/Поглед.инфо/ Нищо няма да се промени, ако подобно заглавие се появи не сега, а на 5.04.2021г. Вместо с приближаването на датата на изборите интригата да се изостри, тя се изгуби далеч преди това. Дори избирателната активност в зависимост от КОВИД-кризата представлява вече само подробност за бъдещото на управлението. Разбира се, интригата съществува за много конкретни персони, непосредствени участници в играта, но за държавата като цяло – едва ли. Ако не се случи „чудо невиждано“, България ще получи „още от същото“ в политиката, от това, което две-трети от гражданите й декларираха само преди месеци, че вече не понасят.

ГЕРБ няма от какво да се притеснява, тази партия е законодателна, изпълнителна, съдебна, административна и местна власт едновременно. Естествено партията – държава няма да слезе от власт нито чрез граждански натиск, нито чрез избори, нито от драстични и авторитетни обвинения в корупция и потъпкване на законите. При тези обстоятелства политическият елит предпочита да се обедини около партията-държава, а не да се дели на управляващи и опозиция. Моделът Живков се повтаря в условията на частна собственост и се оказва, че далеч не само социализмът генерира еднопартийно управление, както твърдят някои теоретици. Разбира се, днес се разпилява много повече ресурс, за да се играе демократичен театър, наречен постдемокрация.

Парламентарните партии извън мнозинството се държаха по-скоро предпазливо, отколкото опозиционно – всяка по своите причини. Страхът от превзетите медии, прокуратурата, специализирания съд, контролирания Висш съдебен съвет и от гнева на недосегаемия бяха водещи в поведението на политическите сили. Показните акции срещу Цв.Василев, олигарсите от следствието, сем. Арабаджиеви, братя Бобокови, други незнайни бизнесмени и лично президента с неговите съветници, дадоха резултат. Така българските граждани просто се лишиха от своите представители, парализирани от шантаж и рекет.

Последваха протестите от лятото на 2020 г. Но и там гражданите не намериха своите водачи. Президентът се опита да насърчи опозиционно поведение с всичките си права, но и той не убеди нито една парламентарна партия да последва протеста. Още тогава БСП се отказа публично от опозиционната си позиция. ДПС застана до правителството. Политиците от улицата останаха далеч от политическата целесъобразност. От протеста, според социолозите, спечели „Има такъв народ“ на слави Трифонов. С наближаването на изборите, обаче, тази партия продължи да се държи неубедително в голяма тайна и все повече да губи от образа си на борец със статуквото.

Есента на 2020 г. и пролетта на 2021 г. ГЕРБ потъна в конфорта на кризата от корона вируса. Политическото управление оглави медицинското и принуди т.н. НОЩ да поема отговорността и негативите от кризата, а правителството да се кичи уж с раздаването на пари на засегнатите от кризата.

Министрите на ГЕРБ бяха обхванати от логорея, с която заливаха обществото с техните грижи и успехи. Бащицата им Борисов видя в тях най-подготвените кандидати за народни представители и накара гражданите на РБ да се съгласят с огромното беззаконие - министрите като кандидат-депутати да управляват и министерствата си. Така, че на тези избори се видя, че няма да има не само съд и прокуратура, няма и ЦИК.

Фактически на политическия терен две седмици преди изборите остава само ГЕРБ. Частните медии обслужват ГЕРБ по споразумения със собствениците. Обществените телевизия и радио се подчиняват на регламент, който дава по 10-тина минути на политически представител. ГЕРБ води кампанията си във времето на новините – от там „по право“, но не и по закон, говори непрекъснато министър-председателят и неговите министри. Те отчитат само успехи и хората свикват с това, че са възможни всякакви цифри в тяхна полза, които те не виждат, но чуват и чуват.

В последна сметка остава важно какво правителство ще получим след изборите. От целия изборен процес остава факта, че само Бойко Борисов ще си избира съуправленци за мнозинство и правителство. Изборът е богат – от възможните четири партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Има такъв народ“ до още четири възможни по-малки партии – ВМРО, Демократична България, НФСБ-Воля и „Изправи се!Мутри вън!“. Не виждам кой от гореизброените ще се откаже от коалиционна формула за спасяване на страната от кризата. Все пак, ако Корнелия Нинова реши да провежда референдум за коалицията сред членове си, БСП може да остане извън националното спасение. От големия избор Борисов ще предпочете старите си коалиционни партньори и ще управлява „стабилно“, както казва той. Ако ВМРО и НФСБ-Воля не влязат достатъчно в парламента, то Борисов може да остане с правителство на малцинството, подкрепен от ДПС. Последният вариант е най-неприемлив за Борисов. До него, обаче може да се стигне от престараване с играта със страха на хората от корона-вируса. Ако дирижираните медии продължат да плашат, защото една и съща информация може да се поднася песимистично, но и оптимистично, до избирателната активност може да остави Борисов в ръцете на ДПС.

При тези сметки отново никакви граждани и народ не съществуват. И така докато от прословутото търпение на българите не остане нищо, а това може да се случи много скоро. Защото след парламентарните избори идват и президентски, а още на тях картите могат да се разбъркат извън желанията на Борисов.