„Ако Грузия и Украйна не устоят, Русия отново ще се превърне в империя” – казва американския анализатор Збигнев Бжежински.
Тази теза изказва по директен начин външнополитическите доктрини на САЩ и Русия по отношение на Украйна. Тази констатация доказва още и защо с разпадането на Съветския съюз Украйна се превърна в най-важната битка на атлантическия и евразийския полюс.
Връщането на Украйна в орбитата на Русия е само една от стъпките, които ужасяват Съединените щати, тъй като Украйна ще бъде началото на една дългосрочна и съвсем нова стратегия на руския подход, на руското завръщане към Европа. Русия няма да даде Украйна и ще води безпощадна битка за нея. Повърхностно е да се мисли, че става дума просто за влизането на Украйна в ЕС. Проблемът е съвсем друг. И той е, че тежестта и посоката на над 45-милионната Украйна променят изключително глобалния геополитически баланс на САЩ.
ЕС отдавна не е нито страшилище, нито икономическо, нито геополитическо оръжие срещу Русия. Тъкмо напротив. Все повече ЕС се превръща в контактна цел за самата Русия. През притеглянето и реинтегрирането на Украйна Русия се опитва да предефинира своите отношения с Европа, и точно това е неприемливо за Америка.
Обърнете внимание на следното мнение: „Възможността Русия да влезе в съюз с Европа и по-конкретно с Германия се превръща в най-голямата заплаха за близкото бъдеще, това е дългосрочна заплаха за американските интереси” – коментира Джордж Фридман, основателят на агенцията за стратегически анализи и геополитика STRATFOR. Опасността е, че Европа, в лицето на ЕС, започва ясно да изтрезнява и все повече и повече ще отхвърля спуснатите доктрини и насоки от Съединените щати, обслужващи единствено американския външнополитически интерес. Европа постепенно ще се опитва да се еманципира и да състави от себе си една съвсем друга нова Европа. Твърде забележимо е вече, че Европа става все по-деликатна с Русия, все повече осъзнава значението на интеграцията за своето оцеляване, и, честно казано, Европа няма никакво намерение да се лишава от суровините и природните ресурси на Русия, само защото на Съединените щати това не им харесва.
Ето тук започва разделителната пукнатина между ЕС и САЩ, пукнатина, която ще нараства във времето. Русия представлява едновременно огромен пазар за европейските стоки и технологии, както и огромен доставчик на енергоресурси. И страни като Германия и Франция не виждат особени причини да се въвличат в битката на САЩ по възпирането на Русия. Обърнете внимание, че подходът на ЕС към Украйна по отношение на нейната евроинтеграция е доста плах. Казано буквално, ЕС е неуверен спрямо Украйна, сякаш европейците много внимават да не ядосат Путин.
Защо?
Защото Европа интуитивно усеща, че откъсването на Украйна от влиянието на Русия ще бъде като откъсване на плът, ще причини много щети, включително и психологически. Украйна има историческо, икономическо, военно и всякакво друго значение за Русия, загубата й ще бъде непоносима и няма да бъде простена никога. Съветска Русия подарява границите на Украйна, такива, каквито са те сега. Украйна е доста нехомогенна държава и има опасност, ако се задълбочи конфликта, да бъде разпната на две. Югоизточната част на Украйна е русофилска, православна и добре индустриализирана, през тази част на Украйна минават руските енергийни тръбопроводи за Европа и тя като цяло е промишлено силно свързана с Русия. Може да се каже, че руснаците държат Украйна най-вече през олигархичния й елит, който е проруски настроен, тъй като е финансово силно коопериран с Русия.
Усилията на Запада по откъсването на Украйна от орбитата на Русия минават основно по линията на западна Украйна, която е униатска, тоест католическа, затова там Полша и Ватикана се ползват като вътревмешателски инструмент на атлантическия полюс. В Крим пък през татарите се разиграва сценария за въвеждане на етнополитизация на базата на исляма, прави се опит да се проиграе операция Косово.
Изобщо за Украйна се води истинска война. Откъсването на Украйна от орбитата на Русия и влизането й в НАТО, е решаващ ход в класическия стил на „Стратегията на анакондата”. Това е военна стратегия, разработена от генерал Унфилд Скот по време на гражданската война в САЩ. Идеята на генерал Скот, командвал армията на Севера, е била да се блокират вражеските територии откъм морето и брега, да се отреже достъпа до пристанища и стратегически да се изтощи и задуши противника. Американският адмирал Алфред Мехен доразвива въпросната стратегия в глобален мащаб като въвежда концепцията, че за да бъде победена Русия, тя трябва да бъде откъсната откъм достъп до топлите морета и да бъде лишена откъм брегови територии. По-късно самият Хенри Кисинджър обогатява смисъла на тази стратегия като оформя конкретна цел – да се обособи влиянието на НАТО върху цялата брегова територия на евразийския континент.
В този смисъл Украйна е един от най-важните сблъсъци на Америка и Русия в посткомунистическата ера.
За Украйна ще се лее кръв.
