И паметта – в орбитата на лицемерието и интересите

/Поглед.инфо/ Продължение от 29.12.2022 г.

Навлязохме в годината, когато ще отбележим 80 г. от спасяването или оцеляването (според многото спорове за думата) на 48 000 евреи в старите български земи, но и от депортирането към Треблинка на над 11 300 души от земите на Македония и Егейска Тракия, които са се намирали под българско управление през 1943 г. На 29.12.2022 г. напомнихме една доста интересна дискусия по темата в интервю отпреди 10 години с трима изтъкнати историци - проф. Надя Данова, проф. Румен Аврамов и Николай Поппетров., които в един глас определят като държавен антисемитизъм случилото се в ония бурни времена на Втората световна война у нас.

Днес продължаваме публикацията, още повече, че има и нов повод. В последните дни на 2022-ра бе съобщено, че Столичната община е одобрила идеята на прокурори и следователи на пл. „Възраждане“ да се постави грамаден черен паметник на „юристите - спасители на българските евреи“. Спорно предложение най-малко по две причини – първо, вярно е, че юристи участват в борбата за спасяване от депортация на евреите от старите земи, но пак юристи са измислили „врътката“ в антиеврейските закони, приети от 25-то Народно събрание – на евреите в Македония и Беломорска Тракия да не се даде българско поданство, което получават всички останали жители там, и заради това евреите от тези предели е можело да бъдат депортирани към Треблинка и изтребени в газовите камери. И второ – освен юристи в борбата за живота на българските евреи в „старите“ земи участват и много други професионални гилдии, Светият синод, комунисти, самите протестиращи евреи и особено съюзниците СССР, Великобритания и САЩ. Защо само на юристите ще издигаме паметник?

И най-интересното – същата Столична община вече пет години не разрешава да се постави паметник на българските деца, най-невинните жертви на Втората световна война, какъвто има в много държави в Европа. Идеята за такъв паметник с надпис „Никога повече!“ е подкрепена от българи от цялата страна, хора от всички партии и етноси, но според „корифеите“ от общината тя била „политическа“. А сред депортираните от българската власт евреи от „новите“ земи, унищожени в Треблинка, има и 3000 деца, които също са в списъка на паметта за замисления скромен монумент на малките жертви. И представете си, че току пред Новата година главният прокурор Иван Гешев изрече на международна конференция, цитиран от медиите, дословно следното: „Тъгувам, че тогавашната българска държава не е успяла да спаси 11 434 евреи от Македония и Тракия, които са били под нейния административен контрол… Почитаме паметта им и съжаляваме, че не сме успели да спасим и тях“. Празнословие е това на фона на факта, че за един месец са минати всички процедури за паметник на „спасителите”, а пет години се отхвърля и размотава предложението за паметник на жертвите. Лицемерие и интереси – нищо общо с хуманизма и паметта.

"Държавният антисемитизъм 1940-1944 г. Български хелзинкски комитет" https://www.bghelsinki.org/bg/publication/drzhavniyat-antisemitizm-1940-1944-g

Снимка: bnr.bg

ОБЕКТИВ: Г-н Аврамов, във вашето изследване за държавния антисемитизъм в България през 1940-1944 г. твърдите, че икономиката е едно от полетата, които разкриват мотивацията, движещите сили и последиците на антисемитската политика.

РУМЕН АВРАМОВ: Икономиката е със сигурност един от мотивите. Цялата идеологическа обосновка, която стои зад Закона за защита на нацията от 1941 г. и зад последвалите антисемитски наредби от онези години не крие, че еврейското малцинство е третирано като вредно, като общност, която играе негативна роля за българското стопанско развитие.

Първият етап в законодателните мерки забранява на евреите да упражняват определен кръг професии и занятия, въвежда ограничения за практикуването на свободни професии. Това води до принудително прекратяване на дейността и до прехвърляне имуществото в множество фирми от евреите на българи. Същевременно, евреите са принудени в качеството си на физически лица да декларират движимостите и недвижимостите си и да предадат „излишъците“. Естествено, в хода на всички тези процедури се създават възможности за спекула, рекет, грабеж, икономическо мародерство.

Икономическият натиск се усилва многократно след средата на 1942 г., когато българското правителство влиза в преговори с Германия за депортацията на евреите от страната и е създадено Комисарството по еврейските въпроси. В края на август 1942 г. кръгът на забранените дейности се разширява чувствително. Рестрикциите върху стопанската дейност на евреите стават много по-ожесточени, акционерната и едноличната им собственост е „побългарена“ (както се казва тогава – „аризирана“). Това се осъществява чрез различни механизми, като бившите им конкуренти се активизират, за да придобият принудително предлаганото за продан огромно количество активи.

В рамките на тази втора фаза е и онова, което се случва в Беломорието и Македония. Там същите тези разпоредби са приложени с пълна сила, като вече става въпрос за побългаряване на личното имущество на смъртници. Впечатляващо е настървеното нахвърляне върху тази собственост не само от частни лица, но и от държавни институции, неправителствени и благотворителни организации (дори Червения кръст). Организират се стотици търгове за закупуване на вещите, където се стичат представители на официални ведомства и множества от „обикновени граждани“, петимни да придобият на безценица излаганите вещи и покъщнина. В „новите земи“ се организират дори затворени търгове, изключително за местните български чиновници.

А не трябва да се забравя и че един от най-големите хищници е държавата, която щедро се „облажва” с еврейските капитали. Много от големите предприятия стават държавна собственост. Те или не намират собственик и попадат в държавни ръце, или правителството просто ги национализира (изкупувайки акциите), тъй като ги е намерило за апетитни активи и за поле, в което администрацията ще може свободно да се разпорежда.

НИКОЛАЙ ПОППЕТРОВ: Още в края на 20-те години на 20 век, когато хората на Крум Митаков (Съюз на българите/Съюз на българите фашисти - националистическа организация, възникнала от организация на военнопленници и заложници през Първата световна война) отричат Ньойския договор, се поставя темата за ограбването от световния капитал на стопанствата на държави като България. Там фигурира и темата за световния еврейски капитал. Това, че евреите са грабители и са виновни, не е измислено от Хитлер през 1933 г. То съществува през 20-те години в България и не като продукт на германско влияние.

НАДЯ ДАНОВА: Тази тема се чува още в края на 19 век.

НИКОЛАЙ ПОППЕТРОВ: Да, но в края на 20-те години вече звучи почти като марксическа трактовка – безотечественият едър капитал, свързан с международното еврейство и с масонството, извършва световен заговор, в който жертви са държави като България. Ньойският договор, според тези твърдения, е продукт на този либерално-масонски и световен еврейски заговор, но нещата се свързват с болшевизма – ръководният елит на болшевиките е от евреи. По-нататък това е темата, която ще доведе тези хора до антикомунизма и до симпатия към режима на Хитлер. Васил Митаков, правосъден министър през 1938-1942 г., казва: „Ние живеем в най-славната епоха – епохата на Хитлер, който донесе справедливост на Европа!“ Хитлер „дава” на България Беломорието, Македония и Добруджа и тогава за Митаков Хитлер се превръща в икона. Същото го прави и професорът-юрист Любомир Владикин, но при него нещата са малко по-сложни. Неговият антисемитизъм е с германска фразеология.

НАДЯ ДАНОВА: В края на 19 век темата за „вредната роля на евреите” присъства в текстовете и на хора с леви убеждения. Така Илия Йовчев говори, че „идват евреите и ще ни изкупят земята”. Твърди се, че евреите са международният капитал, който експлоатира работниците.

НИКОЛАЙ ПОППЕТРОВ: В края на 19 век старият Владикин, Никола Йонков също има в своята публицистика някакви антисемитски забежки. През 1942 г. Владикин в идеологическата биография на Хитлер казва, че евреинът е като змията и където го видиш, трябва да му стъпчеш главата, за да не те ухапе.

ОБЕКТИВ: Все пак, в хода на разговора ни нека уточним къде са началото и краят на държавния антисемитизъм?

РУМЕН АВРАМОВ: Началото е Законът за защита на нацията, чиито проект се обсъжда през есента на 1940 г., за да влезе в сила в края на януари 1941г. Антисемитизмът вече е държавен, тъй като за него се коват закони. Краят е през август и началото на септември 1944 г., когато започват да се приемат закони и разпоредби, които постепенно (по-радикално от октомври нататък) отменят антиеврейското законодателство. Символичен акт в това отношение е присъдата на VII състав на Народния съд от 2 април 1945 г. Парадоксално е, че Димитър Пешев, който е съден от друг състав, получава 15-годишна присъда, толкова колкото и Ярослав Калицин – една от ключовите фигури в Комисарството по еврейските въпроси. Като цяло, половината от обвиняемите от VII състав са осъдени условно или са оправдани, т.е. не излежават наказание.

ОБЕКТИВ: А защо, г-н Аврамов, във вашето изследване „Спасение“ или падение“ по темата за държавния антисемитизъм в България отделяте специално внимание на една папка с надпис „Ходатайства” от архивите на някогашното Комисарство по еврейските въпроси? За лицемерието на държавната машина ли намеквате?

РУМЕН АВРАМОВ: Папката „Ходатайство” от архива на Комисарството осветлява интимните начини, по които се прилага всяко законодателство в България, проявите на симпатия или антипатия от изпълнителите на законите, използването на разпоредбите им за лична облага.

Папката е набор от документи, запазили следи от намеси при осъществяването на антисемитските мерки. Сега тези неща се случват по телефона, във виртуалното пространство или по много други начини, като рядко остават „материални“ свидетелства. Но тогава културата на корупцията и ходатайството е различна. Мнозина са смятали, че имат права върху онова, което се разпродава, писали са без свян исканията си (най-често за квартири и назначения) към Белев и към други лица в Комисарството върху гърба или на лицето на визитната си картичка. Успехът е различен, но всичко запазено говори как разнолик кръг от „елитите“ (сред тях срещнах главата на Православна църква по онова време, депутати, чиновници, професор…) приема, че е в реда на нещата да се обърне към една въпиющо репресивна институция, за да получи лични облаги или клиентелистки услуги.

В папката има ходатайства и в полза на евреите, най-вече по повод техни искания от май-юни 1943 г. да бъдат изселени в градове, където имат близки или приятели. Тук всичко е случайност и зависи от добрата воля на чиновниците от Комисарството. Двама или трима от тях са били овластени да разрешават евентуално ново местожителство. Не бих нарекъл техните решения благодеяние или хуманна постъпка, защото в нито един от случаите не проличава несъгласие със самия принцип на гонението или с погазването на гражданските права.

ОБЕКТИВ: Нека в края на разговора ни дадем отговор на въпроса спаси ли България всичките си евреи? Вече уточнихме, че според българския премиер се е случило само спасението.

НАДЯ ДАНОВА: Според мен подходящата дума е „оцеляване”. Първият български текст, в който видях думата „спасение” (поставена в кавички), беше в текст на Николай Поппетров в предговора към спомените на Димитър Пешев (2004) и аз съм напълно съгласна с автора. Румен Аврамов я постави в заглавието на книгата си (2012), с което предизвика бурни реакции.

Много хора просто не знаят за това, което се е случило с евреите в Беломорска Тракия и Вардарска Македония. Не се знае и това как точно и от кого е осъществена депортацията. Двамата с Румен Аврамов подготвяме публикация на документи за случилото се в началото на март 1943 г. в окупираните от България територии. Това ще бъдат представителни документи, тъй като става дума за един огромен масив от материали, съхранявани в българските архиви. Документите разкриват организирането и провеждането на депортацията от българските власти. Който иска, ще може да прочете.

ОБЕКТИВ: За държавата е удобно да се скрие зад обществото. Г-жо Данова, вие пишете, че българската държава като носител на отговорността за депортацията трябва да стане мотора на дописването на темата. Очаквате ли това да се случи?

НАДЯ ДАНОВА: Предложихме на Централния държавен архив да публикува сборник с документи от Комисарството по еврейските въпроси, от Българската народна банка, от Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, от Българската църква и др., тъй като тези документи се съхраняват именно в ЦДА. Беше ни отказано. Но те, все пак, ще излязат. Подготвяме два тома, което е малка, но представителна част от съхраняваната в архива документация за депортацията.

АНТОАНЕТА НЕНКОВА: Само преди дни премиерът Борисов казва: „Спасението на евреите”.

РУМЕН АВРАМОВ: Премиерът със сигурност няма особени познания в материята, а и не е известен с чувствителност към историческите нюанси. Но по-важното е, че той е поредният политик, който налага държавна политика по въпроса. Това, както в комунистическите времена, води до формулирането на единствено правилна държавна историческа истина. В момента тя се формулира от лицето Спас Ташев, който безочливо и грубиянски манипулира миналото, налагайки възможно най-безсмислената линия: да се отричат неоспорими факти. Това неизбежно ще се обърне срещу България.

НАДЯ ДАНОВА: Бихме могли да погледнем какво се случи във Франция. До 1995 г. френската държава отказва да поеме отговорност за депортираните евреи по време на режима на Виши. Едва в края на 20 век Жак Ширак поема отговорността и заявява, че френската страна носи отговорност, тъй като депортацията е осъществена от французи. След това пак настъпва отново мълчание. Тази година, когато бе избран новият френски президент, всички очакваха да видят каква позиция ще заеме той по този въпрос. Франсоа Оланд също пое отговорността за случилото се с евреите във Франция.

РУМЕН АВРАМОВ: Примерът с Франция е двусмислен. От една страна, тук става дума за сходна с нашата ситуация – за депортацията на около 13 хиляди евреи без гражданство (каквито са тези от Беломорието и Македония), събрани на зимния колодрум в Париж. От друга страна обаче, да не забравяме, че във Франция авторите на това престъпление дори не бяха преследвани. „Френският Белев”, шефът на тяхното Комисарство по еврейските въпроси, доживява спокойно своя край в Испания (в края на 70-те години), откъдето никога не бе поискано да бъде екстрадиран. Началникът на полицията в Париж, който е бил близък с Франсоа Митеран, е реабилитиран в края на 50-те години, а опит за процес срещу него бе направен едва в края на 90-те години. (Преди процеса той е убит от психически неуравновесен човек.) Във всяко едно от тези отношения примерът на Франция не е най-добрият. И все пак, след 50 години, както спомена Надя Данова, френската държава намери сили да се извини, препотвърждавайки съвсем неотдавна, че това е „злодеяние, извършено във Франция от Франция“.

ОБЕКТИВ: А кой е най-добрият пример в поемането на отговорността?

НИКОЛАЙ ПОППЕТРОВ: Сигурно Германия. Те си признаха престъплението. Дори през 90-те години признаха, че германският Вермахт е извършил престъпления на Източния фронт. Ако нашите войски са извършили някакво престъпление, никога няма да го признаят. Това обаче не пречи на германците да издават биографии на Хитлер и да изследват него и режима му. Тоест може да има няколко гледни точки за едно управление.

НАДЯ ДАНОВА: Много от участниците в депортацията отказват да признаят, че е имало обгазяване. Един казва, че е имало обгазяване на гризачите в лагерите.

НИКОЛАЙ ПОППЕТРОВ: Един пример: през 1999 г. швейцарците възстановиха правата на швейцарски граничен офицер от района Сан Гален, който не изпълнява разпоредбите да не се допускат бягащи евреи от други страни да преминават в Швейцария. Той ги допуска и те влизат на територията на Швейцария. Затова е наказан, разжалван, глобен, отнета му е пенсията и правото да работи на държавна работа. Години наред се водят процеси да му се възстановят правата, но те са му възстановени посмъртно едва в 1999 г.

Затова според мен по тези въпроси трябва да има дебат, а не само да се коментира виновен ли е цар Борис ІІІ, или не. Или дали участват комунистите, или не? Знаем, че радиостанция „Христо Ботев”, субсидирана от съветските власти, води борба срещу българското правителство и Хитлер. Тя има около 20 предавания в защита на българските евреи, които започват от ноември 1941 г., когато съдбата им все още не е толкова тежка. Това са фактите на историята. Разбира се, повече от вероятно е, че цар Борис ги е спасил, защото няма кой друг да спре това нещо в йерархическата структура на авторитарната държава. В същото време той е и човекът, допуснал да се приеме Законът за защита на нацията.

НАДЯ ДАНОВА: Все пак евреите у нас са оцелели, защото общата атмосфера е благоприятствала това. Големи са заслугите на Димитър Пешев и хората, които са го подкрепили. В българското общество е имало хора, които са били против гоненията срещу евреите. Аз не бих приела израза, който употребява г-н Румен Аврамов, че „оцеляването им е резултат на елитарна игра”. Смятам, че за оцеляването на българските евреи действително е имало подходяща атмосфера.

В българското общество несъмнено е съществувал антисемитизъм, почиващ между другото и на религиозна основа, но е съществувало и съчувствие към преследваните евреи, което заедно с останалите фактори е изиграло роля в критичния момент. Някак си сме склонни да омаловажаваме ролята на общия ход на събитията по това време и особено военните неуспехи на Третия Райх.

НИКОЛАЙ ПОППЕТРОВ: Във всички случаи има игра. Самият монарх играе. Той може да инициира или да спре събитията. Именно събитията през периода март – май 1943 г. показват неговата роля. В неговите действия има колебливост, стремеж отговорността да се прехвърли на друг. Но такава е обстановката тогава в България.

Страшното на историята е, че различни фактори могат да влияят върху съдбата на едно малцинство или дори на по-голяма маса от хора.

РУМЕН АВРАМОВ: Има нещо крайно неморално в делението на „спасените наши” и „другите”. Това, че едни оцеляват, означава ли, че „другите“ са легитимно изпратени на смърт, че са по-малоценна група? Това деление е презрително за човешката личност.

Българската държава е длъжна да се извини, макар че извиненията имат само символичен характер. Тя трябва да го направи убедено, не под натиск, а безусловно, с достойнство, в пълен обем. Длъжна е също да съдейства за разкриване на цялата историческа фактология във всичките й - красиви и мерзки - страни. Без да я оплита в конюнктурни сметки, свързани с регионално-махленски външнополитически съображения, националистически и популистки бесове.

НИКОЛАЙ ПОППЕТРОВ: Смятам, че въпросът първо трябва да се реши на професионално ниво у нас. Моята препоръка към държавата е да не си купува историци. Временните гласове са много опасни. Станалото през 1941-1943 г. също е временен глас. Станалото в периода 1985-1989 г. с „възродителния процес” също беше временен глас. Държавата не бива да слуша такива гласове! Тя трябва да използва компетентни мнения, а не гласове, които се харесват в момента. С декрети не се пише история! Ако държавата мисли за възпроизводството си в паметта на хората в бъдеще, не би трябвало да манипулира историята.

НАДЯ ДАНОВА: През 19 век дейците на Българското просвещение възприемат много от принципите на Европейското просвещение и ги прилагат творчески при нашите условия. Възприема се максимата „Опознай себе си”, която е наследена от античността, но в идейната система на Просвещението добива смисъл предимно в етичен план. Българското просвещение трансформира тази максима в призива „Опознай народа си, за да можеш да вървиш напред”. Смятам, че ние действително трябва да опознаем възможно най-точно и подробно онова, което се е случило през март 1943 г. в Егейска Тракия и Вардарска Македония и то по никакъв начин не помрачава светлия подвиг на Димитър Пешев и подкрепилите го български граждани. Това знание ще ни помогне да опознаем себе си, да знаем какво представляваме като общество, за да можем да вървим достойно напред.

Разговора води Антоанета Ненкова.

* Черно на бяло

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com