Интервю на Валерия Велева за пропуснати шансове в политиката, за Костов и Борисов

Александър Чирков е завършил Медицинската академия в София. През 1966 г. заминава са Германия, за да специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. От 1981 г. е професор в университета във Фрайбург. През 1986 г. извършва първата сърдечна трансплантация в България. Проф. Чирков дълги години е директор на болница "Света Екатерина". В момента оперира в "Токуда".

- Проф. Чирков, вие винаги сте били много ангажиран към обществено-политическите процеси в страната. Каква диагноза бихте дали на българското общество 23 години след промените?

- Диагнозата е дезилюзиониране на обществото - раздяла с илюзиите. Обществото живее с чувството на загубени години, на пропилени надежди. Жалко е! Навсякъде властва хаос - набързо се вземат някакви решения, после пак така набързо се отменят. Няма рамки, няма правила. Колкото и да отричахме плановата система на комунизма, тя беше ефективна и днес американци и германци работят именно по план. Така работех и аз в болница „Света Екатерина“ - тази година ще направим това, другата година ще проведем еди-какво си, и постоянно ги обучавах. Всеки ден след работата един час провеждах обучение с персонала. Някакъв партиен секретар беше казал на Живков, че това били антисоциалистически лекции. За мен беше важно да се промени културата на взаимоотношенията. Коя беше най-голямата грешка на СДС - че тръгна по един балкански манталитет да дели хората: тоя е комунист, оня е фашист, както беше навремето, само че обратното. Глупости! Затова ли дойдохме? Нали искахме да изградим нови рамки за едно ново общество, да изградим структури, които постоянно да създават връзки в обществото. Нали искахме политиците да не забогатяват чрез позицията, която заемат, а да идват на власт, за да създадат структури, които да улесняват нашите взаимоотношения и да живеем все по-добре, по-добре и по-добре.

- Но през тези години всяко правителство отричаше предшествениците.

- Да, липсва приемственост, това е огромният ни недостатък. Ако още през 1991 година политиците бяха изградили фундамент, върху който след това всеки да надгражда, днес щеше да е много по-добре за хората, за обществото.

- Вие познавате всички - кажете защо се мразят толкова премиерите ни? Жан мрази Иван, Бойко мрази Сергей, Иван мрази Симеон. Защо няма уважение между тях?

- Права сте. Ще ви дам един пример. Преди седмица в Германия имаше близо 6-часово тържество по случай 30 години от встъпването на Кол като канцлер. Той почти не можеше да говори, знаете, че получи инсулт, но до него седи Шмид, на 94 години, пуши си пурата, и когато го попитаха: „Какво ще кажете, много лошо се скарахте през 1981-ва, съжалявате ли?“, той отговори: „В политиката можем да спорим и трябва да спорим по фактите, но ние никога не сме се обиждали в личен план. Това, което Кол е постигнал за Германия, е неповторимо!“ Давам ви този пример, за да ви кажа, че възпитанието е основното. Истинският политик е възпитан и въздържан. Ненапразно още от римско време са казали: „Издържай и се въздържай!“ Нашите политици са невъзпитани. Те идват на власт и се опитват в тези 4 години позицията да им даде познания, а не обратното. Докато минем тази фаза, ще страдаме.

- Костов твърди, че се възражда носталгия по Живковото време. Така ли е?

- Не, носталгия не се възражда, но хората стават по-разумни да преценяват какво е направил Живков за тях и какво се прави сега. Защото може да разправят, че е бил прост, но той много внимаваше за настроенията сред народа. Когато му казвах „Г-н президент (така го наричах, а той ми казваше, че само на мен ми позволява така да се обръщам към него), аз не споделям вашата идеология, но ми харесва това, че вие като държавник прекрачвате прага на тази идеология и търсите професионалните качества на човек, който досега е смятан за предател, за изменник, който е заминал за Западна Германия.“ Казах му, че не Германия, а България е моята страна и аз искам тя да постигне това, което е постигнала Германия. Живков много уважаваше постиженията на Германия, искаше много по-усилено да работим със Западна Европа и това е една от причините Москва да не го обича.

- Коя е най-голямата грешка на политиците ни след 10 ноември?

- Казах ви - липсата на възпитание и познание. Защо напуснах навремето Координационния съвет на СДС? Предложих им - вземете Георги Йорданов, той може да стане един суперминистър на културата, може да ви помогне и за други министерства. Те скочиха срещу мен: „Той е комунист, той е член на Политбюро!“ Казах им: „Спокойно, той има опит и като знае каква е вълната и насоката за страната си, ще направи нещо. По времето на Живков аз не бях комунист, пък дойдох тук от капитализма и направих за комунизма нещо, защото е моята страна. Трябва да редуцираме конфликтите, ако искаме да изградим по-добри взаимоотношения между хората, и ще видите тогава, че те ще бъдат мотивирани да правят всичко, което ние искаме.“ Не ме разбраха. Пък и ние въобще не знаехме какво искаме, нямахме опит какво да правим с държавата. Оттам забуксуваха нещата. Още тогава разбрах, че не ни чака нищо добро.

- Оставате ли последователен привърженик на Костов?

- Да, но той и направи много за България. Както на Живков не може да се отрече това, което е построил, така и на Костов не може да му се отнеме заслугата за реформите. Той въведе здравната каса в системата, той изправи икономиката след разрухата на Виденов, той, той стабилизира валутата, той подготви България за ЕС и за НАТО. През 2001 година в София дойде делегация, водена от шефа на сенатската комисия по външна политика на САЩ, много уважаван политик в Америка, и царят, вече се готвеше да влезе в политиката у нас, ме прати да говоря с него. Срещнахме се в „Шератон“ и нали знаете, американците са откровени хора, та те ми казаха: „Г-н професор, ние ценим всичко, което правите и за Америка, и за нашите взаимоотношения с България, но трябва да ви кажа, че нашият човек тук е Костов.“ Това беше истината за 2001-ва!

- Защо тогава Костов падна така тежко от власт?

- Защото ние направихме всичко възможно да дойде царят и мисля, че сбъркахме, за първи път го признавам.

- Но вие бяхте един от...

- Не, аз бях основният двигател за неговото връщане в България и за влизането му в политиката. Аз го запознах с моя сътрудник Табаков, със Стоян Ганев, с Асен Ошанов, всички ние, спомняте си, организирахме комитета от 101 интелектуалци, които го поканиха да се завърне в родината.

- В какво се излъгахте, проф. Чирков, спрямо Симеон Сакскобургготски?

- Мислех си, че като живее в Запад, той ще е подготвен. Признавам му, че е възпитан, но той нямаше познания да ръководи държава. Самият той ми каза: „Професоре, аз тази институция (Министерски съвет - б.а.) не мога да я ръководя, защото нямам опит.. Каза ми го в очите.

- Кога?

- След като НДСВ беше спечелило изборите се събрахме във „Врана“ заедно с Емил Кошлуков, Георги Марков и другите важни особи, царят седи срещу нас, а те в един глас: „Трябва да станете министър-председател.“ Той се обърна към тях: „Ето го професора, ще ви обясни.“ И аз им обяснявам: „Нека друг да стане министър-председател, някой прагматик, който може да върши тази работа, пък царя ще го подготвим за президент, защото има връзките с братовчедите си по цял свят, ще улесни нашите взаимоотношения със западните страни.“ „Как! Това е предателство! Хората са го избрали“, скочиха срещу мен всички.

- Кой беше най-яростният, кой беше най-силният проводник на идеята Симеон - премиер?

- Всички бяхме яростни. Никой не прие моите доводи. И тогава царят се обърна към мен: „Какво да правим, професоре? Да видим.“ Така царят стана премиер. Но той изобщо не беше подготвен за министър-председател. Не можеше да взема решения. Те така си ги обучават монарсите - да не взимат решения. Други да взимат решения, те да са винаги чисти, благородни. Другите да носят отговорност - ако се провалят, то си е за тяхна сметка, ако всичко върви добре - станало е по времето на еди-кой си цар... Такава е логиката на монархията. Такава беше логиката и на Симеон.

- Затова ли се провали?

- Царят не можа да прецени, че времето е съвсем друго, бързо време, в което трябва да се вземат бързи решения, съобразно промените, които стават. В началото го съветвах доста дълго време, после сам се дръпнах, без да си развалим взаимоотношенията.

- Защо?

- Когато виждаш, че няма никакъв плод от това, което споделяте и дискутирате, защо да стоиш повече.

- Борисов е неговата противоположност. Той е изключително бърз в реакциите си, експанзивен. Това добре ли е?

- Аз много се страхувам, когато се появи някой силно екстровертен тип като поведение.

- Защо?

- Екстровертният тип, особено при политиците, иска постоянно фокусиране на вниманието върху себе си, иска медии и население да са ангажирани непрекъснато с неговата особа до степен на нарцисизъм. А пътят от нарцисизма до психопатията е много къс и политиците трябва много да внимават. Както казва Макиавели: „Ако искаш да се провали владетелят, поощрявай неговия нарцисизъм. Ако искаш да му помогнеш, критикувай го, поправяй му грешките, показвай му ги!“ Кофти политика е, но това е истината и много се плаша от това, че днешните управляващи всички са екстровертни.

- Ами ако е интровертен като Костов, не е ли също опасно?

- Да, и аз съм му го казвал това: „Правиш много хубави неща, но си темерут!“ Жена му беше до мен в този момент. Интровертният тип има много хубави идеи, но калкулира предварително какъв ще бъде рискът за цялото общество, преди да вземе решение.

- Излиза, че нашата политика се движи между темерута и нарциса?

- Така е. И аз не искам да се концентрирам само върху един човек, но това са фактите. И на Запад е така. Защо си отиде Берлускони? Направи доста неща, умен е способен, но да фокусираш непрекъснато върху себе си общественото внимание - това е страшно опасно! И за обществото е опасно.

- Сега да ви попитам за болната ви тема - вярвате ли, че здравеопазването ще бъде излекувано?

- Не. Тази система не може да бъде излекувана, писал съм много концепции за реформа в нея, мисловната култура на определена критична маса от лекари трябва да се промени. Както и на политиците, които да ти помогнат това да стане.

- Вие и сега сте написал концепция за изграждане на стабилна и качествена функционираща система на здравеопазване. На кого я дадохте?

- Сега на никого. Преди време съм я изпращал на министерството, но нали знаете какво се случва с тези материали - слагат ги в чекмеджета. Моята секретарка ми казва: „Професоре, колко пъти го пишем? Нали знаете, че всеки министър го слага това някъде по папките и когато дойде следващият, той изважда от предложението това, което му харесва, и го предлага от свое име.“ Не държа да се пише, че е от мен, важно е да се изгради рамката и системата. Трябва да се изгради Лекарската камара, която да осъществява контрола върху болниците, да се създаде система за постоянното обучение на лекарите, да се следят законите, да не се излиза от нормативите.

- Ако сега ви поканят да станете...

- О, мен са ме канили много пъти да ставам министър. Няма да стана! Първо, не мога, защото съм немски гражданин.

- Е, ако искате, това не е проблем, ще се откажете.

- Да, така е. Ако България днес беше например Словения, Чехия, Унгария, ако атмосферата в страната беше горе-долу като тяхната, тогава бих се навил да го направя за моята страна, но в настоящата ситуация - не. Още не сме в тази фаза.

- Всички казват, че не им стигат парите, за запрати, за апаратура, за клинични пътеки?

- Напротив! Пари има достатъчно, зависи как ти работиш с тези средства, за какво ги прилагаш. Не можеш да купуваш апарати на болници, за които подготвени кадри да работят с тях. Освен това апаратите не поставят диагноза, а само образованият доктор с познания може и знае как да използва апарата. Примери мога да ви дам много.

- Продължавате ли да оперирате?

- Да, в „Токуда“.

- Възрастта не пречи ли?

- Имах един много добър приятел хирург, който оперира навремето Елцин, той почина на 99 години. Пенсионира се на 95! Дотогава все оперираше. Аз оперирам вече 50, натрупал съм много опит, знания, непрекъснато чета - това е много важно.

- Пак ли живеете между Германия и България?

- Да. Семейството ми е в Германия. Децата са там, внуците Феликс, Никол и Сара са в Брюксел, работят в комисията по вътрешен пазар, там работят.

- Лекар няма?

- Няма лекар. Дъщеря ми отговаря в университетите, в Министерството на образованието в Хамбург. Зет ми е архитект.

- За какво ви е мъчно за тия 20 години?

- Какво ли не са изписа, какво ли не се изговори през тези години - едните те плюят, други те псуват, трети те критикуват. Минава и заминава. Това, което ме измъчва, е липсата на приемственост във всички сектори на живота. Ние не надграждаме. У нас всеки мисли, че от него започва всичко. Защо е Германия толкова силна? Защото там се обединиха най-силните противници, в името на държавата не се карат и са най-силната държава в Европа. Ето този урок ние не научихме. Караме се, мразим се.

- Идва жестока година на избори.

- Да, жестока ще бъде! Искам да кажа нещо на политиците - не атакувайте личните качества на противника, защото и той има семейство, има деца и не е приятно да слушат това, което се говори по медиите за тях. Колко пъти го казвах това на СДС, не можаха да се научат. И сега е така. Време се иска да разберем това.

Преса