«Руският свят» - социално-икономическа динамика: От «Селската реформа» на Цар-Освободител до и по време на Отечествена война

/Поглед.инфо/ «Руският свят» - социално-икономическа динамика: От «Селската реформа» на Цар-Освободител, през революциите в 1917 година и Съветската икономика в навечерието и по време на Великата Отечествена война на Съветския съюз

• Въведение

• Стопанската динамика на Руската империя от „Селската реформа“ на Цар-Освободител до Октомврийската революция през 1917 година;

• Стопанската динамика на РСФСР/СССР в периода от края на 1917 год. до края на 20-те години – „Военен комунизъм“ и НЕП;

• Сталинската система - формиране и основни параметри;

• Сталинската система по време на Великата Отечествена война;

• Вместо заключение.

Въведение

„Руският свят“ в своите различни политически формати – от Киевска Рус, през Руската империя и Съветския съюз до днешната Руска федерация демонстрира сложна и нееднозначна съдба, пълна с върхове, но и падения. „Вечната Рус“ от една страна се явява ключово ядро и опора на Славяно-Православната Кирилска цивилизация. От друга Русия несъмнено е Евро-азиатски свят-космос. Свят, който обединява славянски, тюркски, фино-угорски и прочее народи и народности в комплексна социо-културна амалгама.

Тези две страни на Русия са вплетени в неразривен синтез, демонстриращ невиждана и загадъчна мощ. Загадъчна, защото, когато нейните врагове са смятали, че вече са сломили Руския свят и победата им е „в кърпа вързана“ нещо се случва. Наполеон влиза в Москва и чака там руски посланици да дойдат за да признаят своята капитулация. Но така и не ги дочаква. А казаците пристигат в Париж. Хитлеристките офицери се хвалят, че вече виждат в биноклите си кулите на Кремъл. Но така и не успяват да вземат Москва. Обратното Червената армия завзема Берлин...

Именно тази загадъчна мощ, умението в решаващия момент да обединиш в едно всичко и всички, да мобилизираш силите си – духовни, интелектуални, физически, материални и прочее...И да платиш всякаква цена за победата, но да победиш/Както се пее в песента „Десятый наш десантный батальон“ – „Нам нужна одна победа. Мы за ценой не постоим“/ .

Именно тази „загадъчна мощ“ на Русия става и остава основен проблем за Запада дори днес. Да, същият този Запад, който през последните повече от двеста години успя да постави почти целия свят под властта си чрез колониализма, неоколониализма, глобализма... Почти, защото никога не съумя да подчини на своята воля Русия.

В този смисъл Руският свят играе, казано с терминологията на християнската есхатология, историческата роля на Катехон (от гръцки език ὁ κατέχων, т.е. „Сдържащият“ - Произходът на термина „Катехон“ е свързан с думите на апостол Павел във второто послание към жителите на Солун, където той говори за невъзможността за края на света, докато „този, който сдържа сега не бъде отнет от света“. В православната традиция тълкуването на тези думи имат различни варианти, като първият принадлежи на Йоан Златоуст и е споделен от Теофилакт Български. Според този вариант тази сдържаща сила се разбира като Охранителят на Римската империя, предотвратяващ разрастването на Злото със силата на държавния закон). Катехон е богословско и политологическо понятие, указващо на исторически субект – страна, държава, имаща мисията да предотврати окончателния триумф на Злото в историята на Човечеството и идването на Антихриста. От такава гледна точка, навярно, пишещият на немски език поет-модернист Райнер Мария Рилке(1875-1825) е прав, когато изрича думите, че всички страни граничат една с друта, само Русия граничи с Бога.

Лъкатушенията на съдбата на Руския свят през годините и вековете трудно биха могли да бъдат разбрани без проникване в социално-икономическата логика на нейната съдба. Несъмнено тази логика следва да бъде свързана с редица други моменти - геополитическите и геоикономическите действия, въздействия и взаимодействия.Но също така и със социо-културните и цивилизационни измерения. Нещо повече, социално-икономическата логика не само е свързана, но и определя много от гореизброените действия, въздействия и взаимодействия.Ето защо в дадения материал ще се опитаме да проникнем в тази логика, с помощта на

Стопанската динамика на Руската империя от „Селската реформа“ на Цар-Освободител до Октомврийската революция през 1917 година

Още от втората половина на ХIХ век Руската империя тръгва по пътя на задълбочаваща се системна криза на феодалните отношения, господстващи в страната. Император Александър II започва през 1861 год. т.нар. „Селска реформа“/Крестьянская реформа/, премахнала крепостното право в Русия. Заради тази отмяна, а също така поради победата в Руско-турската Освободителна война и завоюването на независимостта на България, той е наречен Освободител.

Но тази реформа се оказва полвинчата, защото едрите земевладелци-помешчиците запазват собствеността върху всички притежавани от тях земи. Да, те са длъжни да предоставят на селяните „парцел около дома“/„усадебная оседлость“/, както и земеделски участък обработваема земя за ползване /“полевой надел“/. Минималният размер на земеделския участък за всяко населено място е установен със закон.

Но този земеделски участък не се предоставя лично на селяните, а за колективно ползване на съответната селска община, т.нар. „селский мир“. Селските общини разпределят земята между отделните селски домове/семейства/ по тяхна преценка. Тук ще подчертаем, че като правило в този случай в селските общини взема връх тенденцията на т.нар. „архаичен аграрен комунизъм“. Казано с други думи всяка година обработваемата земя се преразпределя между отделните селски домове/семейства/ в зависимост от броя на членовете на семейството/число едоков/. За ползването на земеделските участъци обработваема земя селяните трябва да работят „ангария“/рус.ез. „барщина“, т.е. „безплатно“ да работят за помещика, при това като използват собствен инвентар и животинска сила/ или да му плащат аренда/т.нар. „оброк“/. При което селяните нямат право да отказват „ангарията“ или „оброка“ в продължение на 49 години.

От началото на 60-те години на XIX век в страната започва икономическа криза, която редица икономически историци свързват с отказа на Александър II от индустриалния протекционизъм и преминаването към либерална политика във външната търговия. За разлика от предходното управление на Николай I, което почти не е белязано от мащабни социални протести, ерата на Александър II се характеризира с нарастване на общественото недоволство. Заедно с рязкото нарастване на броя на селските въстания, причината за която е именно тази полвинчатост на „Селската реформа“. Започвта протести сред интелигенцията и формиращата се работническа класа. Недоволствата се изразяват и в шест покушения срещу самия император, при което при шестото той е убит.До края на управлението на Александър II, под влиянието на консервативните сили в ръководството на империята, някои реформи (съдебна, земска) са подложени на ограничения. Контрареформите, стартирани от неговия наследник Александър III, засягат както разпоредбите на полвинчатата „Селска реформа“, така и реформата на градското управление. Що се отнася до поземлените отношенията те са белязани от редица важни положителни мерки, предназначени да премахнат недостатъците на предишното управление и да облекчат положението на селските маси. Те включват намаляване на изкупните плащания. (Тези плащания включват държавна кредитна операция, извършена от правителството на Руската империя във връзка с премахването на крепостничеството. Целта е улесняване на прехвърлянето на предоставения участък земеделска земя за ползване /“полевой надел“/в собственост на селяните. Но до пълното завършване на операцията по изкупуване селяните, макар и да остават лично свободни, продължават да плащат за използването на земята на наемодателя , т.нар. „Временно отговорни селяни“). Това представлява узаконяване на задължителното изкупуване на селските надели и води до създаване на държавна Селска поземлена банка за предоставяне на заеми на селяни за закупуване на земя (1881-1884 год.). Тези мерки имат за цел да изгладят неблагоприятните за селяните аспекти на реформата от 1861 год.

Протекционистката политика във времето на Александър III включва увеличения на вноснитe мита. От 1891 год. в страната започва да действа нова система от митнически тарифи, най-високите през последните 35-40 години. Това допринася не само за индустриалния растеж, но и за подобряване на външнотърговския баланс и укрепването на държавните финанси.Сериозен скок се осъществява в развитието на индустрията. Истинска техническа революция започва в производството на чугун, стомана, нефт и въглища. В периода от средата на 80-те до края на 90-те на XIX век се наблюдават рекордни темпове в развитието на цялата дореволюционна индустрия.

Едновременно с това в най-развитите промишлени градове и зони на Руската империя, като Санкт Петербург, Москва, Урал и други се наблюдава бавен преход от крепостнически към наемни отношения. В отраслите, където преди това се използва крепостнически труд като рудните мини в Урал, различните крепостни манифактури и други, по един колеблив начин се извършва тази замяна. Както бе изяснено по-горе при освобождаването от крепостничество крепостните селяни и работници получават „парцел около дома“. Подобно положение ги привързва към старото предприятие. Такъв работник трудно се мести в друг завод или мина. Това създава обстановка на такива „привързани работници“ да се плащат минимални възнаграждения. Като правило ниското равнище на заплащане на труда пречи на внедряването на модерна техника и технология. Нормата на печалба, поради ниското заплащане, удовлетворява руските капиталисти, поради което те не са принуждавани да търсят повишаване на тази норма чрез внедряване на по-производителни технически средства и начини на производство.

Това определя факта, че въпреки бурното развитие на промишлеността в този период, такава „буря“ не води до висока производителност и техно-технологическо догонване на Запада. Русия става световен лидер по концентрация на производството/в големи предприятия с численост повече от 500 човека работи почти половината от наемната работна сила/. В началото на ХХ век тя заема 5-то място по обем на промишленото производство след САЩ, Германия, Великобритания и Франция. Но въпреки това продължава да бъде значително по-назад от водещите западноевропейските страни и САЩ по технико-технологическо равнище.

Първата Руска революция 1905-1907 год. дава тласък на опити за по-нататъшно развитие на капитализма в Руската империя. Един от най-важните такива опити става Столипинската аграрна реформа. Министър-председателят Пьотр Аркадиевич Столипин се стреми да насочи развитието на руското село по буржоазен фермерски тип развитие. За тази цел той трябва да разруши селската община. С Указ от 9 ноември 1906 год., който става закон след като е приет от Думата през 1910 год., се разрешава на селяните да напускат общината заедно с внесения в същата и получен при освобождаване от крепостничество земеделски участък обработваема земя за ползване,/“полевой надел“/. Тези отделени участъци от общинната земя обработваеми едноличини парцели започват да наричат „отруби“. А когато селяните започват да присъединяват към „отруб-а“ също така получения при освобождаване от крепостинечство „парцел земя около дома“ - такива земи с дома в центъра получават наименованието „хутор“. Друга страна на Столипнската аграрна реформа става преселването на селячеството от централните региони на Руската империя в Сибир, за което на селяните се предоставя транспорт и земя. За първите три годии се преселват над 2 милиона човека. Но след това потокът от преселници спира и постепенно започва обратният процес. Причината е, че самостоятелното усвояване на целинни земи в непознати климатични условия се оказва изключително трудно и неблагодарно дело.

Трябва да се каже, че излизат от селската община не повече от ¼ от селяните. Казано по друг начин опитът за бързо „обуржоазяване“ на селските провинции във формата на фермери и земеделски работници-ратаи чрез реформата на Столипин, т.е. посредством „революция отгоре“ се проваля. Основните ценности на буржоазното общество - индивидуализъм и конкуренция - не намират място сред тогавашните руски селяни, които наброяват в този момент 85% от населението на страната. Страхът от глад е една от причините за консолидацията на руското селячество в рамките на традиционната селска община. В рамките на същата съществува традицията на роднинската и съседска взаимна подкрепа на селяните/т.нар. „традиционна солидарност“/ в случай на глад и всякакви други извънредни ситуации, което дава възможност даже най-слабите семейства да не се маргинализират в най-крайна степен.

Казано по друг начин в руската селска община в началото на ХХ век доминират колективистките ценности. В тази връзка известният немски социолог Макс Вебер, заел се да изследва руската селска община нарича същата тази община „форма на архаичен аграрен комунизъм“.

Следва да се отбележи, че сред работническата класа на Руската империя в началото на ХХ век, наброяваща около 10% от населението на страната, до голяма степен се запазва етиката на селската община и навиците на живот, характерни за нея. Както пище по повод изследователят С.Г.Кара-Мурза „Работническата класа на Русия не премина през тигела на протестантската Реформация и продължителна урбанизация, не придоби възгледите на пролетариата - клас хора, загубили корените си, които продават труда си на пазара. По-голямата част от руските работници са работници от първо поколение и по начин на мислене остават селяни.“(Кара-Мурза С.Г. Столыпин – отец Русской революции.М. Изд. Эксмо, 2003, с.124).

Сред работниците се проявява мощна солидарност и способност за самоорганизация, която не произтича само от класовото съзнание. Това определя необичайно за Запада поведение на работническата класа в революционната борба и в нейната самоорганизация след Октомврийската революция по време на създаването на новата Съветска държавност.

Междувременно след 1903 год. в световен план се наблюдава поредния промишлен бум, но Руската империя/РИ/ го пропуска, тъй като тя влиза във война с Японската империя и търпи загуба. След спада през 1907-1910 год. следва нов подем – 1910-1913 год. В страната нахлуват чуждестранни инвестиции и по темпове на промишлен растеж РИ става лидер в световен план. Но, инвестирайки пари в развитието на индустрията в Русия, чуждестранният капитал едновременно създава пазар за продуктите на собствените си фабрики и заводи в своите страни.

Западният капитал, тъй като именно той нахлува в РИ, поставя под своята пряка зависимост обширни области от стопанството на Русия.За да се разбере зависимостта на РИ от чуждия капитал е достатъчно да се види неговия дял в различните отрасли на страната. Така, например, във въгледобивната промишленост делът на чуждия капитал е 90%, нефтената почти на 100% принадлежи на англичаните и французите, в металообработката чуждият капитал заема 42%, в химическата – 50%, електротехниката изцяло е в ръцете на Германия.(Конотопов М.В., С.И.Сметанин. История экономики.М., Изд-во научно-образовательной литературы, 1999, с.200). По своята същност Русия е превърната в зона на перифериен капитализъм, оставяйки при това аграрна страна.

В този смисъл трудно може да се говори за устойчиво и постъпателно национално развитие. Промишлеността, която е под контрола на западния капитал, не се превръща в двигател на цялата национална икономика. На първо място, тя не осигурява на селото средства, които биха могли да засилят икономиката и да увеличат производителността ѝ (машини и минерални торове). От друга страна, тя не осигурява на селяните работа, за да реши проблема с аграрното пренаселеност, което все повече определя ситуацията в европейската част на Русия. Индустриалният град в РИ се превръща в анклав на капитализма, заобиколен от море от бедно и продължаващо да обеднява селячество. Формира се секторен разрив между града и селото, който слага препятствия пред по-нататъшно прогресивно развитие.(Цит. по Кара-Мурза С.Г. Столипын – отец Русской революции...с.187-188). Този разрив определяи продължаващото изоставане спрямо Запада, като става един от ключовите фактори, създаващи бавнотекуща, но задълбочаваща се криза на Руската империя. Последната поставя проблеми не просто пред съществуването на РИ, но пред цялостноото цивилизационно развитие на „Руския свят“, ако тази криза не бъде разрешена.

Първата световна война задълбочава тази криза. Въведената мобилизационна икономика страда от относителната слабост на военно-промишления потенциал на РИ. Основната причина на тази слабост е неразвитостта на машиностроенето. Поръчките на Запад за доставка на оръжие се провалят, тъй като на самите западни въоръжение сили е нужна военната продукция.

На РИ се налага, за да осигури армията си на фронта с въоръжение, да се надява само на собствената си промишленост. Но „патриотизмът“ на военните производители се оказва недостатъчен. Така капиталистическите собственици се стремят да си максимизират пена заводите, както на частните предприятия, така и при държавните/в случай, че военното производство се осъществява в държавни предприятия, ръководени от т.нар. „военно-индустриална бюрокрация/ се оказва на значително по-ниско равнище от стремежа им за максимизация на печалбите и преразпределяне при държавните предприятия на . Казано с други думи цените на военна продукция са многократно завишени спрямо себестойността.

Финансовата система на империята изпада в катастрофално положение. Приходите рязко се снижават, а разходите многократно се увеличават. Започват да се търсят източници за покриване на тези рязко нарастнали разходи. Първият източник стават заемите – вътрешни и външни. Вторият източник е емисията на книжни пари, която, обаче, води до инфлационен скок. Стойността на 1 рубла към момента на Февруарската буржоазна революция през 1917 год. става 27 копейки, а непосредственно преди Октомврийската революция пада до 7 копейки.(Конотопов М.В., С.И.Сметанин. История экономики..., с.204). С други думи Руската империя изпада не просто във все по-задълбочаваща се криза. Тя се срива в състояние на истински колапс. Тежките сражения на фронта с множеството жертви, отчаяното положение на работниците и селяните, гладът, разрухата, политическото безсилие на монархизма, упадъкът на авторитета на самодържавното правителство и неспособността му да проведе реформи създават условия за избухването на Февруарската буржоазна революция и нейната победа на 27 февруари 1917 година.

Февруарската революция, довежда във властта политически представители на кръговете на руската либерална буржоазия, т.нар. „кадети“, т.е. представители на Конституционно-демократическата партия. Във властта влизат и представители на Партията на социалистите-революционери, т.нар. „есери“ - немарксистка социалистическа партия, но също така и на дясната социал-демокрация в лицето на т.нар. „меншевики“. Тяхната неумела политика, ръководеща се от желанието да се копира политическата и икономическата система на Запада, довежда кризата на Русия до точката на разпад на страната. От нея започват една след друга да се откъсват отделни части. Както сега и да се възприема Октомврийската революция, но трябва да се признае, че именно победата на Партията на болшевиките, предвождана от Ленин, формира обратната тенденция - тази на събиране отново на "Руския свят" отначало под формата на Съветска Русия, а след това на СССР.

Стопанската динамика на РСФСР/СССР в периода от края на 1917 год. до края на 20-те години

Октомврийската революция/Великата Октомврийска социалистическа революция/ започва на 25 октомври (7 ноември- нов стил). 1917 г. Това е едно от най-важните събития в руската история, което повлиява по-най решителен начин на хода на световната история. Още с първите декрети на новата Съветска власт – „Декрета за мира“ и „Декрета за земята“ революцията начело с В.И.Ленин се стреми да реши най-неотложните задачи на Русия – излизането от войната, превърнала се в гигантска месомелачка за трудовите хора по света, в Европа и в Русия, без анексии и контрибуции. Вторият декрет има за задача решаването на селския въпрос. Цялата обработваема земя е национализирана. Но селяните получават без заплащане за стопанисване земята, която обработват. Малко по-късно под натиск „отдолу“ от страна на работниците се осъществява и национализация на предприятията.

Несъмнено тази политика на новата Съветска власт има подкрепата на широките народни маси. Но също така тя се сблъсква и със съпротивата на редица противници на тази политика, а именно:

• Част от елита на бившата Руска империя;

• Загубилите властта, придобита след Февруарската революция, руски буржоазни и десни социалдемократически кръгове;

• Към тях се присъединяват и националистически, полуфеодални, буржоазни и други сили от националните покрайнини на бившата РИ, които се борят срещу стремежа на Болшевишката партия да интегрира разпадналата се Руска империя, макар и в нов формат – отначало РСФСР, а след това СССР;

• И несъмнено най-значителният фактор, който със своите действия подтиква Гражданската война в страната – Западът - в лицето на Германската империя, окупирала определени територии от европейската част на бившата РИ до капитулацията на Централните сили, но също така и в лицето на бившите съюзници от Антанта-та – Великобритания, Франция, САЩ, Япония, и други, които осъществяват мащабна интервенция срещу „Руския свят“.

На практика същественият конфликт, получил името Гражданска война в Русия започва с т.нар. Белочешки метеж през май-август 1918 год. Самата тази война завършва с установяването на Съветска власт на по-голямата част от територията на бившата Руска империя, ккато и признаването от болшевиките на независимостта на Финландия, Полша, Естония, Латвия, Литва. Но също така и със създаването на Руската, Украинската, Белоруската, и Закавказките съветски републики на пространството, контролирано от болшевиките, които подписват споразумение на 30 декември 1922 год. за създаването на СССР.

Икономическият модел, формиран в рамките на Гражданската война е т.нар. „Военен комунизъм“. Представлява силноцентрализирана, предизвикана от разрухата и войната стопанска система. Характеризира се с извъникономически административни мерки на принудително изземване не само на зърнените и други хранителни излишъци, но даже на необходимия продукт. Съответно иззетата продукция се преразпределя и предава в области и социални структури, към които ако не бъде насочена, ще се стигне до разпад на обществено-икономическите връзки и взаимодействия.

Този т.нар. „Военен комунизъм“ е възможен само като кратковременен режим на действие, тъй като в дългосрочен план „изтощава“ обществото и икономиката. Следва да се каже, че елементи на това, което в този период е наречено „Военен комунизъм“, в частност т.нар. „продразвьорстка“, т.е. насилствено изземване от селото на зърно и други храни, са използвани още през 1916 год. от монархисткото правителство, предвид настъпилия тогава сериозен недостатък на храна в големите градове на РИ. Основна характеристика на тази политика е почти пълното прекратяване на стоково-паричните отношения, ако за такива не се смята възникването на мащабен спекулативен пазар. Ключовите реформи, осъществени по време на „Военния комунизъм“ са следните:

• Ликвидация на частни банки и депозити;

• Национализация на индустрията;

• Монопол върху външната търговия;

• Задължителна трудова повинност;

• Принудително изземване на храни в селата и снабдяване с тези храни на големите градове с помощта на т.нар. „комбед“- отряди /т.е. комитети на селяните-бедняци и работници от градовете/;

• Тотална уравниловка, когато иззетите продукти са разпределяни сред гражданите по относително равно количество на човек.

Тази изключително централизирана система несъмнено помага на Съветската власт да победи в Гражданскаха война и в определена степен да съхрани „Руския свят“ в един по-малко или повече цялостен вид. Но както бе подчертано по-горе подобна система значително „изтощава“ обществото. Като решава в дадения момент проблема за победата в Гражданската война тя предизвиква редица други тежки проблеми, които поставят под въпрос самата тази победа в една по-дългосрочна перспектива. Всичко това поставя въпроса за нова политика и нова система. Така на замяна на „старата икономическа/на рус.ез. экономическая/ политика“/рус.ез.-СЭП, бълг.ез.-СЕП/ идва т.нар. „Нова икономическа политика“/НЕП/.

По своята същност „Новата икономическа политика"/НЕП/ на Съветска Русия е икономическа либерализация в условията на политически контрол от страна на Съветската власт.Предложена е от В.И.Ленин, като начин за създаване на икономическа връзка между града и селото, между работническата класа и селячеството. Целта на НЕП-а е не просто да се замени "Военният комунизъм" ("старата икономическа политика" - СЕП). Тя има една друга основна задача - да преодолее политическата и икономическата криза от пролетта на 1921 година, предизвикана от „умората“, „изтощаването“ от самата същност като „извъникономическо принуждение“ на политиката на „Военния комунизъм“ . „Новата икономическа политика (НЕП) е приета през пролетта на 1921 г. на X конгрес на РКП (б). По своята съдържание е разглеждана като възстановителен период. Казано по друг начин разчита се на възстановяването на националната икономика с цел създаване на благоприятни условия за последващ преход към социалистическо строителство без да се чака „Световна революция“, т.е. установяване на социалистическа власт в развитите капиталистически страни.

В НЕП са заложени следните дълбоки промени:

• Замяна на принудителното изземване/продразвьорстка-та“/ с фиксиран продоволствен данък в натура;

• Използване на пазарните отношения в стопанството на Съветска Русия, т.е. такава сситема на материално възпроизводсство, при което търсенето да определя предлагането;

• Многообразие на формите на собственост с акцент върху структурите на държавния капитализъм/т.е. национализираните предприятия/, като най-прогресивни на дадения момент механизми на развитие;

• Започва да се прилага политика на привличане на чуждестранен капитал в страната;

• Съответно това изисква създаване на устойчива финансова система, за което се осъществява парична реформа (1922-1924 год.). Същата води до превръщане на рублата в конвертируема валута;

• Замяна на държавната политика на пряко регулиране на икономическите процеси чрез административни мерки с косвено регулиране основно чрез въздействие върху механизмите на ценообразуването;

• Постепенна отмяна на държавния монопол на редица видове продукция и стоки.

Следва да се припомни какво казва по повод на НЕП-а В.И.Ленин, че „Новата икономическа политика означава замяна на продразвьорстката с данък, означава до голяма степен преход към възстановяване на капитализма. До каква степен - не знаем ... премахването на продразвьорстката означава за селяните свободна търговия със селскостопанския излишък, които не се вземат с данъка, а данъкът отнема само малък дял от продукцията. Селяните съставляват огромна част от цялото население и цялата икономика и следователно капитализмът не може да не расте въз основа на тази свободна търговия ...(Вж. Ленин В.И. Новая экономическая политика и задачи политпросветов. Доклад на II Всероссийском съезде политпросветов 17 октября 1921 г. ПСС., 5 изд., т. 44, с. 159-160).

... борбата е и ще бъде още по-отчаяна, дори по-брутална от борбата срещу Колчак и Деникин. Това е така, защото тази военна борба е нещо обичайно. В продължение на стотици и хиляди години ние винаги сме се борили ... Задачата на нашата партия е да развие съзнанието, че врагът сред нас е анархистичният капитализъм и анархистичния стокообмен.“ (Там, 162-163).

В условията на НЕП селското стопанство, търговията на дребно, услугите, хранителната и леката промишленост са до голяма степен в частни ръце. Докато държавата запазва доминиращата си роля в тежката индустрия, транспорта, банките, търговията на едро и международната търговия. Държавните предприятия са в конкуренция помежду си. Несъмнено НЕП-ът до 1928 г., въпреки честите кризи води до забележим икономически растеж и известно подобрение на ситуацията в страната. Националният доход се увеличава, материалното положение не само на градската и селска буржоазия, т.нар. „непмани“ и „кулаци“, но и на работниците, селяните, както и служителите става по-стабилно. Процесът на възстановяване на индустрията и земеделието протича бързо. Но в същото време изоставането на СССР от капиталистическите страни (Великобритания, Франция, САЩ и дори Германия(загубила Първата световна война), се увеличава. Развитието на тежката индустрия и селското стопанство изисква големи дългосрочни инвестиции, които непманите не само не желаят, но и не могат да си позволят. В селото кулаците също не са заинтересувани да влагат значителни средства в механизацията на земеделието. Средняците и бедняците въобще не могат да си позволят да дават пари за механични средства за обработка на земята. Всичко това обрича селското стопанство на ниска производителност. Секторният разрив между града и селото вместо да се съкращава продължава да се съхранява. Наред с това частичното възстановяване на капитализма води до увеличаване на класовите противоречия и тлеещи обществени конфликти. Сериозно нараства безработицата.

Но най-важния фактор, който налага преодоляването на НЕП-а става външнят фактор. Най-ясно разбирането за създалата се ситуация е изразено от Й.В. Сталин в известната му реч„За задачите на стопанските дейци“, произнесена на Първата общосъюзна конференция на работниците от социалистическата индустрия на 4 февруари 1931 год., в която той подчертава „Ние изоставаме с 50-100 години от напредналите страни. Трябва да изминем това разстояние за десет години. Или ще го направим, или ще бъдем смачкани.“(Вж. Сталин Й.В. Cочинения.Т. 13. М.: Государственное издательство политической литературы, 1951. с. 40).

Първите опити за ограничаване на НЕП-а започват в средата на 20-те години на ХХ век. Към 1928 год. никой не отменя официално НЕП, но по това време той по същество вече е завършен. На 11 октомври 1931 год. с Резолюция за пълната забрана на частната търговия в Съветския съюз НЕП законно е прекратен.

Сталинската система - формиране и основни параметри

Сталинската система - 1929-1960 год. - това е платформата, върху която се осъществява догонващата мобилизационна модернизация на СССР, предолява се структурният разрив между града и селото, побеждава се в най-страшната война в историята на човечеството, постига се следвоенното възстановяване и се осигурява базата за следвоенния баланс на силите със Запада. Тази система става матрицата, която редица страни в Източна Европа, Китай, Северна Корея, Виетнам, Куба и други страни използват за основа на своята първоначална модернизация.

Формирането на Сталинската система започва с първия петилетен план.Първата петилетка е първи петгодишен план за развитие на националната икономика на СССР. Приет е през 1928 г. за петгодишен период 1928-1932 год. Петилетката е завършена за четири години и три месеца. На XVI конференция на Всесъюзната комунистическа партия /болшевики/-ВКП/б/ през април 1929 год. първият петгодишен план е обявен като комплекс от внимателно обмислени и реални задачи. В резултат на прилагането му СССР се превръща от аграрна страна в индустриална.(Котов Ф. И.. Большая советская энциклопедия Том 21, Третье издание, статья „Пятилетние планы развития народного хозяйства“ в http://bse.uaio.ru/BSE/2101.htm, последно влизане 23.09.2020).

Тук следва да се кажат няколко думи за централизираното планиране като ключов инструмент на Сталинската система. Централизираното макропланиране като механизъм за стопанско развитие в един достатъчно завършен вид имаме преди Първата световна война в Германия. В тази страна възниква «Планът Шлифен», който има за цел да планира както натрупването на запаси от суровини, така и тяхното планомерно изразходване в рамките на войната. Така Германия става пионер в макропланирането на отраслево ниво. Реално, обаче, завършен модел на макропланиране се въвежда от болшевиките на Ленин в Съветска Русия. За разлика, обаче, от държавно-олигополистическото централизирано планиране в Германия, което си поставя за цел мобилизация на ресурсите с цел война, първият макроплан в Съветска Русия е свързан с мирно строителство. Става дума за ГОЕЛРО (съкратено от рус.ез. ГОЭЛРО́ - Госуда́рственная комиссия по электрифика́ции Росси́и /Държавната комисия за електрификация на Русия/). Това е държавен план за електрификация на Съветска Русия след Октомврийската революция от 1917 год. Разработен е от Държавната комисия за електрификация на Русия по инструкции и под ръководството на В. И. Ленин. Одобрен е от VIII Всеруски електротехнически конгрес, свикан с указ на Съвета на народните комисари. Планът ГОЕЛРО с редица коментари и допълнения е приет от Съвета на народните комисари, който приема на 21 декември 1920 г. резолюция „За плана за електрификация на Русия“. Превръща се в първия дългосрочен план за икономическо развитие, приет и изпълнен в Русия след революцията.

Основен орган за формиране на петилетните планове става т.нар. Госплан, т.е. Държавният комитет за планиране на СССР. Той е резултат от развитието на органите за държавно планиране на Съветска Русия в началото на 20-те години на ХХ век. Първият прототип на Държавната комисия за планиране е ГОЕЛРО - Държавната комисия за електрификация на Русия, която работи от 1920 до 1921 година. На 22 февруари 1921 г. с указ на Съвета на народните комисари на РСФСР е създадена Държавна комисия за общо планиране към Съвета на труда и отбраната на РСФСР (Госплан на РСФСР). По време на НЕП-а ролята на Госплан на СССР се ограничава с прогнози, които определят насоките и размера на държавните инвестиции. Т.е. на практика дейността му се трансформира във вариант на това, което се нарича индикативно планиране. Но от първия петилетен план фактически отново стартира центразираното планиране. По-нататък основна форма на планиране на социално-икономическото развитие на страната става следната система от планове – дългосрочни/15 годишни/, средносрочни (петгодишни) и текущи национални икономически планове. В рамките на Сталинската система са изпълнени следните средносрочни планове:

• Първа петилетка (1928-1932 год.)

• Втора пятилетка (1933-1937 год.)

• Трета петилетка (1938-1942 год.)

• Четвърта петилетка (1946-1950 год.)

• Пета петилетка (1951-1955 год.)

• Шеста петилетка (1956-1960 год.)

Едно от най-важните мероприятия в рамките на т.нар.. „Велик прелом“(„Великият прелом“ е израз на Й. В. Сталин, с който той характеризира политиката на форсирана индустриална модернизация, започната в края на 20-те години в СССР) в първите десетилетия на изграждане и функциониране на Сталинската система е т.нар. „колективизация“. Под термина „колективизация“ се разбира политиката на обединяване на индивидуалните селски стопани в колективни стопанства (колхози, совхози), която се провежда в СССР от 1927 до 1937 год. (в западната част на страната - до 1950 год.) с цел трансформиране на малките индивидуални стопанства в големи обществени стопанства. Тук следва да се подчертае особено тясната връзка между колективидацията и индустриализацията, които като процеси са все едно двете страни на една и съща монета. По-долу ще се опитаме да видим тази връзка по няколко линии, а именно:

Общото състояние, което не дава възможност селското стопанство в текущия му вид да бъде източник на средства, които да се насочат към инвестиране в посока индутриализация на страната. Земеделието в СССР през 20-те години на ХХ век, като се има предвид както незавидното му довоенно състояние, така и загубите в условията на Първата световна и Гражданската войни, но също и периода на „Военния комунизъм“, се характеризира с изключително ниско равнище. През 1926 год. броят на частните селски стопанства е 24,6 милиона. През 1928 г. средната посевна площ на единица стопанство е по-малка от 4,5 хектара. Повече от 30% от стопанствата нямат нужните инвентар или животни за обработка на земята.

През 1928 год. едва 9,8% от засетата площ е разорана с плуг, останалата е с използване на дървено рало. Сеитбата на три четвърти се изършва ръчно, 44% от всичкото зърно е събрано със сърп и коса, а 40,7% от вършитбата се прави на ръка. Към 1928-29 год. делът на бедняците в селското население на СССР е 35%, средните селяни - 60%, а кулаците - 5%. През 1926-27 год. едва 13,3% от произведеното зърно е продадено на пазара, докато всичко друго е отишло за задоволяване на самите селски стопани.(Данните са по http://chtooznachaet.ru/kollektivizaciya-kratko.html, последно влизане 23.09.2020). През 1927-28 г. Съветският съюз е обхванат от така наречената криза на доставките на зърно: обемът на закупуване на зърно от държавата от селяните рязко намалява (например на 1 януари 1928 г. обемът на закупуване на зърно в Сибир е 66,5% от необходимия). Тона зърно е по-малко от същия период на предходната година.

В същото време в селото има хляб. Но селяните не искат да го продават в количеството, изисквано от държавата. Причините са ниските изкупни цени на зърното, липса на промишлени стоки, които да се закупуват в резултат на средствата получени от продажба на селскостопански продукти. Но не бива да се отминава и факта, че някои райони страдат от лоша реколта.

Важен фактор е и този, че има слухове за възможността за нова война със Запада. Това става допълнителна причина селяните да крият зърното. Поучени от горчив опит градските жители се втурват да купуват стоки от първа необходимост. През есента на 1927 год. в градските магазини вече липсват масло, сирене и мляко. Зачестяват случаите на недостиг на хляб, за който се нареждат дълги опашки.

Тази обстановка дава силен тласък за провеждането на политиката на колективизация. От икономическа гледна точка колективизацията предполага укрепване на държавния контрол върху процесите на развитие на селото, които ако се оставят да протичат както е до текущия момент, определено биха станали най-важно препятствие за осъществяване на индустриализацията на СССР. Фактически от стопанска позиция колективизацията осигурява следните най-важни благоприятни условия за индустриализацията:

• Осигуряване на стабилно, без прекъсване и проблеми предлагане на продоволствие за бързо растящите градове в периода на форсираната индустриализация, което играе ключова роля за относително безпроблемното развитие на индустриализацията;

• Освобождаване на работна сила от селата и провинцията за строителните проекти в първите петгодишни планове. Механизацията в големите колективни стопанства, предолявавайки ръчния труд, доминиращ в селското стопанство, дава възможност да се освободят милиони хора, които се включват в процеса на индустриализация;

• Не по-малко важно е това, че увеличаване на добива на зърно за експортни продажби, което става възможно именно на базата на големите механизирани колективни стопанства, формира значим финансов поток в чуждестранна валута за държавата предвид абсолютно необходимото закупуване на оборудване за индустриализацията. Тук следва следва да се има предвид, че през 1929 год. на Запад започва т.нар. „Велика депресия“. Това създава изключително благоприятни условия за съветската индустриализация. Редица фирми на Запад в обстановката на криза и спад в търсенето са готови да продават машини и технологии на СССР. А също така редица специалисти, бягайки от безработицата са готови да работят в Съветския съюз при добро заплащане във валута;

• И може би най-важният момент е този, че в резултат на колективизацията, създаваща големи колективни механизирани стопанства се формира пазар за новосъздадените индустриални предприятия в СССР, защото без потребители, които да създават търсене на трактори, комбайни и други, няма как да се осъществи индустриализация. В условията на враждебно обкръжение, както и започналата икономическа криза на Запад не може да се мисли, че външните пазари са способни да създават достатъчно търсене за развитие на процеса на съветска индустриализация. Именно вътрешното потребление свързано с механизацията на селското стопанство – трактори, комбайни, плугове, редосеялки и т.н. от една страна, и армията, флота, и въздушните сили от друга, се изгражда търсенето развиващо металургията – черна и цветна, машиностроенето, нефтохимическата промишленост и т.н. А също така и формирането на образована технически работническа класа, инженерна и научна интелигенция и в крайна сметка повишаване на общото образователно и културно равнище на народа на СССР;

• Не по-малко важно достижение на СССР постигнато в резултат на колективизацията е преодоляване на секторния разрив между града и селото, при който възникват в големите градски агломерации анклави с повече или по-малко развити урабинстични комплекси от една страна и неразвита селска провинция от друга, затъваща в бедност, безработица, липса на социална инфрактруктура – болници, училища, художествено културна и социална инфраструктура и т.н. Провинция изпадаща все повече и повече в архаизъм и безпереспективност/Между впрочем не се ли получи за последните 30 години в съвременна България именно такъв „секторен разрив/. Този секторен разрив не е е преодолян нито в РИ, нито след Февруарска революция от 1917 год., нито от военния комунизъм, нито от НЕП. Секторният разрив е минимизиран именно от Сталинската система, представляваща по своята същност мобилизационен модел, целящ догонваща индустриализация и модернизация на съветското общество. Но в следващите етапи на съветския социализъм след 1960 год. отново се формират, макар и не в такава висока степен, елементи на секторен разрив между града и селото.

Друг важен момент характеризиращ Сталинската система е финансовата подсистема.Национализирането на банките с последващо заместване на характерното при частното пазарно функциониране на максимизация на финансовата печалба със строго целенасочено финансиране на планираните дейности и закупки. Резултатът е всъщност не банкова, т.е. не лихварска мрежа, а касов апарат, въпреки че структурите запазват старото си име - банки. Фактически теу се превръщат в централен счетоводен отдел на новото общество.

В тази връзка е практиката на т.нар. „двуконтурна система“, т.е. използване на безналични и налични плащания. Установена е строга процедура - всички финансови спестявания на всяко юридическо лице да се водят в единствената му сметка в държавна банка. Разчетите и плащанията между юридическите лица над определена сума се извършват само чрез непарични преводи. Паричните средства се отпускат само за изплащане на заплати, пенсии, стипендии на физически лица, за пътни разходи и малки регистрирани покупки. Невъзможността за прехвърляне на по-голямата част от финансите от безналични в налични средства, което е контролирано от държавата, намаляването на цените на дребно и увеличаване на броя на стоките, разпространявани безплатно, намаленото парично обращение минимизира възможността за присвояване на пари по какъвто и да е начин, различен от творчески труд или под формата на социални плащаниая. Несъмнено остават минимални възможности за паразитиране върху чужд труд в сферата на паричния оборот под формата на спекулации, подкупи, печалби от хазарт и др., Но в мащаб, несравним с мащаба както на легализираното, така и на незаконното, но всъщност не наказуемо присвояване на пари в капиталистически свят.

Структурните единици на създадения производствено-технологически комплекс, т.е. фабриките, заводите и предприятията, функционират в рамките на зададените планови задачи в режим на стопанска сметка. При което в рамките на самата структурна единица – предприятието, се правят усилия за преодоляване на статусно-диференцирата уравниловка, т.е. трудово възнаграждение на основата на длъжност, стаж и равнище на квалификация. Въвеждат се механизми за материално, но и за морално стимулиране на постиженията. Конкуренцията е заменена със социалистическо съревнование. Именно създаденият интерес, както на равнище отделно предприятие чрез стопанската сметка, така и на равнище работна група и отделен работник, чрез материалните и моралните стимули създава механизмите, при което върви процес на повишаване на производителността и понижаване на себестойността. Именно в резултат на това в рамките на Сталинската система се осъществява постоянно намаление на цените.

Кумулативните резултати от тези двете петилетки - Първа петилетка (1928-1932 год.) и

Втора пятилетка (1933-1937 год.) могат да се илюстрират със следните данни(цит. по «Исторические материалы»: «Индустриализация СССР 1933—1937 гг. Документы и материалы». М.: Издательство «Наука», 1971, в http://istmat.info/node/3717, последно влизане 23.09.2020) :

Следва да се подчертае и за наличието на фактора „ентусиазъм“ като друг важен мехаиизъм. С огромно желание се възприемат призивите за участие в редица младежки строителства. Милиони хора безкористно, издигат стотици фабрики, електроцентрали, железопътни линии, метро. Често се налага да се работи на три смени. През 1930 г. започва строителството на около 1500 обекта, от които 50 поглъщат почти половината от всички капиталови инвестиции. Изградени са редица гигантски транспортни и индустриални структури: Турксиб, ДнепроГЕС, металургични заводи в Магнитогорск, Липецк и Челябинск, Новокузнецк, Норилск, както и Уралмаш, тракторни заводи в Сталинград, Челябинск, Харков, Уралвагонзавод, ГАЗ, ЗИС и други.Въвеждат се различни движения каквото е Стахановското движение, където се търси максимално включване на творческия потенциал на трудовите хора. Третата петилетка (1938-1942 год.) не е завършена във връзка с началото на Великата Отечествена война на 22 юни 1941год.

В обобщение за този период трябва да се подчертае факта, че на практика за по-малко от десет години СССР успява да създаде своя технологична зона, която по мащаби и по време става третата в света след Северноамериканската – САЩ и Канада, и Западноевропейската – Германия, Великобритания, Франция и други. Но докато за формирането на първата технологична зона е било нужно над 100 години, то за втората времето за нейното изграждане е повече от век и половина. При това едва ли трябва да се пренебрегва друг един момент, че особено в случая със Западна Европа става дума за страни имащи значителни колонии за сметка на които се акумулират средства, помагащи да се формира съответната технологична зона.

Сталинската система по време на Великата Отечествена война

22 юни 1941 година започва Великата Отечествена война на Съветския съюз...Война не на живот, а на смърт. Защото ако тази война бе загубена, това на практика би означалано не само унищожение на СССР като държавно-политическо и социално-икономическо образование, но и край на „Руския свят“ като цивилизационно огнище и въобще прекратяване на съществуването на славяно-православната кирилска цивилизация.

Седмица преди 22 юни 1941 г. министърът на пропагандата на Хитлер Гьобелс пише в своя дневник: „Атаката срещу Русия ще бъде най-мощната от всички, които историята е виждала“.(цит. поhttps://news-fancy.com/53001-ne-germaniya-v--napala-na-sssr-pravda-vsplyla-full.html).

Не бива да се забравя, че ударът против Съветския съюз е нанесен по иницативата и волята на хитлеристка Германия. Но тя е само върха на копието, насочено срещу „Руския свят“. В агресията и зверствата срещу съветския народ активно участват представители на цяла Европа. По-долу ще илюстрираме конкретно това участие. Заедно с хитлеристките войски срещу Червената армия настъпват:

• Румъния с 350 000 войника, 3255 оръдия и миномети, 60 танка и 423 самолета;

• Финландия с 340 000 войника, 2047 оръдия и миномети, 86 танка, 307 самолета;

• Италия с 62 000 войника, 925 оръдия, 61 танка и 83 самолета;

• Унгария с 45 000 войника, 200 оръдия и миномети, 160 танка и 100 самолета;

• Словакия с 45 000 войника, 246 оръдия и миномети, 35 танка, 51 самолета.

На страната на Хитлер се сражават и 22 „национални дивизии на СС“. Общо в тях са служили 522 хиляди доброволци, а именно:

• Албания: 21-ва СС планинска дивизия „Скандербег“;

• Белгия: 27-а доброволческа гренадирска дивизия "Langemark", 28-та доброволческа танкова гренадирска дивизия "Валония", Фламандски SS легион;

• Унгария: 17-ти SS корпус, 25-та SS гренадирска дивизия "Hunyadi", 26-та SS гренадирска дивизия, 33-та SS кавалерийска дивизия;

• Дания: 11-та доброволческа СС танково-гренадирска дивизия „Nordland“, 34-та доброволческа гренадирска дивизия „Landstorm Nederland“, SS Free Corps „Danmark“, SS доброволчески корпус „Schalburg“;

• Италия: 29-та SS гренадирска дивизия "Италия";

• Испания - Доброволческата „Синя дивизия“, разбивана няколко пъти и разформирана окончателно през 1943 год.;

• Нидерландия: 11-та доброволческа танкова и гренадирска дивизия „Nordland“, 23-та доброволческа моторизирана дивизия „Nederland“, 34-та доброволческа гренадирска дивизия „Landstorm Nederland“, Фламандски SS легион;

• Норвегия: Норвежки SS легион, Норвежки SS ски батальон Jaegers, Норвежки SS легион, 11-та доброволческа танкова SS-гренадирска дивизия "Nordland";

• Полша: Гупалски доброволчески легион SS;

• Румъния: 103-ти SS танков боен полк, SS гренадирски полк;

• Сърбия: Сръбски доброволчески корпус на СС;

• Латвия: латвийски легионери, латвийски доброволчески легион SS, 6-ти SS корпус, 15-та SS гренадирска дивизия, 19-та SS гренадирска дивизия;

• Естония: 20-та SS гренадирска дивизия;

• Финландия: Финландски доброволчески батальон на СС, 11-та доброволческа танкова СС-гренадирска дивизия "Nordland";

• Франция: 28-а доброволческа танкова дивизия „Валония”, 33-та СС Гренадирска дивизия „Карл Велики”, Легион „Безен Перо”;

• Хърватия: 9-ти SS планински корпус, 13-та SS планинска дивизия „Ханджар“, 23-та SS планинска дивизия „Кама“;

• Чехословакия: Гуралски доброволчески SS легион;

• Галиция: 14-та СС гренадирска дивизия "Галиция" (1-ва украинска).

Също така Скандинавската 5-та танкова SS дивизия "Викинг" (Холандия, Дания, Белгия, Норвегия), Балканска 7-ма доброволческа планинска дивизия "Принц Ойген" (Унгария, Румъния, Сърбия), 4-та планинска стрелкова дивизия (пещерна ) SS дивизия "Karstjeger" (Чехословакия, Сърбия, Галиция, Италия), 36-та гренадерска SS дивизия "Dirlewanger" (вербувана от престъпници от различни европейски страни).

От норвежците и датчаните се формира почти 15 000-та дивизия Nordland, която участва в боевете близо до Ленинград, така и близо до Берлин, където е разбита. Белгия, Холандия и Люксембург изпрашат около 110 хиляди войници на съветско-германския фронт. Франция, дава на Германия до 180 хиляди войника, което е повече, отколкото воювалите във френската Съпротива. Именно френската SS дивизия „Charlemagne“/фр. и англ. ез./, т.е. Карл Велики/нем.ез. Karl der Große/ -пръв император на Свещената Римска империя на германските народи/ води последните боеве в Берлин близо до леговището на Хитлер. И дори уж официално неутралните Испания, Швеция и Швейцария дават над 50 хиляди доброволци, воювали срещу СССР!(Там.) /Следва да кажем, че въпреки факта, че Българската държава никога не е изпращала български войници да воюват срещу Червената армия, не бива да се забравя, че след 9.09.1944 год. в хитлеристка Германия е създадена SS Panzer-Zerstörer Brigade (bulgarische Nr. 1), т.е. Противотанков легион или Бронеизтребителната легия, съставена от избягали от страната ни фашистки привърженици, студенти учещи в Германия и Австрия, живеещи там българи и др. Легията има 700 човека състав и води няколко сражения с Червената армия).

Не следва да се забравя и за огромната икономическа подкрепа, която е оказана на хитлеристка Германия даже от окупирани от нацистите страни. Например, в чешките фабрики и заводи са произведени 1.4 милиона винтовки и пистолети, 62 000 картечници,

4 000 оръдия и миномети, 1682 танка, 1582 самолета, 52 бронирани автомобила, във Вишистка Франция – 5 000 локомотива, 2.3 милиона камиона и автомобила, 4 695 оръдия, 172 танка, в Австрия – 13 780 камиона, влекачи и автобуса и 507 оръдия, Полша – 621 оръдия, 40 танка и 130 самолета.(Пак там).

Следва да се каже, че още в началото на Третата петилетка (1938-1942 год.) ръководството на СССР добре разбира, че войната „чука на прага“. През 1938-1940 год. в Държавния комитет по планиране на СССР/Госплан/ са изготвени прегледи за изпълнението на планове по икономически региони, за премахване на нерационални и прекалено дълги превози, разработени и анализирани са регионалните баланси (горива и енергия, материали, производствен капацитет, транспорт), изготвени са планове за сътрудничество на доставките в териториален контекст и други.Всичко това позволява на СССР да осигури високи темпове на икономическо развитие в предвоенните години. През 1940 г. в сравнение с 1913 год. брутната промишлена продукция се увеличава 12 пъти, производството на електроенергия - 24 пъти, производството на нефт - 3 пъти, производството на чугун - 3,5 пъти, стомана - 4,3 пъти, производството на всички видове стругове - 35 пъти, включително металообработващи стругове - 32 пъти. Броят на автомобилите до юни 1941 год. нараства до 1 милион 100 хиляди.

През 1940 г. колхозите и совхозите доставят на държавата 36,4 милиона тона зърно, което дава възможност не само да се задоволят напълно вътрешните нужди на страната, но и да се създадат резерви. В същото време производството на зърно в източната част на страната (Урал, Сибир, Далечния изток) и в Казахстан значително се е разширява.

Особено отбранителната индустрия се разраства бързо. Темповете на растеж на военното производство през годините на втория петгодишен план възлизат на 286%, в сравнение със 120% ръст на промишленото производство като цяло. Средният годишен темп на растеж на отбранителната промишленост за 1938-1940 год. възлиза на 141,5% вместо 127,3%, предвидени в третия петгодишен план. В резултат на това до началото на войната Съветският съюз се превръща в държава, способна да произвежда всякакъв вид индустриален продукт, достъпен за човечеството по това време.(Вж. в https://topwar.ru /211-velikaya-yekonomika-velikoj-vojny.html).

Важна осъществена предвоенна задача става формирането на Източния промишлен район.Създаването на този район се ръководи от няколко цели:

Първо, производствената и високотехнологична промишленост да се приближи възможно най-близо до източниците на суровини и енергия. На второ място, благодарение на всеобхватното развитие на новите географски региони на страната се формират центрове за индустриално развитие и бази за по-нататъшно движение на изток. На трето място, тук са изградени резервни предприятия и е формиран потенциал за евентуално разполагане на евакуирани съоръжения от териториите, които могат да се превърнат в театър на военни операции или да бъдат окупирани от вражески войски. В същото време е взето предвид максималното отстраняване на икономически обекти извън обсега на бомбардировачната авиация на потенциалния противник.

В третия петгодишен план в източните райони на СССР са построени 97 предприятия, включително 38 машиностроителни предприятия. През 1938-1941 год. Източен Сибир получи 3,5% от капиталовите инвестиции на Съветския съюз, Западен Сибир - 4%, Далечния изток - 7,6%. Урал и Западен Сибир са на първо място в СССР по производство на алуминий, магнезий, мед, никел, цинк; Далечен Изток, Източен Сибир - за производство на редки метали. През 1936 год. само комплексът Урал-Кузнецк произвежда около 1/3 от добива на чугун, стомана и прокат, 1/4 от производството на желязна руда, почти 1/3 от добива на въглища и около 10% от машиностроителните продукти. На територията на най-населената и икономически развита част на Сибир до юни 1941 год. има повече от 3100 големи промишлени предприятия, а уралската енергийна система се превръща в най-мощната в страната. В допълнение към два железопътни изхода от Центъра към Урал и Сибир са положени по-къси линии през Казан - Свердловск и през Оренбург - Орск. Изграден е нов изход от Урал към Транссибирската железница: от Свердловск до Курган и до Казахстан през Троицк и Орск.(Там).

Създаването на резервни предприятия в източната част на страната в третия петгодишен план, пускането на някои от тях в експлоатация, създаването на строителни резерви за други, както и формирането на енергийна, суровинна, комуникационна и социално развита база позволява в началото на Великата Отечествена война не само да се използват тези мощности за военно производство , но също така да се разположат на тези места и да се пуснат в експлоатация свързани предприятия, преместени от западните региони, като по този начин се разширяват и укрепват икономическите и военните възможности на СССР. Въпреки това следва да се отбележи, че все пак основната промишбена база остава в центъра на европейската част на страната.Например регионите на Центъра с население от 26,4% в целия СССР (1939 год.) произвеждат 38,3% от брутната продукция на Съюза.(Пак там). Именно тях в началото на войната страната губи.

Войната започва не по сценария и в срока очаквани от съветското военно и гражданско ръководства. СССР се сблъсква с най-силната армия на света в дадения момент. В резултат на „Блицкриг-а“ осъществен от хитлеристите са окупирани територии, на които живее 45% от населението, добиват се 63% от въглищата, 68% от чугуна, 50% от стоманата, 60% от алуминия, 38% от зърното, 84% от захарта и т.н. В резултат на военните действия и окупацията 1710 града (60% от общия брой), над 70 хиляди села и села, около 32 хиляди промишлени предприятия са напълно или частично унищожени (нашествениците унищожават производствените мощности за топене на 60% от предвоенния обем стомана, 70% от производството на въглища, 40% от производството на нефт и газ и др.), 65 хиляди километра железопътни линии, 25 милиона души са загубили домовете си.

Агресорите нанасят колосални щети на земеделието на Съветския съюз. 100 хиляди колхоза и совхоза са разрушени, 7 милиона коня, 17 милиона глави едър рогат добитък, 20 милиона свине, 27 милиона глави овце и кози са изклани или отведени в Германия(Там). Никоя друга икономика в света не би могла да издържи на такива загуби. Как СССР успява не само да устои и спечели, но и да създаде предпоставки за последващ безпрецедентен икономически растеж? Отговорът е в Сталинската икономическа система. Госплан изиграва огромна роля както за успешната евакуация и бързото възстановяване на производството, така и за минимизиране на разходите за труд и ресурси за военното и гражданско производство, но също и за активния процес на възстановяване, започнал през 1943 год.

В условията на негативно развитие на военната оперативна ситуация се евакуира безпрецедентно в световната история по размерите си количество оборудване и хора в източните райони на страната и централноазиатските републики. Само Уралският индустриален регион получава над 700 големи промишлени предприятия.

Госплан /Държавният комитет по планиране/ започна да разработва 3-месечни и месечни планове, като взима предвид бързо променящата се обстановка по фронтовете. В същото време възстановяването започва в тила на действащата армия. То се осъществява даже във фронтовите зони, което не само допринася за ускореното възраждане на икономиката на страната, но е и от голямо значение за най-бързото и ефикасно осигуряване на фронта с всичко необходимо. В ход влизат редица новаторски подходи. Лозунгът „Всичко за фронта, всичко за Победата!“ мобилизира творческия гений на съветските хора.

Сталинската система демонстрира своето превъзходство по най-убедителен начин. Танкът Т-34 става символа на новосформираната технологическа мощ. Тази бойна машина претърпява над 3000 усъвършенствания. Във връзка с нейното производство се формира нова технология на заваряване под флюс, разработена от академик Патон. Това дава възможност да се опрости и автоматизира един от ключовите процеси в танкостроенето, да се вдигне производителността и да се масовизира производството. Всичко гореспоменато се оказва жизнено важно от военнополитическа гледна точка предвид спечелване на войната. В авиционните заводи са създадени конструкторски бригади, прикрепени към тези заводи, в които се работи по разработените от тях чертежи. В резултат на това става възможно провеждането на постоянни технически консултации, преразглеждане и опростяване на производствения процес, намаляване на технологичните маршрути за движение на части и деатйли. В Танкоград/Челябинск/ на Урал са организирани специални научни институти и конструкторски отдели. Усвоени са високоскоростни методи за проектиране: Конструтор, технолог, инструменталчик/производител на инструменти/ не работят последователно, както се прави преди, а всички заедно, паралелно. Работата на конструктора завършва само след приключване на подготовката на производството, което прави възможно овладяването на нови типове оръжие в срок от 1 до 3 месеца, вместо 1 или повече години в предвоенното време. Резултатите добре се илюстрират от сравненията по-долу, дадени от западни изследователи.

Брутен вътрешен продукт на основните участници във Втората Световна война по години и страни по цени от 1990 година в милиарди долара

(Вж. Harrison Mark The Economics of World War II., Cambridge University Press, 1998, р.10.)

Производство на въоръжение на основните участници във Втората Световна война през трите пълни военни години 1942-1944 год.(Там, р.17)

Възстановяването на предприятията след освобождението на окупираните територии се извършва със скорост невиждана в световната практика.Типичен пример е Днепровският металургичен комбинат в Днепродзержинск. През август 1941 год. работниците от завода и най-ценното оборудване са евакуирани. Оттегляйки се, нацистките войски напълно унищожават завода. След освобождението на Днепродзержинск през октомври 1943 год. започват възстановителните работи и първата стомана е произведена на 21 ноември, а първият прокат на 12 декември 1943 г.! Към края на 1944 год. в завода вече работят две доменни пещи и пет мартеневи пещи, три прокатни стана. Въпреки невероятните трудности, по време на войната съветските специалисти постигат значителен напредък в областта на заместването на вноса, техническите решения, откритията и иновативните подходи към организацията на труда и производството.

Следва да се кажат няколко думи и за финансовата подсистема, която демонстрира своята устойчивост през годините на войната. Така например, дългосрочното строителство е осигурено със заеми с дълъг срок на изплащане. Те се предоставят на евакуирани и възстановяващи се предприятия при изгодни условия. Военните разходи се покриват отчасти чрез емисии. Но упражняването на стриктен контрол не дава възможност за провал на стоково-паричното обращение.

Сталинската система успява да поддържа твърди цени на основни стоки. В същото време заплатите не са замразени, а се увеличават. Само за периода април 1942 - октомври 1943 год. ръстът е 27%. Така например, през май 1945 год. средната заплата на работещите в танковата промишленост е с 25% по-висока от средната за същите професии в други отрасли. Разликата между индустриите с максимална и минимална работна заплата се увеличава трикратно в края на войната, докато в предвоенните години тя е 85%. Системата на премиите се използва активно, особено за рационализация и висока производителност. Всичко това допринеся за увеличаване на материалния интерес на работещите към резултатите от техния труд.

Въпреки купонната система, която функционира във всички воюващи страни, паричното обращение играе важна стимулираща роля в СССР. Съществуват търговски и кооперативни магазини, ресторанти, пазари, където може да се купи почти всичко. Като цяло стабилността на цените на дребно на основните стоки в СССР по време на войната няма прецедент в световен план.

Наред с други неща, за да се подобри снабдяването с храна за жителите на градовете и индустриалните райони, с Указа на Съвета на народните комисари на СССР от 4 ноември 1942 год. на предприятия и институции е отпусната земя за разпределяне сред работници и служители с парцели за индивидуално градинарство. Парцелите са фиксирани за 5-7 години и на администрацията е забранено да ги преразпределя през този период. Доходите, получени от тези парцели, не се облагат със земеделски данък. През 1944 год. такива парцели с обща площ от 1 милион 600 хиляди хектара са разпределени на 16,5 милиона души.

Сталинската система демонстрира своята устойчивост и след края на войната, когато въпреки огромните загуби СССР бързо се възстановява и даже е първата страна в света, където е премахната въведената по време на войната купонна система. Нещо повече в условията на вече започналата „Студена война“ Съветският съюз става втората държава в света след САЩ създала ядрено оръжие, с което убива всякакви желания за нова война, изразени с такива планове като „Дропшот“. Но подобна разговор излиза извън нашата основна тема за ролята и мястото на Сталинската икономическа система в Победата в най-страшната война на човечеството.

Вместо заключение

Като обобщение, изводи и заключение следва да се каже, че въпреки, че за Сталинската стопанска система не се говори като за „икономическо чудо“ тя демонстрира постижения, каквито дотогава не показва никаква друга такава. Днес тази система е отричана, подлагат се на съмнения даже безспорните ѝ успехи, включително това, че е един от ключовите фактори за Великата победа във Великата Отечествена война.

Но истината си остава истина въпреки клеветите и отрицанията.. На кантара на историята всичките мъки, страдания, трудности и трагедии, съпровождащи нейното създаване в невъзможните условия на вековната изостаналост на „Руския свят“ в момента, когато тази система почва да се формира, олекват пред целите, които тя постига. Защото именно благодарение на Сталинската система не само СССР, но светът като цяло бе спасен от фашистката чума, от невижданото варварство облечено в хитлеристка униформа. И в това е скрит бекрайният хуманизъм на тази система, която като че ли бе създадена единствено и само за този звезден миг – спасителната мисия на „Руския свят“ за човечеството, изразена в разгрома на нацизма, фашизма и милитаризма.

Използвани източници

На кирилица

1. «Исторические материалы»: «Индустриализация СССР 1933—1937 гг. Документы и материалы». М.: Издательство «Наука», 1971;

2. История экономических учений. Под редакции Худокормова А.Г. М., Инфрар 2004, ISBN 5-86225-756-X;

3. Кара-Мурза С.Г. Матрица „Россия“. М., Алгоритм, 2007, ISBN 978-5-9265-0415-3;

4. Кара-Мурза С.Г. Столипын – отец Русской революции.М. Изд. Эксмо, 2003, ISBN 5-699-02349-6;

5. Катасонов Валентин. Экономика Сталина. М., И-т русской цивилизации. Изд. Дом „Кислород“, 2016, ISBN 978-5-901635-48-3;

6. Конотопов М.В., С.И.Сметанин. История экономики.М., Изд-во научно-образовательной литературы, 1999, ISBN 5-8291-14628-8;;

7. Котов Ф. И. Статья „Пятилетние планы развития народного хозяйства“. Большая советская энциклопедия, Третье издание,Том 21;

8. Ленин В.И. Новая экономическая политика и задачи политпросветов. Доклад на II Всероссийском съезде политпросветов 17 октября 1921 г. ПСС., 5 изд., т. 44;

9. Мухин Юрий. Сталин – Хозяин Советского Союза.М., Алгоритм, 2008, ISBN 978-5-9265-0533-4;

10. Свирин Михаилл Стальной кулак Сталина. История советското танка 1943-1955. М., Яуза, Эксмо, 2006, ISBN 5-699-14628-8;

11. Сталин Й.В. О задачах хозяйственников".Речь на Первой Всесоюзной конференции работников социалистической промышленности 4 февраля 1931 г. Cочинения.Т. 13. М.: Государственное издательство политической литературы, 1951;

На латиница

1. Cameron Rondo. A Concise Economic History of the World. N.Y., Oxford. Oxford University Press, 1993. ISBN 0-19507446-7;

2. Courtois, Stéphane; Werth, Nicolas; Panné, Jean-Louis; Paczkowski, Andrzej; Bartošek, Karel; Margolin, Jean-Louis. The Black Book of Communism: Crimes, Terror, Repression. Harvard University Press, 1999. ISBN 9780674076082;

3. Geoffrey A. Hosking. Russia and the Russians: a history. Harvard University Press. 2001. ISBN 978-0-674-00473-3;

4. Harrison Mark The Economics of World War II., Cambridge University Press, 1998;

5. Richard Sakwa The Rise and Fall of the Soviet Union, 1917–1991: 1917–1991. Routledge, 1999. ISBN 978-0-415-12290-0.

Интернет

1. http://bse.uaio.ru/BSE/2101.htm;

2. http://chtooznachaet.ru/kollektivizaciya-kratko.html;

3. http://istmat.info/node/3717;

4. https://news-fancy.com/53001-ne-germaniya-v--napala-na-sssr-pravda-vsplyla-full.html;

5. https://topwar.ru/211-velikaya-yekonomika-velikoj-vojny.html.