„Глобална Британия“ и „Англобализация“ Ще се превърне ли Великобритания отново в ключов геополитически център?

/Поглед.инфо/ В дадения материал става дума за страна, която е наричана по различен начин – Британия, Англия, Обединено кралство и Великобритания. Освен това за същата във времето се говори като Владетелка на моретата. Към края на XIX век Британската империя разполага вече с територии на пет континента и за нея се използва изразът „Империя, над която слънцето никога не залязва“/The Empire on which the sun never sets/.

В навечерието на излизането на страната от Европейския съюз, т.нар. “Brexit”, бе представена концепцията за „Глобална Великобритания“. Същата се появи и беше най-пълно представена в меморандум на Министерството на външните работи и общността, издаден през март 2018 г. Меморандумът беше представен от същото това Министерство пред Комитета по международни отношения на Камарата на лордовете в отговор на искането им за приоритети на британската външна политика в променените световни условия.

Всичките тези действия, както и най-важното - активизирането на британска политика през последните години на глобално равнище ни, кара да се запитаме следното:

Стреми ли се Великобритания да се превърне отново в ключов геополитически играч в очертаващата се многополярност на света? И даже възможен ли е вариант, след като видяхме т.нар. „глобализъм“/т.е. глобализация по американски/ да видим и т.нар. „Англобализация“? Несъмнено тези въпроси са жизненоважни за нас след като в публичното пространство се разпространи информация, че в рамките на т.нар. англосаксонски свят/САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и др./ се е осъществило „ново геополитическо разделение на труда“ като на британците е възложено освен всичко друго да „надзирават“ Балканите и Черноморския регион.

В тази връзка в серия от статии ще представим както миналото на Обединеното кралство, така и неговото настояще за да се опитаме да прогнозираме с една или друга степен на вероятност възможните различни варианти на бъдещето му в една по-малко или по-далечна перспектива.

Британските острови в далечното и по-скорошното минало

Британските острови са група от острови в Северния Атлантически океан край северозападното крайбрежие на континентална Европа, състояща се от островите на Великобритания, Ирландия, остров Ман, Вътрешните и външните Хебриди, Северните острови и над шест хиляди по-малки острови. Ирландско море се намира на северозапад, а Келтско море на югозапад. Британските острови са отделени от континентална Европа от Северно море на изток и Ламанша/наричан от британците English Channel, т.е. Английския канал/ на юг.

Най-ранното известно доказателство за човешко присъствие на Британските острови е това на Homo antecessor, датирано от преди приблизително 780 000 години. Най-старите проточовешки кости, открити в Англия, датират от преди 500 000 години. Известно е, че съвременните хора – Homosapiens са обитавали района през периода на Горния палеолит, т.е. между 50 000 и 12 000 години пр.н.е., въпреки че постоянните селища започват да се създават едва 6 000 години пр.н.е.

Преди около 11 000 години, когато ледът започва да се оттегля, хората отново заселват. Генетичните изследвания показват, че те идват от северната част на Иберийския полуостров. Морското равнище тогава е по-ниско от сегашното и Британските острови са свързани помежду си и с Евразия. Когато в резултат на поредното затопляне равнището на световния окена се издига днешната британска част на островите се отделя от днешната Ирландия преди 10 000 години и от Евразия две хилядолетия по-късно.

Около 1200 години пр.н.е. народ, който елините наричат «келти», а римляните «гали», демонстрира ускорено развитие. Около 1000 г. пр.н.е. те заселват югоизточната част на Британските острови, а след това и останалата част на територията на днешна Великобритания. Един от келтските диалекти, т.нар. «бритски диалект» се разпространява широко и оттук идва наименованието Британия.

Във времето, когато келтите се установяват в Британия те достигат и върха на своето могъщество в Европа. Те пресичат Алпите и нахлуват на Италийския полуостров. В отговор римляните начело с Цезар през 55 година пр.н.е. нахлуват в южния край на Британия. Като разбива и покорява бритите започва романизация на покореното население като келтският език се сменя с латински език. Римляните движейки се навътре в страна преминават река Темза и създават укрепен форт, който наричат Лондиниум, а британците Лондон. Римляните строят пътища, които от Лондон се простират на 5 000 мили навътре в страната, създават стопанства, наречени вили

Постепенният упадък Римската империя в резултат на нападенията на варварските германски племена води до отплаването на римските легиони в Галия. Останали сами бритите водят неуспешни войни срещу ирландските скоти и шотландските пикти атакуващи от север. За да се запазят романизираното местно население кани в качеството на наемници, които за защитят страната тре германски племена – англи, сакси и юти. Саксите идват от Северна Германия и Нидерландия, т.е. т.нар. Стара Саксония, англите от юга на днешния Датски полуостров, а ютите от Ютландия. Първоначално се установява доминацията на ютите, но постепенно поради по-голямата численост на англите и саксите именно те стават стопани на Британия. Поради това, че те са били много близки помежду си те бързо се смесват и стават една народност.

Трябва да се каже, че бритите във времето започват да оказват съпротива на англосаксите, които сами са поканили. Но постепенно съпротивата отслабва и започва смесване на различните народности, макар че дълго време остава да съществуват келтски анклави, където основният език е келтски. Като цяло население на Британия започват да наричат англосакси. Първоначално съществуват около 7-8 протодържавни обединения, като Нортумбрия, Мерсия, Уесекс, Източна Англия, Есекс, Кент и Съсекс. Но към началото на IX век те се обединяват в единна наследствена монархия, наречена Англия.

Приема се, че доминираната от римляните християнизация е заменена в завладените територии от англосаксонското езичество/т.нар. паганизъм/. Но християнството е въведено отново от мисионери от Рим, водени от Августин от 597 г. нататък. Споровете между доминираните от римски, от една страна и келтски форми на християнството, от друга, завършват с победа за римската традиция на Съвета на Уитби през 664 г. Този спор привидно се отнася за тонзури (т.е. начините на подстригване на духовниците) и датата на Великден. Обаче, същността му е в различията в римските и келтските форми на власт, теология и практика.

Следващ водоразделен етап в развитието на Англия стават нападенията на викингите през 793-890 г. и 991-1016 г. Нова вълна от скандинавски атаки от края на X век завършва със завладяването на Англия от викинга Суейн Форкбрад през 1013 г. и отново от сина му Кнут през 1016 г., превръщайки го в център на краткотрайната Северноморска империя, която включва освен Англия също така и Дания, и Норвегия. Собствено английската кралска династия обаче е възстановена с възкачването на Едуард Изповедник през 1042 г.

Следващият период, изменил дотогавашното развитие на Англия става норманското нашествие. Нормани (английски ез. Normans, немски ез. Normannen, Norman Normaunds, френски ез. Normands, латински ез. Normanni - "северен народ") е термин, използван във връзка със скандинавците, които опустошават държавите в Западна Европа от VIII до XI век чрез морски набези. Част от скандинавските племенни формации - даните - се заселват на северния бряг на Франция, където признават номинална васална зависимост от франките и езикът на елита, на които става френския. Другата част, предимно норвежци, се заселват в Източна Англия, където се смесват с местното население.

Спорът за наследството на Едуард Изповедник води до нормандското завоевание през 1066 г., осъществено от армия, водена от херцог Уилям от Нормандия. Това завоевание предизвиква пълна замяна на дотогавашния английски елит с нова френско-говореща аристокрация, чиято реч има дълбоко и трайно въздействие върху английския език.

По нататък в историята на Англия следват различни събития, част от които са трагични свързани с войни и епидемии. В края на XII век част от територията на Ирландия е завладяна от британците при крал Хенри II. Английските барони превземат земите на ирландските кланове и въвеждат английски закони и управление. Завоюваната област се наричала покрайнините (на английски ез. the Pale). Както по управление, така и в по-нататъшното си развитие тя рязко се различавала от все още непревзетата, т. нар. Дива Ирландия, в която британците непрекъснато се стремели да правят нови завоевания.

Епидемията на Черната смърт – чумата удря Англия. През 1348 г. тя убива до половината от жителите на Англия. От около 1337 г. до 1453 г. се води т.нар. Стогодишна война (френски ез. Guerre de Cent Ans, английски ез. Hundred Years' War). Представлява поредица от военни конфликти между Кралство Англия и неговите съюзници, от една страна, и Кралство Франция и неговите съюзници, от друга. Причината за тези конфликти са претенциите за френския трон на английската кралска династия Плантагенети, стремяща се да върне териториите на континента, които преди са принадлежали на английските крале. Тъй като Плантагенетите са свързани чрез връзки с френската династия на Капетингите, английските крале имат шанс да получат френския трон.

След това от 1453 г. до 1487 г. се водят граждански войни между два клона на кралското семейство – йоркистите и ланкастрийците – известни като Войните на розите.

Междувременно в света протичат събития, които ще променят хода на историята на човечеството, в които събития Англия първоначално не участва, но постепенно във времето ще стане ключов играч.Великите географски открития са събития в историята на света, започнали през XV век и продължил до XVII век, през който европейците откриват нови земи и морски пътища към Африка, Америка, Азия и Океания в търсене на нови търговски партньори и източници на стоки, които са много търсени в Европа. „Великите открития“ са пионерските морски пътувания на дълги разстояния първоначално на португалски и испански пътешественици в търсене на алтернативни търговски пътища до „Индия“ за злато, сребро и подправки. Сред най-значителните са т.нар. «Откриване на Америка» през 1492 г. под ръководството на Христофор Колумб, експедицията на Вашку да Гама през 1498 г. до Индия и първото околосветско плаване на Фернандо Магелан – 1519-1522 г.

Проектът «Великобритания»

Когато говорим за проекта «Великобритания» следва да подчертаем, че инициативата за същия се формира далеч от Британските острови. При това «зърното» от който се ражда същия е не толкова търговията и даже грабежите, да не говорим за производство, било то селскостопанско или занаятчийско. Той тръгва от лихварството, като дейност започнало в Средиземноморието през Средновековието.

Тук следва да подчертаем, че големите световни религии, най-вече християнството и исляма, са забранявали лихварството, като наказанието е включвало даже смърт. Да не забравяме, че средновековният човек е предимно „Vir religiosis“, т.е. „Човек религиозен“. Съответно религиозните заповеди са играли огромно значение в неговия живот.

Юдеизмът като етнорелигия също е забранявал лихварството, т.е. даването на пари срещу лихва, но това се е отнасяло само за юдеи. По отношение на „гои“-те, т.е. неюдеите, тази забрана не се е отнасяла. Това създава условия именно сред еврейството да се зароди значителен слой на лихвари, а съответно и ускорено да се създават богатства на основата на лихварството.

Но началния тласък е свързан не толкова с юдеизма, който играе по-скоро ролята на инструмент, но с католицизма. Още през Х-ХI в. в католическа Европа се формират нещо, което днес бихме нарекли „офшорни зони“, т.е. места, където се разрешава, макар и без излишен шум, лихварството. Това са градовете-държави Венеция, Генуа, Флоренция, Ломбардия, Сиена и Лука. Нещо повече, Орденът на тамплиерите, известен още като Орден на храма или Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм (на латински: Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici), създаден през 1119 г., като духовно-рицарски отряд на бедни монаси-рицари, също започва да се занимава с подобна дейност. От 1139 г. орденът е директно подчинен на папата. Към края на XII век те получават правото да се занимават с банково дело и лихварство. Дотогава тамплиерите заемат пари от евреите-лихвари. Но, когато те самите започват да се занимават с лихварство, поради това, че дават по-изгодна лихва от евреите-лихвари, се превръщат в една от доминиращите финансови сили в Европа и Средиземноморието до XIV в. Тази доминация се прекратява, когато френският крал Филип IV Хубави забранява Ордена, а ръководителите му са екзекутирани.

Но лихварството в горепосочените градове-държави разцъфтява. Редица изследователи смятат, че именно на тази база започва да се формира капитализмът като нов тип обществено-икономическо устройство. Но акумулираните там значителни финнасови средства са по-скоро израз на локална, или в най-драстичния случай, какъвто е Венеция, на регионална протобуржоазна олигархична власт.

Венецианската република е най-значима морска сила в основното търговско пространство на Средновековието - Средиземноморието. През XIII-XIV в. тя става европейски финансов център. По-късно се превръща в ключово звено на търговията с коприна, зърно и подправки, както и важна финансова база на Кръстоносните походи.

И именно във Венеция се ражда проектът Великобритания. Трябва да подчертаем, че проникването на Венеция в Англия започва още през XIII век. Венецианските банкери, често наричани "ломбарди", започват да плячкосват много части на Европа чрез фалшиви заеми. Английският крал Хенри III през 1255 г. става неплатежоспособен след като получава огромни заеми за финансиране на войни със 120-180% лихва. Именно тези транзакции създават основата за появата на Венецианска партия в Англия (вж.https://www.schillerinstitute.org/fid_91-96/952_venice.html).

В резултат на Великите географски открития и отварянето на Новия свят за Западна Европа, както и вследствие на възникналата океанска търговия Америка – Западна Европа – Азия основното стопанско-комуникационно пространство, каквото е било дотогава Средиземно море, намиращо се под контрола основно на венецианците, губи своето значение. Ключово такова пространство става Атлантическият океан.

Междувременно мрежите на венецианците в Европа се разделят на две крила. Едното е про-протестантско, т.нар. „Spirituali“(Духовните). След време то се превръща в партията на венецианската олигархия, наречена „Младите“ – „Giovani“. Обслужва Франция, Холандия, Англия и Шотландия. Другото е т.нар. „Zelanti“(Ревностните), ориентирани към поддръжка на Инквизицията. То е представено от папа Павел IV - римски папа от 23 май 1555 до 18 август 1559 г. Рожденото му име е Джовани Пиетро Карафа (на италиански: Giovanni Pietro Carafa). Известен е като баща на Римската инквизиция и създател на първия "Индекс на забранените книги". По-късно „Zelanti“ се превръща в олигархична партия, наречена „Vecchi“ – „Старите“.

Проектът „Великобритания“ е създаден от „Младите“. Именно те формират Лондонското Сити – „the City of London“ или просто „the City“, като ключов световен финансов център от началото на Новото време практически до днес. Всъщност Англия е превзета от венецианската олигархия на лихваро-търговската република, която извършва изгоден самодемонтаж. „Градът на каналите», както наричат Венеция става безполезен: търговските пътища и епицентърът на световната политика безвъзвратно изчезват от Средиземно море в Атлантическия океан. Венецианците се нуждаят от достъп до океаните и нов остров - по-близо до разгара на събитията в света и Европа. Те прехвърлят в Лондон вековния си опит на измама, конспирация, финансова и политическа манипулация ...

Те не разчитат на кралете, а залагат на протестантски настроената търговска класа на Англия. Първоначално лорд Лестър основава Венецианска компания във Великобритания. На тази компания венецианците отстъпват някои от най-важните търговски пътища на Венеция ... през 1581 г. под контрола на венецианците в Обединеното кралство съществува Левантийската търговска компания, която действа в източната част на Средиземно море, получавайки важни привилегии (т.нар. капитулации) от турските власти. След време двете гореспоменати компании се сливат и на тяхна основа през 1600 г. възниква огромната Източноиндийска компания(East India Company /EIC/, известна още като the Honourable East India Company /HEIC/ или the British East India Company/BEIC/, а също така неформално наричана John Company) - уникално образование, което има свои армия и флота, тайни служби и дипломация. Тази компания ще осигури успеха на британската колониална експанзия в Индия, поставяйки началото на Великата британска колониална империя. Пръв мениджър на Източноиндийската компания е Томас Смит – възпитаник на Падуанския университет, един от центровете на венецианско влияние."(вж. в Калашников М., С.Кугуев. «Третий проект». Книга вторая: Точка перехода. Москва, Изд. „Аст“, 2006.)

Периодът XVI – начало на XIX в. е времето на формирането на Британската империя и едновременно с това е стартиране на процеса на изграждане на олигархия, но не като локално, но като световно явление. А както стана ясно от казаното по-горе „Британската империя“ определено може да бъде наречена „Венециански проект“. Движеща сила за трансформацията на Британия в империя става кланът Ротшилд, чийто основател започва навремето именно като венециански агент.

/Следва/

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?