/Поглед.инфо/ Събитията в Украйна ме връщат в... Полша. В оня месец от студентските години, когато бях на стаж в Лодз (там го произнасят Лудж), Варшава и Краков (Кракув). И в месеца, в който бях с полските колеги в София и Варна. Едва ли ще учудя някого с признанието, че извън работната програма доста се веселяхме – с танци, с пийване и песни. Пък и „ранобудните“ тогава още не са били родени, та не са имали възможност да филмират как нарушаваме „правилата на социалистическото общежитие“.

Когато запеехме „Хубава си, моя горо“, поляците ни питаха защо са ни все тъжни песните. Но и доста от техните песни не бяха по-весели. Особено впечатление ми направи „Хей, соколи!“  /Песента "Гей,Соколи" на украински/ Ето част от текста:

„Pięknych dziewcząt jest niemało,
Lecz najwięcej w Ukrainie.
Tam me serce pozostało
Przy kochanej mej dziewczynie.“

„Хубави момичета има немалко,
но най-много - в Украйна.
Там ми остана сърцето
при обичаното от мен момиче-“

Тогава не можех да си обясня защо в полска песен се пее за Украйна. Все още не знаех, че е имало векове, в които цяла Украйна е била полско владение, както и в рамките на полско-литовската държава. Че през 1610 г., точно век преди Наполеон да го стори, Полша дори е окупирала Москва. Столетията на съвместно съжителство, макар и украинците да са били в подчинено положение, са довели до взаимно проникване на културите, на бита и обичаите. Дотолкова, че тази песен и поляците, и украинците я имат за своя.

Всъщност, от 14-и век насам украинските територии са прицел на полските и руските апетити, присъединявани са и към едната, и към другата държава. Независима Украинска народна република се създава едва през 1918 г. Само три години по-късно страната става съставна република на Съветския съюз. През 1991 г. Украйна отново е провъзгласена за независима. Различията между левобрежната и деснобрежната (спрямо руслото на река Днепър) част обаче остават. Не е ясно как ще завърши сегашната криза, някои дори смятат, че източната част ще избере приобщаване към Русия, а западната - присъединяване към ЕС. Най-разумно е обаче Украйна да запази своята цялост, а народът й сам да реши къде да вгради бъдещето си. В противен случай „Хей, соколи!“ ще продължи да звучи и в Полша, и в Украйна, но с оная носталгия, с която ние пеем „Охридското езеро“.