(Малко патетични и революционни мисли на един умерен еволюционист)
България поне в едно нещо може би някой ден ще служи за пример и ще бъде цитирана във всички учебници по сравнителна политология, политически инженеринг и технологии за преднамерено информационно въздействие върху обществото (промиване на мозъци, пропаганда, PRопаганда, PR)...
Ние всички - кой в ступор, кой в стрес, кой в страх, кой просто като в стадо - наблюдаваме как с всеобща мобилизация на медийни, социологически, финансови и репресивни ресурси народът ни е оставен - като фасада, като имитация и симулация - да си играе на избори, но ще бъде получен ПРЕДВАРИТЕЛНО ЖЕЛАНИЯТ РЕЗУЛТАТ!
В такъв чист, лабораторен, опазен от примеси, външни въздействия, токови удари и блокиращи работата вируси вид едва ли някъде е решавана толкова перфектно задачата да се получи на изборите точно това, което трябва да се получи!
По-рано това бе възможно в недемократичните общества - със силата на Държавата, Тайната полиция, Строго контролираните от властта медии, Липсата на другопартийна алтернатива.
Сега, това вече - както за пръв път толкова безпощадно ясно ще покаже именно България - това може да бъде направено не с "грубата" сила на Държавата, а с "меката" сила на Държащата Държавата свръхелитарна прослойка и нейния обслужващ персонал, в четирите му измерения:
- псевдополитическото - партиите на статуквото;
- псевдомедийното - притежаваните от олигархичното задкулисие медии;
- псевдогражданското - ултралибералните експерти не Прехода (обясняващи, например, до прегракване дЯснотта на "ГЕРБ");
- псевдоинституционалното - структурите, които могат - с полицейски, съдебни, финансови, икономически и др. мерки - да ограничават неформално формалните права и свободи на гражданите.
Достатъчен тук е един пример - как многообразието на протести и протестиращи, на причини и поводи за протест, на регистрирани партии и на самоорганизиращи се граждани, се сведе до непрекъснато втълпяваното, вгражданото, набиваното, забиваното в главите на хората противопоставяне и по-скоро фалшива дилема „ГЕРБ”-БСП!
Медиите ни карат да ставаме и лягаме с това противопоставяне, с тази по-скоро фалшива; те ни деморализират и ни изтезават с него, а по-скоро с нея, те ни карат с това противопоставяне, с тази фалшива дилема да се чувстваме нещастни опитни мишки, на които се прави вивисекция.
Да сведеш нещата до киселинната, кисела, вкиснала и прокиснала алтернатива „ГЕРБ”-БСП означава, че ти циментираш окончателно и безвъзвратно статуквото, срещу което се надигнаха хората.
Защото и баба знае, че докато Станишев е алтернатива на Борисов, Борисов ще го бие, както се казва в Трънско, като мачè от дирек!
И затова изборите ще бъдат не само най-нищо не решаващите избори в нашата нова демократична история – а чиста и проста формалност - да връчат отново властта на паникьосания Борисов и адски опасния Цветанов, но и ще бъдат първите избори, при които резултатът ще бъде такъв и само такъв, какъвто е зададен предварително – без милипроцент отклонение от този предварително зададен резултат.
Ясно е, че олигархичното задкулисие играе с два отбора и залага на два коня, но то е постановило – първият отбор, първият кон ще бъде страшното като липса на интелект и излишък на некомпетентност дует ББ-ЦЦ, а вторият – върхушката на „Позитано”, като размяна на ролите не може, не бива и не трябва да има!
Нима наистина българите могат да участват пасивно, като опитни мишки, рязани на живо, в този пошъл псевдодемократичен експеримент, чиито фасадни правила са само измамно формално демократични!
Нима Печелещите от статуквото не можеха да проявят поне капка въображение!?
Явно те имат за толкова прост и безпомощен народа ни...
Всъщност в битката ББ-ЦЦ срещу „Позитано” ние имаме четири абсурда:
(Нека моите приятели – членове и симпатизанти на БСП и „ГЕРБ” не ми се сърдят – тук НЕ СТАВА дума за тях, а за партийните им върхушки, Пазители на Статуквото – едната с претенции да е по-фина, другата – откровено мускулеста, но и двете еднакво обслужващи и обгрижващи преките си олигархични работодатели.)
Абсурд Първи – на обществото се натрапва като фалшива дилема изборът между двете единствени партии след 1989 г., които не изкараха еднопартийния си управленски мандат докрай!
Абсурд Втори – на обществото се натрапва като фалшива дилема изборът между двете единствени партии, които бяха свалени от власт с общонародно недоволство.
Абсурд Трети – на обществото се натрапва като фалшива дилема изборът между две партийни върхушки, които са абсолютно тясно обвързани с олигархичното задкулисие, обогатяват го с плосък данък и изпомпване на национални ресурси в негова посока; които задушават малкия и средния бизнес и паразитират върху контрабандата и еврофондовете; които печелят комисионни от предоставянето на достъп на външни (задгранични) интереси до вътрешни ресурси и на вътрешни (местни) интереси до външни ресурси...
Абсурд Четвърти – на обществото се натрапва като фалшива дилема изборът между двете партийни върхушки, които са най-непосредствено и най-тясно – роднински, ДС- (вербоващо и доноснически), професионално, , банкерски, охранително, келепирно-далаверски свързани с онази тънка прослойка от върховете на БКП и ДС, която открадна Прехода от българския народ, разслои обществото в пропорция 1%:9%:90% и превърна България в безнадеждна периферия на Европа, в територия, нарицателна за слабо управление, корупция, организирана престъпност и колосални темпове на емиграция на почти всичко младо, умно, талантливо, креативно, честно и почтено...
Ето това не го разбирам и никога няма да го разбера – мълчанието на седемте милиона агнета, които понякога, след една ракийка и малко салатка, припявайки очалгисано „Шампанско и сълзиииии е животът ниииии!”, изведнъж се досещат да се нарекат все още български народ!
Но понеже изборите не са се състояли и мандалото не е хлопнало, този път завинаги и с много репресии над нас, мълчащите агнета и с хищни овчарски псета, които няма да ни позволят дори да проблейваме, камо ли да надигнем главица, все още може, убеден съм, че може, че можем да объркаме плановете на олигархичното кукловодно задкулисие и на техния обслужващ персонал.
Все още може и все още можем да им объркаме сметките - най-малкото, за да им се каже и покаже, че ние не сме вече псевдодемократична рая покорна!
Само че едно време е имало храбри люде, каквито сега май вече няма...
И затова и няма кой да събере смелост за смели патриотични и демократични дела, която да му даде после моралното право да възкликне:
„Забих нож в гръдта на Олигархичната еднопроцентова империя и той няма да бъде изваден, докато не видим демокрацията българска!”...
http://nslatinski.org
