/Поглед.инфо/ Аз съм роден през 1934 г. През 1942-1945 г. в моето родно село в Харманлийска околия имаше само един радиоприемник, който се намираше в селската кооперация. Макар че по това време бях 8-10 годишно момче, често посещавах кооперацията за да слушам новините по радиото. В паметта ми се е запечатало радиото с голяма лепенка върху бутоните на лицевата част, която позволяваше да се слуша само радио София. И нищо друго. В новините най-често съобщаваха за великите победи на могъщата германска армия.
През 1943-45 г. след Московската и Сталинградската победа на съветската армия започнаха все по-често да съобщават за нарочните „тактически оттегляния“ на немските войски на по-добри позиции на запад, за да се подготвят за нови бъдещи победи“. В същност това е било тоталното им отстъпление към Берлин под натиска на червената армия.
По-късно, между 1945 и 1989 г. се появиха нашите заглушавания на западните медии. Особено на „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“, защото съобщаваха по-различни новини и коментари от нашите. Те също не са казвали истината, но ние бяхме склонни да им вярваме. Защото се различаваха по съдържание от нашите и се поднасяха по-интересно. Тогава започнах да разбирам постепенно, че и те, заедно с нашите официални медии, не казваха истината. Вътрешно в себе си бяхме склонни да вярваме, че истината е някъде по средата. С времето започнахме да разбираме, че те лъжат много повече.
Надявахме се, че с реставрацията на капитализма у нас и възникналата конкуренция между увеличения брой медии, след1990 г. ще виждаме и чуваме по-верни и по-интересни новини и коментари. Оказа се, че така наречените „демократични“ западни медии лъжат още повече. Но го правеха по-майсторски.
След присъединяването ни към Европейския съюз в 2007 г. се сдобихме с една новост. Медиите продължиха да са лъжовни, като цялостната им медийна политика и практика се управляваше от собствениците им в чужбина, а напоследък и с участието на висшите чиновници на Европейския съюз в Брюксел.
След 1990 г. нашите медии са стабилно прозападни и агресивно анти руски. През последната година антируският им бяс се засили. Стана опасно да кажеш добра дума за Русия и руския президент. Медиите станаха проводници на налудничава антируска политика на НАТО за тотално промиване на мозъците. През миналата и началото на тази година ни наредиха от централата на ЕС в Брюксел кои руски телевизии вече е забранено да гледаме. Закриха достъпа ни до най-интересните руски медии.
Това навярно е замислено от правителствата на САЩ и Западна Европа и се изпълнява от тройката шефове на ЕС в Брюксел: Шарл Мишел, Урсула фон дер Лайен и Жозеп Борел. Урсула е фанатично настроена срещу Русия. Като че ли иска да отмъсти за разгрома на Хитлеристка Германия от съюзниците, при главния принос на Съветския съюз. Те обявяват открито, че главната им цел е да унищожат Русия, като я раздробят на дузина малки държавици. Упрекват природата, че е надарила Русия с несметни природни богатства, че било несправедливо това да принадлжи на една държава.
Яростта на антируската кампания е толкова силна, че тези хора като че ли съжаляват, че Руската държава ни е освободила от турско робство. Че тогавашните правителства на големите западноевропески държави тогава помагаха на Турция. Че ако не беше покровителствената руска политика спрямо България през последните 150 години ние нямаше да съществуваме днес на европейската карта. Достойно за съжаление е, че доста българи сега им вярват и като че ли са забравили какво е Русия за нас – българите.
Русия е толкова голяма и могъща, че не подлежи на поражение от външни врагове. Сегашната война в Украйна фактически е започната от НАТО към 1995 г. с преместването му на изток до самите руски граници. Нека обаче помнят, че още от десети век много европейски държавни величия обявяваха своите амбиции за разгром на Русия. За да не изброявам всички, най-известни през последните 200 години са Наполеон през 1812 г. и Хитлер през 1941-1945 г. Може би настоящите ръководители на НАТО искат да направят пореден нов опит за разгром на Русия? Но нека знаят, че и съдбата им ще бъде подобна.
Съзнателно пропускам президента на Украйна Зеленски, защото настоящият конфликт не е между Русия и Украйна. Той е между НАТО и Русия на украинска територия. Украйна е в жалкото положение на доставчик на пушечно месо.
Тези личности ни казват, че бъдещият модел за нас европейците е украинската демокрация. Да, „демокрацията“, която дойде на власт чрез въоръжения преврат през февруари 2014 г. и след което шпиц командите на политическите приятели на сегашните управници на Украйна спореха със своите украински политически опоненти, като ги натикваха в контейнерите за отпадъци по улиците. Аз съм го виждал това преди години с очите си в Украйна. Това е може би украинска новост в съвременната политическа борба.
Освен това, в докладите на МВФ и на Световната банка, които следя от години, Украйна беше обявявана многократно за най-корумпираната държава в Европа и трансферите на финансовите й траншове бяха многократно отлагани. Може би и поради това до 2020-2021 г. Украйна беше последна в Европа по БВП на човек от населението, въпреки благоприятните условия за икономическо развитие. Сега там е пълен икономически разпад.
Украйна и сега е между най-корумпираните страни в Европа. Последните чистки по управленските й върхове го доказват.
Казват ни, че сега живеем в демократично общество. В такова общество гражданите трябва да решават сами кои медии да слушат и гледат, на кого да вярват. Това не се постига със забрани и насилие.
Обръщам се към Президента Радев и министър-председателя на България възможно най-скоро да отменят тази абсурдна забрана на достъпа до руските телевизии у нас.