/Поглед.инфо/ Западът е като известния от анекдота пияница, който търси изгубените си ключове под уличната лампа, защото там било светло. Ако това беше изречено от ляв анализатор, щяха да го изкарат какъв ли не. Точното, но навярно неприлично, оприличаване обаче може да се прочете в неотдавнашната статия "Светът на Путин" на Иван Кръстев. Което означава, че вече и отдясно си дават сметка как външната политика на САЩ и в немалка степен и на ЕС не функционира въз основа на рационални очаквания, а се изгражда върху представи, които се оказват погрешни. А това води до неразбиране на драматичната промяна, преживявана от господстващия в последния четвърт век световен ред, и оттук - до серия от неадекватни реакции.
Това лутане, и то далеч от точното място, като че ли е особено безпомощно по въпроса за енергийната независимост, разбирана най-вече като независимост от руския газ. Преди броени дни британският "Дейли телеграф" писа, че ЕС ще замрази "Южен поток" като санкция срещу Русия. Това щяло да е първото сериозно действие, с което Брюксел да накаже Кремъл за присъединяването на Крим. Дори председателят, все още, на ЕК Жозе Барозу предупредил България да не подкопава единния отговор на ЕС за Украйна. А проектът за "Южен поток" бил политически мъртъв, защото макар да предвижда газът да минава по друга тръба, далеч от периметъра на евромайданците, доставчикът ще бъде същият - "Газпром".
Сякаш за ЕС е по-важно да намали приходите на руския газов гигант, отколкото да гарантира доставките за своите страни членки. И като че ли е толкова трудно да се разбере, че осуетяването на намерението синьото гориво да се получава по трасе, заобикалящо Украйна, поставя консуматорките от ЕС в двойна зависимост. Веднъж - от Русия, и втори път - от ситуацията в Украйна, която се очертава да бъде нестабилна в обозримото бъдеще. При газовата криза от 2009 г. вече имахме неудоволствието да понесем последствията от подобно напрежение между Москва и Киев.
Най-вероятно погрешни ще се окажат и очакванията да станем енергийно независими чрез шистовия газ. На първо време идеята е той да се внася от САЩ. Новата председателка на енергийната комисия в Сената Мери Ландрю дори заяви в прав текст, че бумът на шистовия газ, който вече е една трета от добива в нейната страна, трябва да се използва, за да се ограничи руското влияние върху Европа. Ето как на енергоресурса се възлагат политически функции. Те обаче няма как да се реализират днес или утре. В американските пристанища се строят платформи за износ за шистов газ, но системата все още е далеч от готовността да поеме снабдяването на Европа. Не се знае дали залежите отвъд океана са толкова огромни, че да задоволяват потребностите и на друг континент. Не е ясно и дали цената на американския газ ще бъде по-ниска или поне съпоставима с тази на руския - все пак танкери ще го превозват на хиляди километри. Твърде вероятно е след евентуалното изтласкване на "Газпром" от пазара в ЕС янките, озовали се в положението на монополисти, да надуят цената. Замяната на една зависимост - от "чуждите", с друга - от "своите", няма да я направи по-малко зависимост. Не трябва да се забравят и екологичните щети върху океана от транспортирането на газа на тези гигантски разстояния.
Другата идея, свързана с шистите, е Европа да приложи върху собствената си територия технологията за хидравлично разбиване, т.нар. фракинг. България вече бе подложена на натиск да даде право на фирма от САЩ да дупчи Добруджа. Но в резултат и на протестите парламентът прие мораториум не само върху добива, но и върху проучванията дали има и колко е шистовият газ у нас. След събитията в Украйна обаче британският премиер Дейвид Камерън настоя фракингът да бъде начело на политическия дневен ред в Европа. Според него тревогите на избирателите от прилагането на тази технология се дължат на неразбиране на процеса. Франция обаче я забрани. Министърката на околната среда на Германия Барбара Хендрикс поиска същото. "За разлика от САЩ - каза тя, - нашата страна е малка и гъсто населена. Най-малкото по тази причина смятам, че комерсиалното добиване на газ чрез метода "хидравлично разбиване" е несъвместим с околната среда." Щом Германия е малка, какво да се каже за България!
Природният газ не е възобновяем ресурс, той се изчерпва. Тогава коя политика е по-далновидна: да консумираш първо чуждия, а после да посегнеш на собствения, или да изразходваш най-напред своя, а сетне да клекнеш пред чуждата тръба? И да паднеш на колене пред цената, която вече наистина ще бъде непосилна? И под политическа зависимост, от която сега уж бягаш? Отговорът е толкова очевиден, че е повече от странно как мнозина продължават да търсят газ под уличната лампа, само защото тя е извън зоната на руското влияние.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
Дума
