/Поглед.инфо/ Стана ясно, че служебният външен министър на България Светлан Стоев ще посети в периода 23-25 август 2021 година Украйна, където ще участва в Срещата на върха за т.н. "Кримска платформа" в Киев. В нея ще участват делегации от редица съюзници на Съединените щати, както и други зависими държави. Мероприятието се извършва официално под патронажа на украинския президент Владимир Зеленски и има за цел уж да засили вниманието на т.нар. "международна общност" към "незаконната анексия" (както САЩ и Украйна наричат събитията след всенародното допитване в Крим за присъединяване към РФ) на полуострова.

Дали не допускаме поредна грешка, която може да влоши и така не особено добрите българо-руски отношения през последните години за необозримо бъдеще, да налее вода в мелницата на бившите управляващи от ГЕРБ, да навреди на българския бизнес и туризъм, както и да постави в особено деликатно положение президента Румен Радев, който все пак назначи този кабинет, и който досега успяваше да поддържа разумни, балансирани и отговорни външнополитически позиции в рамките на националния ни интерес!?

Първо, външният министър Стоев трябва да си спомни, че преди всичко е служебен, а не избран, и най-малкото няма моралната легитимност от името на българския народ да застава зад кауза, която според социологическите проучвания просто не се подкрепя от болшинството наши граждани.

Второ, на фона на пандемията и социално-икономическата криза, служебният кабинет няма право да залага бомби със закъснител, които да навредят на и без това засегнатия ни туристически сектор. Тази година сезонът почти приключи, но поредните и този път твърде сериозни русофобски, агресивни и военолюбиви действия като нищо могат завинаги да сложат чертата на руския туризъм в България.

Трето, с тези си действия служебният кабинет застрашава преизбирането на държавния глава Румен Радев, който все пак го назначи. Президентът Радев беше избран от болшинството българи, но в ядрото на електоралната му подкрепа са хората с леви, русофилски и миролюбиви възгледи, а не шепата натовски ястреби, които така или иначе си гласуват под строй за ГЕРБ или "Демократична България".

Досега Румен Радев като български държавен глава винаги е показвал, че на първо място защитава българския национален интерес, което му спечели високия рейтинг. Но подобни действия от страна на служебния кабинет, в духа на предишната президентска администрация на Росен Плевнелиев, ще разочароват твърде много привържениците на Радев. Най-малкото ще изглежда твърде лицемерно президентът да се качва на Шипка и да говори за великата битка на българи и руснаци за свободата на родината ни, благодарение на която страната ни днес съществува, а в същото време служебният му министър на външните работи да участва в провокативно мероприятие, което нажежава напрежението в Черноморския регион.

И не може да има никакво съмнение, че Русия няма да забрави тези, които са участвали в т.нар. "Кримска платформа". В този смисъл нека да припомним, че Сергей Лавров нарече въпросния форум "шабаш" (вещерско сборище). Няма никакво съмнение, както би казал всеки по-запознат, че Москва ще следи внимателно всички действия, които са насочени срещу суверенитета й над Кримския полуостров.

"Разбира се, Русия ще забележи позицията на тези държави, ще направи съответните изводи", заяви Мария Захарова на въпрос относно участието на отделни държави във въпросната русофобска среща.

Независимо дали на някого му харесва или не, Крим вече е част от Русия и това няма да се промени освен чрез термоядрена война. Истеричните власти в Киев, чиито редици са пълни с олигарси, авантюристи, съмнителни личности и крайнодесни неонацисти, може и да искат подобен сценарий, но едва ли България трябва да се нарежда до тях....

Ако целта на българското участие на подобен форум е да се подмажем на Големия брат и да засвидетелстваме евроатлантизма си, също няма особена полза, защото Вашингтон няма да ни прости нищо след "Турски поток". Още повече, че колективният Запад винаги ще изпитва недоверие към България, каквото и да направим, поради общата ни цивилизационна принадлежност с Русия.

Впрочем, показателно е, че на този форум една Германия, например, няма да изпрати нито външния си министър, нито самият канцлер Меркел ще присъства.

Дали това е случайност!?

Не, разбира се!

Това е много показателно за настроенията в Берлин към подобни инициативи, които реално са не само антируски, но и в известен смисъл антиевропейски.

Още повече, че нямаме представа за всяко нещо, за което са се договорили Джо Байдън и Владимир Путин, но е факт, че последният беше особено доволен от историческата им среща в Швейцария.

Но преди всичко подобен ход не приляга на едно служебно правителство, което символизира надеждата на българския народ за алтернатива на режима на ГЕРБ, защото повтаря външнополитическите позори на последните. Участието на този форум е напълно в духа на "дипломацията", провеждана от Екатерина Захариева и Бойко Борисов - дипломация, която коства на България важни геоикономически проекти като "Южен поток", превърнал се в "Турски", и заради която китайските инвестиции обикновено заобикалят нашата страна в полза на съседите ни.

Добре би било служебното правителство, освен ако не работи против преизбирането на Румен Радев и "за" връщането на бял кон на ГЕРБ, да се сети с какъв рейтинг и народна "любов" завърши мандата си Росен Плевнелиев. Ако искаме ГЕРБ да не се завърнат и президентът, който ни върна надеждата, да бъде преизбран, подобни ходове трябва задължително да се избягват.

Тук дори не е нужно да говорим и за моралната страна на въпроса, имайки предвид, че за разлика от Косово, например, Крим стана част от Русия с демократичен референдум. Или че ако това не се беше случило, днес неукраинските етнически групи на острова може би щяха да бъдат подложени на кланета и терор, както събратята им в Донбас.

Впрочем, тук е редно да си припомним и многото случаи на дискриминация и терор в Украйна срещу тамошните българи. Като започнем от побоя срещу Антон Кисе - политически представител на българската общност, та минем през трагичната смърт на българи при изгарянето на живи хора в Одеса от страна на украински неонацисти. Да не говорим за очевадния опит на украинските власти да денационализират българското малцинство, използвайки административни "реформи", които да разбият монолитността му.

Оставяйки настрана смешните вопли на платените родни атлантици, няма нищо морално в това да заставаш на страната на геноцида, войната, русофобията и българофобията на украинските власти.

И тук възниква друг въпрос!

Служебният външен министър е един проблем, но в българското Народно събрание все пак има една партия, която официално не е русофобска, за разлика от другите - БСП. "Левицата" има официални позиции срещу антируските санкции, както и против напрежението в отношенията с Русия. Нещо повече, електоратът на БСП, както все още гласуващият за нея, така и 600-те хиляди, които не го направиха, е русофилски. Защо партията, управлявана от Корнелия Нинова, си мълчи за позорното посещение на български министър в Киев!? Отново ли задкулисните договорки надделяват над принципите!? Защото, ако е така, на "Позитано" не трябва да се чудят, ако на следващи избори БСП падне на 5-6 % подкрепа.

"Демократична България" е открито русофобска група. "Има такъв народ" се опитват да се позиционират като твърди атлантици, както и формацията на Мая Манолова, да не говорим за ГЕРБ и ДПС. Но БСП няма никакво право да си мълчи. И не само защото е политическо късогледство, което допълнително ерозира доверието в левицата, но и защото е аморално и против всички каузи и принципи на българския социализъм.

Вярно е, че лицето Кристиан Вигенин, което преди години показа подкрепата си за украинския фашизъм и насилствената смяна на властта в Киев, е от приближените на Корнелия Нинова, но поне от кумова срама БСП можеше да излезе с някаква позиция!

Вярно е също, че самата Нинова през последните години беше най-редовен посетител на американското посолство, но все пак тя управлява БСП - партията на мира, която при това винаги е заемала историческата ниша на конструктивната русофилия.

При подобни позиции или по-скоро липсата на такива от страна на "Позитано", нека да няма изненадани, когато гласовете на БСП изтекат към по-агресивни и радикални политически сили, които са в русофилската ниша (а такива има, при това поне една от тях расте с бързи темпове). Това още повече затвърждава убеждението, че на "Позитано" хората или не са във връзка с реалния свят и електората си, или работят за унищожението на БСП.

Но отвъд драмите на БСП има нещо много по-важно, и това е съдбата на България. Вашингтон е на 8000 километра от София, и то със самолет. А Крим и руският Черноморски флот са на часове разстояние от Варна. На фона на големите геополитически промени в света, сега е моментът София да реши какво иска - руски туристи, мир, спокойствие и търговия в Черно море, или бойни кораби, напрежение и насочени срещу градовете ни балистични ракети!?

Време е българският политически елит да вникне внимателно в съдбата на афганистанското марионетно правителство на Ашраф Гани, което буквално беше продадено и предадено от американците на враговете си. Нека нашите политици си припомнят също и думите на Владимир Путин, че дори Русия да беше потопила британския кораб "Дефендър", Западът нямаше да почне световна война. Тоест познайте какви ще са реакциите на провокациите от българска страна!?

В днешната динамична и бурна епоха няма място за политически инфантилизъм или слугинска сервилност. Сега е време за адекватно, трезво и умерено поведение.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели