/Поглед.инфо/ Макар и не така старателно, както предъвкват другите фейкови новини от евроатлантическите медии на своите ментори, бъларските медии мимоходом спомевават за Идлиб и то във връзка с исценировките на т.нар. “бели каски” в някакво село в този Идлиб в Сирия. Всъщност продължава пошлата пиеска с отравянето на Скрипалите на 4 март в Солсбъри на 15 км от ПОРТ ТАУН, КЪДЕТО СА ЛАБОРАТОРИИТЕ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА БОЙНИ ОГРОВНИ ВЕЩЕСТВА. Тогава последва “химическа атака” в г. ДУМА, добре инсценирана от същите “бели каски”. Как никой западен политик, даже нашият Паси, не си спомни за епруветката с бял прашец, която размахваше пред телевизиите през 2003 г. Колин Пауел като аргумент за химически оръжия в Ирак. Оръжия не намериха, но Ирак беше разрушен.
Днес Идлиб е възелът на съвременната история на човечеството, който милионократно е по-сложен и чието развързване е милиони пъти по-сложно и опасно от онзи Гордиев възел, който Александър Македонски е разрязъл с меча си. Самият Идлиб е около 5% от територията на Сирия, която е разрушена от започналата там Гражданска война. Причините за войната в тази многоконфесионална процъфтяваща страна са чисто икономически, а не “демократически”, както обявиха и поддържат САЩ и подвасалните им страни, сред които и България. Защото Сирия се оказа точно на най-прекия и удобен път за газови тръбопроводи от сунитски Катар и Саудитска Арабия и на смъртния им враг шиитски Иран.
При това Сирия се оказа последната, която не беше пометена от “АРАБСКАТА ПРОЛЕТ”, донесена от САЩ. Как може? Някакъв си там Асад да се противопоставя на демокрацията!
И доста чевръсто от Ирак бяха транспортирани няколко десетки хиляди от “Ислямска държава “и “Джебхат ан Нусра (аналог и производна на “АЛ КАЙДА”) и пръкнали се няколко десетки формирования на “добри терористи”- главорези . Така под благословията на Запада и подкрепата на Саудитска Арабия и Турция , чиято събудена неоосманистка “страгегическа дълбочина” вдъхнови Р.Т. Ердоган и се роди чудовището ИД. Това вече представляваше глобална опасност. Но след като обяви решението РФ да се намеси в конфлкта със своите ВКС в края на септември 2015 г., руските ВКС, подкрепяни от наземните сили на сирийската армия и части на революционната гвардия на Иран, започна до освобождава по молба на правителството на Сирия. Скоро, принудена от обстоятелствата и общественото мнение, към тях се присъедини и Турция. След три драматични години, през които ВКС на РФ нанасяше акуратно силни и точни удари, именно тази коалиция, подпомагана от кюрдите и техните райони, освободи 95% от територията на Сирия. ИД фактически бе унищожена. Остатъците й заедно с отрядите на Джебхат ат Нусра се събраха, благодарение на грижите на САЩ и водената от тях митична коалиция в Идлиб. Така се създаде възелът, пред който застанаха всички участници в конфликта.
/Поглед.инфо/ САЩ изпратиха голяма армада от флота, но и Русия направи същото и е готова за финалния удар. Д. Тръмп се завайка в Туитъра си, че ще бъдат дадени много жертви сред мирното население, забравил за изравнените със земята Мосул и Рака от американскага авиация. Заприглася му Ердоган, който беше преди обиден. Засега решително за удара са РФ, Иран и разбира се Башар Асад. И... включилият се през последните месеци със свои спецчасти Китай. Но битката е не само на бойното поле, но и в полето на дипломацията – ООН. Тук вече играят и другите играчи, сред които Израел, съюзниците на САЩ, а също и другите васали, сред които Украина и България. Може ли тук да има честна игра (битка)? Едва ли! Но, след показаното от 2015 г. насам, време е РФ да действа решително. Зад нея решително вече стои Кигай и това САЩ и Западът най-после го проумяха!
Именно решителните действия всяват респект на всеки дръзнал да напада и да се разпорежда. След края на Студената война, самоназначилите се като жандарм на света САЩ си позволиха безцеремонно, пренебрегвайки и ООН, да нанасят удари и досега не получиха внушаващ респект - отговор. Събитията около Северна Корея са обаче показателни. Когато Д. Тръмп реши да накаже малкия Ким, като изпрати три самолетоносача, срещу които застана решително флота на КНР, а зад него също така решително застана Тихоокеанският флот на РФ, които ги принудиха безславно да се измъкнат обратно, а Д. Тръмп да започне разговори със севернокорейския лидер, така както предлагаха още отначало КНР и РФ.
Изводът се налага логически. Пред опасността от ужасна катастрофа за цивилизацията, единственият път за решаване на всичи конфликти е пътят на диалога, компромиса, сътрудничеството....
Проведената среща между В.Н. Путин и Р.Т. Ердоган постигна споразумение именно в тази посока.
