/Поглед.инфо/ Днес информационната война е несравнимо по-важна от реалната. Не е толкова съществено какво се случва на терена. Същественото е какво дават по телевизора и какво има в Youtube. Именно движещите се картинки оформят мнението на хората и ги карат да заемат една или друга позиция. Тези азбучни истини бяха препотвърдени за пореден път покрай ставащото в Украйна. Най-напред зрителите по целия свят се влюбиха в Майдана, защото всички големи канали излъчваха умилителни репортажи с усмихнати млади украинци, които пееха, танцуваха, свиреха на рояли и искаха европейско бъдеще за страната си. Не е необходимо кой знае колко дълго облъчване с подобни кадри, за да се влюбиш в тези хора и да почнеш да проклинаш Янукович, който пречи на щастието им. Да, действително в Киев имаше усмихнати, миролюбиво настроени млади хора, които протестираха срещу корумпираното си правителство. Само че там имаше и едни други граждани, за които големите медии не обелваха и дума. Въпросните граждан никак не приличаха на миролюбиво настроената младеж. С каските, бронежилетките, щитовете и палките си те по-скоро напомняха на добре организирани паравоенни формиравания, каквито и бяха. Това бяха активистите на партията "Свобода" и на "Десния сектор", които никак не се вълнуваха от европейските ценности, защото основната им цел беше да изгонят "москалите и чифутите" и да установят господството на чистата украинска раса. Тези хора атакуваха полицейските части с такава ярост, с каквато техните идоли от СС дивизията Галичина са се разправяли с противниците си през Втората световна война.
Само че CNN и другите световни телевизии не показваха тези кадри. Не показваха и как активистите на тогавашната опозиция нахлуват в държавните учреждения и издевателстват над представителите на властта. Нямаше как подобни кадри да бъдат излъчвани, защото щяха да развалят захаросаната представа за случващото се в Украйна, според която едни слънчеви младежи единствено със силата на мисълта и с мирната си положителна енергия освобождават Украйна от агентите на мрака, т.е. на Москва. Между другото от няколко дни в интернет се върти клип, който показва как новите управляващи, т.е. хората, които големите западни медии представят като носители на европейските ценности, разбират свободата на словото. Няколко депутати от партията "Свобода" нахлуха в кабинета на новоназначения директор на Националния телевизионен канал на Украйна и с бой и заплахи го принудиха да подпише оставката си. Причината за гнева им станал критичен репортаж по отношение на тяхната партия. Тези активисти на евромайдана бяха предвождани от депутата Игор Мирошниченко, който отдавна е известен не само в Украйна като виден борец с "москалско-чифутската мафия", като човек, когото американският център "Симон Визентал" постави в десетката на най-яростните световни антисемити. Кадрите с тези демократични действия, естествено, не бяха излъчени от американските телевизии. И българските пропуснаха да ги излъчат. Сигурно защото повечето наши телевизии се ръководят от принципа - ако нещо го няма по CNN, значи не се е случило. Вероятно не виждат никакъв смисъл колегите да хвърлят по едно око и на някой руски канал, защото според тях там се лее стопроцентова кремълска пропаганда.
Разбира се, държавните руски телевизии в никакъв случай не са синоним на класическа обективна журналистика. Там твърдо се следва правителствената политика и не се толерира инакомислието. И все пак, ако човек иска да си изгради някаква сравнително достоверна представа за ставащото в Украйна, Крим, Русия, задължително трябва да гледа и руски канали, а не само такива, които му представят най-вече американската гледна точка. Вашингтон няма монопол върху истината. Да, Съединените щати разполагат с най-мощната медийна пропагандна машина, финансират хиляди центрове, фондации, тинк-танкове, пръснати по целия свят, включително и в България, които разпространяват американската гледна точка. При такава информационна хегемония е съвсем естествено много хора да решат, че няма друга истина освен американската. По същия начин ни зомбираха по времето на Студената война, когато ни се струваше, че няма друга истина, освен идващата от Съветския съюз. За щастие днес поне имаме достъп до повече източници на информация. Честата смяна на каналите - това е най-доброто лечение срещу пропагандата.
