/Поглед.инфо/ Когато социалното напрежение се преобрази като напрежение в масови групи, формирани по интереси, значи разпадът на обществото е достигнал най-нисшата си степен и вече не може нито да се контролира, нито да му се придава разумен и достоен израз. Особено ако тази групи са групи на любители и привърженици на футболни клубове или изобщо на футбола.
Недоволството очевидно е слязло в нисшите слоеве и сфери, изгубило е рационалния контрол и се е превърнало в несвързани намерения, говорене и действия. Тук всичко се държи на емоцията и страстта и от тях зависи напълно. Това е култура на упадъка, първичното, неудържимото опростяване. Тази култура е най-екстремното проявление на първичните страсти и единствената реална възможност за глобално обединение и преодоляване на националните граници и националното съзнание чрез тяхното пълно пренебрегване и дори заличаване благодарение на футбола или на каквото и да било друго занимание в игри, състезания и демонстрации на физическа сила и умения „Гражданинът на света“ се идентифицира в протеста на футболния фен от който и да е край на света, за да придобие пълна свобода, универсална форма на общуване и политически анархизъм. Защото само тук е възможна подобна свобода и изблик на воля и страст.
Всичко това можеше да си остане един най-обикновен проблем на културологията, както смятаха преди културолозите, удивени от силата на този вид култура, произлязла от футбола. Тази култура бе поощрявана от неолибералите и изобщо от капитала, защото задоволява естествената човешка (при това първична) потребност да се самоизразява шумно, категорично и агресивно. Иначе не го забелязват и зачитат. Ала вместо да го прави по причина на бедност, социална несправедливост, социални неравенства и лошо управление, любителят на футбола крещи, че защитава честта на своя любим отбор, футболист и на пленилата го за цял живот и в цялата му същност неповторима игра.
Първият и най-силен изблик на емоции и страсти обикновено става още на стадиона, групово, в голяма и могъща общност, която във виковете и крясъците си, в употребата на груби и мръзни думи, а понякога и в използването на фойерверки проявява своята солидарност, единство и жажда за социална близост. Нищо чудно, че след бурен и особено успешен мач на човек не му се протестира повече (дори и да има за какво, защото толкова му е накипяло, че повече не се търпи. Но се търпи, щом се играе футболен мач!) – толкова се е изхабил и освободил от себе си.
Неолибералите харесваха всичко това и го използваха като своего рода компенсаторен социално-политически механизъм – при това достатъчно надежден и дори полезен за общественото спокойствие. Капиталът превърна футбола в своя „приложна точка“ и се впусна да го развива и разработва като индустрия. При това високо рентабилна индустрия, произвеждаща чувства, настроения, успокоения, утешения. Сигурно произвежда и висок национален доход, но за това не се говори, защото футболът ще бъде лишен от първичното си очарование и идеализъм, провокиращ радости и силни преживявания. Дори и парите, които се дават за отделни футболисти при техните преминавания от един клуб в друг, са нещо като критерий за високо майсторство, причина за гордост у неговите симпатизанти, гаранция за висока справедливост, въздаваща на майстора дължимото без значение цвета на кожата, националността, външния му вид. Просто искрените симпатии на зрителите се превръщат неусетно, но заслужено в пари. Те се радват, че човек може да стане богат, защото играе добре. И защото е и техен любимец, когато са оценили.
Като идеолог на капитала и капитализма неолибералът не може да мисли в перспектива. Той просто констатира явлението и се опитва да го опише. Ако е полезно за капитала, то бива представяно като нещо положително и степента на положителност и необходимост се определя от значението му за утвърждаването на мира и спокойствието на статуквото и на излъчената от капитала власт.
Всяко явление, лишено от разум, но надарено с причинители на страст и първични чувства, не може дълго да бъде използвано в системата на политическото инженерство и да замества разума и чувството за социална справедливост. То може дори дълго време да опростачва обществото, да отклонява избухващия от време на време негов гняв от истинската причина и да принуждава недоволните да се подчиняват сляпо на тези, които им причиняват нещастията. В един момент обаче, обикновено случайно и неосъзнато, всичко се обръща, рухва под смаяните погледи на посредствеността и бездарието на постмодернистите, за да се стовари подобно „деветата вълна“ върху лъскавата конструкция на буржоазното общество и да я смаже и погуби.
Подобни напрежения събират огромно количество социална енергия и тя се натрупва в протестната маса, като я държи под напрежение, изопната като струна, готова на действия. Тогава тази енергия ще се освободи. Това освобождаване обикновено става под контрола на невидимия организатор на протестите. Решението му зависи от обстоятелствата, степента на социалното напрежение и целта, която се преследва с неговото нагнетяване.
Такъв момент непременно и неизбежно идва. Сега само се чуват отделни отгласи от наближаващата вълна, за да предупредят самозабравилите се, че времето им свършва.
Такива отгласи са протестите на т. нар. футболни фенове (феновете някога бяха „запалянковци“, но Европа им даде по-тежко, неразбираемо и сложно име). И понеже на „феновете“ са им извадили от главите думи като справедливост, солидарност, срам, класа, гражданска война, те все пак ги намират в някакво друго състояние и звучене. За да ги разберат всички и особено властта, която ги смята за лумпени (каквито са по същество), те запалват автобуси, чупят витрини, хвърлят камъни срещу полицията. И колкото по-дълго продължава протестът им, толкова повече се озлочестяват и стават неудържими.
Така ги е формирала „Европа“, така се проявяват те в България. Това е нашето българско приобщаване към Европа, триумфалното ни преминаване през т. нар. „Шенгенска граница“ и навлизане едновременно в Шенгенското пространство и еврозоната. Тези протести са всенародният референдум за българското присъединяване към „Европа“.
Протестите във всички случаи са много верен и точен знак, че властта е слаба, немощна и безпомощна. Тази слабост дразни капитала и му причинява ненужно безпокойство. Тя е опасна най-вече за него, но и за обществото, защото може да бъде използвана и натрупаната в протеста на футболните запалянковци енергия освободена. За капитала е много по-добре да се освободи енергията на запалянкото отколкото тази на пролетария. Защото пролетарият ще й даде смисъл и вярно точка на приложение.
От друга страна тези протести са важен елемент от т. нар. „управляем хаос“, чрез който се отклонява вниманието на обществото от главното. Но и се предупреждава властта, че може да се лиши от управлението, ако е все така бездарна и немощна.
А иначе става дума за футбол, национален отбор, треньори, ръководители и какво ли не още.
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
