода 1900 г.-2011 г. През 1946 г. населението на страната е било 7 029 349, през 1985 г- – 8 948 649 души, през 20117 364 570 . Прогнозите след преброяването тази година е ,че населението ще бъде на нивото на 1934 г. – 6 077 939. С други думи, по време на управлението на Тодор Живков България е била близо девет милиона , а след демократичните промени, през 2021 г. тя ще е с три милиона по-малко. Ето това е един интегрален показател за това, че партиите , които искат да дойдат на власт трябва да създадат такива условия на живот, че всички наши сънародници, които в момента участват в издръжката на пенсионерите в приятелската евроатлантическа общност да се върнат в Родината и да продължат да синовния и родитилски дълг към своите родители и деца , но и да дават принос в солидарната пенсионна система на България, защото идва времето, когато за изплащането на пенсиите на хората, отдали най-хубавите си години на България ще се налага да се теглят скъпи външни заеми!!

Когато обвързваме държавността с просперитета на Отечеството е редно към отговорните "слуги на народа" и, най-вече, към "главния отговорник" да прилагаме система за оценка на свършеното от тях по формулата: оценката на обществото, а това означава и самооценката на управленеца за свършеното от него по врем на службата му да е дроб,в числителя на която да е резултата,а в знаменателя да са предварително обявените претенции, визия, обещания, планове и т.н. Например, един гастролиращ пишман-политик бе заявил ,че ще оправи страната за 800 дни и бе избран за шеф на "слугите на народа". След прилагането на формулата, то неговия резултат се оказа "нула", а оттам и оценката за неговата четиригодишна дейност е също е "нула". Даже, може би и отрицателна, ако се вземат под внимание затворените четири малки блока на АЕЦ"Козлудуй", нелогичното забогатяване от играта с външния дълг, от продажбата на енергийните дружества, от приватизационните сделки по шулево-прокопиевския метод на най-младите министри-милионери и пр.

ххх

Все по-често в компании и на обществени места чувам приказката: "А бе, то ние някак си ще се оправим, ама за държавата е обидно и, като че ли тя си отива!"

Ще допуснем ли това да се случи , братя българи?!

сп."Сигурност"