/Поглед.инфо/ Едни от най-големите беди в най-новата българска история са масовото изселване в чужбина на младите и рязкото намаляване раждаемостта, заради които населението на държавата се стопи и достигна до печални равнища. Ужасяващо е, че тази тенденция продължава и демографските проблеми стават все по-тревожно неразрешими. И поставя под съмнение бъдещето на нацията и държавата.
Обществото се вълнува и тревожно коментира. Демографската криза е път без изход. Макар че се предлагат различни мерки, за да се излезе от този път. Но усилията са напълно безуспешни. Гледните точки са различни, различни са и причините, които са причинили кризата и не позволяват да се спасим от нея. Най-често споменаваните причини за „бягството“ на младите са ниските заплати и малкото възможности, които българската държава им предоставя за професионално осъществяване.
Няма съмнение, че ниското заплащане на труда, липсата на работа по специалността, несигурността на работното място, скъпите жилища, високата цена на живота кара доста хора да се надяват на богата Европа да им помогне и приюти. Там те намират по-добри условия за труд и живот, макар че никак не им е лесно. В България обаче е лошо до непоносимост и става още по-лошо – колкото и да ги лъжат управляващите, че не е така.
В българската следосвобожденска действителност икономическите миграции са нещо познато и естествено. Макар и не толкова масови, защото други са били условията и възможностите за приспособяване в чуждия свят. Затвореният живот тук се е отразил на желанието за пътуване и отдалечаване за дълго или постоянно от родния дом. Правото на свободно движение на хора е било почти непознато (или по-точно: малко използвано) и към него българинът е нямал претенции. Трудно е било да си живее в бедната и изтерзана родина, ала малцина са се решавали да отидат „на гурбет“ в Европа, за да спечелят и се устроят материално. Българите са били истински свързани с България, защото е тяхна майка.
Днешната родината-мащеха, а не майка, им казва: „ти си свободен, както желаеше и мечтаеше, дадено ти е „правото на свободно движение“ - ходи, където ти видят очите, прави, каквото си си намислил и не чакай някой да ти дава и помага“. Така, гласно или негласно, неолибералната буржоазна държава говори на млади и стари. И ги е хвърлила „на кучетата“, за да се отърве от тях. Макар че дори и да е неолиберална (а тя според конституцията трябва да е социална) е длъжна не само да гарантира, но и да осигурява възможностите за труд, заплащане, образование и грижи за всеки отделен човек. Държавата се е отказала, без да има това право, от задълженията към своето общество и народ. Тя сама учи с поведението си млади и стари, че родолюбието е анахронизъм и че да си родолюбец е дори вредно и порочно. Тя им отваря вратите си, за да излязат от нея и я оставят на мира.
Проблемът, за който става тук дума, набъбва все повече и повече. Държавата е напълно безпомощна да го разреши. Та как ще го реши, когато го формулира неправилно, не отчита истинските причини за възникването и разрастването му, и търси решенията му в погрешна посока.
Малка България и малобройната българска нация са изправена пред напълно реалната опасност да изгубят територията си и толкова да се стопят, че да станат невидими. Българската нация не е свикнала да бъде разпиляна по целия свят и сама, доброволно да отстъпи традиционните си земи на други нации. Ние сме уседнал народ – при това винаги върху българската територия, която притежаваме изконно и която за нас е свещена. Не е в традициите и историята ни да се разпръсваме по всичките краища на света, да се цепим и разделяме, за да се оправя всеки сам, както иска и може.
Аз не смятам, че проблемът е породен единствено от икономически причини. И че само с увеличаване на доходите ще го разрешим. Ако това е в основата на държавната политика, то значи държавата е интелектуално немощна и дори глупава. Парите могат много да направят, ала трудно ще накарат някого да обикне земята, на която живее, ако за него тя е чисто и просто земя, пръст, терен, върху който да си построи дом или дворец. Ако не обичаш родината си, винаги ще ти е все едно къде живееш; тогава ще ти е най-хубаво там, където се устройваш най-добре. Тогава може да се подведеш по обещания, че ще ти дават много пари, ако се върнеш. Обаче едва ли ще е важно дали това е родното ти място или някоя друга държава.
Нека не се лъжем: голяма част от младите българи, които днес живеят извън страната, никога повече няма да се завърнат в родината, защото за тях тя не е родина в оня възвишен смисъл, който думата означава. Сигурно често им е мъчно за родителите и роднините, ала мъката бързо се разсейва в ежедневието. Те затова и не обръщат внимание на обещанията, че държавата ще ги възнаграждава по-добре и че ще им създаде условия за професионално осъществяване. Те отлично знаят, че българската държава няма да го направи или поне няма да е оня в мащаб, в който те са свикнали в чуждата държава.
Същото се отнася до раждаемостта. Не високият стандарт поощрява многодетството. Точно обратното, ниският стандарт на живот и слабата култура са по-надеждни причини в едно семейство да се раждат много деца.
Искам да кажа, че нито любовта към родината и осъзнаването на една територия за скъпо и любимо отечество, нито повишаването на раждаемостта, могат да се купят, нито дори да се заменят с пари и материални блага. С пари се мъчат да разрешат сложните проблеми неолибералите и капиталистите, за които парите са най-висшата ценност и смятат, че те са такава ценност за всички. Това е примитивно мислене, убого съображение на убоги хора, свикнали сами да се продават и купуват. Те обичат да се хвалят колко много държавни пари отпускат за една или друга цел, убедени, че колкото по-голяма е сумата, толкова общественият ефкт от нея ще е по-голям. Нали всичко е пари и с пари се купува.
Една огромна индустрия за производство на неолиберални европейски ценности работи в нашата държава. Тази индустрия подтиква младите хора да я напускат, да не раждат и скъсат напълно с родината си. Тези, които конструираха машината, и тези, които я обслужват и настройват постоянно съобразно новите условия, се правят на изненадани и загрижени и говорят как ще връщат младите и ще преборват демографската криза. Как? Като повишават заплатите и помощите за трето дете. За нищо друго не се досещат, защото то им е чуждо и противно.
На неолибералите и особено на сегашните български управници не им се вярва, че освен техните прословути “европейски ценности“, които не са нищо друго освен пресметливост, интерес, егоизъм, безродство, има и други, които са традиционни, православни, български. Те съдържат друго отношение към човека, обществото, семейството, отечеството, народа. Европеецът може и да няма семейство, да не обича децата, дома, родното село, да му е все едно дали е мъж или нежа, но споделящият българските ценности българин не е способен да живее сам, да не се грижи за деца и родители, да се учи и милее за народа си, да бъде далеч от него и да не е готов да се жертва за него. Тези именно ценности, а не „европейските“, днес трябва да се възпитават у младите, за да имат пред себе си истински положителни примери и цели, на които да подражават и към които да се стремят. А не да им се внушава, че сами ще определят пола си или че нищо лошо няма в еднополовите бракове.
Когато държавата и обществото учат младите на неща, противни на националната идеология и ценностна система, те ги отблсъкват от всичко, правят ги нихилисти, тласкат ги към пороци, увещават ги да не обичат България и българите. Аз няма да пресиля, ако кажа, че днес, именно заради властта и държавата, в голямото си мнозинство младите не обичат родината и народа си, нехаят за тях, защото така са ги учили. Така е „готино“, модерно, уникално и абсолютно – според просташката фразеология на управниците и постмодернистите-неолиберали.
И защо тогава младият човек, заминал някъде на Запад, в Америка или Южна Африка ще се връща? За да получи обещаваните повече пари ли? Или защо да ражда повече деца, когато тези деца след време ще бъдат просто „работна ръка“, конкурентно способна или неконкурентно способна „на пазара на труда“? Ще се завърнат, за да помогнат родната икономика да се въздигне, а държавата да стане по-силна и могъща? Вярва ли някой, че това би било възможно от хора, които са приучвани още от училище, от учебниците по история и литература, от телевизията и медиите да не обичат родината, а да я презират заради нейната бедност, и да гледат собствения си интерес?
Не бива да си правим илюзии, че тези млади, които са останали в България, не са я напуснали от любов към родината! Те или не са се решили, или са имали някакви битови причини, или не са успели „навън“ и са се прибрали, защото няма къде да отидат. Е, не е редно да поставяме всички под един общ знаменател. Хора разни, всеки знае себе си и решава сам за себе си.
Една нация и нейната държава са силни икономически, политически, военно, само ако са просветени, духовни, целеустремени, мислещи, осланят се на Бога, защото вярват в Него, и поставят доброто и общото дело над комерческия интерес и богатството. И ако имат силна интелигенция, осъзнаваща водещата си роля и отговорност пред тях. Тогава и тези, които управляват, ще бъдат разумни, образовани, културни.
Понеже нищо от онова, което е необходимо, за да обичат младите отечеството си и да живеят всеотдайно за него, не се открива в държавата ни, те ще продължават да я напускат и няма да пожелават да се върнат заради нея.
Демографската криза ще се задълбочава. Ще умират повече хора, отколкото ще се раждат. Ще бъде така, докато не започнем да се борим срещу поднебесните духове на злобата!
