/Поглед.инфо/ На 29.06.2023 година легендарният наш писател, сценарист, общественик, революционер и приятел Анжел Вагенщайн-Джеки си отиде. Но легендите, както знаем, не умират, а това важи още повече за него, който остави зад себе си толкова много дела, творчество и спомени!
Джеки беше живата връзка на България с нашето минало, както с доброто в него, така и с най-бурните и страшни моменти, през които е минавала България. За своите леви, хуманистични и антифашистки възгледи Джеки беше осъждан на смърт преди 1944-та година, а дори и след 1944, за която толкова много се бори, той беше подлаган на политически репресии. И през целия един век на своя живот той не спираше да води борба с всяко статукво, което дръзва да отстъпи от принципите на справедливостта, хуманизма и солидарността! Заради това много подлеци са се опитвали да унищожат Анжел Вагенщайн, но никой не е успявал, дори най-жестоките фашистки репресии не го спряха!
Но кой беше Джеки Вагенщайн отвъд образа на революционера и обществения деец? Той е роден на 17.10.1922 година в семейството на сефарадски евреи, които преди векове бягат от испанската инквизиция в Османската империя. В семейството му са тенекеджии, но, о, изненада, самият Анжел става писател, сценарист и обществен деец. Още в най-ранната му възраст на семейството му се налага да бяга във Франция заради политическите репресии в Царство България. Той минава от дете на емигранти през ремсист и член на бойна група, партизанин, политически затворник и става..... автор на цели 52 игрални, документални и анимационни филми.
Джеки беше носител на безброй награди, почести, отличия в България, Европа и по света, но никога тези неща не са го вълнували. Винаги творчеството му е било продиктувано от съвсем други мотиви, които нямат общо с елементарното тщеславие и суета.
Този непокорен дух, който винаги копнееше за свобода и справедливост, заради което беше осъждан на смърт от фашистите, до последния си миг остана и обществено активен, съпреживявайки с целия народ ударите, които България понесе през годините. Джеки беше идол и герой на поколения леви хора в България - нашата жива връзка с легендарното време, когато левите идеали са били заплащани с кръв и репресии, а партизани и антифашисти са се сражавали с пушки на рамо по горите, за да видят една по-справедлива България, в която и децата на огромното мнозинство от бедни и неграмотни селяни и работници ще могат да учат в нормални училища, да ползват здравни услуги и да се научат на професии, различни от орач, копач или прислуга в господарските домове! Тези житейски несправедливости Джеки Вагенщайн никога не преглътна и до края на живота си се бореше срещу тях!
Но ако си мислите, че Джеки се е борил само срещу фашистката власт през Втората световна война, лъжете се! Той беше и деен член на Комитета за защита на Русе през 80-те години, настоявайки за информация за замърсяването на въздуха, идващ от близка фабрика. Той, левият човек, ремсист и партизанин, скочи срещу самата партия и по-точно номенклатурата, защото идеалите му стояха по-високо от всяко статукво! И това той доказа и след 1989 година, когато нито за миг не прекрати своята борба срещу несправедливостите в България в епохата на реставрация на капитализма.
Вагенщайн получи признание дори от големия френски президент Франсоа Митеран, който го покани с още 11 интелектуалци на закуска по време на визитата си в България през 1989 година. И това не е случайно, защото Анжел Вагенщайн, както казахме, беше носител и на множество европейски и световни награди, тъй като творчеството и изкуството му бяха световно признати. Романите му са превеждани на английски, руски, немски, френски, полски, испански, чешки, унгарски, италиански и дори китайски и иврит. Два от тях са и с межуднародни награди. С чиста съвест можем да кажем, че Джеки се нарежда сред най-великите модерни хора на изкуството в България.
И сега, уви, съдбата ни го отне! Животът му беше дълъг, но още толкова да беше живял, пак нямаше да ни е достатъчно, за да попиваме от неговата мъдрост, оптимизъм и дух на свобода и справедливост! Но знаем и вярваме, че легендите като Анжел Вагенщайн не умират - тяхното дело живее навеки!
P.S.: Джеки беше голям приятел на Поглед.инфо. От години всяка сутрин денят му започваше с него - по негови думи, изказани не веднъж пред мен.
Почивай мир, Приятелю!
Ти си непоправим мечтател!
Ти остави непоправима светла диря в нашите сърца, с което ще те помним винаги!
Поклон пред паметта ти!!!
