/Поглед.инфо/ Какво човечеството да очаква през настъпващата 2016 година?
Преди четвърт век, в далечната вече 1991 година, когато формално завърши “Студената война” и започна новата епоха, белязана от новия цикъл на глобализацията, известният американски футуролог Алвин Тофлър публикува своята книга “Трусове във властта ( Знание, богатство и насилие на прага на ХХІ век)”(AlvinToffler, “Power Shift (Knowledge, wealth and violence at the edge of the 21 –century)”. Това беше неговата трета книга, която след “Шока от бъдещето” и “Третата вълна” показваше картините на настъпващото, под напора на различни глобални фактори, неочаквано, “друго бъдеще” и неспособността на голяма част от т.нар. политически елити в света да намерят верните решения и да проведат вярната политика в отговор на тези глобални предизвикателства и главно “глобални рискове” (Урлих Бек).
Изминалият четвърт век беше достатъчно време, за да се убедим във верността на духа на промените, които настъпиха в света, за съжаление не в положителен план. Освен фантастичните технологични нововъведения в информационната и комуникационната система на обществата и в системата на въоръженията, които сугестират съзнанията на младите поколения на планетата, човечеството не направи някаква значима крачка в решаването на натрупаните от миналите векове и ескалиращи под въздействие на нарастналата транспортна мобилност и потребление екологични и климатични промени, а също вопиющата бедност, престъпност, миграция и глобален тероризъм. Напротив, всички тези глобални проблеми извисиха ръст като “вулканите на 21 век”, както ги нарече преди десетилетие “Le Nouvelle Observateur”, които заплашват да взривят цивилизацията и да я унищожат.
Нормалният разум, който чрез учените и въобще хората на духовната култура започна да предлага решения в духа на Концепцията за устойчивото развитие, разглеждайки в триединство икономика, социална сфера и екология обаче не беше чут от хората, които правеха политиката на отделните държави и на човечеството като цяло. Парадоксално, но, упоени от идеологията на неолиберализма “за повече капитализъм”, политиците продължиха да следват инерцията на заложените още от годините на “Студената война”, а също и от преди, в историята тенденции на борба за господство в името на повече печалби. Така, следвайки своите родени от предишните епохи геостратегии, те водеха човечеството в нови глухи улици, където го очакваха нови катаклизми. Тон за това движение задаваха най-развитите държави на Запада, водени от САЩ.
Опиянени от леката победа над главния си враг в годините на “Студената война” – Съветския съюз, САЩ, изживяващи се като новата “уникална империя” (Зб. Бжежински), започнаха своя възход за пълна хегемония над целия свят. Но за пълна хегемония в съвремнния свят не бяха нужни нито легионите на Рим, нито конниците на Чингисхан, нито танковете и самолетите на Хитлер. Трябваше само да се преформатират принципите на функционирането на националните икономики в духа на неолибералните, монетаристки методи, принципите на политическата власт в духа на либералната американска демокрация, ценностите на духовната култура и морал, като се овладеят и поставят в зависимост медиите на останалите държави и купят и поставят в зависимост определени политически сили, които да служат на интересите на САЩ. Така, напълно в духа на наложената от края на ХІХ век в САЩ философия на средния американец, в лицето на прагматизма и неопрагматизма, започна овладяването на света. Преди години, в своята знаменита книга “Възход и падение на великите сили”, Пол Кенеди писа, че още преди да стане империя Рим, неговият велик пълководец Гней Помпей с няколко въшлясали легиона е завладявал цели държави, не защото римляните са били много храбри, а защото завладените държави са били много слаби, с разкапана държавност. Така ставаше и сега, не защото американските мисионери - дипломати, бизнесмени, държавни секретари и даже президенти бяха много умни, много авторитетни, много убедителни (достатъчно е да си спомним само посланика на САЩ в България Джеймс Уорлик или президента Джордж У.Буш ), а защото политиците на поставените във васална зависимост държави бяха невежествени, продажни и алчни (достатъчно е да спомним почти постоянно пияният или полупияният Б. Елцин, както и почти всички политици и държавни ръководители на бившите източноевропейски страни, наследници на бившата комунистическа номенклатура или от най-ниските й ешалони, на примера на сегашните управляващи от ГЕРБ, “реформатори” и т.н., и т.н. ) но именно благодареине на тези “атлантисти”, които бяха и са по-малко европейци, въпреки че се кълнат непрекъснато в “евро-атлантическите ценности”, Европа, а по същество ЕС, бяха поставени в такава зависимост, че още през 1997 г. в “Голямата шахматна дъска” един от водещите в предишната епоха антикомунисти, непроменим русофоб Збигнев Бжежински на въпроса на журналист “Какво е Европейския съюз?” да каже пределно цинично - ”Европейският съюз е протекторат на САЩ”. А само преди година, на мърморенията на някои европейски дипломати, че разстрелите на Майдан в Киев ги е организирал неонацисткия “Десен сектор”, помощник-държавният секретар на САЩ, отговарящат за ЕС и Евразия, Виктория Нюланд реагира: “Fuck of EU!” Някой да е чул някой от ръководните фактори на ЕС да е реагирал и да е поискал обяснения от госпожата? Някой да е реагирал остро, когато стана ясно на цял свят, че не само Бундестага и Френския парламент и съответните секретни служби са подслушвани от “Big brother’a”, но са подслушвани и телефонните разговори на фрау А. Меркел и мосю Фр. Оланд. Но именно благодарение на тези повече от три дузини политически лилипути, които ръководят ЕС и отделните държави на този Съюз, а също онези, които напират да влязат в тази “политическа кошара”, в която отдавна са забравени изконните принципи и ценности на Съюза, заложени от неговите “отци-създатели” генерал Шарл де Гол, Конрад Аденауер, Робер Шуман, Жан Моне, Алчиде де Гаспери и др., и които постоянно се кълнат във вярност на “евро-атлантическите ценности”, беше подкрепен преврата в Украйна, за да се удари отхвърлилата васалната зависимост и въздигаща се Русия. Всички те, преди да станат членове на ЕС и да слушат Брюксел, който слуша Вашингтон, бързат да станат членове на НАТО и да разположат съответните оръжия на “Big brother’a”, които да ги пазят не толкова от някой външен враг, а от собствения им народ. Всички тях ги гони гузната съвест, че преди са били комунисти, без да са разбирали истинската същност на онези идеи. Именно благодарение на тези политически брокери, които не знаят и не ценят суверенитета и националното достойнство на своите народи, НАТО, в противоречие с всякакви предварителни договорености с “белязания” М.Горбачов, при разпускането на Варшавския договор непрекъснато пълзи на Изток и изнася системите ПРО срещу митичните ракети на Иран и КНДР.
Случаят с Украйна не беше просто корекция към геостратегията на САЩ за пълна доминация в един еднополярен свят, в който те искаха да определят правилата на политическо и икономическо поведение и ценностите на духовната култура, на морала. Той беше предизвикан от възвръщащата достойнството и ролята си на “глобален играч” Русия. Инициативите и ролята на Русия във въздигането на “Не-Запада”, чрез образуването на Евразийския икономически съюз (Русия, Беларус, Казахстан, Арменияи Киргизстан), на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южно Африканската република), подкрепата на Китай за ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество) все повече показваха на човечеството, че много народи не приемат претенциите на САЩ за ментор и хегемон. Новото самочувствие на Русия от началото на 21 век не можеше да се отмине мълчешком от Белия дом и не случайно няколко пъти през 2014 г. Барак Обама се изказваше пренебрежително за Русия като “регионална сила”, по подобие на Турция, Саудитска Арабия, Бразилия и т.н.
Всъщност геостратегията на САЩ е изконната геостратегия на Запада, формулирана в началото на ХХ век от английския историк и геополитик Х. Макиндър, чиято цел е овладяването на “Хартленда” –“твърдата земя на Евразия, която е остта на Земята”. Който владее “Хартленда”, той контролира целия свят, говори в една своя реч пред Британското географическо кралско дружество през 1904 г. Х. Макиндър. Тези идеи повтаря А. Махан за ролята на господството в световния океан като “пръстен” около “Хартленда”. Тези идеи повтарят вече десетилетия Х. Кисинджър, Зб. Бжежински, Дж. Фридман и куп още известни и неизвестни англо-саксонски (американски) геополитици, съветници и т.н. Това е целта в Националната доктрина на САЩ, в която са залегнали идеи на бившия зам. министър на отбраната П. Уолфовиц. Затова “пръстенът” около “Хартленда” се простира от Скандинавия и Балтика, през Атлантика, през Индийския океан, до Австралия, Ю. Корея и Япония – Тихия океан. Но “външният пръстен” не даваше достатъчно гаранции на САЩ и техните най-верни съюзници, че могат да контролират “Хартленда”. Затова започна през 2013/2014 г. изграждането на Балтийско-Черноморския-Каспийски кордон около Русия. Този кордон, който все още не е затворен, трябваше “отвътре” да подготви разгръщането на Ислямската дъга от Северна Африка, през Близкия изток, до Средния изток и Средна Азия, разбунена в съответствие с принципите на Стивън Ман за “управляем хаос” през 2011 г. с т.нар. “Арабски пролети”.
Не за първи път ислямът се използва от САЩ като геополитически кинжал срещу главния му съперник за световно господство и доминация. Още в годините на “Студената война”, по признанията на същия Зб. Бжежински пред “Le Nouvelle Observateur” през 1998 г. САЩ вкарват още през лятото на 1979 г. над 1000 съветници към отрядите на муджахидините и по този начин принуждават Съветския съюз да влезе с войска, за да защитава режима на Ниджибула, което пък вече е повод САЩ с помощта на Саудитска Арабия да организират създаването на “Бригада 055”, начело със саудитския милионер, приятел на фамилия Буш, Осама бин Ладен. Известно е на цял свят как “бригада 055”, след провала на Съветския съюз, се превърна в “Базата”(“Ал Кайда”). Сега обаче САЩ трябваше стратегически да неутрализират два надигащи се съперника за глобално лидерство – Русия и неудържимо възхождащия и плътно стоящ зад Русия Китай. Така, ако по думите на Зб. Бжежински през 1979 година са подкрепени “някакви ислямисти, някакви талибани”, но затова пък е “сломена една империя”, то сега залогът се оказа много по-голям и затова не стигаше само Афганистан, но трябваше да се разбуни целия ислямски свят – от Северна Африка до Средна Азия и Синцзян (Китай). И след като се провалиха “Мюсюлмански братя”, спотаяващи се десетилетия в недрата на арабските държави, управлявани от диктатори, трябваше да излезе на авансцената на историята “Ислямска държава”. Променяйки политическата карта на Близкия изток, под предлога да сменят диктаторските режими с демократично управление, САЩ не само разбиха държавните структури на тези общества, но ги превърнаха в “зони на управляем хаос”(Ирак, Афганистан, Тунис, Египет), а някъде и на “неуправляем хаос”(Либия, Йемен, Сомалия). Но, както е известно, тази геостратегия временно забуксува в Сирия. Сирия, най-светската с много мирно съжителстващи религии държава, се превърна в “препъни камъка” на свободното разгръщане на “пролетите”, предизвиквани от САЩ. Тази геостратегия вероятно щеше да успее с устройваните провокации с химически и други оръжия, ако в духа на “голямата шахматна дъска” на Зб. Бжежински САЩ играеха сами на картата на Евразия и на света, контролирайки политическото ръководство и овладявайки нефтените и газовите ресурси на тези страни, ако не се бяха включили в “играта” и останалите регионални играчи – Турция, Саудитска Арабия и Иран, и решително не се беше включила Русия.
Още през 2014 г. Русия с дипломатически ходове неутрализира готовността на САЩ, подкрепяни от Франция, да започнат бомбардировки на Сирия, заради режима на Башар ал Асад, като доведе процеса до унищожаване на химическите арсенали. С дипломатически ходове Русия доведе преговорите с Иран за неговата ядрена програма до подписаните споразумения и по този начин обезсмисли готовността на САЩ, Израел, Саудитска Арабия и Катар да започнат война с Иран. И не най-накрая, изпреварвайки разгръщането на геостратегията на САЩ, синхронизирана в някаква степен с регионалните геостратегии на уахабитска Саудитска Арабия и ислямизираща се и мечтаеща за Неоосманска империя Турция, така както изпревари завземането на Крим като база на НАТО, т.е. на САЩ, през март 2014 г. Русия, в съответствие с договореностите с легитимната държавна власт на Сирия, започна на 30 септември бомбардировки със своите ВКС на обекти и колонии на “Ислямска държава”. Тук Русия допълнително показа, след парада на 9-ти май и другите военни учения, част от новите оръжия, с които разполагаше, предупреждавайки по този начин желаещите да водят война с нея. Това извади от равновесие неоосманистка Турция, намираща се в силни преплетки с “Ислямска държава” и тя нанесе “удар в гърба” на Русия, сваляйки връщащия се бомбардировач Су -24 на Сирийска територия. С този акт, за първи път в историята на НАТО, държава от пакта сваля руски самолет, надявайки се вероятно на подкрепа от съюзниците по силата на чл. 5. Не се получи. Преди да нанесе своя коварен удар, който ще й струва загуби на над 50 млрд. долара годишно, Турция реши да удари Европа, като насочи вълната от мигранти от лагерите и само за няколко месеца ЕС беше залят от над 1 милион мигранти от Сирия, Афганистан, Пакистан, Ирак и т.н. Така Близкият изток и Сирия конкретно станаха възелът, от чието развързване зависеше близкото бъдеще на човечеството.
Безспорно ефективната, законово обоснована с изискванята на Устава на ООН намеса на Русия в Сирия, като акт на стратегически изнесена защита на националните й интереси, по категоричен начин потвърди не само ролята й на глобален фактор, но и не в по-малка степен показа на света, че напъните на САЩ да изгради с помощта на своите васали еднополюсен свят не само че не постигнаха желаните резултати, но и създадоха множество тежки проблеми за човечеството, поставяйки в глобална криза съвременната цивилизация.
Разбира се, както Русия, така и нейните съюзници, в една или друга степен имат проблеми със своите икономики, с разрешаването на социалните проблеми и ограничаване на корупцията, но наложените от САЩ и най-вече от ЕС санкции против Русия изиграха и своята позитивна роля, защото я мобилизираха да започне дълго отлаганата модернизация на своята индустрия и селско стопанство, и само за година и половина да сведе ролята на износа на енергоресурси (нефт и газ) до 1/3 от постъпленията в БВП. През последните години, независимо от различните опити да бъде дестабилизиран ( Тибет, Хонгконг, Синцзян), провокациите на американския флот в Китайско море Китай продължи уверения си икономически възход ( над 8%) и политиката на плътна подкрепа на инициативите на Русия. Висок икономически растеж през последните години поддържаше и Индия (около 8%) , която след известно отдръпване отново усилва връзките си с Русия.
В същото време най-тежки са икономическите и социалните проблеми в европейските съюзници на САЩ. Ръстът на съвкупният БВП на ЕС за изминалата година не надхвърля 0,3%, благодарение на икономиките на Германия и Скандинавските страни. Безработицата в Испания не пада вече втора година под 23%, а в Гърция тя е стабилно над 25%. Не е розово положението и в повечето страни членки на ЕС. Не трябва да се забравя, че освен огромния дълг на Гърция и близкия по обем на Испания, Португалия и Италия, Франция е в дългова примка от над 2 трилиона евро, а Великобритания от над 3 трилиона евро. Нарастват дълговете и на такива страни като България, Литва, Латвия, които са и най-бедните страни в ЕС. В самите САЩ дългът от над 18 трилиона долара, въпреки непрекъснатото печатане на долари от частния Федерален резерв, не намалява, защото по същество няма реален икономически растеж.
Сривът на финансово-икономическите системи, високата безработица, натискът на стотици хиляди мигранти от Близкия изток и Северна Африка, абсурдните бюрократични решения и действия на ЕК и Европарламента за усилване ролята на Брюксел и превръщането на ЕС в нова федерация по подобие на САЩ, без да се отчитат различните истории, традиции и роля на националните култури, логично събуди патриотичните и националистични рефлекси на европейските народи. Състоялите се през май избори за Европарламент и наскоро проведените избори за местни органи във Франция показаха категорично нарастване на ролята и авторитета на националистическите и патриотични политически сили, които все повече поемат върху себе си и идеологията на провалилите се социалистически и социалдемократически партии в Европа. Възходът на “Сириза” в Гърция, на “Подемос” в Испания, на социалистическата и комунистическата партии в Португалия, на “Националния фронт” във Франция, на “Партията на свободата” в Холандия, в Австрия, на Шведските демократи, на “Пегида” и “Алтернатива” в Германия през изминалата година очертаха тенденциите, с които европейските народи изпращат 2015 година и посрещат новата 2016 година.
Какво може да очаква човечеството, конкретно народите на Европа, на ЕС, в това число и България, през настъпващата 2016 година?
На първо място, глобалната финансово-икономическа, социална и духовна криза на цивилизацията ще продължи, макар и със слаби надежди за изход в отделни зони и отделни държави, чиито лидери имат разбирането, смелостта и волята да се освободят от неолибералните подходи и интеграцията в глобалната система във формите, налагани от САЩ.
Второ, в управляващите САЩ структури все повече ще се утвърждава разбирането, че идеята за еднополярен свят се провали и те трябва да търсят нови партньорства, в рамките на които да запазят лидерската си позиция с Русия и Китай, като заедно с това усилят икономическите интеграции с ЕС и страните от Югоизточна Азия чрез съответните търговски споразумения. С висока степен на вероятност новият президент на САЩ ще бъде от Републиканската партия. Няма да бъде екстравагантна изненада, както не беше такава и изборът преди години на афро-американеца Барак Обама, ако бъде избран Доналд Тръмп за нов президент на САЩ. Финансовият олигархат на САЩ добре разбира реалностите на съвременния свят и пробва различни геостратегии за реализация на своите глобални цели.
Трето, вероятно под натиска на Дейвид Камерън, че Великобритания на предстоящия референдум може да напусне ЕС, брюкселските евробюрократи ще предприемат някои ревизии на приетите договори и решения, предоставяйки повече суверенитет на националните държави и орязвайки щедрите социални пакети на вълната от бежанци и мигранти от Азия и Африка. Въпреки това, във висока степен е вероятно Великобритания да гласува за излизане от ЕС. Това ще бъде тежък трус за властта на брюкселските бюрократи и за онези политически сили в западноевропейските страни, които ги подкрепят. Идеята за т.нар. Шенгенско пространство задълго ще бъде замразена и на много места ще бъдат възстановени граничните контроли. Примерът на Великобритания ще стимулира допълнително сепаратистките тенденции и процеси в Шотландия, Каталуния, Баския, Фландрия, Квебек. Възможно е да се активизират под външно въздействие анклавите с мюсюлманско населеине в Македония и България за евентуално отделяне и присъединяване към “майката” Албания и Турция. Натискът на ЕС към Украйна да се федерализира ще продължи. ЕС ще търси компромиси за намаляване на санкциите срещу Русия и възстановяване на търговските отношения.
Четвърто, под натиска на реалностите, все повече ще пада авторитета на Ангела Меркел в Германия и ЕС, а също на Франсоа Оланд. Идеята и политиката на мултикултурализъм, насадена от отвъд океана, ще бъде окончателно погребана. Все повече ще нараства усещането на европейците за тяхната исконна християнска култура и цивилизация, колкото и да са секуларизирани и отдадени на хедонизъм.
Пето, под въздействието на нарастващата вълна на националистически и патриотични нагласи на власт в предстоящите избори, ще идват леви партии, които поемат патриотичната идея или патриотични и националистически партии, които поемат левите идеи за социална справедливост и трудова заетост. Идеите за националната и социалната държава ще получат нов импулс за възраждане в съответствие с новите реалности в света. Старите десни популистки и либерални партии, както и старите социалдемократически и социалистически партии ще губят доверие и ще отстъпват пред новите политически формации.
Шесто, ситуацията в Сирия и в Близкия изток временно ще бъде стабилизирана в резултат от действията на Русия, Иран и правителството на Сирия, а също на коалицията на САЩ, Великобритания, Франция, Германия. “Ислямска държава”, като квазидържавен субект, ще бъде ликвидирана. Главната причина за това е , че подобно на “Ал Кайда”, съзадена от САЩ и финансирана и подпомагана от Саудитска Арабия, Катар и Турция и “Ислямска държава” преследва свои стратегически цели, които не отговорят на стратегическите цели на създателите й. Но ликвидирането на квазидържавния субект “Ислямска държава” не означава, че ще бъдат ликвидирани причините, които я породиха и носителите на нейните идеи и ценности, които ще поддържат напрежението в света от тероризъм. Много бедни слоеве в страните от исляма ще продължат да се радикализират и да натрупват напрежение в своите общества и в света.
Седмо, във висока степен е вероятно да се подкрепи и да започне формирането на ново държавно образувание на кюрдите в Близкия изток. Дали това ще стане в Сирия със статута на автономия, по подобие на структурата на кюрдите в Ирак или и двете ще се обединят, което ще засили позициите на двадесетте милиона кюрди в Турция за отделяне в нов държавен субект, ще покаже времето. Но това окончателно ще погребе бленуванията на Реджеп Тайип Ердоган и Ахмед Давутоглу за възстановяване на Османската империя, следвайки геостратегията, начертана в “Стратегическата дълбочина”, превъзнасяна от българските либерали и туркомани, с учени и без учени титли.
Осмо, във висока степен е вероятно Руската православна църква, съгласувано с Ватикана, да излезе с инициатива за Световен събор – диалог между представителите на световните религии за търсене на решения за мир между народите, по подобие на Световния форум за климата, състоял се през ноември-декември 2015 г. в Париж.
Всички тези тенденции и процеси ще предизвикат трусове във властта както в глобален и регионален мащаб, така и в националните пространства. Затова без да я определям като край на една епоха и начало на друга нова, определено смятам, че 2016 година ще бъде в много отношения ключова за по-нататъшното развитие на човечеството.
Девето, на фона на тези тезисно очертани тенденции и във висока степен вероятни процеси в системите на глобалната и националните политики, които ще играят ключова роля за по-нататъшното развитие, не можем да не посочим негодността на лицата и структурите на политическите формации, представени в Парламента, в другите държавни институции и особено в правителството на България днес, да предложат и да следват национално отговорна, разумна и ефективна държавна политика в областта на икономиката, социалната сфера, националните отношения и международните връзки и отношения на Родината ни в региона на Балканите, в системата на ЕС и НАТО, в света. Тези сили и лица стоят под нивото на високите образци на българската държавност и култура и със своите васални комплекси водят народа ни към гибел, така както го е водела глутницата феодали преди 620 години към поробване и петте века пребиваване в лоното на една примитивна империя, задържала ни в културното ни развитие и дълбоко увредила генетичния ни фонд.
Но в настъпващата 2016 година България трябва да отбележи и друга юбилейна годишнина – 140 години от славното Априлско въстание през 1876 година, в чиито пожарища възкръсна като народ, събуди своята изконна пасионарност и се опита самостойно да въплъти в действителност идеята за народния суверенитет и националната демокрация.
Затова като помним срама на 1396 и оставим пепелта в историята, нека вземем огъня на Април 1876 година и да започнем новото българско възкръсване! България има тези сили и тези личности, но те трябва да заяват своята единна воля и дух за възвръщане на достойнството на народа ни.
Да бъде ден – Ден Първи!
