/Поглед.инфо/ Прехвърлянето на 101-ва американска въздушнодесантна дивизия на границата с Украйна, както и изявленията на командването ѝ, че са „готови за бойно разгръщане още тази вечер“, може да доведе до катастрофални последици. Известна под името „Крещящите орли“, дивизията представлява лека пехотна бойна единица, използвана от Пентагона като сила, която може да бъде дислоцирана по целия свят в рамките на часове.
На фона на нарастващото напрежение на ръководения от САЩ военен блок НАТО с Русия, за първи път от 80 години дивизията е прехвърлена в Европа като част от ученията за бойна готовност със съюзниците от НАТО поради нарастващото напрежение с Русия заради Украйна. „Ученията за ядрена бойна готовност“ (nuclear training drills) в Румъния се провеждат, след като Кремъл обвини Киев, че разработва забранени ядрени и биологични оръжия, дори планира да взриви „мръсна бомба“.
Бригадният генерал Джон Лубас потвърди, че 5-те хиляди бойци на „Крещящите орли“ са в „пълно разгръщане“ с готовност да се бият с руснаците в Украйна. „Това е бойно разгръщане, а не тренировка. Трябва да сме готови още тази вечер“, подчерта той, описвайки дивизията си като „уникална, от гледна точка на нашата способност за въздушно нападение... Ние сме лека пехотна сила, но отново подчертавам, че с нашите самолети тази мобилност е предназначена за въздушни нападения.“
В публикуваното преди седмица съобщение на CBS News, базата на 101-ва въздушнодесантна дивизия е в Румъния, само на километри от границата с Украйна. Командирите ѝ са цитирани да казват, че са готови да отговорят на всяка ескалация или атака срещу НАТО. Пентагонът на САЩ разполага елитната 101-а въздушнодесантна дивизия в Европа за първи път след Втората световна война.
Информацията повдига много въпроси, тъй като президентът Джо Байдън многократно уверяваше, че не трябва да се изпращат американски войски в самата Украйна. Часове след съобщението на CBS News, координаторът на стратегическите комуникации на Съвета за национална сигурност Джон Кърби подчерта, че „нищо не се е променило относно решението на главнокомандващия да не изпраща американски войски да воюват в Украйна“.
Едно обаче уверяват американските политици, друго вършат заедно с военните им в действителност. НАТО например, многократно заявява, че не е страна в конфликта и няма да изпраща свои войски в Украйна. Но в края на юни генералният секретар Йенс Столтенберг обяви, че воденият от САЩ военно-политически блок значително ще увеличи броя на своите сили с повишена готовност от 40 000 на над 300 000. А американски части се оказват на границата, до която никога не са били разполагани в Европа след Втората световна война.
В отговор, руският посланик във Вашингтон Анатолий Антонов каза пред Newsweek: „Вече официално посочихме на високопоставени членове на правителството на САЩ, че подобни бравурни изявления на командирите на американската армия и НАТО са недопустими.“ Той също така предупреди, че Москва няма да стои със скръстени ръце, ако Пентагонът поддържа подобен език.
„Няма да толерираме ситуация, в която военните заплахи се увеличават по руските граници“, добави руският посланик. „Прякото участие на американските военни в бойните действия ще доведе до катастрофални последици. Убеден съм, че по-нататъшното влошаване на ситуацията не е в интерес на Вашингтон.“
В същото време в средите на американската общественост, включително у редица законодатели – не само републиканци, но и демократи, нарастват опасенията, че администрацията на Байдън следва опасна линия. В писмо до Белия дом, изпратено миналата седмица от 30 демократи от Камарата на представителите, президентът Байдън се призовава „да положи енергични дипломатически усилия като договори регулиране и прекратяване на огъня; да започне преки преговори с Русия; да проучи перспективите за нова европейска договореност за сигурност, приемлива за всички страни, която да превърне Украйна в суверенна и независима страна и в координация с нашите украински партньори, да се постигне бързо прекратяване на конфликта. Тази цел трябва да се превърне в приоритет на Америка.“
Писмото бързо стана обект на ожесточени дебати. Други демократи го заклеймиха, настоявайки за удвояване подкрепата за Украйна и обвиняват подписалите го, че повтарят точките на републиканците. С оглед на очертаващата се победа на републиканците на междинните избори след седмица, редица демократи предупреждават да не би да се подпише „празен чек“ на Украйна, при евентуално републиканско мнозинство. Представителят на Демократическата партия във Вашингтон Прамила Джаяпал – председател на Групата на прогресистите, заяви, че писмото било изготвено и подписано през юни и че било изпратено „без проверка“.
Кърби също взе отношение към писмото. На пресконференция миналия петък той заяви, че разрастването на конфликта е следствие от международно непризнатите референдуми за присъединяване на четири украински региона към Руската федерация, а мобилизирането на 300 000 нови руски бойци показвало, че президентът Владимир Путин „не е настроен за преговори“. И добави: „Вашингтон ще продължи преговорите само заедно с Киев, а не двустранно с Москва, още повече, че украинският президент Володимир Зеленски не смята, че е време да седне и да преговаря с Путин. Ще останем фокусирани за да се уверим, че украинските войски могат да бъдат успешни на бойното поле, та когато дойде време и седне на масата, г-н Зеленски да може да успее.“
От своя страна посланик Антонов заяви, че „Вашингтон все повече се намесва в конфликта в Украйна, превръщайки територията на страната в бойно поле с Русия“. Фактически той повтори думите на руския външен министър Сергей Лавров в интервюто му за Newsweek миналия месец.
Антонов сочи, че САЩ демонстрират „желание да нанесат стратегическо поражение на Русия – позиция, която ясно е изложена в наскоро публикуваната Стратегия за национална сигурност на САЩ“. Белият дом споменава Русия повече от всяка друга страна в документа от 48 страници, публикуван в началото на месец октомври. Наред с други неща, стратегията прокламира усилията на САЩ заедно със съюзниците им „да превърнат войната в стратегически провал за Русия“.
Със съперничеството между САЩ и Русия, което се засилва до нива, невиждани от Студената война, докато конфликтът в Украйна продължава, Антонов се обърна към примери от историята, за да демонстрира необходимостта от деескалация между двете най-големи ядрени сили в света, за да се избегне приближаването до ръба на взаимно сигурно унищожение.
Преди шест десетилетия на този ден, припомни той, се случи един от най-критичните моменти в ядрената история, когато в разгара на Кубинската ракетна криза Никита Хрушчов изпрати секретно послание до президента на САЩ Джон Ф. Кенеди, призовавайки за взаимна деескалация. Известно е, че това послание подготви почвата двамата лидери да се справят с кризата, дори след като на следващия ден американски разузнавателен самолет U-2 беше свален над Куба и дълбочинните бомби на ВМС на САЩ накараха съветска подводница да нареди изстрелване на ядрено торпедо, което бе предотвратено само поради намесата на един командир. В крайна сметка кризата бе разрешена с взаимно изтегляне на оръжията за масово унищожение от Куба и Турция.
Днес обаче задкулисните канали, които позволиха на Кенеди и Хрушчов да се договорят за избягване на войната, вече не съществуват за Байдън и Путин, след като американската страна отказа на Русия да изтегли военната си инфраструктура, този път от Източна Европа, изтъкна Антонов пред Newsweek. И предупреди, че именно поради това бъдещето на двете нации става все по-несигурно.
„Позволете ми да ви напомня, че преди 60 години, по време на най-острата фаза на кубинската ракетна криза, нашите страни се доближиха до „прага“ на всеунищожителен конфликт, но в последния момент успяха да направят крачка назад“, каза Антонов. „Руско-американските връзки днес са на дъното. За двете най-големи ядрени сили би било лудост да потъват още по-надолу.“
„Все пак днес е трудно да се предвиди колко далеч са готови да стигнат Съединените щати в ескалацията с Русия“, допълни руският посланик. „Може само да се надяваме, че Белият дом и Пентагонът ще успеят да съобразят опасната граница.“
В. Нова Зора, бр.43/2022
