/Поглед.инфо/ Известна е особената неприязън на Джордж Сорос към бившия президент на САЩ Джордж Буш-младши. Сорос се разминава с Буш не по отношение на целите, които и за двамата са общи и съвсем ясни: разширение на Pax Americana и постигане на свят, удобен и сигурен за глобалния капитализъм. Сорос просто не приема методите, които Джордж Буш използваше, за да постигне тези цели. Прекалено откровено Буш разкри картите на американските амбиции. Буш практически провали играта. „Джордж Сорос и неговите неправителствени организации в продължение на много години тихомълком разширяваха границите на „свободния свят” така, че никой не забелязваше. А този тексаски цървул (с извинение) и банда разюздани неоконсерватори всичко изпортиха” – написа преди време известният журналист Нил Кларк в британското политическо списание New Statesman.

Много точно е изговорено как тихомълком политико-корпоративният картел на западната доктрина разширяваше своето влияние, сваляйки суверинитета на всички държави, обект на интерес, под претекста за „въвеждане на демокрация”, „гражданско общество” и „пазарни реформи”. Няма нищо лошо в демокрацията, свободния пазар и гражданското общество, разбира се, ако зад всички тези красиви думи, не се криеше агресивното превръщане на държавите в ясни сфери на геополитическо влияние.

Казвам всичко това, защото все по-тъжна става картината на международните отношения. Тя рефлектира и в българското политическо пространство с комични назначения на разни министри, секретари, висши чиновници, неграмотни съветници, чието най-важно качество е принадлежност към чуждото кукловодство и вътрешнополитическото връзкарство – жени, любовници, зетьове, просто подставени лица и др.

Преди десетина години най-престижната американска фирма за мениджмънт консултиране „Маккинзи§Къмпани” направи огромно проучване, за да изясни в какво се състои разликата между силно печелившите и губещите корпорации. Маккинзи установи, че разликата е в т.нар. „схващане за ключовата роля на таланта”. Добрите компании имат ръководители, обсебени от идеята за издирване и наемане на талантливи хора, те им дават възнаграждение и правят всичко, за да се чувстват звезди. Същото е абсолютно валидно за политическия мениджмънт (или управление) на държавите. Неуспешните държави избутват в управлението си негодни и неспособни политически управници. Например, всеки път се изумявам, какъв особен политически парадокс представлява президентът на републиката ни Росен Плевнелиев! Той постепенно превърна сам себе си в карикатурна фигура на българската дипломация! Ето какво казва президентът на бизнес форум, в който участват британски фирми от газовия сектор: „Ще се радваме да има повече британски вложения. Не искаме руски инвестиции, пише вестник „Преса”.

Няма нормален президент по света, който би формулирал подобно изказване в публичното пространство, дори да си го мисли или да си го е поставил за цел. За радост на Плевнелиев, туристическият бранш това лято ще бъде в шок от липсата на руснаци. Плевнелиев е съвсем наясно относно това, че само руснаците могат да удължат времето за експлоатация на двата останали атомни енергоблока в АЕЦ „Козлодуй” – пети и шести, които в момента дават най-ниска цена на електроенергията. Но трябва да признаем в ефир нещо много важно, че има лоби, което непрекъснато саботира този процес, бави плащания, отменя работни срещи, за които специално са дошли хора от Русия, поставя прът в колелата, прави всичко възможно блоковете да не продължат да работят. Целите са същите, както и по времето, когато закриха трети и четвърти блок – геоикономически и геополитически интереси. Подчертавам, това са същите интереси, които блокират разширяването на унгарската АЕЦ „Пакш”.

България понесе огромни щети от действията на сервилните и национално безотговорни политици, ще понесе и този пореден удар, ако той се случи. Разбира се, тогава народът ще слезе от Балкана и ще поиска от Плевнелиев да се приюти в неговия дом. Бойко Борисов, който има невероятно силен усет за това как да лавира между двата полюса, би трябвало да осъзнае, че човекът, който той предложи за президент, не просто се оказа груба грешка, но в тази кризисна ситуация за света, за пореден път застрашава да увъртоли правителството в скандална неделикатност. Все пак има известна мярка в публичното русофобско говорене, и президентът ни засяга дипломатическото достойнство на нацията ни.

Да капитализираш русофобията си, и то по изключително семпъл начин, е унизително дори за българския политически живот, който е стигнал ръба на своята некомпетентност. И аз съм силно притеснена, че Плевнелиев вече застрашава равновесието на самия министър-председател. Защото, след изказванията на Плевнелиев, на вицепремиера Томислав Дончев му е все по-трудно да обяснява какво всъщност е казал президентът и какво ще правим в енергетиката.

Всеки има свободата да е краен русофоб, но не и ако е заел поста президент.

Плевнелиев вече си позволи непремерено много.

Време е Бойко Борисов да го спре.

Деконструкция - БНР


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели