Динамиката на събитията в световен мащаб нараства.
А България сякаш си гледа в пъпа, затънала в собствената си ориенталщина.
Близо три милиона българи са напуснали страната за последните двадесет и три години, съобщиха медиите тези дни.
Към 2011 г. по света са били два милиона и сто хиляди българи според официалната държавна статистика според последните резултати, след които МВнР и Държавната агенция за българите в чужбина не са добавяли нови данни в нея.
При това в Турция е с най-многобройната общност имигранти от България, около 500 хил. души, част от които изселници от „възродителния процес”.
Следват САЩ, където живеят около 300 хил. българи, в Гърция толкова и в Испания около 250 хил.
В Гърция българите са втори по численост след албанците.
В някои от страните присъствието на българи многократно се увеличава по време на сезонните кампании, които откриват нови работни места.
До 150 хил. българи има и в Канада според някои източници, до 70-80 хил. души в Бразилия и Аржентина1.
Многостранните ефекти от глобализацията, световната икономическа и финансова криза усилват негативните социални ефекти.
Особено това се чувства в страни като България, които уж тръгнаха в края на 80- те по пътя на някакъв „преход”, хем ефектите от техните криволици по неясно очертания път единствено създадоха „национален елит”, върху който непрекъснато виси плътната сянка на криминалната вина за общественото състояние.
За да няма статистика за тревожните данни, за да се бяга необяснимо дълго от въпросите на резултатите и характеристиките на съвременните социални характеристики, за да се говори все по- малко за реалното демографско състояние на страната, означава само едно- картината с всичките ѝ компоненти е катастрофична.
Що се отнася до демографията, то показателно е скоро публикуваното изследване на проф. Нако Стефанов. Определяйки демографското състояние на България като „катастрофа”, авторът, дори с това, е повече от ясен и заслужава адмирации2.
За да подсили краските, идва и икономическият анализ на проф. Румен Гечев.
За всички е ясно, че българската икономика не се намира в добра кондиция. Страната ни заема последно място в ЕС по жизнен стандарт, междуфирмената задлъжнялост расте, икономиката се движи по границата на застоя и рецесията. Общият ни дълг в края на май 2013 г. възлиза на 37.3 млрд. лв. (4.3 млрд евро държавен дълг и 33 млрд. евро частен дълг), което представлява над 90% от БВП. Инвестиционната активност е все още твърде слаба.
Не се очаква съществено разрастване нито на пазара на ЕС, нито на вътрешния ни пазар. Основателни са притесненията, че до края на годината би могло да се влезе и в рецесия. С други думи, нито вътрешният ни пазар, нито стагнираща Европа могат да ни предложат пазарни условия3.
Нако Стефанов убедително доказва, че кризата, довела до катастрофата, е започнала всъщност от същата 1989 г., от когато трябваше на България и българите да започнат да им се случват само добри неща.
Освен ниската раждаемост, ученият определя като особено тревожни застаряването, увеличаващата се смъртност и ниският здравен статус на българското население.
По раждаемост сме на 204 място от изследваните между 207 или 224 взети за мерило по този показател общ брой държави.
Като взима базовите данни от 1985 г. Наков твърди, че за около 30 години сме загубили 22 % от населението си.
Според него темпът на загуба на население ни изравнява с африканската държава Свазиленд, в която обаче 50 % били болни от спин 4.
Като обичаме да се мерим със съседите, този път ще бъдем също разочаровани.
Същият автор ни доказва, че и според сегашното състояние, и според прогнозите до 2015 ние, румънците и сърбите ще бъдем още по- зле.
Отново според данни на Националния статистически институт (НСИ) ако през 1992 г. сме имали 8 487 317 жители, през 2001 7 928 901, то през последната фиксирана 2011 г. сме вече 7 364 570.
Това означава, че през първият период сме изгубили 558 416 души, то през вторият сме добавили още 564 331 българи.
От добро не се бяга, а от лошо.
Българинът традиционно е изхранвал семейство, отглеждал челяд и вдигал къщи от гурбет.
Но е гледал на това като нещо временно, сезонно.
Днес нещата обаче не са така.
Според мен процесите си имат своето обяснение.
Проф. Стефанов, след като ни е представил шокиращата по резултати демографска криза е потърсил и причините:
Преки- ниска раждаемост, висока и ранна смъртност, намаляване на жените във фертилна възраст(т.е. способни да раждат), масовата емиграция;
Непреки- застаряване, бедност, безработица, социално неравенство, разпад на семейства, загуба на социални и традиционни ценности;
Глобални причини5.
Тук, някъде зад последното, се крият толкова такива, че и дузина изследвания не биха стигнали за намирането и обяснението им.
Още по- малко за тяхното решаване.
Стефанов предлага като решение Стратегия за демографско развитие6.
И Р. Гечев също пита за Стратегия.
Предлага и решения.
Според него най-голям потенциал за България има разширяването на търговско-икономическите отношения с така наречените нововъзникващи пазари, особено Китай, Русия, Бразилия, Индия, Турция, и др., акосе създадат институционални условия за по-добра организация особено на средните и малките фирми.
Той смята, че имаме чудесни възможности за съвместно производство на хранителни стоки, в т.ч. на екологично чисти храни и че с повече държавна подкрепа може да се потърсят възможности за реализация на български продукти.
Според проф. Гечев, ако българският бизнес вече е започнал географска „пренастройка” на търговските си операции, целесъобразно е правителството, бизнес организациите и парламентарните комисии по икономическа политика и външни работи да се включат и помагат.
И да изградят екипи от експерти.
В съвременната бързо глобализираща се и високо конкурентна икономика няма място за идеологически предразсъдици и политически сметки.
Питайте водещите американски, европейски и японски фирми- настоява той7.
Може и да питаме, ама едва ли някой ще ни отговори.
Един от приоритетите на всяка една държава е нейната външна политика.
Това е записано и в нашата стратегия.
В Конституцията ни също е записано.
Днес нашата външна политика се управлява от млад човек, чиито единствен реален опит е от две- три години работа в ЕП.
Каквито и да са били неговите и на министерството му приоритети, сирийската криза ги отмества.
След като външният министър Кристиян Вигенин излезе с изявление, че няма искане България да подкрепи военна намеса в Сирия, се разбра, че кабинетът еотпуснал 565 хиляди леваза настаняване на бежанци.
МВР пък предприемало допълни мерки по границата ни с Турция.
Единствено по- ясно се разбра, че до юли 2013 година молбите за закрила от бежанци към българска страна са се увеличили спет пъти.
Вигенин увери, че тези молби не са само от сирийски граждани8.
Но не стана ясно ако ни поискат подкрепа, в какво ще се изразява тя.
Не се дава оценка каква ще бъде предполагаемата цена.
Защото за нас си е обичайно винаги да плащаме, каквото и да ни поискат.
Не стана ясно и какви предварителни сондажи е предприела нашата дипломация, доколко някой е поискал да чуе мнението ни.
Не се чу особена тревога от другите правителствени етажи, от партиите, от покоите на Президента.
Двата Съвета по сигурността вече закъсняха със заседанията си.
Дали все пак сме европейци.
Междувременно от всички официални източници се излъчват послания за стягане на обръча на военната намеса в региона на Близкия Изток.
САЩ са разположили в източната част на Средиземно моречетири разрушителя(ескадрен миноносец или есминец) - USS Gravely, USS Ramage, USS Barry и USS Mahan, оборудвани скрилати ракети Томахоук"с далекобойност 1600 км.
Крилатите ракети могат също да бъдат изстрелвани от подводниците в района.
В същия регион регулярно се появявататомните подводници клас „Охайо"от базата на гръцкия остров Крит, която е разположена на около 1000 км от сирийския бряг.
Подводниците „Джорджия" и „Флорида" могат за няколко минути да изстрелят до 154 ракети Томахоук.
„Флорида" има опит, защото вече е участвала активно в операцията на НАТО срещу Либия.
САЩ ще използват също военновъздушните бази вИнджирлик и Измир в Турцияи два самолетоносача - USS Nimitz и USS Harry S Truman, които са разположени между Аденския и Оманския залив.
Великобритания разполага с подводница клас „Трафалгар", забелязана преди няколко дни в района на Гибралтар,вертолетоносачът HMS Illustrious, фрегатите HMS Montrose и HMS Westminster
Британската въздушна база в Кипърсъщо може да бъде използвана.
Франция е разположила самолетоносача Charles de Gaulle в Тулон.
Има самолети „Мираж" и „Рафал" във военновъздушната базаАл-Дахрав Обединените арабски емирства.
В района на Средиземно море има иняколко руски кораба -руският разрушител „Адмирал Пантелеев", двете амфибии „Пересвет" и „Адмирал Невелской", както и поддържащи кораби и общо около 2000 руски моряци.
В руската база Тартус в Сирия се намира корабът PM-138.
Военен говорител на Русия обяви вчера, че ако ситуацията в Сирия се влоши, той ще бъде под защитата на Руския Черноморски флот, разполагащ с 50 кораба, разрушители, подводници и други9.
Държавите в региона имат също своите интереси.
Духовният лидер на Иран, аятолах Али Хаменей е заявил, че намеса на САЩ ще бъде „катастрофа. Регионът е като барутен склад и бъдещето не може да бъде предвидено." е заявил още той.
Всъщност, Иран подкрепя ливанската групировка Хизбула и на няколко пъти вече се закани на Запада в случай, че режимът в бъде ударен отвън.
МеждувременнопредупредиТурция да стои далеч от евентуална война в Сирия.
Говорителят на иранското Външно министерство Абас Аракчи призова "турските приятели" и държавите от региона да бъдат внимателни, тъй като всяка атака срещу Сирия би обслужвала "интересите на ционисткия режим".
Ирански дипломати са заявили, че ако коалиция, ръководена от САЩ нападне Сирия, Израел ще бъде на фронтовата линия и ционисткия режим ще бъде първата жертва10.
За намеса на Хизбула са заявили и пред DailyStar.
Организацията, наскоро обявената от ЕС за терористична, има силна, модерно въоръжена и обучена военна структура, подкрепа на местното население в Ливан, и освен това изпрати в Сирия подкрепа на режима.
Широкомащабна военна операция в Сирия най- вероятно ще хвърли Ливан във война с Израел, е казал източник от Хизбула.
Според Хишан Джабер от Центъра за изследване на Близкоизточните въпроси в Бейрут американците имат списък със 150-200 цели, които да ударят веднага в Сирия, като в тях включват военновъздушни бази, ракетни установки, контролни щабове и летища11.
Самоубийствен атентат срещу конвой на НАТО и ракетна атака срещу цистерни на международната организацияубиха 10 цивилни и раниха 25 душив южен и западен Афганистан.
Били са унищожени между 35 и 40 цистерни, като талибаните поеха отговорност за атаката12.
От кабинета на британския премиер Дейвид Камерън обявиха, че министър-председателят на Обединеното кралство и американският президент Барак Обама нямат съмнения, че режимът на Башар Асад е използвал химически оръжия срещу сирийския народ.
„Двамата лидери са съгласни, че цялата достъпна информация потвърждава, че е използвано химическо оръжие, като се подчертава, че дори иранският президент и сирийският режим допускат това", каза говорителят на „Даунинг стрийт".
„Силите на режима са провели военна операция, за да си възвърнат район от опозицията в това време и няма доказателства, че опозицията има възможностите за такава химическа атака", казват още от кабинета Камерън.
Камерън ще ръководи среща на британския Национален съвет за сигурност, на който ще бъдат обсъдени проектите, подготвени от британското правителство.
Барак Обама е провел най-малко 88 разговора с чуждестранни лидери.
Според „Франс прес", позовали се на американски неназовани източници САЩ няма да действат едностранно срещу Сирия.
Блогът на американското списание Foreign Policy съобщи, че основните доказателства, за използвали от правителствените сили в Сирия химически оръжия идват от подслушани телефонни разговори на сирийското ръководство, което станало в деня на атаката.
В разговор чиновникът пита военния за подробности за химическата атака, което предполага, че има възможност тя да е предприета самоволно от командващия подразделението.
Инспектори на ООН са се насочили към едно от местата, където са били извършени химически атаки.
Междувременно Русия предупреди Запада, че военен удар срещу сирийския режим може да дестабилизира Близкия Изток.
В телефонен разговор с посланика на ООН и Арабската лига за Сирия Лахдар Брахими, руският външен министър подчертал липсата на алтернатива за дипломатическо разрешение.
Лавров добавил, че „опитите за военно решение ще доведат само до допълнително дестабилизиране на ситуацията в страната и региона".
Двамата се съгласили, че „това е критичен момент за всички страни и че трябва да се действа с максимална отговорност и да не се повтарят грешките от миналото".
В разговор между Лавров и американския му колега Джон Кери руският външен министър заявил, че Москва отхвърля твърденията на Вашингтон, че сирийският режим стои зад химическите атаки.
Руският вицепремиер Дмитрий Рогозин написа в „Туитър", че „Западът се държи към ислямския свят като маймуна с граната".
На пресконференция Брахими заяви, че международното право изисква резолюция на Съвета за сигурност на ООН за военна интервенция в Сирия и подчерта, че доказателства показват, че са използвани химикали при убийството на стотици в страната.
По време на церемония по повод стогодишнината на Двореца на мира в Хага Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун призова да се даде шанс на дипломацията при уреждането на сирийския конфликт, да се прекратят въоръжените действия и да започнат преговорите, като призова Съветът за сигурност да се обедини за постигането на мир в Сирия13.
Смята се, че призивите за търсене на мирни, дипломатически решения няма да повлияят особено на политиката на западните съюзници, доколкото те близо две години открито заявяват желанието си за смяна на властта в Сирия.
При това се наблюдава сценарий подобен на тези в Египет, Тунис, Либия и Йемен.
Като не успяха с прилагането на либийския сценарий сега ще опитат с иракския, уверени са в Сирия.
Подчертава се, че ако се намерят доказателства за вина на сирийските власти, Великобритания и САЩ няма да имат необходимост от санкция на СС на ООН.
Позицията на Русия в случая не може да бъде еднозначна.
Според председателят на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика, главен редактор на списание "Россия в глобальной политике" Фьодор Лукиянов Русия няма да предприема никакви бойни действия.
Такава е гледната точка и на ръководещата Центъра за Азия и Близкия Изток в Руския институт за стратегически изследвания Елена Супонина.
Според нея Русия е силна в дипломацията и заради тежестта, която има нейната дума в Съвета за сигурност на ООН.
Ако акцията обаче започне без решение на СС на ООН, то Русия няма да може да реагира. Тя не е бившият СССР и няма как да се противопостави на политиката на САЩ в района на Близкия Изток, твърди тях.
Завърнали се от Сирия руски граждани опровергават някои западни съобщения.
Ръководителката на руския Обществен фонд „Апостол Павел” Валентина Ланцева споделя пред медии, че по време на соченото време н ахимическата атака е била недалече от това място заедно с представители на руската делегация, докато до тях са се намирали и представители на ООН.
Това свое твърдение тя подкрепя с показанията на таймера на собствения си фотоапарат.
Не подлежи на съмнение, че какво по вид оръжие е било използвано в Гуте, колко са обгазените и загиналите ще стане ясно едва след завършване разследването на специалната комисия на ООН14.
Според „Джерусалим поуст” Великобритания ще постави за разглежданепроекторезолюция в Съвета за сигурностна ООН, като има за цел да осъди атаките с химически оръжия, предприети от режима на Асад.
Тя щяла да упълномощи предприемането на„необходими мерки"за защита на гражданите от химически оръжия, съобщи пък британският премиер Дейвид Камерън.
"Винаги сме казвали, че искаме Съветът за сигурност на ООН да поеме отговорността за Сирия и днес той има възможност да стори това", допълва той.
Външният министър на Германия Гидо Вестервеле призова всички, включително Русия, да подкрепят резолюция на Великобритания в Съвета за сигурностна ООН, за „да допринесат за общественото благо на международната общност срещу използването на химически оръжия за масово поразяване в Сирия15.
А над България освен тъмните национални и балкански перспективи, надвисват поредните облаци на тежък международен конфликт.
Без да имаме достатъчно изграден капацитет да го наблюдаваме и си обясним в дълбочина, да вземем участие съобразно интересите ни, които да очертаем предварително и дългосрочно, за да не ни люшкат непрекъснато вълните на световния политически океан според чужда воля.
Виновни за това винаги е имало.
Но те не са безработните, бедните, неспособните да раждат, търсещите препитание и по- добър живот другаде, оставащите завинаги далече от България или решените на всяка цена да я напуснат.
Не са виновни и онези, които повярваха, че от позициите на България може да се прави бизнес, останаха тук и затънаха в кредити.
Виновни са онези, които създават условията, пораждащи причините.
Виновни са взимащите решения.
За които българските граждани са суверен само на книга.
Няма да отклонявам вниманието и вината към високите нива на световни конспирации- световни елити, правителства в сянка, масони, билдерберги, фашисти, комунисти, неофашисти.
Има ли ги или не, доколко имат влияние и какви са реалните им цели да отговарят тези, които са отговорни за сигурността ни.
Виновни са сегашните български политици, българския „елит”!
Всъщност, те се сами се наричат елит.
Те определят и разписват правила, които ни задължават да спазваме и всички да са им длъжници. Те си създават партии, привличат в тях членове и съмишленици, за да има кой да им гласува.
Те, след това, естествено, ги предават.
До следващите избори.
Когато първата тяхна грижа е да се възпроизведат за пореден път, независимо в каква конфигурация.
Важно е да бъдат отново „те”.
Наскоро в по- стари материали оценка за отминал период се настояваше да бъде е формирана и предварително обсъжда „с участието на стопанския, административен управленски и накрая политически елит”. Държеше се сметка и за общественото мнение.
Понеже се касае за по- старо, подлагано на критики време, няма да го посочвам точно документа, от който това е извадено, но то повдига въпроси.
Не само този за вината, а като например: кой е днешния български елит?
За мен верният отговор е: Не го търсете, в днешна България и Аладин не може да намери!
Днес имаме криминален, спортен, олигархичен(макар за опоскана държава това да не е особено вярно), вазелинов(да не обидя някое малцинство) и накрая партиен елит.
Военен елит нямаме, просто защото вече нямаме армия.
Лошото е, че тези елити така взаимно са се проникнали един в друг, така се опияняват от прегръдката си, че трудно някой може да ги разедини.
Заради това поведението на хората по площадите, на втурналите се да създават с добра воля движения и партии нямат особен шанс.
Сред тях „елитите”специално изпратиха дълго хранени хора.
Най- лесно е да овладееш нещо и да го насочваш като го оглавиш.
Това е логиката и механизмът, който се приложи и по време на февруарските улични недоволства, това се прилага и след неуспелия старт на „епохата Пеевски” в българските специални служби.
Макар те, тези специални и специализирани служби сами са си достатъчни във всяко едно отношение.
Техният елит е размит дотолкова добре както в криминалния, така в олигархичния и политическия, че вече не е отличим.
Всъщност, всяко нещо си има край.
Възможно е да идва краят и на България като държава.
Лошо е, когато това става умишлено, а замисъла, целеният резултат се прикриват.
През 2011 г. след дълго бабуване в различни експертни и политически съвети поредното правителство, случайно или не на ГЕРБ, внесе в Народното събрание, а то прие Стратегия за национална сигурност16.
Всъщност това с ГЕРБ вече е излишно отклонение, след като стана ясно, че по върховете на партии и държавата отдавна има мнозинство представителството на борческите групировки и техните охранители.
Хоризонтът на тази Стратегия, поради късното подсещане на политиците за нея, може би иначе изчерпали се откъм свежи идеи, е едва 2020 г.
Все таки, има документ, при това приет след широко обсъждане и с „политически консенсус”, за които политическите партии най- много обичат да говорят.
Каквато и да е, тази Стратегия визира жизнено важните и важни интереси на България, определя приоритети и ключови политики, които някой отдавна е трябвало да изработи и следва.
Както да търси решения за тяхното постигане.
И този някой не е анонимен, а се нарича „български национален елит”.
Ако сигурността е „състояние”, защо „системата”, която да го гарантира заедно с „проспериращото развитие” на индивида, обществото и държавата никой не я създава.
Отново ни пробутват някакви поредни проекти за Закон за МВР, който нито има обосновка, нито личи нова философия.
Просто поредна ПР акция, отговор на уплашените за позициите си и единствено възможна професионална реализация щатни политикани.
Излизането от рамката на Стратегията, отказването по неясни причини от нея означава само едно- предателство.
Предателство спрямо българския народ, спрямо Конституцията и законите, спрямо българските национални интереси.
Вината на българските политици, правителства, участвали в прехода, на техните спонсори или идейни подбудители, че на практика сякаш умишлено осъществяват един заговор срещу страната ни.
Личи им по всичките политики.
Поредно правителство днес се хвали с успехите срещу криминалната престъпност, след като всички техни предшественици толкова планираха и отчитаха успехи срещу нея, че днес тя не би могла и да съществува.
Предпоследният министър на вътрешните работи Цветан Цветанов цитираше често една учебникарска истина- престъпността не е проблем само на полицията.
Тя е и социален проблем.
Всъщност предателството е разпознаваемо и по политиките, които ни предлагат различните театрално подреждани, разигравани и скрито договаряни правителства с техните управленски фигуранти.
До днес.
Иначе политиката се прави от политическите партии.
И понеже и те се изчерпаха и (само)убиха взаимно, отдавна преминаха към формирането на сценарии, чиято единствена цел е да размиват отговорността.
Това се постига с различните „служебни”, „експертни” и „следизборни коалиционни правителства”.
Това се постига със „свои” кадрови назначения.
Но предателите могат да бъдат разпознати по ключовите политики,
които предлагат и прилагат.
„Характерът на насоченост на политиката за борба с престъпността може да служи като показател за криминализацията на властта и степента на тази криминализация. Поради това, усилията на много политици и политически партии се свежда до официалното пропагандиране на техните мащабни успехи срещу битката с организираната престъпност, рекета, бандитизма, тероризма...
И никога тези политики не засягат криминално придобитите капитали, пътищата на тяхното придобиване, проблемите, свързани с тяхното легално притежаване и инвестиране.
За да имат предлаганите политики по- голяма тежест, дори нерядко се доказва необходимостта от решителност на въпросните мерки, че да се позволи нарушаване на законите17.
Сега май става ясно за какво бяха скандалите около многото подслушвания, изтичаща информация и др.п.
Какво от това?
Скандалното СДОТО ще става Агенция.
Излишната, но наситена със свои партизани Държавна агенция за защита на класифицираната информация също.
ДАНС влива в себе си ГДБОП, без да е ясно какво ще стане със служители, разработки, секретни сътрудници и т.н.
Май точно това, което стана, след като по време на същите „професионални ръководства” беше закрито Направление „Вътрешна и икономическа сигурност”, където се съхраняваше действителен и архивен оперативен отчет от годините на преход и тези непосредствено преди тях.
А там беше скрита голяма част от истината за „куфарчета”, „сметки”, „договорено несъбираеми кредити”, „малка и голяма правда”, „демократична корупция”, „контрабанда” и т.н.
Те просто изчезнаха.
Сега ще изчезнат и тези, които бяха останали в ГДБОП, ако вече не са били редуцирани като знак за вярност към батковците и каките от властта.
МВР си пише нов проект за Закон, като паралелно си създава вътре нов БОП.
Новите капитали малко се интересуват от сълзливите истории от намаляването на населението, с демографските и социални катастрофи.
За новите собственици на капитали е важно те да останат при тях и да се множат.
А за „правилните” политически централи е особено важно този ресурс да бъде споделян именно с тях, с правилните им „елити”.
Но тези капитали няма да бъдат жалени за нови битки с престъпността, които включват нови, ефектни, но слабо ефективни мерки срещу реалната престъпност.
Нови данни от Националният статистически институт(НСИ), който закриват сега няма да постъпват.
За никакви етнически, национални, междудържавни и религиозни конфликтни потенциали няма да се говори.
А закриването на България, макар и в бъдеще, вероятно ще радва мнозина.
Без национална държава няма да се търси отговорност никому.
Територията ѝ и сега е достатъчно привлекателна.
На традиционния европеец му е дошло до гуша от тъмни субекти, независимо от къде идват те.
Ще потърпи още известно време, докато всичко си дойде на мястото.
Но едновременно с това ще се случат още неща.
Българският сегашен политически елит трудно ще приеме цивилизовани правила, дори формално по стандарт да се изравни с външните си „събратя”.
Неговите криминални части ще продължат да си бъдат такива и в следващите поколения, просто защото така е по- лесно.
А от спортен, силиконов и вазелинов елит съвременния свят, макар да си има предостатъчно, все някак ще преглътне.
Англичаните, французи, холандци и други подобни ще трябва да претръпнат от собствените си фобии, а е възможно и да предпочетат да се балканизират, или поне побългарят.
И ще трябва да престанат с тези глезотии, като например „застрашени собствени социални системи”18.
От казаното може да бъдат направени следните изводи:
- Социалните и икономически проблеми в България се задълбочават и макар за сега да имат естествен отдушник в емиграцията, може да се очаква появата на радикални действия;
- Наличиетона конфликтен потенциал в България и на Балканите има предостатъчно, а вероятно близкоизточната криза ще продължи да го усилва;
- Подобни са процесите и в други балкански страни;
- Историческите и осъвременени традиции на етнонационалните и религиозни конфликти, които имат корени във всяка една от балканските страни, добиват нов прочит, а може да придобият и нов тласък, дори да бъдат отключени заради процесите в Близкия Изток и други конфликтни региони;
- Българският национален елит и традиционни политически партии, вторачени в собствените си проблеми и самодостатъчност, трудно ще се представят и възприемат като гарант за развитие и сигурност на страната в следващ период;
- Поради състоянието на елитите, политическия си и експертен потенциал, те трудно ще са в състояние да предложат реални мерки за излизане от кризата, с решения за натрупаните в страната проблеми;
- В стремежа си да долавят измененията на регионалната и обща обстановка в условията на военно напрежение и евентуален конфликт всички ще усилят собствените си политически, разузнавателни и дипломатически потенциали. Това ще направят неминуемо и балканските съседи на нашата страна, особено Турция, като ще се опитат всеки да извлече максимални изгоди от конфликтите;
- Със или без развитие, конфликтът в Сирия вече очертава ново преподреждане на геополитическите приоритети на грамотните играчи;
- България трябва също да има отговор- ще изостане ли за пореден път. И кой ще носи отговорност за поредната национална катастрофа.
В условията на мащабни международни конфликти няма приятели, има само и единствено интереси.
–––––––––––––––––––––––––––––
Бележки:
1 http://www.novini.bg/news/153475-3%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0.html//http://www.manager.bg/news/3-miliona-balgari-napusnali-stranata-v-poslednite-23-godini
2 Вж. Стефанов, Н., Демографската катастрофа на България- параметри, причини, перспективи и алтернативи, в- к Нова Зора, бр. 20/2013
3 Гечев, Р., Географска пренастройка на икономиката и прагматизъм, в- к Нова Зора, бр. 34, 2013 г., 27.08.2013 г.
4 Стефанов, Н., Демографската катастрофа на България- параметри, причини, перспективи и алтернативи, в- к Нова Зора, бр. 20/2013
5 Стефанов, Н., Демографската катастрофа на България- параметри, причини, перспективи и алтернативи, в- к Нова Зора, бр. 20/2013
6 Стефанов, Н., Демографската катастрофа на България- параметри, причини, перспективи и алтернативи, в- к Нова Зора, бр. 20/2013
7 Гечев, Р., Географска пренастройка на икономиката и прагматизъм, в- к Нова Зора, бр. 34, 2013 г., 27.08.2013 г.
8 Панайотова, Д., Не сме получавали искане за военна подкрепа срещу Сирия, http://news.ibox.bg/news/id_1962718231
9 Наличните военни сили на US, UK, Франция и Русия в района на Сирия, http://news.ibox.bg/news/id_1624674692, 28. 08.2013 г.
10 Аятолах Хаменей, Намесата в Сирия означава катастрофа за региона, http://news.ibox.bg/news/id_121078278
11 Хизбулла се закани на Израел, ако САЩ удари Сирия, http://news.ibox.bg/news/id_592151837
12Талибани взривиха 40 цистерни на НАТО в Афганистан, http://news.ibox.bg/news/id_1572710339, 28.08.2013
13 Камерън и Обама убедени, че Асад е използвал химически оръжия, http://news.ibox.bg/news/id_92650587, 28.08.2013 г.
14 http://www.newsru.com/world/28aug2013/syr.html, 28.08.2013
15Съветът за сигурност се събира заради проекторезолюция на Великобритания за Сирия, http://news.ibox.bg/news/id_854321925, 28.08.2013 г.
16 Вж. Държавен вестник,
17 Долговой, А.И., колектив, Криминология, Изд. Норма, М., 2007, с. 310- 311
18 Вж. Файненшъл Таймс, В Холандия се увеличава страхът от емигранти от Румъния и България., http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/v-holandiia-raste-strahyt-ot-bylgarski-imigranti-5992377
