/Поглед.инфо/ Вицепрезидентката Маргарита Попова ни ощастливи с идеята за извънредно свикване на КСНС.
По въпросите на социалната политика, по бедността, безработицата, липсата на европейски решения свързани с тях- все такива, които се използват за дъвка от политиците ни от години.
Проблемът е, че след поредната краткотрайна употреба познатите дъвки се увиват грижливо до следващия път, макар да понамирисват.
Вицето главнокомандващ не поиска свикване на КСНС, когато ни съобщи, че сме пред прага на Трета световна война или например когато престъпността заля страната, когато неизброими вълни от емигранти застрашават окончателно да сложат точка на стабилността на издъхващата икономика и социален ресурс, да нанесат непоправими дисбаланси в подредбата на привичните малцинства или религии.
Днес главното ни командване нищо не говори за набързо прекроявани решения за усилване на присъствието на САЩ и НАТО, при това точно когато хвърчат опасни искри в отношенията с Русия.
При това с гарнитура- да се увеличат бюджетните разходи за отбрана.
Отбрана, за която никой не искаше и да чуе, когато се свиваше до неразумни и недопустими размери.
И отбрана на какво?
Отбранява се суверенитет.
А българските политици в хор от години повтаряха, че евроатлантическите ценности изискват отказ от него.
Отбранява се територия.
Но коя територия?
Тази, която беше раздавана на пъргави тарикати, застроявана безпланово в името на бързи печалби, накрая продавана на чужденци.
Тази ли територия?
Или онази, която няма как да опазим днес, защото българската армия се ръководи от закон, писан и приет в лабораториите на същите сякаш днес събудили се въжеиграчи?
Или защото над 60 пъти внасяните законови промени в МВР създадоха гранична полиция, която присъства само в далаверата на партийно обгрижваната контрабанда?
Или защото тежко въоръжената жандармерия служи само и единствено да плаши надигащите глас по площадите искренно недоволни?
Бившият външен Вигенин простена в ТВ предаване, че „все пак и аз бях министър в това министерство”.
Да, те всички към това се стремят.
Да са все пак.
Да са все те.
Да са въпреки всичко.
Иначе, когато станат, се оказват нищо.
Когато не станат, се оправдават и почват да се държат опозиционно.
Когато „левите” си имаха правителство, външен и военен министри прегракнаха да ни плашат с Русия. Натяганията им изпревариха всички европейски решения и естествено се оказаха несинхронизирани.
Всъщност, когато са на власт, българските „леви” стават „десни”, „монархистите”- „републиканци”, „земеделци” обгрижват „олигархията”, „демократи” настояват за налагане на демокрацията със сила, „националисти” се договарят с национални предатели…
И обратно.
И въпреки тежките томове история никой не признава, че възпроизвеждаме култовски и тоталитарни модели.
За това поредните главнокомандващи с лекота кокетничат с националната сигурност, докато постоянната и продажна неадекватност на т.н. „български елит” стана опасен.
А това слага ежедневно точки върху илюзията да бъде използвани, защото след 25 години стана окончателно ясно, че нямаме елит.
Имаме „селекторат”!
Разбирайте като внушаващи, че са „селектирани по волята на електората”, докато всъщност са първо поколение „непоправими провинциалисти, съзрели в политиката възможност за трайно устройване в Столицата(може и в чужди столици)”
Или нагло „самоселектиращи се”.
Всички те проиграха възможността не да превърнем страната си в балкански и европейски фактор. Точно те съзнателно и виновно участваха в разграждане, което си е чисто разграбване. И пак те продължават да се присмиват ехидно зад гърба на онези, които все още им вярват.
Бидейки част от този „селекторат”, да твърдиш, че решаването на нерешени социални и икономически въпроси, старт в съдебната реформа ще се решат с едно свикване на КСНС също е откровенна подигравка.
Защото на всички е ясно, че в тези съвети участват същите грижливо отгледани в лабораториите(за съжаление, не само българските!!!)на властта играчи.
Ако в България има елит, трябва ли той да мълчи, когато върху труповете в страните от ислямския свят, в Украйна се редят новите световни пасианси?
Щеше ли истински национален елит, възприел национални приоритети и задачи да допуска единствени Франция и Германия да редят картите на масата пред Русия и САЩ без да зададе въпрос „къде сме ние”?
Българският „елит” мълчи, когато родните му централи групово претендират за национално представителство, всъщност гнездо на змии, оплетени в безпринципни връзки, изградили си за коалиционна употреба казионни организации начело с назначени лидери.
Днес българската нация се оказва разделена.
Не изненадващо!!!
Защото разделение, започнало за политико- икономическа употреба грижливо подбра и режисира „селектората” от 1988 г. до днес, който сценарий даде единствено своите тежко горчиви плодове, увличащи вековната ни държава към дъното, гарнирайки предизвестения край с нерешими етнически, религиозни, социални, икономически противоречия.
Всъщност четвървековният „национален български елит” се оказа преситен с котви, а тези котви днес претендират да се представят като спасителни пояси.
