/Поглед.инфо/ Турция удари самолет, участващ в мисия срещу терора, уби безцеремонно, грубо, брутално единия пилот, разстреля го във въздуха, другия се спаси по чудо. Турция направи това подигравателно и дръзко, и то при положение, че не беше застрашена в никакъв случай от руския самолет. Вместо порицание обаче, Турция получи награда: 3 милиарда евро, обещание за безвизов режим и ускоряване на приема на турската държава в ЕС. Някой разбира ли какво се случва? Как Анкара ще помогне на Европа за спиране на мигрантския поток, след като тя активно участва във финансирането и обучението на терористите от „Ислямска държава”. Анкара не желае да затвори границата си със Сирия, дори под натиска на САЩ и заяви това на всеослушание. Ердоган обаче се забърка в спиралата на своята бъдеща загуба. В хода на стратегическото пренареждане, осъществявано от САЩ, се засилиха много остро проблемите с кюрдската сепаратистка борба в Турция. Отначало всичко в Сирия за турците започна с турския стратегически интерес за енергийни тръби, в момента обаче проблемите на Турция се увеличават главоломно. Турция подкрепя „Ислямска държава” почти открито не само заради доходите от контрабанден нефт в близкото обкръжение на Ердоган, но и заради това, че Турция вижда в халифата противник на кюрдите. В същото време Асад предостави на сирийските кюрди широка автономия и въоръжение за ефективна борба с терористите. Проблемът за Турция обаче е, че същите тези сирийски кюрди поддържат много тесни връзки с турската Кюрдска работническа партия. Кюрдските бойци от Сирия моментално започнаха да споделят както оръжие, така и инструктори, планове и бойни страсти с турските си събратя по етнос. Именно за да възпрепятства взаимодействието между сирийските и турските кюрди Анкара иска на всяка цена да създаде буферна зона в Сирия, опирайки се на тамошните туркмени, на които дори започна да предоставя оръжия, пари и военни съветници.
В същото време обаче Русия иска да установи контрол върху турско-сирийската граница с помощта именно на сирийските кюрди. Това отключи турската агресия за свалянето на руския самолет. Само че ходът беше доста необмислен. След инцидента Русия изпрати на сирийските кюрди 5 тона оръжие и боеприпаси в района на град Алепо. Русия създава комлексна система за въздушна защита над Сирия, в състава на която влизат ракети Тор М1/М2, зенитно-ракетни комплекси Панцир-С и комплекс С-400. Сирийската армия ще бъде защитена със зенитни комплекси С-300 и в момента сирийските командири се обучават за работа със системата. Разполагането на С-300 е насочено не против западната коалиция, а именно срещу Турция, чиито мечти за зона, освободена от полети, се стопяват завинаги. За огромна неприятност на Турция кюрдите са подкрепяни и от САЩ, доказвайки своята ефективност в борбата си срещу „Ислямска държава”.
Посещението на Дейвид Камерън в България разбира се, че не е за да се запознае с нестинарските ни традиции. Както той самия каза: „Трябва да се борим с „Ислямска държава”. Може би коалицията ще иска да се прибавим към нея по един или друг начин. Проблемът е, че ще трябва след това да поемем и последващите терористични удари. Нито служби имаме, нито армия, нито пари, нито излишни животи. Може Камерън да е потърсил от нашия премиер и подкрепа за британските виждания за реформи в ЕС, не е изключено. В контекста на англосаксонските стратегии, бих искала да завърша този коментар с министъра на външните работи на Великобритания Филип Хамънд. Той наскоро заяви, че президентът Путин може моментално да приключи това безумие, наречено „гражданска война в Сирия” като просто позвъни на Башар Асад и му нареди да се оттегли. Тогава Мария Захарова, официален представител на руското външно министерство, удачно попита: „Ако след обаждането на Путин, както твърдят колегите англичани, Асад си отиде, как обаче ще си отиде ИДИЛ? Или някой също ще им се обади и ще им съобщи, че играта вече е приключила? Внимание, имам въпрос: Кой ще позвъни на ИДИЛ?”
„Деконструкция”, БНР
