/Поглед.инфо/ Никола Петков: Делото на 9 септември е народно дело
Г.М. Димитров: Народният съд съди онези, които опетниха името и честта на България
Екзарх Стефан: Отечественият фронт е велико дело
Датата Девети септември 1944 г. днес е може би най-яркото свидетелство за шизофренното време, в което живеем. За новите "демократи" тя е дело на групичка недоубити комуняги, които с помощта на съветските щикове окупирали, а не освободили родината ни от фашизма. Понеже "фашизъм в България не е имало"! За повечето от обикновените хора тя е най-светлият ден, сложил край на над 20 години кървави погроми над народа и неговата интелигенция, начало на една много по-справедлива социална система.
Няколко риторични въпроса около постоянното изопачаване на тази дата, чието историческо значение дори БСП отстоява вяло. Ако десетките български деца, сред които и ненавършилият две годинки Николчо Чампоев от Русе, разстрелян жестоко с 12 куршума, не са убити от български фашисти, от кого са? А няколкото хиляди еврейски хлапета от Македония и Тракия, между тях и пеленачета, родени във влаковете на смъртта, от кого са изпратени на кошмарна смърт в Треблинка? А хиляди партизани и ятаци от кого са избити? А Гео, Хербст, Ясенов, Вапцаров? Защо се мълчи, че "престъпният Народен съд" е част от задълженията на България пред САЩ, Великобритания и СССР, победителите на Хитлер? А когато се говори за "Белене", не се обелва и дума, че там са пращани и тежки криминални престъпници? Да не говорим, че постиженията от следвоенните години - едра индустрия, модерно селско стопанство, урбанизация, всеобща грамотност, безплатни образование и здравеопазване, правят от България развита индустриална страна с висока социална защита на населението. Която за 27-те последни години унищожихме. Съдбата на една страна не се вмества в черно-белия примитивизъм.
Но не това е темата ни днес. Когато следовниците на някогашните фашисти днес хулят комунистите за Девети септември и славят "жертвите на комунизма", нека погледнат документите, които ви предлагаме със съкращения - те са неоспоримо свидетелство, че делото на 9-ти септември е наистина народно дело. И го отстояват българските партии, обединени в Отечествения фронт. В победата над фашизма, в делата на Народния съд, участват не само БКП, но и БЗНС, НС "Звено", БРСДП и независимите интелектуалци, и дори българският екзарх Стефан, които подкрепят "с две ръце" и дори инициират наредби-закони за унищожаването на фашизма в България, съгласно Договора за примирие. Кой и защо прикрива тези безспорни факти днес?
Друг е въпросът, че съюзници и братя по оръжие в антифашистката борба и разгрома на фашизма у нас, месеци по-късно трагично се разминават.
Из "Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944-1947)", изд. Държавна агенция "Архиви":
9 септември
Никола Петков
Наистина голяма историческа дата. Цели двадесет и една години българския народ са бори, за да я осъществи.
На 9 септември 1944 г. българският народ - земеделци, работници и народнически интелектуалци - събори фашистките управления, личните режими и монархиите и тури края на дворцовата външна политика, която бе обвързала България към тевтонската колесница и направи три народни катастрофи.
На 9 септември българският народ възстанови свободата си и се върна с гордо чело в славянското семейство.
И днес българският народ е за пълното осъществяване програмата на 9 септември, за пълното възстановяване свободите и правата, установени в Търновската конституция.
И в основата на новата републиканска конституция ще легнат тия свободи, осветени от Търновската конституция.
Никой не ще може да формулира по-добри свободите на словото, печата, сдружаванията, съвестта от възрожденците, които създадоха конституцията.
Делото на 9 септември е народно дело.
И затова българският народ ще се бори за неговото пълно осъществяване до осъществяването на неговата програма от преди и на 9 септември.
Републиканският режим е най-добрата гаранция за това, че делото на 9 септември ще успее.
В. "Народно земеделско знаме", 9.09.1946 г.
Народният съд
Д-р Г.М. Димитров
Това е историческо събитие, което характеризира една епоха. Народът съди не лице - а една система на управление. народът съди системата на насилническите, фашистки и хитлеристки управления, и техните агенти.
Народът съди системата на личния режим, на натрапените и отречени от народните маси управления и техните оръдия.
Народът съди тези, които си присвоиха правото да говорят и да поемат тежки отговорности от негово име, без да го питат и без да държат сметка за неговите човешки, държавни и национални интереси.
Народът съди онези, които вършиха произволия и престъпления и опетниха името и честта на България пред целия културен свят.
Съдят се онези, които забравиха и кръв и език, и произход и се хвърлиха в пътя на авантюрите и историческите престъпления. Жертват се, както казва Мирабо - няколко личности, за да се спаси нацията. За да се приключи, ще кажем ние, с епохата на безотговорните управления и на оная подла система, при която личности декларират, че поемат отговорността за делата си, а прехвърлят престъпленията си върху гърба на народа.
Присъдата на такъв Народен съд не може да бъде въпрос на отмъщение, нито на обикновена съдебна мярка спрямо подсъдимите. Тя може да бъде само акт на върховен държавен интерес и промисъл.
Присъдата на Народния съд включва сама по себе си не само силата на наказателното оръжие, но и силата и смисъла на народния морал и на мощното и жизнено чувство на народа за самосъхранение. такава присъда цели не само да даде възмездие на жертвите през миналите противонародни тиранически режими, но цели и да предпази народа и държавата от нови трусове и катастрофи.
Този, който познава здравото народно чувство, наболялата народна душа и будната народна съвест, не може, както казва министър-председателят, да не очаква и да не пожелае от народните съдии да се проникнат от историческата отговорност, да станат достойни изразители на народното съзнание за съда и съдията и да бъдат наистина строги, но "абсолютно справедливи и безпристрастни".
Защото това ще бъде актив не само на новото отечественофронтовско правителство, но и на всеки честен и почтен гражданин, а и на България.
В. "Отечествен фронт, 24.12.1944 г.
Декларация
на представителите на четирите отечественофронтовски партии БРП (к), БЗНС, НС "Звено", БРСДП за положението в страната, София, 10 януари 1945 г.
Представителите на политическите групи, участващи в ОФ, след като обсъдиха положението на страната,
д е к л а р и р а т:
1) ОФ не е временна политическа комбинация. Той е един траен боеви съюз на народните сили, поел голямата задача да ликвидира с тежкото наследство, оставено от миналите фашистки режими и да изгради нова свободна, демократична и силна България.
За постигане на тази задача, ОФ трябва не само да бъде запазен, но и още по-здраво циментиран, като се затвърди единството и сцеплението между групите, които го съставляват, в духа на програмата на ОФ и съвместната декларация на четирите ОФ партии. Съзнавайки важността и големината на задачата, групите на ОФ декларират, че ще отдадат всичкото си внимание и всичките си сили за изпълнение на тази задача.
2) Групите на ОФ ще вложат всички сили в подкрепа на народната армия, която заедно с братските армии на СССР, на нова Югославия и тия на Англия, Америка и Франция и другите свободолюбиви народи, води тежка борба за окончателното сразяване на фашизма, както и за организиране на един здрав тил в подкрепа и задоволяване на нуждите на борещата се народна армия, като се организира производството, своеверменно се изпълняват реквизиционните наряди, подпомагат се войнишките семейства и се води борба срещу пораженската пропаганда.
4) за да се създаде един здрав кадър чиновници и служащи в държавните и обществени учреждения, които съзнателно и с готовност да провеждат политиката на ОФ, необходимо е чистката на фашистките елементи в тия учреждения да бъде завършена в най-скоро време.
5) В областта на външната политика групите на ОФ ще ратуват за вечна дружба с великия руски народ, за най-тесен съюз с народите на нова Югославия, за приятелски отношения на Англия, Америка и Франция, както и с останалите съседни и други свободолюбиви народи.
6) Групите на ОФ ще вземат всички мерки да се парират опитите на фашистки елементи да влязат в техните редове, както и да се прочистят от навлезлите, като за тая цел се препоръчват съвместни заседания.
7) Групите на ОФ стоят здраво зад правителството от 9 септември и подкрепят с всичките си сили неговата декларация от 13 декември м.г.
Из писмото
на българския екзарх Стефан І до Георги Димитров, София, 7 август 1945 г.
Многоуважаемий Георги Михайлович,
Аз закъснях със своето писмо, с което не формално, а от душа съм задължен да Ви засвидетелствам голяма благодарност за радушния прием, оказан на мен и моите спътници във Вашия дом, и да подчертая някои положения, дълбоко запечатани в моята душа след двете незабравими срещи с Вас.
Моето впечатление е, че Вашият дом е действително народен дом.
Моето закъснение е предизвикано от това, че аз исках да Ви напиша само след като започне осъществяването на дадено на Вас обещание, че нашата народна църква ще бъде напълно с нашия народ в строителството на великото дело на България - Отечествения фронт.
Скоро след завършването от Русия, станало на 17 юни, аз проведох на 28 - 30 юни конференция в Черепишкия манастир с ръководни духовни лица от всички епархии на нашия църковен диоцез, (област, управлявана от висше духовно лице - б. а.) на която сред многото съвременно- жизнени въпроси беше разгледан и решен в положителен смисъл също и въпросът за участието на нашата църковна служба в предстоящите избори в поддръжка на България на Отечествения фронт.
Веднага след тази служебна конференция, от 3 до 6 август в Рилския манастир се проведе 14-ият събор на православните братства, който по информационни данни превишава цифрата 50 000 души. Този действително импозантен събор под мое председателство завърши своята работа с единодушна и възторжена евлавлия (християнско благочестие, почит - б.а.) - с прослава на Велика Русия и израз на гореща преданост на нашата нова държава - България на Отечествения фронт.
Многоуважаеми Георги Михайлович!
Може би за вас звучи странно в моите уста - устата на духовника - мислите на възхищение по Ваш адрес, защото ми се струва, че ние стоим на различни полюси... Казвам, струва ми се, защото всъщност от различни позиции ние вървим към една и съща цел, към благоденствието на Родината и към човечност в отношенията между народите и държавите, към правда и свобода, към справедливост и мир, а преди всичко към творчество в широкия разрез на социалния строй и живота за истинско братство.
Страхувайки се да ни Ви отегча, избягвам да обосновавам своята мисъл, че вие, диалектическия материалист, и аз, мистичният идеалист, се срещаме не като врагове, а като сътрудници. Считайте ме такъв, какъвто и аз желая да Ви считам. От това ще има полза за зеницата на нашия живот: България и славянската общност.
Стискам ви ръката с преданост
ЕКЗАРХ БЪЛГАРСКИ СТЕФАН
Из Христоматия по история на България 1944 - 1948 "Народна демокрация или диктатура", "Литературен форум", 1992 г.):
Из Наредба-закон
за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица, подкрепена в Министерския съвет от БРП (к), БЗНС, НС „Звено”, БРСДП и независимите интелектуалци
20 декември 1944 г.
Чл. 1 Лица, опасни за държавния ред и сигурност, могат да бъдат принудително настанявани в особени трудововъзпитателните общежития, обзаведени при някои държавни стопанства или предприятия, или в определени селища и поставени под надзора на Народната милиция.
Чл. 2 Настаняването става с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи, по доклад на директора на милицията след произведено дознание.
Чл. 3 Срокът за престояването в местата, указани в чл. 1 от настоящия закон, не надминава шест месеца, освен ако бъде подновен с нова мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи….
Из Наредба-закон
за трудововъзпитателните общежития, подкрепена в Министерския съвет от БРП (к), БЗНС, НС "Звено", БРСДП и независимите интелектуалци
Чл. 1 Създават се трудововъзпитателни общежития, в които се настаняват принудително следните лица:
а) осъждани за престъпления от общ характер (неполитически) повече от един път, ако са опасни за реда и сигурността в страната;
б) проститутки, сводници и сутеньори;
в) изнудвачи и комарджии;
г) просяци и безделници
Целта на общежитията е да се отклоняват настанените в тях лица от неморалните им престъпни склонности и навици, да се приучат към почтен труд и да се издигнат в морално и интелектуално отношение.
Дума
