/Поглед.инфо/ Срещу "държавата-измамник" в центъра на Европа са задействани привържениците на миграцията и неолиберализма
След празничните дни на „примирие“, краят на отминалата седмица отбеляза нови протести в Унгария. Освен в столицата, демонстрации имаше и в провинцията, вкл. в Дебрецен, считан за крепост на ФИДЕС. Съботният поход в Будапеща започна в ранния следобед от „Площада на героите“, премина през центъра на града и стигна до парламента на площад „Лайош Кошут“. Xиляди излязоха на протест – главно срещу промените в трудовото законодателство. Много от демонстрантите носеха жълти жилетки, по примера на френските протестиращи. Очевидно „заразата“ от жълтите жилетки тепърва ще тревожи властващите в Евросъюза.
Председателят на Социалистическата партия Берталан Тот приветства проявата на единство между леви, либерални, екологични и крайно-десни опозиционни партии (вкл. „Йоббик“), профсъюзни и граждански сдружения, изразявайки същевременно съжаление, че по време на изборите през април 2018 г. не са успели да демонстрират такава солидарност.
Въпреки надеждите на унгарската опозиция и на финансово подкрепящите ги задгранични фондации и медии, че унгарците ще се разбунтуват срещу политиката на Виктор Орбан, исканията на протестиращите сe оказват икономически и социални, а не политически; противопоставят се главно на промените в Кодекса на труда.
"Законът за робството", както го нарича опозицията, увеличава от 250 до 400 часа годишно извънредния труд, който работодателят може да поиска от работника/служителя, при отложено заплащане от 12 до 36 месеца. Подписвайки в края на декември закона, президентът Янош Адер заяви, че извънреден труд може да се полага само след предварително писмено съгласие на работещите; като работодателят няма право да санкционира тези, които не желаят да работят извънредно; следователно, не се отслабват защитните клаузи на Кодекса на труда. Подобно регулиране на извънреден труд има и в други страни на ЕС, като Дания, Ирландия, Великобритания, Чехия. Критиците на закона възразяват обаче, че работниците са в по-уязвимо положение, трудно могат, без последствия, да кажат „не“, ако работодателят поиска от тях да работят извънредно.
Най-облагодетелствани от новите разпоредби са филиалите на международните корпорации в Унгария. При ниска безработица (3,7% по Евростат) и нарастващо търсене на квалифициран труд, правителството бе принудено да търси промени, с надеждата да облекчи недостига от работна ръка. Вероятно това е станало не без външно внушение: по време на неотдавнашното посещение в Дюселдорф на Петер Сийарто – министър на външните работи и външно-икономическите връзки, представители на германски компании са изразили задоволството си от планирания законопроект.
Ако съдът обаче отмени оспорвания закон за извънредния труд, което е твърде вероятно, след като, според профсъюзите, противоречи на Директива на ЕС, Орбан ще може да каже на германските си партньори: „Entschuldigen Sie bitte, съдът го отмени под натиска на Брюксел. Казвал съм и пак ще го кажа: проблемът е в Брюксел...“
Ето тук е истинската причина за протестите; за това кой и с какви намерения ги финансира. През май предстоят избори за Европейски парламент и основателни са твърденията, че с протестите се дава старт на кампания, в полза на онези сили, които подкрепят масовата миграция в Евросъюза.
Има и друга причина: след като спечели две-трети мнозинство на парламентарните избори през април 2018 г., Орбан триумфално обяви „краят на ерата на либералната демокрация“. Това изявление, в допълнение към цялостното му политическо поведение, откакто през 2010 г. пое управлението на Унгария, силно тревожи определени среди в Брюксел и отвъд океана. Поставя се под въпрос не само „демократичната му добросъвестност“, но и неговата основна надеждност като съюзник и член на „демократичния западен свят“. „Унгария все повече се държи като държава-измамник“, писа преди дни The Washington Post. Американският официоз привежда следните факти:
- на среща на външните министри на НАТО миналия месец, унгарският представител направи всичко възможно „да саботира“ подобряване на отношенията между Запада и Украйна. Основанията: украинската реформа в образованието отнема правото на унгарското малцинство да изучава майчин език. Този аргумент правителството в Будапеща използва открай време. Но чрез такъв „несериозен“, според американския вестник, въпрос, се препятства подкрепата на НАТО за Украйна, чиято земя е заграбена от Русия. Очевидно Унгария залага на картата на Москва!
- в края на ноември Унгария отхвърли искането на САЩ да екстрадира двама руски „дилъри на оръжие“ – баща и син, които се опитвали да продават противоракетни комплекси на мексиканци. Вместо да бъдат предадени на съюзника си по НАТО, правителството на Орбан позволява на „трафикантите“ да се завърнат в Русия;
- Унгария, смятат някои от разузнавателната общност, е главен канал за руско влияние в западния съюз. „Налице е огромна загриженост, че Русия използва Унгария като основна оперативна база в НАТО и ЕС“, заяви през 2017 г. пред европейското издание на Politico бивш служител на американското посолство в Будапеща;
- макар Унгария официално да подкрепя санкциите срещу Русия, Орбан е най-силният критик на тези мерки, призовава за тяхната отмяна. В момент, когато Евросъюзът отбягва Владимир Путин, заради агресията му срещу Украйна и многото други злоупотреби, руският лидер прави чести приятелски визити в Унгария, където се прегръща с Орбан. Нещо повече, по време на посещението на Путин в Будапеща през 2017 г., Орбан заяви: „Всички усещаме това, което витае във въздуха: светът е в процес на сериозно преустройство“;
- миналия месец, държавният секретар на САЩ Майк Помпео разкритикува в Брюксел „мощни страни и актьори, чиято амбиция е, изграденият и поддържан от Съединените щати международен либерален ред да бъде преработен в техен собствен нелиберален интерес“. Визиран бе и унгарският премиер. В този дух преди дни е и коментарът на Washington Post: „Днес централната геополитическа борба в Европа вече не е между капитализъм и комунизъм, а между демокрацията и авторитаризма“ (разбирай между неолиберализма и нелиберализма). „И все по-трудно е да се каже какво прави Виктор Орбан в самия западен съюз и на чия страна е...“
- Орбан споделя с Путин реваншизъм – тъмна склонност, забранена в западни институции, като ЕС и НАТО. Сто години след края на Първата световна война, когато на Унгария ѝ отнемат две трети от територията, разпалването на националистически настроения сред унгарската диаспора в съседни държави, остава приоритет на унгарската политика. Орбан често е гост на фолклорния фестивал в Тушнад – малко селище в югоизточния край на Трансилвания в днешна Румъния, където преди години обяви началото на „нелибералната държава“. На един от тези фестивали, унгарският премиер каза, че се намира в Земята на сѐкеите (Székelyföld) – маджарска етническа общност, заселена в тези райони още през IV-V век; оспори официални румънски твърдения, че такава земя няма; и твърдо заяви: „Земята на сѐкеите я има и все още ще я има, дори когато цялата Европа се подчини на исляма.“
Сѐкеите (секлерите) и днес са преобладаващото население на югоизточна Трансилвания, за което писа поглед.инфо. Земите им са отнети от майката-родина през 1920 г. по силата на т.нар. Трианонски договор. Нека припомним само с скоби, че т. нар. „договор“ всъщност е диктат на победителите (Франция и Великобритания), също като Ньойския диктат от 1919 г., отнел територии с компактно българско население от българското етническо землище; както и обстоятелството, че три от държавите-членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Китай и Руската федерация) не са страни по „договорите“ от т.нар. Версайска система, станала причина 20 години по-късно за най-жестоката и кръвопролитна война в историята на човечеството. Не е ли дошло време да прогласим Версайският диктат за недействителен и нищожен, както Мюнхенският диктат от 1938 г. между Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие е обявен за недействителен и нищожен?
Но да се вгледаме във Виктор Орбан. Макар дълго пренебрегван като маргинална фигура и лидер на малка страна в периферията на Европа, всъщност той се очертава като една от най-последователните политически личности на XXI век. Години преди Brexit, преди Тръмп и преди други прояви с национален оттенък, които се надигат на Запад, Орбан вече е на власт, усърдно превръщайки Унгария в държава, дистанцирана от традиционните ѝ „демократични“ съюзници (част от тия „съюзници“ отнеха преди сто години две-трети от територията ѝ!). Примерът на Унгария се оказва заразителен, привлича не само страните от т.нар. Вишеградска четворка, но и държави от централна и южна Европа. И ключовата дума е „национален суверенитет“.
Не случайно, бившият главен стратег на американския президент Тръмп – Стивън Банън, неотдавна нарече Орбан „Тръмп преди Тръмп“, аргументирайки се с обстоятелствата, че унгарският премиер е само на 55; той е политически визионер; планира потенциално пост-атлантическо, пост-евросъюзно бъдеще на страната си; предвижда времето, когато Западът може да се разпадне, прегърнат от исляма. Затова се опитва да преориентира Унгария към Изток, в усилията си да смекчи последиците от надвисналата нова глобална криза.
Това е унгарският модел и животът показва, че е действен. Да се насърчават тези, които упорито искат да работят, да се подкрепя семейството, да се опазва националната идентичност, да се съхранява националният суверенитет! „Това е бъдещето и това бъдеще трябва да бъде наше”, категоричен е унгарският премиер.
