/Поглед.инфо/ Двама руски дипломати - Сергей Николашин и Вадим Биков са заподозрени и изгонени от България заради "шпионаж" и което е още по-фрапантното, за саботажи.

Разбира се, че на фона на активната пропагандна война срещу Русия, чиято най-върховна вина е, че не се е подчинила на неолибералната идеология и промотирания от нея еднополюсен ред, България нямаше как да бъде изключение.

Повече от ясно е, че прокуратурата не се интересува от това дали наистина има шпионаж или саботажи. Важното е да се обслужат интересите на началството, а те са категорично ясни - населението в България трябва да бъде обработено и подготвено за война с Русия. Нещо повече, самите руснаци също трябва да бъдат настроени срещу българите, за да стане едно евентуално подобряване на отношенията невъзможно.

Иван Гешев, който според реномирано европейско издание е отговорен за предаването на избягалия от Турция Абдуллах Бююк на режима на Ердоган, продължава да демонстрира двойните стандарти на днешната българска власт.

Главният прокурор твърди, че спазвайки дълга си пред закона и държавата, разобличава разни шпиони, но защо винаги това са руски дипломати? Кога ще видим г-н Гешев да разобличава турски, американски или да речем британски шпиони? Вярно е, че представителите на изброените страни са ни "партньори", но това не значи, че шпионските им действия на наша територия са по-легитимни от евентуалните руски такива.

Що се отнася до изказванията на премиера Борисов, че бил предупредил Путин, че у нас шпиони не може да се пускат, това дори не си струва да се коментира.

Има ли руски шпиони в България?

Със сигурност. Както и американски, турски, френски, британски, немски, сръбски, гръцки, румънски, израелски и всякакви други шпиони и агенти. Това, че самата България унищожи службите си за сигурност и разузнаване и най-вероятно няма активни шпионски мрежи, не значи, че другите страни са се отказали от суверенното си право да обезпечават сигурността си по този начин.

Шпиони ли са руските дипломати? Азбучна истина е, че абсолютно всички дипломатически служители, предават информация на правителствата си относно страната, в която резидират. Това не значи задължително, че даден дипломат е шпионин в класическия смисъл на думата. И можете да сте сигурни, че ако руските дипломати "шпионират", то колегите им от "съюзническите" посолства го правят не по-малко.

Отговорни ли са двамата руски дипломати за саботажи? Това е повече от нелепо и прокуратурата трябва да предостави наистина сериозни доказателства, защото в случая твърденията, че Москва виждала в нашите оръжейни производители конкуренция са смехотворни.

Руската федерация и оръжейните й производители изнасят военна техника и оръжия на стойност почти 20 милиарда долара годишно, с което се нареждат на второ място след САЩ по оръжеен експорт. Едва ли точно България е голяма конкуренция на Русия, както твърдят родните евроатлантически ястреби.

Друго обвинение срещу руските дипломати е, че разузнавали и търсели информация за бъдещите ни евентуално изтребители, Ф-16. Иван Гешев и управляващите у нас може и да не го знаят, но руското разузнаване и военни са наясно с всичко, което може да се знае за Ф-16 от повече от 30 години. Това е все едно американците да шпионират Сирия или Северна Корея, за да научат нещо за МиГ-29....

В общественото простраство се хвърлят и дежурните мантри как руснаците се опитвали да променят "цивилизационния избор" на България. Тук е редно да обясним за българските русофоби, които явно не са запознати с термина "цивилизация", че геополитическите и геоикономически блокове не са цивилизационни творения. Ако приемем, че Русия не е част от европейската цивилизация, то по модела на Хънтингтън трябва да я поставим като част от православната (славяно) византийска цивилизация. От която разбира се, част е и България, както редица западни учени биха се съгласили за ужас на българските русофоби.

Тези твърдения болезнено много напомнят за обвиненията (пак) от страна на прокуратурата, че НД "Русофили" и председателят му Николай Малинов искали да сменят геополитическата ориентация на страната ни. Ако изключим факта, че никъде няма заявени такива намерения, трябва да припомним на г-н Гешев, че всеки български гражданин има право на мнение и виждания. Да искаш България да смени геополитическата си ориентация (все още) не е подсъдно. Че дори в някои от страните основали НАТО и ЕС като Франция, има общественици, които най-открито говорят за промяна на геополитическия курс и ориентация.

Но да се върнем на последната "шпионска" афера у нас.

Американското правителство отдавна се опитва да спре проекта "Северен поток - 2" и изведнъж съвсем удобно, руският опозиционен блогър Алексей Навални беше отровен, разбира се, с новичок. Версията относно как е станало това беше променена няколко пъти, но не стана по-логична. И въпреки това, сред някои германски политици се заговори за възможно спиране на проекта.

Колко удобно.

Малко по-рано пък се случиха събитията в Беларус, за които разбира се, Западът отново почна да обвинява не само "последния диктатор" в Европа, Александър Лукашенко, но и Руската федерация.

Сега в България, в която американците не крият, че искат да провалят проекта "Балкански поток" (след като покойният сенатор Маккейн ни заповяда да прекратим "Южен поток", но уви, все още прокуратурата не се е изказала за тези външни намеси) изведнъж почнаха да гонят руски "шпиони".

Истината е, че пряко подчинени на Държавния департамент на САЩ фактори просто целят да създават напрежение с Русия, да настройват обществото срещу нея и да си намират поводи за конфронтация и проваляне на енергийните проекти.

Разбира се, че българските служби и институции трябва да бъдат бдителни срещу всички шпионски попълзновения на българска територия, но това трябва да се прави с ясни доказателства, отчитайки геополитиката и в името на българския национален интерес, а не американския.

Очевадните двойни стандарти не ни дават надежда, че нашите служби и институции се занимават със защита на националната ни сигурност. Вместо това виждаме, че те са замесени в мръсните и опасни игри на някои велики сили срещу други.

За хората от тези институции това може и да значи потупване по рамото, добра комисионна или вила я в Барселона, я във Валенсия, но за българския народ и държава подобни действия представляват заплаха. България има интерес от отворени, партньорски и диалогични отношения не само със Запада, но и с Изтока, който става все по-независим, силен и значим. Последното от което се нуждаем е нарастване на напрежението в Балканско-черноморския регион, който и без това винаги се е славел като взривоопасен.

Стратегическите национални интереси на България изискват да поддържаме добри отношения със страни като Русия, Китай, Иран и други, за да не бъдем заобиколени от големите геоикономически проекти на ХХI век (както засега се очертава) и разбира се, за да не ставаме фронтова държава, която ще бъде мишена за тактически ядрени оръжия.

Твърденията, че членството в Европейския съюз едва ли не ни задължава да сме сервилни и да не провеждаме собствена външна политика, се оборва от редица примери, сред които са Унгария, Гърция, Словакия, Чехия, Австрия, Италия и др. държави. Докато българските евроатлантически хардлайнери и компрадори си получават комисионните, нанасяйки щети върху българо-руските и българо-китайските отношения, унгарците и сърбите ще се радват на високоскоростни жп линии, магистрали, летища, преки инвестиции, газопроводи, евтина природна газ, обмен на стоки и идеи с буквално многомилиарден пазар.

Нека не забравяме как при предпоследната вълна на русофобска истерия и външнополитическа сервилност у нас, България провали проекта "Южен поток" (което дори самият Бойко Борисов призна), за да получи потупване по рамото. И в резултат на това, днес газовите доставки на половин Европа ще зависят не само от Русия, но и от Турция. А можеше София да е в позицията на Анкара и не просто да прибира комисионните от "Южен поток", но и да се превърне в стратегически незаобиколим фактор на Балканите.

Старият еднополюсен миг, който се роди след 1991 година си отива безвъзвратно. В обозримо бъдеще се очаква светът да се формира като многополюсен, а старата концепция за баланс на силите неминуемо ще се върне с това. Такова развитие на обстоятелствата ни дава уникален шанс да лавираме между големите блокове и да придобием много по-голяма степен на независимост, която да използваме в полза на националните си интереси. Но от друга страна, истеричното и агресивно поведение на официална София рискуват да нанесат непоправими щети, които да оставят България като една изолирана и пренебрегната страна през ХХI век.

Има два варианта и българското общество трябва да си избере един от тях:

1. България ще се превърне в относително (предвид размера и възможностите си) независима страна, която ще използва, както членството си в ЕС, така и традиционните си източни връзки за да защити националните си интереси, подобрявайки не само живота на гражданите, но и гарантирайки просъществуването си. Нещо повече, при този вариант тя може да се превърне в незаобиколим балкански фактор за всички.

2. България ще продължи да бъде подмандатна територия, в която чужди посланици се разпореждат, а местната олигархия ги обслужва при условие, че й е позволено да граби и дерибейства, в резултат на което в страната ще продължи процесът на разграждане на държавността, водещ до демографски колапс, икономическо изоставане и културна деградация. При този вариант рано или късно празната фасада на българската държавност ще бъде бутната от вътрешен или външен фактор.

Както винаги, изборът принадлежи не просто на българския елит, но и на цялото българско общество. Историята е пълна с неуспели народи и провалени държави.