Пресни примери, опровергаващи неолибералната демагогия за добрия частник и лошата държава, почнаха да никнат като гъби след дъжд. Драмата с работниците от изпадналите във фалит "Бургаски корабостроителници", която започна малко преди Коледа, вече се превръща в жестока гавра. Фирмата продължава да работи след драстични съкращения на персонала, но дължимите заплати си остават под въпрос с неясен хоризонт. Въпреки че дружеството вече е под ново име "Барабел" и със седалище в София, със задължения от 150 млн. лв., ръководството не е поело ангажимент за изплащането им. И какво да правят клетниците - излизат на протест, като обръщат поглед за спасение не към когото трябва, а към държавата, с искане да се спрат съкращенията и да има осигурена работа.
Надежда за справедливост в нейно лице търсят и тютюнопроизводителите, недоволни от забавената изкупна кампания на частиците и ниските цени на продукцията им. Странно как държавата може да накара частни фирми да променят изкупната цена? Защото, ако това стане за тютюна, ще трябва да последва и за всичко останало - домати, чушки, череши... Всички са недоволни от изкупните цени. А нали в пазарната икономика законите на пазара са и в живота, не само в учебниците. И не звучат оптимистично като в неолиберално нравоучение.
Държавата вече протегна ръка да спаси две ключови предприятия преди месеци, като ги стабилизира в опит да ги извади от познатата схема, по която се споминаха десетки други. Става дума за ВМЗ "Сопот" и БДЖ. Защото интересите на предходното управление на ГЕРБ бе да ги фалира и разпродаде. Затова и не си мръдна пръста да ги заздрави, а се оказа, че можело. Стига да има политическа воля, а точният мениджър да е на точното място с точния екип.
Времената обаче са други и държавата не може да огрее навсякъде. Усетът на хората, изпаднали в отчаяние и безпомощност, обаче е един и същ. Защото при сляпото следване на овехтели мантри и без правила, справедливост няма.
Дума
