/Поглед.инфо/ Независимо какво мислим за служебното правителство или за промените, които, след като фактически управлението на държавата се пое по един или друг начин от президента Радев и назначени от него лица, няма как да се отрече, че най-важната външнополитическа линия на България бе съхранена и доразвита. За първи път в съвременната българска история се оформя една тема, при това жизнено важна, по която нормалните политически сили (изключая най-крайните компрадори и предатели на националния интерес като ДБ) са единодушни - Македония.
Последните дни българският държавен глава показа, че нашата държава може да показва и своите зъби и да не бъде винаги тази вечно кооперираща и сътрудничеща си страна, която все изоставя националните си интереси, както сме свикнали. Президентът Радев заяви, че е "време да се разбере от всички, че единствено от ангажирането и резултатите в диалога с България зависи ускоряването на европейската перспектива за нашата най-близка страна".
Иначе казано, официална София за първи път показа на Скопие, а и не само, че България държи ключа за европейската интеграция на Република Северна Македония. Ключ, който ще отвори портата на евроинтеграцията само тогава, когато България сметне за добре, и само след като Скопие е изпълнило нашите изисквания.
Нека да подчертаем тук, че в четвъртък и петък Европейският съвет обсъждаше различни належащи въпроси, от пандемията, през отношенията с Русия и Турция, до лицемерните си санкции срещу Беларус, както и различни други въпроси за развитието на блока. И идеята, че Република Северна Македония може да започне процесите за присъединение към Европейския съюз отпадна именно тогава, и именно благодарение на твърдостта на нова официална София.
Президентът заяви, че служебното му правителство се е опитало да изясни българската позиция и да изкара фактически България от изолацията, в която предишните власти са я вкарали. Това е напълно резонна позиция, защото истината е, че никой в Европа не е фактически наясно защо ние българите не бързаме да подкрепим Република Северна Македония за членство в Европейския съюз. Действията на предишните български власти бяха правилни от гледна точка на това, че блокираха Скопие след липсата на напредък и продължаването на българофобската линия на македонските управляващи, но неправилни от гледна точка на това, че не демонстрираха никаква готовност за разрешаване на проблема.
Никой не се интересува от проблемите и нуждите на България. Отвъд нелепите мантри за някаква европейска солидарност, трябва да прозрем, че в Европейския съюз страните, в които има някакви отговорни държавници, гледат своя собствен интерес. Нашият интерес НЕ Е Република Северна Македония да влезе в Европейския съюз с целия исторически, емоционален и идеологически багаж на българофобията. Докато Скопие не промени политиката си спрямо хората, които се идентифицират като българи или към заличаването и преиначаването на историята, България няма никаква причина да подкрепя Северна Македония за ЕС.
Както и в предишни статии писсах, натискът от нашите "партньори" в лицето на САЩ и Европейският съюз е твърде силен. Фактически днес България няма единомишленици в отстояването на позицията си. От българското служебно правителство, а и от бъдещото редовно правителство зависи да започнат една дипломатическа офанзива, която да намери подкрепа за българската позиция. В този смисъл има държави, които са наши потенциални единомишленици по Македонския въпрос - Франция, Гърция, Холандия и други.
Да, тези страни може би ще ни подкрепят по различни причини, но важното е, че ако българската дипломация се активизира и капитализира техните основателни притеснения за преждевременното членство на Република Северна Македония в ЕС, може да имаме успех.
България продължава да е критикувана и нападана от нашите уж партньори за позицията си. Натискът, както призна и самият президент Радев, е неимоверно голям. По геополитически причини САЩ и ЕС настояват Република Северна Македония да се евроинтегрира възможно най-бързо. И никой не го интересуват интересите и съдбата на нашия народ. А от този въпрос зависи именно съдбата и бъдещето ни.
В този случай обаче, най-важното е българският народ и общество да подкрепят и притискат своите власти за твърда и неотменима позиция по Македонския въпрос. Това е въпросът, който фактически ще определи дали българската нация ще продължи да съществува във все по-размиващата се етнически, национално и държавно Европа. Именно Македонският въпрос се превръща в онова мерило за държавничество и обществена зрялост, което ще докаже дали нашият народ ще съществува до края на този век.
