/Поглед.инфо/ Украинските власти продължават да нарушават правата на малцинствата

В началото на февруари „непознато лице” хвърля„Молотов коктейл” в офиса на Унгарското културнодружествов Ужгород (унгарският Унгвар). В нощта на 27 февруари е извършен втори опит за нападение: нанесениса значителни щетина сградата. На 16 март в град Берегово (унгарският Берегсаз) вандали повреждат 10 автомобила с унгарска регистрация.

Оплаквания има и от други малцинства, живеещи на територията на днешна Украйна. Съдейки по наскоро приетия закон „За образованието”, властта в Киев очевидно се стреми да превърне страната в моноетническа и монокултурна. Този закон предизвика критиките на Будапеща, Варшава и Букурещ и вълна от възмущение сред широката общественост на тези страни. Въпреки многобройните изявления на правителството на Украйна, че се придължа към демократичните принципи и европейския път на развитие, официалните власти фактически продължават да нарушават правата на малцинствата, преследват техни представители, редовно организират провокации.

След като на предупрежденията за блокиране сближаването с ЕС и НАТО Украйна не реагира, трите страни замислят по-радикален подход. Инициативата за съвместна стратегия идва от румънското правителство, подкрепена е от Будапеща. Миналата седмица унгарското Министерство на външните работи и външнотърговските отношения се обърна с официално писмо към Полша да се присъедини към инициативата. Целта е със съвместни усилия да се работи за предотвратяване разпространението на украинския национализъм, както във, така и извън територията на Украйна.

„Новият украински закон „За образованието", решението на украинското Министерство на отбраната да възстанови разполагането на военна част в Берегово, фактическият отказ да приеме препоръките на Венецианската комисия, както и нежеланието за диалог с унгарската национална общност, са пряко доказателство, че днешната украинска власт действа пренебрежително и дискриминиращо не само срещу унгарската част на населението, но също така и срещу останалите национални малцинства”, се изтъква в писмото на унгарския държавен секретар по сигурността и международното сътрудничество Ищван Микола.

Освен това, доколкото в момента енепостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, от Полша се иска да огласи пред световната общественост системните нарушения на Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически религиозни и езикови малцинства; Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи;Декларацията на ЮНЕСКО относно расите и расовите предразсъдъци; от страна на властите в Киев.

Нека припомним, че три украински области – Лвовска, Закарпатска и Черновицка, до 1918 г. са били част от Австро-Унгария. Лвов и областта са неразривно свързани с полската история. Градът е провинциална столица на Галиция през близо 140-годишното австрийско господство. Тук в 1908 г. националните герои на Полша Йозеф Пилсудски, Владислав Шикорски и Казимир Сосноковски създават паравоенна организация, превърнала се в ядро на полската войска след възстановяване на полската държава в края на 1918 г.

Задкарпатска Украйна (на унгарски Kárpátalja или Подкарпатие) е част от хилядолетната история на Унгарското кралство. Там е крепостта Мункач (Мукачево), в която прекарва детските си години прославеният княз на Трансилвания Ференц Ракоци II. Крепостта успешно е отбранявана срещу хабсбургските набези в продължение на три години (1685-1688 г.) от майка му – Илона Зрини, национална героиня на Унгария.

Черновицка област (Северна Буковина) е в границите на румънското кралство в периода между двете световни войни.

След края на Втората световна война по силата на договореностите между победителите – САЩ, Великобритания и СССР, трите области са придадени към Украинската ССР. На проведените референдуми след разпада на Съветския съюз, 78% от жителите на Подкарпатието гласуваха за автономия; в Черновицка област 91% се обявиха за отделяне от Украйна; пълна независимост поиска и Лвовска област. Но официален Киев напълно игнорира тези искания.

Дума