/Поглед.инфо/ Сладникава история за добрия цар, който спира влаковете с евреи
Дискутирането в медиите на темата за съдбата на българските евреи през март 1943 г. продължава активно. На 9 март т.г. вестник "Дума" публикува изпълненото с горчивина и болка откровение "И отъпусти намъ длъги нашимъ..." на Анжел Вагенщайн (https://duma.bg/i-otapusti-nama-dlagi-nashima-n210390
https://pogled.info/bulgarski/i-otapusti-nama-dlagi-nashima.114086). Един от постингите след тази публикация ми направи впечатление - Велислава Дърева е качила в мрежата документален филм: "Лисицата и Фюрерът. Как един съюзник на нацистите спаси 50 000 евреи" - документален филм на Maranatha, Pilgrim media и FAI Studios; сценарист Марк Аш, режисьор Далтън Томас; филм на Стефани Куик, Николай Бояджиев и Джоуел Ричардсън (https://www.youtube.com/watch?v=tAnHWn7u7JEЕ").
Нямах си работа, че го изгледах. Няма да скрия, че филмът ме разочарова. Изнесени са в него и безспорни факти, но според мен като цяло тезите на създалия го екип се мятат между сладникави до сълзливост твърдения, избирателно представяне и премълчаване на исторически факти и откровени лъжи. Опасявам се, че това е не само поредна стъпка за пренаписване на историята, но и граничи с неистовия днес стремеж за реабилитиране на фашизма. Но доста приказки! Предлагам ви няколко цитата от филма. И накратко несъгласията ми с тях, основани на документи от американския, съветския и българския дипломатически архиви. И от този на Светия синод, от който става ясно какво всъщност таи в душата си цар Борис към еврейството.
"Казвам се Далтан Томас и съм режисьор и съавтор на поредицата "Завет и спор". Преди три години заснехме трета серия със заглавие "Небивала скръб". В средата поместихме тридесет-минутен разказ, за нещо, което смятам за едно от най-значимите и непознати събития в наши дни. Решихме да представим този откъс като самостоятелен филм... В тази история се разказва за едно правителство, за едно царско семейство, за католическата, протестантската и православната църква, за еврейската общност, за финансовия елит, за благородници и селяни, за единна нация, която осуетява плановете на Райха и спасява евреите си. Постига го чрез лавиране и малки лъжи..."
Този цитат е уникален. Как е възможно само в няколко реда толкова много захаросана неистина да се побере! Осуетяването на плановете на Райха за унищожаването на българските евреи се дължало на... правителството и на царското семейство! Та нали зловещото Комисарство по еврейските въпроси също е част от правителството, начело на което стои не кой да е, а отявленият поклонник на нацизма проф. Богдан Филов. Нещо, което може би неслучайно е премълчано. А да напомняме ли, че Борис III подписва антиеврейски закони още преди немският нацизъм да започне да "решава" еврейския проблем в цяла Европа през 1942 г. Че плановете за унищожение на нашите евреи са следствие не на непреодолим натиск и заплахи на германците, а на дипломатически преговори с тях. Филмът съобщава, че роля за спасяването има кой ли не, но звук няма за натиска отвън на Англия, Америка и СССР и действията на БКП вътре в страната. Вижте по-долу в документите за какво става дума. Съюзниците дори са искали да създадат и финансират лагери в Турция, в които да спасят нашите евреи от изпращане в Полша. (Това се случва в края на март 1943 г., когато антиеврейските гонения у нас са във вихъра си.) С този натиск може да се обясни завоят в политиката на двореца и правителството спрямо евреите. Защото и те осъзнават, че утре ще се плаща скъпо за подписването на "еврейската полица", както се изразява един от висшите чиновници на тъста на Борис III, италианския крал Виктор Емануил III. Този обрат не е уникален, в същото време го правят и Букурещ, Будапеща, Братислава и донякъде Загреб. А ние сме пак на опашката.
Далтан Томас: "...За нацистите България е имала само 48 000 евреи с българско гражданство. А тези в Македония и Тракия са били смятани за граждани на победените Югославия и Гърция..."
Дори не си заслужава коментара. Достатъчно е да се напомни, че тези евреи не са граждани на България не за друго, а защото "спасителите" решават със закон единствено евреите от хората, живеещи в новите земи да не станат български граждани. Но, ако приемем тезата на Томас, на какво основание тогава българското правителство се разпорежда с живота на хора, които не са граждани на България, а на Югославия и Гърция?
Далтан Томас: "...Царят, който спира влаковете и спасява мнозина, е отнесен с влак през България след смъртта му. Тленните му останки впоследствие са откраднати, но той е погребан най-напред в Рилския манастир".
Тленните останки на този, който "спира влаковете", не са откраднати, г-н Томас. С право или не, Борис III е считан от победителите във Втората световна война за висш военнопрестъпник. И по тая причина гробът му е разрушен, за да не се превърне в място за поклонение на фашисти. Това се случва и с първите осъдени на смърт военнопрестъпници след Нюрнбергския процес в Германия, Адолф Айхман и други нямат гроб... Така че това не е приумица на българските комунисти и земеделци.
Далтан Томас: "...Царят играе много опасна игра на покер с Хитлер през цялата война, която му коства живота. Той казва веднъж: "Не се страхувам да изгубя трона си, ако това стане, ще отида в Америка и ще стана автомонтьор..."
Ей това се нарича исторически размах. С няколко думи, без какъвто и да е аргумент, да заявиш, че Борис III е убит и от кого, над което си блъскат учените глави историци и медици над 75 години, без досега да са стигнали до единно мнение, си е "постижение" от най-висока класа. А автомонтьорството му в САЩ... Смехории.
Далтан Томас: "Не се отчайвайте, братя и сестри! Вярвайте в могъществото на Всевишния! Вчера архимандрит Стефан ми предаде своя разговор с цар Борис. Той каза: "Идете и кажете на вашия народ, че царят е дал тържествено обещание, че евреите от България няма да бъдат изселени от страната." Когато се върнах в синагогата цареше гробно мълчание, всички с нетърпение очакваха резултата от срещата ми с архимандрит Стефан. Тогава казах: Ето, братя, Бог чу молитвите ни!"
Даниел Цион, главен равин на България, 24 май, 1943 г."
То бива бива, ама чак дотам не бива! Забележете кога се било случило това, според водещия Томас. В навечерието на 24 май 1943 г. - деня, в който българската жандармерия и конна полиция попиляват хилядите демонстранти евреи, организирани от БКП, сред тях - жени и деца, които тръгват към Двореца на мирен протест срещу 70-то постановление на МС за изселването им в провинцията. Арестувани са над 400 души, включително еврейски духовни водачи, изпращат ги незабавно в концентрационния лагер в Сомовит на тихия бял Дунав. Много удобна дестинация за към Полша. Царска милост!
Още доста нескопосни моменти има в този злополучен филм, възхваляващ царя, министрите и депутатите. Документите - някои с подпис на Борис III, потвърждаващ, че с тях се е запознал царят, които ви предлагаме днес, са само малка илюстрация за това.
Из декларация
от 19.12.1942 г. на Информационното бюро на Народното комисарство на външните работи на СССР:
Людоедският план, изработен от Хитлер в началото на настоящата година, предвижда да се концентрират до края на 1942 г. в Източна Европа и главно в Полша около 4 милиона евреи, за да бъдат умъртвени. Според сведения на Всемирния еврейски конгрес и на полското правителство, до този момент вече са избити много стотици хиляди мъже, жени и деца. Избиването им става с разстрел, с газови камери, с електрически ток и с просто горене в специални пеши или отравяне с помощта на киселиниЕ
Тежка ще бъде наказателната ръка на народите, които ще отхвърлят от себе си гнета на немско-фашистките поробители. От възмездието не ще се изплъзнат нито управлявалата Хитлерова клика, нито подлите изпълнители на нейните престъпни кървави заповедиЕ
"VII състав на Народния съд", сб. с документи, Върбан Тодоров, Николай Поппетров, изд. "Изток Запад", 2013 г.
ТЕЛЕГРАМА
Министерство на външните работи, ВАШИНГТОН, 27 март 1943 г.
До американската легация БЕРН (Швейцария), 765
С настоящето ви се нарежда да помолите швейцарското правителство да предаде на българското правителство, чрез своя пълномощен министър в София, който е натоварен да се грижи за американските интереси, че българското правителство е понастоящем заето с гонения против еврейското си малцинство и че то е докарало тези гонения до степента на изпращане евреите извън обсега на своята власт, в Полша, където те ще бъдат подложени на различни форми на жестокост, продиктувани от нацистката дегенерация.
При тези обстоятелства, правителството на САЩ привлича вниманието на българското правителство към гореизложеното и най-тържествено, в името на човечността и универсалните понятия на порядъчност, моли правителството на България да обсъди повторно линията на действие, която му се приписва, да прояви съжаление към страданията, които предизвикват прилагането в изпълнение на тази линия на действие на хиляди невинни хора и да разреши на тези евреи да отпътуват спокойно за онези неутрални страни, където биха били приети като постоянни или временни жители.
ТЕЛЕГРАМА
Министерство на външните работи, ВАШИНГТОН, 29 март 1943 г.
До американската легация АНКАРА, 288
По повод телеграмите, получени от консула в Истанбул, въпроса за евентуалното оказване на помощ на евреите от България и в териториите, окупирани от български войски, бе разгледан съвместно с г. Идън.
Постигнато бе съгласие за предприемането на две мерки:
1. Съвместен протест от американското и английското правителства, посредством швейцарското правителство, до българските власти срещу гоненията на еврейското малцинство в България и по-специално срещу изпращането на евреите вън от пределите на България, в Полша.
2. Спешен апел до турското правителство да приеме тридесет хиляди или повече евреи, които биха напуснали евентуално България, ако им се разреши да сторят това.
Съответни нареждания са изпратени на американския и английския пълномощни министри в Берн досежно първата мерка. Що се касае до втората мерка, в предложението се предвижда строежа на един или няколко малки лагера някъде в Турция, които да приютят тези бежанци. Американското и английското правителства ще дадат уверения на правителството на Турция, че разходите по евакуирането и подържането на бежанците ще бъдат заплатени от тях, и че двете правителства ще доставят на Турция необходимите или допълнителни припаси за изхранването на бежанците. Двете правителства ще репатрират бежанците след войната.
Г. Идън е дал вече нареждане на вашия английски колега да се присъедини към вас при сондирането на турското правителство, ако английското министерство на външните работи е съгласно. В случай, че не получите никакво възражение (противопоставяне), умолявате се да направите незабавно поменатото предложение на турските власти.
Сб. с документи и биографични скици "Те, спасителите", съставител и издател Буко Пити, Тел Авив, Израел, 1969 г.
Шифрована телеграма
от пълномощния министър в Рим Дечко Караджов до Министерството на външните работи и изповеданията за становището на италианското правителство по еврейския въпрос [В отговор на шифрована телеграма от министър-председателя и министър на външните работи и изповеданията Богдан Филов от 16 март 1943 г. до царските легации в Рим, Будапеща, Букурещ, Загреб и Братислава с питане има ли промяна по еврейския въпрос и по изселването на евреите в Полша -б.р.]
№ 53 Рим, 18 март 1943 г.
Еврейският въпрос е разискван в течение на посещението на Рибентроп. Италия, обаче, е запазила своите позиции по въпроса и отново е изтъкналаЕ разлика между схващанията на фашизма и националсоциализма. Италия не само, че не ще пристъпи към изселване италианските евреи от Италия в Полша, но възнамерява да прибере в страната италианските евреи, живущи в Западна Европа: Франция, Белгия и пр. По отношение на евреите, чужди поданици в Италия, правителството запазва свобода на действие за всеки отделен случай. Отново ми се дадоха уверения, че италианските евреи в чужбина всякога са застъпвали италианските интереси и, че Италия не само по съображения на човещина отстоява позициите си по еврейския въпрос, но защото не желае да "подписва полица", която ще трябва обаче да плаща скъпо утре - употребявам израза на съответния директор в Министерството на външните работи.
Караджов
[Върху документа подпис на цар Борис III]
АФМВРИ ф. 176, оп. 15, а.е. 51, л. 52
Шифрована телеграма
от пълномощния министър в Анкара Сава Киров до министерството на външните работи и изповеданията за поискани от германското посолство в Анкара сведения относно английски проект за преминаване на 20 000 евреи от България през Турция
Анкара, 10 май 1943 г.
№75
Съветникът при тукашното Германско посолство ми съобщи, че англичаните били поискали от турското правителство да разреши преминаването през Турция на 20 000 евреи от България, които щели да бъдат събрани в лагер край Истанбул и пренесени по море към Средния изток. По липса на параходи, обаче, англичаните били помолили турците да поискат съгласието на румънското правителство за наемането на два румънски пътнически параходи, които се намират в Цариградското пристанище. Такова предложение било наистина предадено преди две седмици в Букурещ, но до сега е останало без отговор. Съветникът ме запита, дали съм в течение на подобен проект, засягащ такова голямо число евреи от България. Казах му, че нямам никакви сведения за подобно нещо. Разбрах, че германците не биха одобрили подобно масово изселване на евреи.
Киров
[Върху документа подпис на цар Борис III]
Сборник с документи от българския дипломатически архив "Еврейският въпрос (1939 - 1944), съставителство, коментар и бележки Анна Кочанкова, изд. "Херон прес", 2014 г.
АФМВРИ ф. 176, оп. 15, а.е. 54, л. 129
Из ПРОТОКОЛ №6
Заседание на Св. Синод на 22.VI./9.VI.ст.ст./1943 г.
НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на Св.Синод прочете следното изложение:
...Предизвиканата с това писмо конференция стана на 15 април в Царския дворец "Враня", в кабинета на Негово величество, под лично Негово председателствоЕ. И започна Негово величество с тия "няколко думи", които продължиха повече от половин час. Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух в голяма степен се ДЪЛЖИ и сегашният световен катаклизъм. Вярно е, че някои от големите народи добре използуват събраните с тоя спекулативен дух богатства за еврейството. Други, обаче, от европейските народи са се уверили вече, че еврейската спекулация е фатална спънка за свободното тяхно духовно културно и национално-стопанско развитие. У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от влиянието и експлоатацията на еврейството, толкова по-скоро и по-здраво ще се засилва и укрепва тяхното национално чувство и тяхното родолюбие.
А това може да се постигне, когато по законодателен ред се изземат от неговите ръце разните стопански, финансови, търговски и фабрични предприятия. Всъде в Европа са създадени вече и се създават законоположения в тоя смисъл. Създаде се такова и у нас - Закона за защита на нацията. Позната по своето родолюбие, родната ни православна Църква в случая едва ли би могла да бъде на друго мнение.
