/Поглед.инфо/ Само за отявлените неолиберали, антикомунистите и русофобите не е видно, че в глобален план вече набира сили един мащабен и необратим процес, който по своя политически, геополитически, икономически, военно-политически, та дори и цивилизационен смисъл заслужава да бъде наречен „деамериканизация“ на света. Това е типичен преходен период в глобалното развитие. Приключва една епоха, която може да се каже, че е започнала след края на Първата световна война, и започва нова. Изтичащата епоха тепърва ще бъде анализирана, за да бъдат извлечени нейните фундаментални исторически уроци. Новата епоха най-напред трябва да бъде видяна и възприета, за да приспособим целия си национален живот в политиката, икономиката, военните дела, нравствеността, начина си на съществуване. В противен случай тя ще ни изхвърли от себе си и ще ни обрече на политическа и икономическа гибел.
Процесът, който аз наричам деамериканизация, се ускори непосредствено след разпада на Съветския съюз и края на комунизма през 90-те години на ХХ век. Това време наричаме и край на Студената война и формално то бе обявено за тържество и триумф на либерализма, за нов „край на историята“, отбелязал историческата победа на капитализма над социализма. За неолиберализма и неговите неолиберали (в това число и нашите провинциални по дух, подготовка и възможности довчерашни апологети на социализма) тази сладка победа бе и началото на края на Русия, славянството и Православието като формообразуващи православно-славянската цивилизация. А и на всички останали цивилизации, за да се разчисти човечеството за установяване на цивилизацията победителка – евроатлантическата, в която доминират американският дух, европейските ценности и демокрацията по американски образец.
Историята често предлага необясними, а понякога и незабележими парадокси: уж побеждаваш в някакъв исторически сблъсък, уж си победител и с тебе започва епохата на твоята идеология и политическа система, а всъщност вече си претърпял гибелно поражение и времето ти приключва. Времето ти приключва, а ти си въобразяваш, че тепърва то ще набере нова могъща скорост и ще сложи край на всички, които досега са се съпротивлявали и са водили ожесточена борба за надмощие. Можеш да се биеш в гърдите, че си вече господарят на света; може всички да те аплодират и да ти се покланят като пред всемогъщ владетел, а ти вече се валяш в краката на историята и си поел към политическото небитие. На твоето място вече се е раположил този, когото уж беше сразил „веднъж завинаги“. Обаче сега той те е хванал за гушата и ти е прочел присъдата.
Нещо такова наблюдаваме и преживяваме днес.
Историята не държи в будоара си огледало, в което да се оглежда поне от време на време. Пък и да държеше, едва ли щеше да забележи измененията върху лицето и снагата си. Защото клакьорите й бързо ще я убедят, че е все така красива, горда и справедлива.
Историята има един неписан закон, който действа безотказно: началото на триумфа е начало и на неговия край и приближаване на поражението.
Изминаха малко повече от 30 години от въпросния триумф и вече се вижда, че основанието за радост се отстъпва на други и е отнето от тези, които гледат и не вярват какво се случва с тях.
Посочвам тези знаци на новото, които аз наричам деамериканизация, защото за тях не се говори и пише, не се размишлява. Днес се случва нещо грандиозно, което сме длъжни да осмислим, анализираме, преценим. То променя картината на света, нейната същност и смисъла й. Този процес съдържа много свойства, които дават основание да го определяме като исторически значим и величав.
Какво означава това?
Това означава най-напред нова геополитическа ситуация с нова конструкция на политическия свят. Те са почти създадени окончателно, но още не са обявени официално чрез форум на великите сили, споразумение, обща декларация и с други подобни действия и документи. Най-общо казано, този свят повече няма да се ръководи само от САЩ и Западна Европа, а Европейският съюз и НАТО ще се превърнат в „помощни“ и в някаква степен защитни блокове на Запада и ще стимулират вътрешната им организация и взаимна помощ.
Но щом светът вече се разпределя между нови супер сили, това означава, че той е придобил ново съзнание, нов ред, нова енергия, ново могъщество и си е поставил нови цели. От тук насетне предстои радикална промяна в икономическите отношения и начало на нова социално-икономическа и политическа система – поне в териториалните граници и сферите на тяхното влияние на новите супер сили. Икономиката им ще се преустрои на нови релси, с нови правила и нови възможности. Тя ще работи както за военната им мощ, така и за рязкото повишаване на равнището на живота в техните държави и държавите на съюзниците и в зоните на влиянието им.
Без съмнение в света на новите суперсили ще се произведат драматични политически процеси, които ще трябва да стабилизират политическата власт и да отстранят факторите, които досега са тласкали държавите в други орбити и са нанесли огромни икономически и политически злини. Споменавам това, без да го коментирам, защото то е неизбежно; драматичното насилие няма как да бъде избегнато.
Деамериканизацията означава нов, друг световен ред. Този ред, без съмнение, ще бъде официално прокламиран и скрепен с някакви политически споразумения между новите супер сили, но е възможно да мине известно време, докато това бъде сторено. През това „известно време“ ще се решават и уточняват вътрешни проблеми, ще се установява нов правов и политически ред навсякъде по света. А и ще се обсъждат възможностите на нов световен регулатор от рода на сегашната ООН. Защото не е възможно светът да съществува в пълно подчинение на най-могъщите, а да не участва сам в собственото си управление и регулиране на противоречията.
Ние обикновено правим своите анализи и прогнози въз основа и на аналогии с миналото. В тези аналогии се опитваме да проверим предишен опит и начин на мислене, за да го съпоставим с днешните реалности. Днес обаче аналогии с близки по време ситуации е трудно да се намерят. Защото сблъсъкът днес не е между капитализъм и социализъм, между комунизъм и фашизъм, пролетариат и буржоазия. Това е експониране на вековния конфликт между Изток и Запад и по-конкретно между Европа и Русия. За нашите буржоазни нагласи на ума е трудно да обемем този конфликт и да го актуализираме съобразно днешните ни норми, правила, представи и мащаб на мислене. Ако днешната ситуация не се възприеме като част от този конфликт, ще бъде трудно тя да се разреши в целия неин мащаб, за да се постави света на ново равнище и върху нов път.
В зараждането и проявлението на тази ситуация войната в Украйна изпълнява тази именно задача. Историята избра по-благоприятния вариант за световен конфликт, за да бъде той по-лесно и по-бързо решен. Една слаба държава трябваше да бъде сатанизирана сама за себе си (макар и подпомагана реално от Европа и САЩ) и да й се внуши, че решава именно световните проблеми на времето, за да се отиде към радикалните промени. А всъщност е изпратена на „заколение“ и ще бере чужди грехове.
Светът сам и по естествен начин не можеше да излезе от безизходицата, в която бе потънал с края и резултатите от Студената война, разпада на Съветския съюз и поражението на социализма. Американизацията на света и особено налагането на глобализация по американски модел породиха криза, която бе неразрешима по друг начин, освен „чрез продължаване на политиката с други средства“. Т. е. чрез война! Аз мисля, че това го разбраха всички страни с изключение на управниците на Украйна и неолибералните клакьори като българските, които си мислят, че утре те ще решават съдбите на човечеството. Друго не беше и възможно, защото един истински военен конфликт от мащаба на идейния, за който тук говоря, ще унищожи земята. Затова осъзнаването на мащаба е наложително, за да се видят реалните проблеми и се прецени реално какво трябва да се направи, за да влезе човечеството в своята нова ера.
Сега, когато идва времето да се плаща сметката за илюзиите, заблудите и принужденията, потърпевшите ще бъдат тези, които повярваха в ненакърнимостта на статуквото, непобедимата сила на „европейските ценности“ и необратимостта на резултатите от Студената война. Най-висока е цената за Украйна и тя ще трябва да я заплати, без дори да очаква да й върнат някакво ресто. Впрочем, всички ще плащат, щом са се впрегнали в историческия впряг и не са и мислели, че ще е по-добре да не го правят.
Не е възможно повече да се мисли либерално и да се смята, че либерализмът днес е идеологията, която чертае някакво бъдеще. Трябва решително да се освободим от неговия начин на мислене и възприемане на света, да придобием друг мащаб на ума. Навлизаме в нова епоха, която няма да повтаря нашето настояще и няма да може да се измерва със сегашните не мерки и представи.
Сега никак няма да е достатъчно да се увеличи само БВП или да се намали бюджетният дефицит, за да приемем, че икономиката се развива успешно. Предстоят велики промени и ако не сме още готови за тях, поне да знаем, че предстоят и да не се удивляваме, когато настъпят.
Но не бива и да се увличаме и да подценяваме възможностите на старото да се съпротивлява и да прави беди. Деамериканизацията ще бъде изпълнена при каквито и да било противодействия на американския модел и неговия начин на мислене, поведение и живот.
Но САЩ са още много силни и още дълго светът или поне част от него, ще им се подчинява, защото те го държат в ръцете си.
Но няма как да избягат от историята и от нейния неумолим ход. Това е обективен процес, който трябва да изпълни обективната необходимост от радикална промяна, а не настояване на някаква патологична американофобия и ненавист към американското.
Процесът е обективен и необратим.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
