/Поглед.инфо/ Отминалият парламентарен вот в Турция постави за решаване от политиците на нашата съседка сложен ребус. Спечелилата изборите Партия на справедливостта и развитието (ПСР) не може да формира еднопартийно правителство за пръв път от 2002 г.

Избирането на председател на турския парламент се очакваше с голям интерес, тъй като беше считано за лакмус за съставянето на управленска коалиция.

Срещу кандидата на ПСР Исмет Йълмаз се състезаваха политикът-ветеран от НРП и бивш партиен лидер Дениз Байкал, проф. Екмеледин Ихсаноглу, бивш председател на Организацията Ислямско сътрудничество, издигнат от ПНД, и знаковият кюрдски депутат Денгир Мир Фърат.

За да бъде избран, на първия и втория тур кандидатът трябва да получи мнозинство от две трети, а на трети тур – квалифицирано мнозинство. Единствено след това е възможен избор на четвърти тур с обикновено мнозинство.

На първите три тура всеки от кандидатите получаваше приблизително толкова гласове, колкото е числеността на собствената му парламентарна група. Така развръзката дойде в края на миналата седмица. След като националистите обявиха, че биха подкрепили само своя кандидат и не участваха в гласуването, Исмет Йълмаз (ПСР) набра подкрепа от 258 гласа, а 182 народни представители гласуваха за Дениз Байкал – членовете на НРП и 50 души от ДПН, като 29 от прокюрдските представители пуснаха бяла бюлетина.

В началото на тази седмица ще завърши избирането на цялостния председателски съвет на Великото национално събрание на Турция и президентът на страната Реджеб Ердоган ще връчи мандат за съставане на правителство на представител на ПСР. Ако техният опит се провали, ще бъде дадена възможност и лидера на кемалистката опозиция Кемал Кълъчдароглу.

Възможните варианти за коалиция не са много. На първо място - „голяма“ коалиция между ПСР и останалата втора Народнорепубликанска партия. Това ще даде стабилност в управлението и успокоение на чуждите инвеститори и партньори, но това партньорство е много непопулярно сред избирателите и на двете партии. Освен това, НРП поставя условия за съдебни действия срещу запоздозрените в корупционния скандал от декември 2013 г. министри, както и за съдебен процес срещу замесените в незаконни доставки на оръжие в Сирия служители на турското разузнаване. Разминаване между ПСР и НРП има и по отношение политиката спрямо Сирия, като Народнорепубликанската партия е категорично против едностранни въоръжени акции на Турция в съседната страна.

Втората възможност е за коалиция между националистите и проислямските сили. Пред нея също има въпросителни, защото водачът на ПНД Девлет Бахчели начерта своите „червени линии” – прекратяване на процеса на преговори с кюрдите, наричан от него„държавна измяна“, която ще доведе до разпадане на страната; пълно разследване на корупционния скандал, включително участието на Ердоган и сина му Билал в него. На трето място, но не по-малко важно – отказ от амбициите на президента за засилване на правомощията му. Въпреки това Бахчели си оставя вратичка, че ако няма друга алтернатива и нестабилността покаже грозното си лице иззад ъгъла, те няма да избягат от своята отговорност. Същевременно ПНД е на много близка позиция до ПСР по възможността за намеса на турската армия в Сирия.

Въпреки шумните уверения на все още действащия премиер Ахмед Давутоглу, че то не променя съдържанието на коалиционните преговори, мнозина разчетоха неучастието на ПНД във финалния рунд за избор на председател на Меджлиса като мълчалива подкрепа за мнозинството.

Най-важният въпрос, който стои в краткосрочен план пред новите управляващи в Анкара, независимо кои ще са те, е ще станем ли свидетели на нахлуване на Турция в Сирия. Тези твърдения се появиха след като Силите за народна защита (YPG), въоръженото крило на близката до ПКК организация на сирийските кюрди Партия деморатичен съюз (PYD) прогониха бойците на „Ислямска държава“ от град Тал Абияд. По този начин те осигуриха териториална връзка между района Джазира- Кобани-Арфин и мнозина се запитаха дали кюрдските бойци няма да се озоват на западния бряг на р. Ефрат, формирайки кюрдска зона по протежение на немалка част от сирийско-турската граница. Ердоган заяви, че „никога няма да допусне“ там да се роди държава. За турска намеса се заговори още по-силно и след заседанието на Съвета за национална сигурност в понеделник, на което беше съобщено, че Турция може да използва своите въоръжени сили за формиране на буферна зона, дълга 110 и широка около 30 км в контролираните понастоящем от „Ислямска държава“ територии от Азаз на запад до Джараблус на изток.

Има спекулации, че това е било обсъждано по време на среща между турския външен министър Мевлюд Чавушоглу с американския посланик в Анкара Джон Бас и делегация от конгресмени и сенаторите Тим Кейн и Джо Донъли.

Подобен ход ще се натъкне на съпротивата на сирийските кюрди и на остра сирийска реакция. Появи се информация за среща на сирийския военен министър Фахд Джасим ал-Фреидж с ръководители наYPGв провинция Хасака. Междувременно един от командирите на ПКК – Мурад Карайълан предупреди, че подобно развитие би довело до вътрешна нестабилност в самата Турция. Ако си припомним сблъсъците между кюрдите и силите за сигурност в Турция в края на миналата година заради ситуацията около Кобани, това е напълно реалистично предупреждение.

Едва ли западните съюзници също са склонни да подкрепят такива действия, доколкото за тях е приоритет борбата с ислямистката групировка. Турските военни са против атака, заради неясната обстановка в Сирия и логистичните проблеми, с които операцията ще се сблъска и затова настояват за решение на парламента за провеждането й. Настроенията сред обществото също не са в подкрепа на въоръжени действия. Военна операция би означава Анкара да настрои срещу себе си едновременно кюрдите и „Ислямска държава”. Поради всичко това опасенията от скорошна операция изглеждат силно преувеличени. Опозиционният вестник „Заман“ анализира, че този ход цели да окаже политически натиск върху водената от САЩ коалиция в Сирия и да засили позициите на Ердоган сред националистическия електорат у дома.

Всичко това показва, че за момента вниманието на турското държавно ръководство ще бъде ангажирано основно със ситуацията в Близкия изток.