/Поглед.инфо/ Интервю на Руслан Йорданов с кандидата за кмет на София от "БСП - Лява България" проф. Михаил Мирчев
След местния вот БСП ще е или джудже, или мощна партия
В столицата се строи много, но на абсурдно високи цени, казва проф. Михаил Мирчев
* Ако стане чудо и ме изберат за кмет, ще решавам бързо проблемите
* Проблемът е как да върнем разочарованите червени избиратели
* Изборни изненади чакат десницата, която смята, че ще властва во веки
Проф. Мирчев, казахте, че следващите два месеца са решителни за БСП и през тях партията трябва да се съвземе. Какво трябва да направи ръководството?
- Всъщност го казах преди два месеца и визирах 1 август като краен срок, до който всякакви противоборства, сблъсъци и обвинения срещу водещи фигури трябва да приключат и да се наместят пластовете. Ако ще има смени по върховете, да се направят, и БСП да намери силата в себе си да се консолидира, защото иначе няма да има успех.
- Излезе ли вече партията на прав път?
- Мисля, че да. На Градската конференция имаше определени очаквания за скандали, по-остри дебати и подмятане на компромати, но нищо подобно не се случи. Конференцията беше проблемна и критична, но също така делова и умерена. Лошият сценарий не се сбъдва. Гледайки отстрани, включително и на мен ми се иска някои стъпки да се правят по-ускорено и радикално, но това е въпрос на ситуация и на манталитет. БСП се движи в правилната посока, въпросът е дали ще набере достатъчно сила и енергия за изборите на 25 октомври. Виждам, че и по места издигат за кметове хора от средното поколение - свързани с бизнес, но не мутренско-криминален, а нормален. Обнадежден съм.
- София вече 25 години се управлява от десницата. БСП през цялото време е в опозиция, но не успява да увеличи влиянието си.
- През целия период групата съветници на БСП е била втора по численост, но се е борила срещу всички останали. Позицията на партията е била защитавана повече с аргументи и морален авторитет, но дойде ли гласуване, плаващите десни мнозинства са си правели каквото си искат, по-цинично или по-цивилизовано. Това е големият залог, поради който се изправям като предизвикателство срещу дясното статукво. На пръв поглед изглежда, че нямам никакви шансове. Както в персонален план срещу Йорданка Фандъкова, така и като кандидат на БСП срещу обединената десница. Но мисля, че нещата започват по принцип да се обръщат - не само в Европа и в съседни страни като Гърция, но и у нас. Самодоволството на десните, че во веки веков ще бъдат гарантирани като властници, е доста изкуствено и ги очакват изборни изненади. Надявам се тези изборни изненади да започнат в полза на лявото още през есента. В София също е възможна изненада.
- На кои ваши силни страни ще разчитате в битката?
- Вижда се с просто око, че аз съм принципно различно говорещ. Не използвам този витиеват скучен език, който използват политиците и от който хората се объркват, защото не могат да разберат какво им казват. Доста съм директен. От една страна, имам широк и концептуален социологически поглед и на базата на изследванията знам във всички основни социални групи какво се случва. От друга, имам усет към детайла, конкретното и прагматичното, така че хората да не мислят, че пред тях е някакъв високоучен мозък, нямащ нищо общо с ежедневието. Аз съм и доста добър организатор - мисля, че сполучливо ще организирам кампанията си до вота с ресурса, който имаме, за да извлечем максимума. След това, ако стане чудо, и се озова в кметството, моят организационен опит ще се усети от софиянци, когато започнат да се решават бързо и ефективно конкретни въпроси. Третата ми силна страна е, че аз съм политически обозначен, тъй като винаги съм стоял до левицата, включително когато тя е била в най-неблагоприятна и рискова ситуация. Никога не съм се страхувал да изявявам политическата си ориентация. Същевременно като социолог и анализатор винаги се опитвам да се дистанцирам от своите пристрастия и да разглеждам нещата обективно. Така работя, когато правя социологически изследвания, обявявам и тълкувам техните резултати. Смятам, че хората, които се занимават с политика и администриране, трябва да бъдат с хладен разум, много добре организирани и обективно да гледат на фактите от живота. В същото време те трябва да имат и своите политически възгледи. Въпросът е да се намери добър синхрон между двете. Едното ви дава ефективност, а другото - енергия.
- Битува една теза, че общинската политика не е нито лява, нито дясна, доколкото се занимава с проблеми като осветлението, улиците, ВиК, детски градини и т.н.
- Не съм съгласен - общинската политика е или лява, или дясна. Например споменавате осветлението. Къде има осветление в София? По централните, лъскавите булеварди или в кварталните улички? В привилегированите квартали или във всички? Когато вие осветявате само привилегированите квартали на високата средна класа, на заможните съсловия, на богаташите - това е дясна или крайно дясна политика. В същото време обричате крайните, работническите квартали на занемареност и тъмнина, оттам и на несигурност. Лявото означава да осветите целия град. Дясното означава да направите за един мандат три булеварда и две кръстовища, да пуснете пет спирки на метрото. Лявото е да направите всичко това, но също и да успеете да асфалтирате поне една трета от кварталните улички, които са изоставени от 15-20 години. Лявото означава постигане на балансираност благата да отиват при максимално широк кръг адресати - квартали, улици, граждани. Дясното е да се концентрира огромният ресурс в полза на 20% от кварталите и 30% от населението. В единия случай създавате крещящо неравенство, а в другия - се стремите да омекотите неравенствата и ощетените слоеве да са по-малко притеснени от живота. Да има и за тях светла гражданска перспектива.
- Вие допадате на твърдия електорат на БСП.
- Но ми трябва и мекият.
- Как ще разширите подкрепата сред други политически слоеве?
- Вече е доста изкуствен самият термин "твърд електорат". Т.нар. твърдо ядро на БСП много рисково се топи в последните години. Например при допитванията хората казват, че са леви и гласоподаватели на БСП, но на изборите се оказва, че 30% от тях не излизат да гласуват. Всъщност те саботират собствената си партия. Така че самото ядро е нестабилно. На изборите за мен по инерция ще гласува 70 на сто от ядрото на БСП. Проблемът е другите 30%, които са социалисти, но не са мотивирани, също да се ангажират, да станат инициативни и да гласуват. Има поне 20-30 хиляди души, които са се отказали от БСП преди няколко години поради разочарование. Те са ходили при "Атака", при ГЕРБ, на миналия вот са избрали АБВ. Тези хора не са аполитични и искат в момента да видят реално и честно предложение към тях, след което са готови отново да се върнат. Дълбоко съм убеден, че има десни хора в София, които не признават ГЕРБ за дясна партия. Намират я за криминална партия, която е узурпирала понятието "дясно". Не харесват също и Радан Кънев - прекалено много са неговите компромиси, които вече са "исторически". Прекалено много хора не харесват продажната Меглена Кунева. Това са активни десни избиратели, които също са носители на идеализъм. Ако те разпознаят в мен левия човек, но честен и професионалист, който ще се опита да реализира своите обещания след изборите, бих могъл да получа някакви гласове и от десницата в София. Затова моята кандидатура е достатъчно нестандартна и с потенциал. Въпросът е да направим добра кампания.
Мнозина си мислят, че сегашната власт в Софийска община е криминализирана и мафиотизирана. Това е голямо разочарование за нормалните граждани - независимо дали са леви, десни или не се интересуват от идеологии и от етикети. Но те се интересуват да им върви бизнесът, да имат устойчива кариера и сигурност. Тук лявото и дясното се размиват и хората стават прагматици.
- ГЕРБ са неудобен противник - те са деидеологизирана партия, която ще разчита на направеното в инфраструктурата, докато вие ще трябва да представите и по-глобални концепции.
- Хората в момента не искат да мислят за по-глобални неща, защото са заровени в ежедневието си. Винаги се задава въпросът дали една кампания ще бъде негативна или позитивна. Убеден съм, че не бива с голямо черногледство да се говори за реалностите в обществото, тъй като хората вече са абсолютно изтощени от този песимизъм. Ако имат проблеми, хората сами си ги знаят и политиците не трябва да ги малтретират особено. Но пък не може да не се поставят критични въпроси. Например за цените на нашите улици и магистрали, които са абсурдни. Строи се много в София, на абсурдно високи цени. Това няма как да бъде факт без корупция в особено големи размери. Има големи диспропорции в общия устройствен план на града. Отворени са вратички за злоупотребата със софийски имоти. Хем се взимат мерки срещу презастрояването, хем избухват скандали, когато между три блока в кварталната градинка изникне нов строеж. Започва сблъсък между гражданската общественост и фирмата, която е получила незнайно как разрешение от главния архитект Диков. Нужно е да се говори критично, но трябва да се даде на обществото и позитивна визия за модернизацията и удобния живот в града.
- Какво значение ще имат местните избори за БСП?
- Изборите са изключително важни за БСП и нейното бъдеще. Спомняте си колко критично нисък беше резултатът на последния парламентарен вот - 520 хиляди гласа. Поради общата ситуация и разделянето на партията на три /БСП, АБВ и Д21/ левицата загуби от порядъка на 200-250 хиляди гласа. Въпросът е тези гласове трайно загубени ли са, или до есента БСП ще покаже ново лице, нова кондиция, за да убеди своите бивши симпатизанти, че е тяхната партия. Догодина са президентските избори, а може да имаме и парламентарни. Затова местните избори са фатални за бъдещето за БСП. Те ще покажат дали партията ще оцелява, превръщайки се в поредното джудже, подобно на десните. Или ще се възстанови като една много мощна, представителна и намесваща се във властта партия. Всичко зависи от резултатите през есента.
Руслан Йорданов
