/Поглед.инфо/ С края на студената война, с разпада на Варшавския договор и на СССР разходите на Европа за отбрана рязко намаляха и до преди 7-8 години оставаха съвсем ниски. В страни като България дори под западен диктат бяха унищожени стратегически части от въоржеността на армиите и на първо място стратегическите за отбраната на страната ни ракетни комплекси. Отслабването на опасностите от нови световни войни обаче продължиха само около 15-20 години. След това започна движение нагоре. През 1999 г. разпределени на човек от населението в света за въоръжаване са давани по 188 долара на всеки жител на земята. След това те почнаха да растат и сега са над два пъти повече. През 2021 г. 2,2 % от БВП на планетата е бил изразходван за въоръжени сили. Разпределени на човек от населението в света това са по 268 долара за всеки от над 7.753 млрд. души, живеещи днес на земята.
През последните години оръжейните разходи в нарастващо количество европейски държави вървят нагоре. През 2014 г. страните от НАТО одобриха идеята всяка страна да започне да увеличава разходите за война до 2 % от своя БВП. От тогава насам те нараснаха през следващите седем години с 25 % за цяла Европа, а европейските държави от НАТО, чиито разходи са минимум 2 % от БВП се увеличиха от две на осем.
В момента тенденцията е на ускоряване на милитаризацията. Датския премиер Мете Фредериксен заяви, че „историческите времена изискват исторически решения“ и взе курс на повишаване на разходите на Дания. Белгия възнамерява през следващите години да удвои даваната годишно в момента цифра от 5.9 млрд. долара за въоръжаване. Холандия добави нови 5.2 млрд. дол. към разходите си за въоръжаване през тази години. Особено активно увеличава военните си разходи Полша, планирайки да удвои броя на своите въоръжени сили – тя обеща да увеличи своите военни разходи от сеганшите 2.1 % от нейния БВП на 3 %. Румъния, която досега харчеше 2 % от своя БВП за армията си, от следващата година ще го увеличи на 2.5 %. Германия, която в продължение на много десетилетия имаше комплекса от станалото през Втората световна война и беше минимизирала своята военна активност, на 27 февруари обяви план за създаване на специален фонд от 104 млрд. дол. за укрепване на свота армия. Готвещата се да се присъедини към НАТО досега неутрална Швеция, ще увеличи своите военни разходи почти с 60 %. Общо 29 еропейски държави, членки на НАТО са обещали нарастване на финансирането на армиите с 209 млрд. дол. Зам.-председателят на Европейската комисия Жозе Борел призова НАТО „да харчи заедно, повече и по-добре“ за своите въоръжени сили.
На 30 юни НАТО обяви, че създава иновационен фонд от 1 млрд. дол., които да инвестира в стартъп компании, разработващи нови оръжия на основата на изкуствен интелект, обработка на големи данни и автономно действащи оръжейни системи. Бизнесът на такива компании в момента процъфява. Представители на Британската армия вече се похвалиха, че за първи път са използвали изкуствен интелет във военна операция за придобилане на информация за заобикалящата среда и терена на военни действия. В САЩ и Великобритания активно се разработват рояци от стотици и хиляди дронове, на които се гледа като ключово оръжие за масово унищожение във войните, които предстоят през ХХI век.
Европа се милитаризира, евроатлантическият свят се готви за война. Водещата страна в НАТО САЩ започна нова милитаризация постепенно след 11 септември 2001. През последните две десетилетия нейните военни разходи са се увеличили с 40 %. Немалка част от тях отиват за военни изследвания и създаване на нови много по-смъртоносни оръжия от тези, които убиха стотици милиони хора през ХХ век. По времето на Обама бе дадено начало на иницитива 1.2 трил. долара за модернизиране на ядрените оръжия на САЩ, а в същото време американците започнаха да се отказват от международните договори в тази сфера.
Проблемът е, че милитаризацията на една държава или регион поражда като ефект решения за превоъръжаване и на други страни, които започват да виждат опасности за своята национална сигурност. Действията на САЩ и НАТО в тази област предизвиха притеснения у Русия и Китай, които също започнаха в нарастваща степен да се въоръжават. Това води до възходяща спирала на въоръжаване, а средствата за посрещане на други рискове като промените в климата или реагиране на възхождащите продоволствена и енергийни кризи, които заплашват живота на стотици милиони хора са недостатъчни, докато в същото време световният дълг нараства с огромна скорост. Неслучайно бившият eвpoĸoмиcap oт Гepмaния Гюнтep Йoтингep гoвopи зa пepcпeĸтивa зa „вoeннa иĸoнoмиĸa“ в Европа. Изчисленията например на Организацията на ООН за прехрана и земеделие и две други международни организации показват, че за да се сложи до 2030 г. край на глада в света са нужни 265 млрд. дол., които засега не могат да се намерят, а това са само 12 % от световните разходи за въоръжаване през миналата 2021 г. Така подготовката за нови войни и убийства на милиони хора нарастват, паралелно с увеличаване на рисковете от смърт от глад и климатични катастрофи.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com