/Поглед.инфо/ Очевиден е фактът за сериозните политици и анализатори, че златното време на (не)удържимия възход на САЩ след края на Студената война с амбициите им за глобална хегемония в един еднополюсен свят безвъзвратно отмина в двете десетилетия на новия век. Факторите, които доведоха до това са много, но три се оказаха особено важни: първо, провала на неолибералния глобализъм; второ, не можеш да налагаш еднообразие на исторически хилядолетия сложили се култури и цивилизации; и трето, откритата съпротива на велики страни и държави, които в защита на своята суверенност отстояват консервативно-патриотичните принципи и ценности на своите народи и култури.
Посочването на тези страни, обявени като главни опоненти (врагове) на САЩ, които трябва да бъдат наказани, а също сменената реторика на глобализма с национализма и суверенността, бяха на свой ред главните козове, които осигуриха победата на Д. Тръм за 45-ти президент на САЩ.
И въпреки високото си самочувствие и самомнение за едва ли не гениален Д. Тръмп беше “новичок” в голямата международна политика Той се опря и опира във всичките си инициативи на опита на Републиканските администрации и най-вече тази на Роналд Рейгън през 80-те години на ХХ век. Именно тогава беше смазан японския възход посредством цяла система от протекционистки мерки и закони и вече три десетилетия Япония, която всички сочеха като новия технологически и икономически лидер на човечеството в началото на тези 80 г. се намира в дълбока рецесия. Именно тогава беше повален Съветския съюз, главния идеологически противник на САЩ, чрез надпреварата във въоръженията и капана на Афганистан, който пък изведе на световната политическа сцена ислямския тероризъм.
Но това бяха други времена. Япония нямаше нито демографския потенциал, нито икономическите ресурси да пречупи лидерството на САЩ. В същото време в надлъгването със СССР срещу третостепенния актьор от каубойски филми Р. Рейгън седеше белязания самовлюбен фарфарон М. С. Горбачов, но сега срещу Д. Тръм стои преминалият школата на КГБ В. Путин. А Китай едва тогава 80-те тръгваше след тежките поражения на “Културната революция” ( 1966- 1976). Колкото до “третия”от възхождащата Голяма Евразия – Иран , той също тогава след своята революция пое пътя на своята ислямска република. С няколко думи , – тогава бяха други времена и можеше да се играе “играта на безумеца” (по Х. Кан), но днес са други и никой, поне видимо, не обръща сериозно внимание на предупрежденията и заканите на Д. Тръмп. Даже Севернокорейският Ким Чен Ун не каза и “гуд бай” на Тръм, когато си тръгна след втората им безрезултатна среща за денуклеризация на КНДР...!
Това в известна степен разбира и сам Д. Тръмп. След пробите с кадрите и притиснат от Конгреса и ... Финансовия Олигархат Д. Тръмп намери като че ли двамата му съмишленици, които да играят неговата игра – за разкъсване и противопоставяне между тройката Китай- Русия- Иран, както и на заплашване. Това са добре известните на всички – държавният секретар и бивш шеф на ЦРУ – Майк Помпео и съветникът по национална сигурност и бивш съветник на Р. Рейгън – Джон Болтън. И те добре играят и опипват слабите места на всеки от тройката.
Разбира се, главният, стратегическият противник е Китай. Защо Китай? Защото именно Китай заплашва геостратегическото финансово, технологическо, икономическо и военно лидерство на САЩ на планетата Земя.!.Когато миналата 2018 г. прикован от тежка болест завършвах книгата “Пътят на Китай в 21 век ( Един път, много пояси, една планета)”- С., 2018 в Заключението аз посочвах главните опасности, рискове и предизвикателства, които ще среща Китай в своя път през този 21 век. И на първо място, без каквито и да са съмнения сочех, че главната опасност ще идва от политиката и геополитиката на залязващият през последните десетилетия досегашен лидер и претендент за хегемон на целия свят – “уникалната империя”САЩ. При това подчертавах, че това ще започне веднага след встъпването на Д. Тръмп в длъжност. И не се излъгах! Защото Финансовият Олигархат с неговите инструменти ЦРУ и Пентагона бяха проспали десетилетията в края на 20-тия и началото на 21-ия век на тихо набиращия икономическа, технологическа, финансова и военна мощ Азиатски “Дракон”( Вж моята книга “Възраждащият се гигант ( Философия и цивилизация на древен и съвременен Китай)”, С. 2007 ( Преведена на руски -2006 и на английски език – 2012).
И Д. Тръмп започна, реагирайки първосигнално срещу това, което се вижда от всеки американски потребител – китайските стоки, търговията. Започна своите търговски войни. Но Китай не е Япония, и китайската икономика не е езеро, което с един вятър можеш да разбъркаш, а е океан, както каза председателят на КНР Си Дзинпин. И своята търговска война срещу Китай Д. Тръм започна с познатите средства на протекционизма – вдигане на митата за десетки китайски стоки и данъци върху американските фирми вносителки на такива стоки. Трябваше да се стопи отрицателното салдо в търговския обмен между Китай и САЩ в размер ежегодно на 300 млрд долара през последните години. Паралелно не можеше да не бъдат ударени и ЕС и някои други съюзници. Китай реагира сдържано, внимателно предупреждавайки, че има достатъчно аргументи, които не е задействал на този етап...
Но междувременно САЩ пуснаха в публичното пространство и двата подхода срещу другите два опасни опонента (врагове) – Русия и Иран.
Увеличавайки санкциите срещу Русия за какво ли не – от Скрипалите до инцидента в Керченскя пролив американските медии заговориха, че най-опасния противник на Русия бил Китай със своята икономическа експанзия и потребност от ресурси. След като падна заплахата от доклада на специалния прокурор Робърт Мюлер за връзките му с Кремъл Д. Тръмп изпрати Майк Помпео да се срещне със С. Лавров и с В. Путин в Сочи и Москва, за да говори за общите интереси на двете страни. Даже сам проведе половинчасов разговор по телефона за общите интереси на двете страни и за Договора за съкращенията на ракетите с малък и среден обсег на действие. Междувременно главния тинк-танк на Белия дом Rand Corporation публикува своя доклад “Пренапрежение на Русия: конкуренция от изгодни позиции”.Главната цел на всички мерки, които трябва да задействат САЩ срещу Русия е тя да бъде повалена като опасен опонент (враг). !?
В същото време след отказа на Д. Тръм от подписаното съвместно с ЕС и Русия споразумение с Иран за неговата ядрена програма и последвалите санкции срещу тази страна се правят опити да се ограничи и въобще прекъсне износа на ирански нефт чрез блокиране на Ормуздския ( Персийския) залив с американски кораби. Както Китай отговори сдържано на заплахата от нарастване на митата и санкциите срещу неговия гигант HUAWEI, и демонстрацията на сила с два самолетоносача в Южнокитайско море, така тези дни командващият корпуса Ислямски Стражи на революцията Корбани предупреди САЩ и специално командването на американския флот, че е достатъчно американците да направят някоя глупост, за да се окажат техните кораби на дъното на Персийския залив.При това Корбани предупреди за използване на непознати на САЩ видове оръжия. ..
Очевидно обаче САЩ, в случая Дж. Болтън, Д. Тръмп, ЦРУ и Пентагона са преценили, че именно Иран е най-слабото звено от тройката Голяма Евразия, заплашваща ролята на САЩ на безнаказан жандарм в света и се опитват чрез нарастване на напрежението да го принудят да отстъпи...
За сега, трябва да кажем, че ефектът от предприетите икономически, дипломатически и военни действия на Д. Тръмп и неговата администрация е почти нулев или даже отрицателен за икономиката и престижа на САЩ в света. От наложените на китайски стоки мита за около 250 млрд долара при ответните 60 млрд долара мита на американски стоки губещи се оказаха САЩ, защото тези мита ще ги плащат не китайските фирми, а американските фирми вносителки и американските потребители. Данъците върху изнесените производства в Китай ще плащат пак самите американски фирми. При това те ще трябва да плащат и по-високи данъци в самия Китай. Китай няма да спре своя експорт въпреки нарастналото вътрешно потребление, но това ще става в други направления – ЕС и Латинска Америка, а също в съседните на Китай азиатски страни, с които бяха обнулени всички мита и тарифи.
На заканите на Д. Тръмп да увеличи списъка и митата на китайски стоки Китай само предупреди, че има достатъчно аргументи, с които ще защити престижа си и ще удари американската икономика. Без претенции, че ще посоча всички, които Китай ще задейства, ето само някои известни на анализаторите, наблюдаващи този сблъсък:
Първо, Китай е най-големият кредитор на САЩ с над 1 трилион и 300 млрд долара в наближаващия 23 трилиона дълг на САЩ под формата на ценни книжа. Достатъчно е да започне да се освобождава от тях и то в пика на надвисналата нова финансова криза на САЩ, за да рухне цялата им финансова система.
Второ. Срещу опита на САЩ да ограничи планетарните възможности на мрежите 5G на китайския гигант HUAWEI Китай може да стопира продажбата на дузините редки земни елементи като литий, лактаний, оксид на церия, скандий, итрий, ермий, европий и т.н., и т.н. , защото притежава около 70% от всички запаси на планетата. А тези елементи са съществена част от продуктите на електрониката, което означава рухване на американската електронна индустрия. При това Китай ги продава на други страни вече години само в преработен вид с добавена висока стойност.
Трето. Китай спокойно може да наложи в един момент контрол над Малакския пролив, който от векове е едно от ключовите геополитически пространства на Азия, защото през него преминава около 70% от световния търговски трафик. А това е единствения пряк маршут за американските стоки и флот към Индия, Африка и Близкия изток.
Четвърто, не последно от този търговски порядък. Малко хора знаят, че Китай вече десетилетия приема ежегодно десетки милиарда тона отпадъци от САЩ. Още преди две десетилетия известният френски политик и писател Жак Атали посочи, че САЩ са най-големия консуматор на продукти от целия свят. Средно годишно на всеки американец се падат около 34 тона продукти. По-голямата част са естествено отпадъци примерно около 30 т. 300 милиона американци по 30 т. - ? Без да се броят отпадъците при преработващата индустрия, металургията, строителството, и т.н. Всичко това работливия китайски народ сортира и извлича всичко ценно като метали, хартия и пластмаси. В един момент обаче ръководството на Китай може да каже STOP! И какво става с боклуците на Америка?
Това са само малка част от леките търговски удари, които Китай не е вкарал в действие.
Що се касае за другите, Д. Тръмп и воинствения Дж. Болтън не трябва нито за момент да забравят, че Китай е ядрено-космическа държава, при това с огромни възможности, които внимателно вкарва в действие. Планът само след година да се създаде станция на Луната ще бъде също изпълнен. Освен това самочувствието на САЩ като морска държава трябва вече да се поохлади, защото за едно десетилетие Китай създаде не само по-голям, но и по-мощен флот от този на САЩ с три суперсамолетоносача с катапулти за излитане на самолетите. Така че Китай не е само “земен дракон”, но и морски. Само преди десетилетие немски и австрийски археолози изследващи пирамидите на Китай и теракотовата армия на Цин Шихуан успяха да разчетат и най-древния йероглиф на думата “дракон”- “летящ огнен апарат”!?
Затова Attention mr. D. TRAMP! Защото това е само малка част от картината на ситуацията на отворения исторически процес на битката за лидерство над човечеството днес. Всичко предстои...