Интервю на Валерия Велева за задкулисието в политиката, за грешките и успехите на финансовия министър

Излязохме от кризата в 2009 година, казва вицепремиерът и министър на финансите

Симеон Дянков е роден на 13 юли 1970 г. Завършва Университета по национално и световно стопанство (УНСС) в София. Доктор от Мичиганския университет. От 1995 г. работи за Световната банка като главен икономист по финанси и частно дело. Директор е на научен център в Харвард. От 27 юли 2009 г. е вицепремиер и министър на финансите. Женен, с две деца.

- Г-н Дянков, бяхте преди седмица на руския икономически форум „Егор Гайдар“, на който присъства и г-н Медведев. Никой ли не реагира на репликата ви „Ще ги пляскаме руснаците“?

- Не. Още от Световната банка се познаваме и сме приятели както с бившия финансов министър Кудрин, така и със сегашния Антон Силуанов, и те не се вълнуват от тези неща. Пък и ясно е към кого е насочена тази реплика - към „Атомекспортстрой“.

- Спомням си първите дни, когато влязохте в този кабинет, бяхте доста объркан. Сега, три години и половина по-късно, правите ли си равносметка - какво направих, къде не успях? Като се обърнете назад, какво най-ярко изплува в съзнанието ви?

- Първо, беше много по-трудно, отколкото очаквах. Имах очаквания за трудности. Но това, което заварих тук, надмина всичко - особено между 2009 и 2011 г. беше много трудно. Едната причина беше финансова, а другата - приобщаването ми към политическите нрави на България. Първите си шест месеца като министър, от средата на 2009-а до януари 2010-а, аз отдадох на задачата да имаме балансиран бюджет. Обикалях много активно държавите членки на еврозоната, обяснявайки им как ние сме отличник и още от 2010-а те ще видят това. И тогава дойде денят, който винаги ще помня, в който ми звънна един от вътрешните телефони. Неочаквано директорката по изпълнение на бюджета Светла Костова ми каза: „Трябва да ви съобщя нещо неприятно, открихме още 3,5 до 5 млрд. лв. допълнителен дефицит.“ До този момент дефицитът беше около 1,5 млрд. лв. А става въпрос за 3-4 пъти увеличение. В първия момент си помислих, че някъде сме забравили да сметнем нещо. И ми трябваше ден, за да разбера, че тази сума идва от сключени договори, чието обезпечение липсва в бюджета. Всички министерства, всички агенции, голяма част от общините масово са подписвали договори, които в бюджета просто ги няма. Това беше може би най-кризисният ми ден от гледна точка на финансите. Три години ни трябваха да изчистим този дефицит. За първи път обяснявам този проблем. Втората инфарктна ситуация беше през 2011-а, след като в Брюксел приехме спасителния план за Гърция и всички си отдъхнахме. На следващия ден Папандреу заяви: „Трябва да подложим плана на референдум“. Беше абсурдна идея. В този ден Папандреу удължи европейската криза с още две години. Иначе очакванията ми за 2013-а са, че ще е по-спокойна година за Европа.

- Но вие винаги давате оптимистични прогнози за края на кризата, а тя все не си отива и времето ви опровергава.

- Напротив, аз казах още през 2009-а, че от пролетта на 2010-а ще сме излезли от икономическата криза. И точно това стана. О т второто тримесечие на 2010-а досега всяко тримесечие ние сме били на положителен икономически растеж.

- А ние защо не усещаме, че кризата си е отишла?

- Дефиницията за справяне с икономическа криза за нас, финансистите и икономистите, е две поредни тримесечия да сме с положителен икономически растеж. Точно това стана от второто тримесечие на 2010-а. Така че, ако питате смислени икономисти, те ще ви кажат: „Да, всъщност Дянков беше прав. Точно тогава България излезе от икономическата криза.“ Само три държави освен България имат положителен икономически растеж в последните три години: Германия, Полша и Швеция. Аз разбирам хората, които казват: „Аха, той се е объркал. Ние сме все още в криза. Отворете си хладилника и вижте какво е там!“ Но аз съм финансов министър, аз отговарям за макроикономическите и финансовите показатели. И по тези показатели бях прав. А по-големият въпрос - кога ще излезем от дълбоката икономическа и финансова криза - имам друг отговор и той е: след три мандата на ГЕРБ!

- Шегувате се!

- Съзнавам, че звучи леко преднамерено. Но имам предвид по-обширен, по-философски коментар, който е: след три мандата на десноцентристко правителство. Не е задължително да е само ГЕРБ. Когато говорим за преход, ние обикновено разбираме политическия преход. А икономическият преход определя доходите на хората и икономиката. Този икономически преход в България всъщност не беше започнал до 2009 г. Повечето източноевропейски страни го бяха свършили още в средата на 90-те. Ние - не! И сега световната икономическа криза ни помогна, макар и по странен начин, да започнем истинския икономически преход. А за него трябват поне още два мандата десноцентристка политика.

- Представям си как ще реагира Иван Костов на тези ваши думи - че преходът е започнал от 2009 година!

- Знаете ли, в самолета на връщане от Москва, пък и в последните дни, много си мислех за Иван Костов. Преди да дойда в България, въобще не го познавах. Защо си мислех за него? На форума „Егор Гайдар“ в Москва дойдоха икономисти, финансисти, банкери от цяла Европа. Всички европейски държави, които са минали през прехода, имат своите големи имена, които се считат за икономическите и финансовите бащи на прехода. Чехия има Вацлав Клаус (работил съм с него в Световната банка), Полша има Балцерович, Естония има Март Лаард. И всички те са били десни мислители, реформатори, които Европа познава, правили са приватизация. А Костов е дошъл, направил е някакви реформи, но в Европа никой не знае за него. Все едно че го няма. Опитвах се да разбера защо е така. Нямам пълен отговор, но има нещо, което различава тези реформатори от Костов - в съответните страни нито един от тях не се счита за корумпиран. И всеки се е доразвил, слизайки от власт - кой е станал шеф на банка, кой се е отдал на академична дейност. Докато у нас, ако кажеш „Костов“, следващата дума е „корумпирана приватизация“. За голяма част от българите приватизацията е била корумпирана, а Костов се е превърнал в нейното лице. Е, няма как той да се покаже в Европа като добър пример от България, който е направил добре прехода. И като го няма него, този период остава бяло петно за България. И няма как да кажем: „Ето, от икономическа и финансова гледна точка това е човекът или правителството, които ни издърпаха в прехода.“ От политическа има - Желю Желев, сходен с Вацлав Хавел например. Съзнавам, че това мое твърдение звучи самонадеяно, но досега в българската политика не е имало истински десномислещ идеолог политик. Костов се е провалил в тази си основна работа.

- Доста тежка оценка за ваш предшественик и настоящ политик. Другият стресиращ момент за вас е бил приобщаването ви към политическия ни елит. Защо?

- Бях политически неопитен. Не съм имал опит да знам как влизаш в собствения си парламент, как говориш с други политици, как работиш за други политически партии и т.н. И това се видя в първите няколко месеца. Сега оценявам държанието си като наивно, някой път дори неуместно. Продължавам обаче да изпитвам шок от липсата на консенсус по основни въпроси в парламента, както това става не само в европейски, но и във високоразвити и богати държави. За три години и половина, откакто съм министър, в моята дейност съм видял само един консенсус - за еврооблигацията миналия юли и тя затова беше успешна. По всички други важни въпроси нашите политици не могат да се разберат. Всъщност и по време на дебата за еврооблигациите, когато и от опозицията ни помагаха, защото всичко беше прозрачно, Костов се опита два пъти да ни удари. Оттогава не му вярвам.

- А успяхте ли вече да сканирате политиците и да видите какви икономически интереси стоят зад тях?

- Не. И тук искам да вметна- аз се върнах в България месец преди парламентарните избори през 2009-а, като само веднъж до този момент се бях виждал
с Борисов. Срещата ни беше за 40 минути в Световната банка. И него не го познавах добре.

- И той за 40 минути ви убеди да се върнете в България и да станете министър?

- Той за 40 минути ме сканира, както вие казвате, после имахме още един-два телефонни разговора, в които той може би ме пробваше. Когато взех решението да се върна, беше в края на май. Още в първата седмица Борисов ми каза: „Ти имаш един голям недостатък, че не познаваш никого от бизнеса и от политиците. Но едва ли ще можеш да се опознаеш с тях бързо, нямаме време, пък и може да се окаже плюс, че не ги познаваш.“ С помням си тогава, че някой ми говореше за бизнесмена Васил Божков, все едно е някакъв огромен фактор. Попитах кой е Васил Божков и около мен настъпи някакво затишие - все едно че или се майтапя, или са сгрешили, че са ме довели тук. По същия начин не бях виждал никого от политиците, с изключение на Меглена Кунева, защото беше дошла в къщата на Бойко в Банкя, и Волен, който идваше от време на време там. Но да се върнем на темата за Костов. За първи път аз го видях на живо и си говорих с него, когато ГЕРБ вече беше спечелил изборите и почваше да се съставя правителство. И по някаква причина, която и досега не знам, Бойко, който още беше със счупено коляно, каза, че за преговорите с другите партии отговарят Цветанов, Дянков и Лъчо Иванов. И за първи път аз влязох в Народното събрание, за да проведем тримата такива консултации. Цветанов обаче каза: „Имам много работа, трябва да организирам някои неща“ и ме остави заедно с Лъчо Иванов да преговаряме.

- С кого първи се срещнахте?

- Първи дойде Волен Сидеров и каза: „Ние сме толкова радостни, че изритахме тройната коалиция, че каквото вие предложите, това ще направим, подкрепяме ви и работим заедно.“ Сложи си подписа под някакво споразумение и си тръгна. След него дойде Костов. Не сме се виждали никога, а той веднага каза: „Вие, г-н Дянков, още преди да влезете в политиката, направихте няколко основни грешки.“ Запомнил съм го, защото не може да казваш на човек, когото току-що си видял за първи път, „виж какъв си несретник, нищо не разбираш“, при това с много дълбок, поучителен тон. И веднага започнаха да поставят условия.

- Искаха ли ви министри?

- Да, искаха ни двама министри, по един заместник-министър във всички министерства, определен брой от областните управители и също по един подуправител във всички области.

- Чувала съм от Борисов, че Костов се е опитвал да създава между вас и Цветанов интриги и по този начин да нагнетява напрежение в правителството. Вярно ли е?

- Да, допреди година и половина така беше. Оттогава не се срещам с Костов. Аз го уважавах, защото не гледам назад, и си мислех, че той е от хората, които би трябвало да носят същата като моята дясна идеология на икономист. В началото Костов бе активен. Идваше от време на време да си поговорим, да ме посъветва, а съветите винаги са добре дошли. Но настъпи период, в който Костов ми казваше: „Бойко ще те смени всеки момент. Ние сме единствените, които те подкрепяме, но не можем да се справим с Цветанов.“

- Значи усетил е, че имате конфликт с Цветанов. На каква база беше?

- Да, в първите две години имахме тежък момент с министър Цветанов. Изградил съм си обаче принцип - след всяка среща с политици веднага да разказвам на Бойко. Отчасти заради това, че не ги познавам добре, пък и той да бъде информиран. Та отивам и му казвам за разговора с Костов. А той се
смее, тогава бяха в сравнително близки отношения с Костов, и ми казва: „Той (Костов) току- що е ходил при Цецо и същото му е казал за теб.“ Не можех да повярвам. Викам: „Не е възможно, човекът си звучеше напълно искрен!“ Трябваше ми време, за да разбера, че Костов е по-сложен човек, отколкото мислех. И престанах да се виждам с него.

 

Преса