/Поглед.инфо/ От него в политиката има смисъл и нужда тогава и само тогава, когато търсим прагматични подходи за реализиране на каузи, идеи и политики
Има една теза, която в последно време се артикулира мощно от разнородни политически и обществени кръгове. Тя е, че е дошло време за прагматични политически решения, няма място за идеологии, за леви или десни подходи към обществените проблеми.
Сам по себе си, прагматизмът не е лош. Кой има против политиките и идеите да се реализират на практика? Никой. Само че, уви, кристално ясно е, че артикулиращите прагматизма, като единствен начин за водене на политика, под този термин не разбират намиране на начин за реализиране на идеи. За съжаление, под „прагматизъм“ често се има предвид следното — „Няма да се водя от идеи, ще предам всичко и всеки, за да докопам власт“. Прагматизъм в български условия обикновено е евфемизъм за власт на всяка цена. Хората, които искат прагматични решения вляво, обикновено са онези, които бързичко се идентифицират с мантрата „няма ляво, няма дясно“.
От прагматизъм има смисъл и нужда тогава и само тогава, когато търсим прагматични подходи за реализиране на каузи, идеи и политики. Но когато нямаш кауза или идея, тогава прагматизмът е като патрон без пушка — не ти върши никаква работа.
Да си ляв и да издигаш прагматизма като свое единствено верую, просто означава, че не си ляв, а десен „лайт“. Прогресивните идеи изискват визионери, изискват мечтатели, изискват хора, които са против статуквото, хора, които искат да борят консервативните клишета и неолибералните мантри. Но прагматиците нямат против неолиберализма и консерватизма, защото да си прагматик, без да имаш идеология и кауза в сърцето си, означава
да нямаш против да сключиш всякакви сделки с дявола, за да достигнеш целта си.
А без кауза, целта може и е само една — власт, власт, власт. Тази цел се достига в днешна България чрез преклонения пред олтара на неолиберализма. Ще дойдеш на власт, когато замениш сърцето си с калкулатор, когато изхвърлиш идеите като стари одежди и когато се закичиш с тузарските слънчеви очила, които ти помагат да приемеш по-добре своето присъствие в селенията на мрака.
На тази лъжа трябва да се сложи край! Политиката не е мръсна работа, изискваща калкулатори и тъмни очила. Политиката е бойното поле на мечтите. Мястото, където визиите за утрешния ден, представите за това как би могъл да се живее животът по-добре, намират своите разнородни рицари, които обличат доспехите си и се впускат в битка срещу идейния си опонент. Да, политиката може да е мръсна работа, когато в нея има повече мръсници, отколкото честни хора. Но това не е неизбежно! Съотношението на силите може и ще се промени тогава, когато върнем идеалите на мястото на калкулаторите.
Един от системните проблеми на българската политика, проблем, заради който мнозина вече не искат и да чуят за политика, е, че загърбихме идеите и идеалите и ги заменихме с гол прагматизъм.
Многохилядните митинги след промените, които бяха в името на идеи, се превърнаха в маломерни сбирки на политически технократи. Днес един от проблемите на политическото е, че е повече технократско, отколкото идеалистично. Това, разбира се, не е само български проблем. Навсякъде, където неолиберализмът бе прегърнат като единствен възможен път за развитие, прагматизмът измести идеологиите и бойното поле на мечтите се превръща в счетоводен офис. По света обаче вече се оформя мащабен глобален отпор на тази прагматична неолиберална лъжа. Бърни Сандърс в Америка пълни стадиони и паркове, защото говори за мечти и идеи, а не за технократски прагматични псевдорешения.
Последният четвърт век мина под знамето на прагматизма. В името на прагматизма се въведе плоският данък, в името на прагматизма се появи и бе легитимиран Борисов, в името на прагматизма се проведе бандитската приватизация, в името на прагматизма се уби селското стопанство. Последиците са, че в името на прагматизма 100 фирми генерират 80% от брутния вътрешен продукт на страната, 22 фирми притежават 65% от обработваемата земя, имаме половин милион работещи бедни и два пъти по-толкова просто бедни. Всичко в последните 25 години бе направено, за да се постигнат прагматичните резултати на неолиберализма — малка и никаква държава, финансова концентрация и колосално потичане на ресурси от бедните към богатите. В такава ситуация на прагматично неолиберално изместване на идеологиите и демокрацията, да искаш повече прагматизъм е като искаш да изгасиш пожар със слама.
___________
*Авторът е юрист, правозащитник и общественик. Специализирал е в Университетите „Йейл“ и „Станфорд“ в САЩ. Бил е регионален координатор за Южна Европа на Европейската мрежа за независим живот, а от 2014 г. работи като изпълнителен директор на Института за модерна политика, активист е на Движение „Модерна България“
в. Земя
