Морето от имигранти е на път да откаже Запада от лицемерните проповеди
Наши роми дефилираха триумфално по първите страници на английските таблоиди. Мариана и Руси заедно със седемте си невръстни деца разпънали катун пред портите на Уестминстърската катедрала на пъпа на Лондон. Кметството се принудило да им осигури жилище, след като децата спели на земята няколко нощи.
Звучи почти трогателно. Заглавието на репортажа на "Сън" обаче е "Алчни българи". Авторите пък се скъсват от притеснения как от Балканите ще ги залее цигански туризъм за социални помощи. Явно за кралството проблемът с имигрантите на Албиона става все по-парлив. Годишно над четвърт милион чужденци пристигат във Великобритания, легално или нелегално, и вече те наброяват 5 млн. от 62-милионното население. По данни на неправителствени организации всяко четвърто бебе в страната се ражда в семейство на иноземци.
Затягането на коланите заради кризата доведе до рязък ръст на антиимигрантските нагласи дори и в свикналото с човешката пъстрота Обединено кралство. Над 70 процента искат да се спре преселението на народите от изток и от юг. В момента се подготвят и специални закони, които да пресекат нелегалната имиграция и да ограничат останалата.
Тези драматични процеси текат в повечето богати страни от Западна и Северна Европа, превърнали се в
обетовани земи за клетниците
На този фон българските цигани са само капка в морето и отделеното им внимание от английските (а също и на френските) вестници е необяснимо. За разлика от идващите извън ЕС, ромите ни притежават европейски паспорти, които им дават правото на законен тримесечен престой във всяка страна от общността. Вярно, че номадските им навици леко разстроиха добрата стара Англия, но у нас сме свикнали с таборите в градинките между блоковете и с конете, препускащи по столичните булеварди.
Катуните от няколко години се превърнаха в екзистенциален проблем за френското правителство, което понастоящем е разследвано от Европейската комисия заради разтурването на палатковите лагери и "доброволното" връщане на обитателите в родните им страни. "Франция не може да приеме цялата сиромашия на света и Европа", патетично възкликна оня ден вътрешният министър Манюел Вал. Париж реши да прати министерски делегации засега само в Румъния, които да установят причините защо ромите все ги тегли на тумби към Париж. Френското разбиране засега е, че България и Румъния не правят всичко необходимо за тяхната интеграция и едва ли не ги пропъждат да се скитат немили-недраги в чужбина.
И без щателно кръстосване из балканските махали е ясно, че циганите не тръгват към Париж
от копнеж по висшата мода
нито пък пътуват до Острова, за да чуят Лондонската филхармония. Причините за масовите пътешествия се коренят в бедността, безработицата и глада, които тормозят не само ромите в родните им страни. Ако икономическата криза продължи да се задълбочава (паралелно с подпалването на войни в Близкия и Средния изток), ще се усилва и потокът на гурбетчии, бежанци и нелегални имигранти към благоденстващите държави. Засега не се вижда светлина в тунела и ако богатият Запад реши да пресече нашествието, ще трябва да премахне един от фундаментите на европейската мечта - правото на свободно придвижване (което под сурдинка вече се случва).
Неминуемо мигрантските вълни ще провокират Брюксел да търси стратегически решения извън лицемерието и популизма, които в същото време да не подриват основните ценности на общността. В противен случай ни чакат радикални и хаотични действия като затваряне на достъпа до трудовите пазари, суспендиране на Шенгенското споразумение от отделни държави, застрашени от прииждащи орди, затваряне на бежанците в огромни лагери по подобие на Гърция под натиска на печелещите популярност националистически партии в Европа.
