/Поглед.инфо/ Репортаж от заседанието на Парламентарната комисия по енергетика проведено на 12 март 2015 г. 

Четвъртък, 14:30 часа. В зала „Запад“ тържествено влизат Делянчо – не онзи, а Добрев – екс-министър и настоящ председател на Парламентарната комисия по енергетика и импозантният Валентин Николов, шеф на АЕЦ „Козлодуй“, за когото от опозицията злословят, че нямал хабер от ядрена енергетика. „Като Крачун и Малчо са“, бе първосигналната ми асоциация. „Астерикс и Обеликс“, поправя ме погледът на председателя, засукал правилната кърма на холивудския епос. Разбирам, че заседанията се водят само и единствено в правилната зала „Запад“.

По първия въпрос от дневния ред относно проблемите на електро-енергийната система, като заваляха едни обяснения, първо от министър Теменужка (не Калинка) Петкова и заместника й, после от представителите на ЕСО, НЕК, ЕВН, ЧЕЗ... Нямало срив на системата, а авария, ама малко по-така... Естестено, времето ги изненадало... Но пък каква стройна организация и отлична между-ведомствена координация създали, как самоотвержено се борили... Ама тия лоши дървета дето падат, дявол да ги вземе! Ами лошият сняг дето с „камшични удари“ пречупва стоманени и железобетонни стълбове, като че са от стъкло? Даваме ли си сметка какъв героизъм са проявили... Все едно, че слушам вицето Кунева.

От човека на ЧЕЗ Стефан Апостолов пък научаваме, че природното бедствие било предизвикателство. Макар че не им се уважавали претенциите за огромните „капиталови и оперативни разходи“, те – от ЧЕЗ – били на бойна нога. Още през юли „на нашата територия“ създали кризисен щаб. Дошло било времето да извършат и механичен преглед на съоръженията. В резултат на тези исполински усилия само една пета от лишените от ток продължавали да бедстват. Иначе водели битка за всеки клиент... Естествено, нали затова подменят индукционните електромери с електронни, за да могат да им надуват сметките...

„Не лъжем“, сопна се и Чемширев – човекът на ЕВН – на упреците на Драго Стойнев, че фирмата му не инвестира в поддръжка на съоръженията. „През ноември/декември миналата година започнахме подмяна на стълбовете. Милиард и сто милиона инвестиция сме направили...“ Пропусна да извади обаче разписките с люляков печат за доказателство.

„Бре“, възкликна Таско Ерменков, „що за стълбове за милиард и сто са тези дето се разрушават от „камшичен удар“? А като се затопи снегът ще ни залее ли потопът? А как се справят със снеговете в Австрия?“

През цялото време от екрана се точеха кадри от бедстващите райони. Паднали дървета, пречупени стълбове все в резултат на тия подли камшични удари на още по-подлия сняг.

„Ле-ли-и-й“, диви се в такива случаи нашето квартално ромче. „Ле-ле-е-й“, пригласяме му и ние. „Стълб до стълба, мила моя майнольо, камшик до камшика!“ Досущ като в народната песен...

Дойде ред и на втората точка: процедура за избор на нови членове на ДКЕВР. Наскоро смениха името на комисията, но не и съдържанието: остава си държавна, след като се избира от държавата. Ама това, че изборът на регулатора трябва да става от национален граждански форум за енергетика (Citizen’s Energy Forum), както повеляват разпоредбите на Третия енергиен пакет, в сила още от 3 март 2011 г.; че разбирането на Европейската комисия е за независим от правителството национален регулатор със широки пълномощия, напълно независими от всякакви публични или частни интереси; че регулаторът трябва да бъде движеща сила за изграждане на конкурентни пазари на дребно и за гарантиране защитата на интересите на потребителите (гражданите и бизнеса); че как е възможно в българските условия регулаторът да бъде действително независим от правителството след като 140 от депутатите в този парламент са свързани пряко или косвено с енергийния бизнес; –  и правителството, и Парламентарната комисия по енергетика остават слепи и глухи по изпълнението на този европейски императив. А дали желаят да съблюдават върховенството на закона, както оня ден намекна президента?

Когато най-сетне представителят на Българския граждански енергиен форум успя да вземе думата и попита председателя дали си спомня клетвата, която е положил по чл. 76 ал. 2, че се задължава да спазва Конституцията и законите и във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа, Делянчо – не онзи, а Добрев, прибра папките си и закри заседанието. Вероятно за да ни подготви за поредния камшичен удар. Или за предстоящия потоп.

А след потопа – знаем от историята – идва Той!

А не беше ли обратното?