Доста работи и суматохи - весели и тъжни, радостни и тревожни, оптимистични и отчайващи, позитивни и обезверяващи - видях за 24 години във, със, над, под, зад, край и около политиката. Предполагах наивно, че вече нищо не може да ме изненада, учуди, порази или шокира.
Излиза, че съм се лъгал.
Умът ми не го побира, разумът ми отказва да го приеме, здравият смисъл ми се губи:
Оказа се, че у нас е препълнено, претъпкано, претоварено и пренаселено от хора, които изживяват себе си и преживяват България като абсолютна, преднамерена, целенасочена и отдавна планирана жертва на заговори, завери, конспирации, чужди интереси, лоши хора, тъмни сили, агенти на злото, агресивни сатани, алчни луцифери, агресивни разрушители на страната ни!
Отприщи се едно всенародно самоовайкване, самосъжаление, самооправдание...
Парадоксалното е - и това също не мога да го проумея, колкото и да се опитвам - че в същото време всички онези, които се виждат като жертва на дългата ръка на мрака, на грабливата лапа на международното положение, на хищната десница на враговете на злощастната ни държавица, смятат също така, че България се разпада (аз също мисля, че България се разпада), че нещата у нас вървят на зле (аз също мисля така), че си изпускаме държавата (аз също мисля така) и заедно с това са агресивно ПРОТИВ, не крият омразата си СРЕЩУ, не пестят злобата си ПО АДРЕС на протестиращите, като отричат самата мисъл за промяна и бранят с нокти и зъби продължаването на статуквото, олицетворявано безпощадно ясно и от сегашните управляващи!
▪ Наистина не мога да проумея как живеят хора, който не дирят никаква вина, ама грам вина не дирят за случващо се у себе си и се изживяват само като жертви? Какво ли става в техните глави, как намират душевен покой когато се мислят единствено за потърпевши, за обект на вредни влияния и зловреди планове?
Когато се чувстваш постоянно, непрекъснато, винаги невинна жертва на натрапени обстоятелства, заговори и конспирации, едва ли ще се бориш да промениш нещо, ще живееш с отпуснати ръце и непрекъснато някой друг ще бъде причинителят на собствения ти личен, семеен, професионален и житейски провал, затова няма нужда да се вземеш в ръце и да се опиташ да живееш различно...
▪ Наистина не мога да проумея как се свързват в едно и пълното отчаяние от сегашното положение, и категоричната съпротива срещу самата мисъл за промяна?
Това е някаква тежка форма на социална шизофрения, на социална епилепсия, на социопатия...
▪ Наистина не мога да проумея как смяташ, че обичаш България и в същото време според теб тя е безнадеждно и неспасяемо сграбчена от непобедими външни интереси, агресивни империалистически заговори, сороси и соросоиди (впрочем, без да съм му фен ще кажа в интерес на истината, че Сорос в момента е най-яростен противник на начина, по който САЩ управляват света политически, икономически и финансово), меркантилни западняци, самодоволни европейци, нагли американци, транснационални изедници и брутални глобални чорбаджии?
За мен най-висшата форма на родолюбие и патриотизъм е да направиш всичко възможно да помогнеш на родината си да бъде по-свободна, по-европейска, по-демократична, по-модерна и по-развиваща се.
А най-лошият антипатриотизъм, най-гадното анти-родолюбие е да смяташ обречено и подшмъркващо, че България няма никаква шансове да оцелее в днешния глобализиращ се свят, защото присъдата й е окончателно прочетена и неподлежаща на обжалване!
▪ Наистина не мога да проумея как хора от моето поколение и от поколението преди мен
(а това сме двете поколения, прехвърлили билото на живота и имащи само една цел – да намалим скоростта на плъзгането, на свличането, на свлачването надолу; това сме двете поколения, които искаме да забавим времето; това сме двете поколения, които се събуждаме с тревога всяка сутрин и си казваме – дявол да го вземе, колкото повече живея, толкова по-малко ми остава!)
си присвояват правото да се разпореждат с бъдещето на България, като му пречат да се случи, като стопират всяка надежда за промяна, да освиркват, охулват, омаскаряват, овикват младостта на България, излязла по площадите!
Да, младите са понякога по-дръзки от нормалното - сякаш дързостта има нещо общо с нормалността, така, както я разбира втората възраст.
Да, младите са понякога по-безотговорни от псевдоразбраната отговорност на онези, които се водят от правилото Да не би да стане нещо по-лошо!
Да, младите са понякога по-палави, по-игриви, по-стряскащи, по-възбудени, по-нахъсени, по-смели, по-смайващи. Но те са такива не защото са зле възпитани (ех, ама как добре бяхме възпитани ние едно време!!), а защото са млади – само веднъж и само сега!
Да, младите са понякога по-несправедливи като ни показват, че нашето време изтича и днес е тяхното време. Но времето е наистина на тези, които искат да го ускорят, а не на онези, които искат да го забавят.
България принадлежи на всички ни, но бъдещето принадлежи на младите!
Затова трябва да се радваме, че те от няколко месеца показват първите симптоми и синдроми на неистово желание да си подредят бъдещето, да си го направят такова, че да го живеят тук, в България, а не да се махат от нея, обръщайки се с гняв назад и казвайки с обида и огорчение (понякога и с омерзение): Няма да ви живея в скапаната държава!
Ето защо конфликтът сега в най-главното, в най-важното, в най-същественото и най-съкровеното, не е между жълтите павета и Бузлуджа.
Конфликтът, който ние всички съзерцаваме, но и подклаждаме, в който ние всички участваме, съучастваме или безучастваме е между ДНЕС и УТРЕ.
ДНЕС е станало такова, че да не ти се живее в него – то ни води ускорено и освирепяло към ВЧЕРА.
Нека се опитаме поне да не пречим на онези, които искат УТРЕ да е по-различно, по-хуманно, по-проспериращо, по-европейско и по-българско, вместо да стане и то някой ден – заради нас! - същото грозно и гротескно, ориенталско и опростачено, безпространствено и безвременно ДНЕС.
