/Поглед.инфо/ Пол ХАВИЛАНД,
West country BYLINES 

През тълпата протестиращи, издигнали антиправителствени плакати и крещящи "Оставка на Борисов", се прокрадва крехка фигура и прави снимки с телефона си. Това не е Лондон след доклада за Русия: Борисов е министър-председател на България (в текста е написано "президент" - б.р). Протестиращите по улиците на столицата София са поласкани да бъдат снимани от един от най-видните и ползващи се с респект журналисти в страната. В крайна сметка, тя прави това, което е  вършила през цялата си почти 45-годишна кариера: да документира най-значителните социални събития в България, стигащи понякога до главозамайващи и резки политически промени. 

Но тези дни, освен на темата за корупцията, с която, за жалост, е известна България, Велислава Дърева е посветила усилията и вниманието си и на опазването на доброто име на Уйлям Юърт Гладстон, четири пъти министър-председател на Великобритания и старейшина, стълб на Викторианската политика. Днес неговата репутация е на път да бъде опетнена от това, което Дърева определя като неправилна оценка и насочен в грешна посока случай на политическа коректност.

Тъмните облаци се появиха за първи път на 8 юни в Бристъл със събарянето на статуята на Едуард Колстън по време на разпространилата се по цял свят кампания "Black Lives Matter", чието начало възникна като реакция на убийството в Минеаполис на Джордж Флойд, случило се две седмици по-рано. Този протест доведе до започването на дълго отлагания процес на преоценка на ролята на търговията с роби в британската история и хвърли светлина върху вековната тъмна сага, свързана с Империята и колониалното потисничество. Тази преоценка се фокусира върху публични скулптурни произведения, както и върху имената, с които са били удостоявани институции от всякакъв характер, като се почне от известното изображение на Сесил Роудс  на фасадата на Ориел Колидж в Оксфорд и се стигне до Тейт Галери в Лондон. Паметници, посветени на толкова различаващи се политически и исторически фигури като Уинстън Чърчил и Роберт Баден-Пауъл също влязоха в графата за преразглеждане. Но когато в окуляра попадна и Гладстон - във Великобритания има толкова много негови паметници, както и улици и сгради, носещи неговото име - българите бяха длъжни да реагират по причини, които Дърева разпалено обяснява. 

Повечето британци биха имали памет за Гладстон, ако изобщо са чували нещо за него, като човек, който се представя за спасител на лондонските проститутки и като министър-председател, от когото кралица Виктория се е жалвала: "Той ми говори така, все едно, че говори на тълпата", казала веднъж тя. Реномето му - впрочем, доста незаслужено - е на скучен и лицемерно набожен проповедник. Нашите ирландски съседи се придържат към по-нюансирана гледна точка - Гладстон бил упорит привърженик на ирландското самоуправление и считал, че умиротворяването на Ирландия е негова мисия. В България обаче неговото дело стои на съвсем различна плоскост. Дърева посочва, че Гладстон не само е един от горещите привърженици на това, което днес наричаме универсални човешки права, но той е бил и ще остане български национален герой. 

Гладстон е бил убедителен оратор и е използвал влиянието и позицията си като лидер на опозицията в Камарата на представителите, за да защити българската кауза по време на борбата на българите за освобождаване от османското робство. И нещо, което трябва да се отбележи специално, е, че през 1876 г. той публикува брошурата "Българските ужаси и Източния въпрос".

"Едва ли ще се намери ученик в България, който да не я е чел", казва Дърева. Общественото мнение във Великобритания е било толкова шокирано от публикацията на Гладстон, че консервативният премиер Дизраели в крайна сметка е бил принуден да изостави своята протурска политика. В крайна сметка Руско-турската война води до Освобождението на България от османското управление. 

Разбира се, вие ще попитате какво общо има тази история с днешното движение в Британия "Black Lives Matter". Отговорът се крие в младостта на Гладстон. Влизайки в парламента през 1832 г. като ултраконсервативен 23-годишен младеж, в своята първа реч той защитава правото на връщане в родината и компенсирането на английските роботърговци, сред които челно място заема фигурата на неговия баща. Но няма да мине много време и синът ще се отърси от зловредното бащино влияние и ще поеме своя политически път далеч от началото, което го свързва с торите, за да стане водач на новата Либерална партия. Веднъж лейбъристът Тони Бен отбелязва, че Гладстон е един от тези забележителни политици, чиито възгледи с възрастта бързо търпят кардинално развитие наляво. Според Чарли Гладстон, пра-пра-внук на големия държавник, "към 1850 г. неговата промяна е била очевидна и в парламента той е описвал робството като "отвратително престъпление, което петни историята на човечеството във всяка християнска или езическа страна. Към края на живота си Гладстон определя отмяната на робството като един от въпросите, за чието решаване масите са били прави, а класите са бъркали". 

Днес, през 2020 г., българската журналистка се чувства задължена да застане в защита на Гладстон. "Загрижеността на Гладстон за България преобърна британската политика към Османската империя, посочва Дърева. - Неговото име е в редицата на онези забележителни защитници на България като Виктор Юго, Гарибалди, Толстой и Достоевски. Не е за учудване, че през 1879 г. българското Народно събрание определя Гладстон като "Благодетел на България", титла, присъждана само от народа". 

Британците вероятно ще са удивени, когато, посещавайки България, (и, разбира се, ако могат да четат на кирилица) видят, че практически във всеки по-голям или по-малък град има площад, улица или училище, които носят името на Гладстон. Междувременно Дърева се притеснява, че името на Гладстон ще бъде изчегъртано в Британия. Рожденото му място, свързвано с фамилните връзки на Гладстон и с младежката му защита на робството, подтикна Университета на Ливърпул да преименува залата за лекции, носеща досега неговото име. Има два паметника на Гладстон в Лондон, други - в Блекбърн и Манчестър, има Библиотека "Гладстон" в Хавардън, Флинтшая, където се съхраняват важни негови документи и спомени. Дърева е написала писма до кмета на Лондон Садик Хан и до първия министър на Уелс Марк Дрейкфорд, тъй като и двамата са назначили комисии, които да преразгледат имената на паметниците, статуите и улиците в сферата на тяхната компетентност. "Ако някой някъде във Великобритания реши да демонтира паметник на Уилям Гладстон (надявам се това да не стане!), ние, българите, ще намерим начин да откупим този паметник и да го донесем в България. За всеки български град ще бъде чест да приюти Гладстон!", казва Дърева. 

Паметниците от комунистическата ера в България нямат щастлива съдба и Дърева полага значителни усилия за съхраняването и запазването на това, което други считат за обидни останки от отвратително минало. "Историята е това, което е. Тя трябва да бъде изучавана, анализирана и осмисляна, но не може да бъде пренаписвана, нито подменяна, нито зачерквана. Войната на полето на историята и против историята е безплодна политика, която само оттласква настрани реалните проблеми", казва тя. Самата Дърева по различно време е страдала от отхвърлянето на сътвореното от нея. "Имам седем книги (вкл. като съставител - б.р.), сценарии на 15 документални филма, публикувала съм безброй есета и статии. Наградена съм с най-високите национални награди и почести. Но също така ми спряха две книги, четири сценария и една пиеса, и съм уволнявана 13 пъти (преди и след 1989 - б.р.) затова, че съм твърде пряма". Дисидент през целия си живот, обичаща да спори - нейното най-търсено и продавано изследване за взривяването на голяма софийска църква през 1925 г. ("Атентатът'25. Денят, в който се отвориха портите Адови" - б.р.) предизвика бурен дебат в България през миналата година - тя чувства, че както е бил отворен, "случаят Гладстон", така и ще приключи. 

"Неговото наследство не трябва да бъде подронвано и опетнявано от грешни изводи, дължащи се на младостта му. Той еволюира драстично. В края на забележителния му живот светът го е познавал като защитник на свободата и човешките права. Великобритания трябва да се гордее с него, така, както се гордее България". 

Превод Христо Добротинов

Послепис 

1. West country BYLINES e част от медийната група Byline Times. Това е най-авторитетното и най-четеното електронно издание във Великобритания, което не следва политическата "мода" и винаги търси различната гражданска позиция.

2. Велислава Дърева има официална кореспонденция с администрацията на кмета на Лондон г-н Садик Кан и с кабинета на премиера на Уелс г-н Марк Дрейкфорд. В момента две правителствени комисии в Уелс разглеждат посланието на българската журналистка в защита на Уилям Гладстон.  

3. Пол Хавиланд е журналист и преводач, живял е в шест страни на три континента, работил е като лингвист на Би Би Си, администратор на Националната служба по здравеопазване и преподавател по френски и превод в City Literary Institute.

Дума

Gladstone: a British hero in Bulgaria

Paul Haviland05/08/2020

Photo by HarshLight

Aslight figure moves through the crowd of protesters, capturing the anti-government placards and chants of “Resign Borissov!” on her phone  This is not London after the Russia report: Borissov is the president of Bulgaria. Protesters in the streets of the capital, Sofia, are happy to be filmed by the country’s most distinguished campaigning journalist. She is, after all, only doing what she has done throughout her 45-year-long career: documenting her country’s most significant social changes and sometimes head-spinning political upheavals.

Velislava Dareva

But Velislava Dareva has another item on her plate these days besides the corruption Bulgaria is, alas, known for. She is determined to salvage the reputation of William Ewart Gladstone, four times British prime minister and ‘Grand Old Man’ of Victorian politics. His standing is now under threat from what Dareva considers to be an ill-judged and misdirected case of political correctness.

That threat began on 8 June in Bristol, with the toppling of the statue of Edward Colston during a #Black Lives Matter protest – itself part of the worldwide reaction to George Floyd’s murder in Minneapolis a fortnight before. The protest has morphed into a long-delayed reappraisal of the role of the slave trade in British history, and with it the long dark saga of Empire and colonial oppression. At the centre of this reappraisal is public statuary, as well as the names bestowed on institutions of all kinds, from the infamous Cecil Rhodes effigy on the façade of Oriel College, Oxford, to the Tate Galleries in London. Monuments dedicated to figures as diverse as Winston Churchill and Robert Baden-Powell have also come in for a sobering re-examination. But when Gladstone came under the microscope – there are numerous statues, buildings and streets that bear his name throughout the UK – Bulgarians were bound to react, for reasons that Dareva is happy to explain.

For most Britons, Gladstone is remembered, if at all, as the would-be rescuer of London prostitutes and the prime minister of whom Queen Victoria complained: “He speaks to me as if I were a public meeting.” His reputation – quite undeserved – is that of a stuffy, sanctimonious lecturer. Our Irish neighbours take a more nuanced view: the dogged proponent of Home Rule also believed it was his mission to ‘pacify’ Ireland. In Bulgaria, his status is on another plane altogether. Dareva points out that not only was Gladstone one of the great champions of what we now call universal human rights, but he was, and remains, a Bulgarian national hero.

Gladstone was a persuasive orator, and he used his voice as Leader of the Opposition in the House of Commons to plead for the Bulgarian cause during their struggle to be freed of the Ottoman yoke. Perhaps most significantly, in 1876 he published a pamphlet: Bulgarian Horrors and the Question of the East.

“There can hardly be a schoolchild in Bulgaria who has not read it,” says Dareva. It so shocked public opinion in Britain that the Conservative prime minister Benjamin Disraeli would ultimately be forced to abandon his pro-Turkish policy. The British shift proved decisive in shaping the outcome of the Russo-Turkish War, which in turn led to the liberation of Bulgaria from Ottoman rule.

The anti-government protests in Sofia. Photo by Velislava Dareva

What, you may well ask, has any of this to do with the ‘Black Lives Matter’ movement in today’s Britain? The answer lies in Gladstone’s youth. Entering Parliament in 1832 as an ultraconservative 23-year-old, his maiden speech included the defence of the repatriation and compensation of English slaveowners, of whom his father was among the most prominent. It would not be long, however, before the son shook off the baleful influence of his father and began the political journey away from his high-Tory beginnings, eventually to become the leading light of the new Liberal Party. Labour’s Tony Benn once noted that Gladstone was one of the few prominent political figures whose views moved sharply to the left with age. According to Charlie Gladstone, the Grand Old Man’s great-great-grandson, “by 1850, he was a changed man and in Parliament he described slavery as ‘by far the foulest crime that taints the history of mankind in any Christian or pagan country.’ … Towards the end of his life he cited the abolition of slavery as one of the great political issues in which the masses had been right and the classes had been wrong.”

Now, in 2020, a Bulgarian journalist feels duty-bound to rise to Gladstone’s defence. “Gladstone’s ‘Bulgarian agitation’ overturned British policy towards the Ottoman Empire,” notes Dareva. “His name stands alongside those of such illustrious defenders of the Bulgarian cause as Victor Hugo, Garibaldi, Tolstoy and Dostoyevsky. It is no wonder that in 1879 the Bulgarian National Assembly designated Gladstone as the ‘Benefactor of Bulgaria’, a title of nobility conferred solely by the people.”

Britons would perhaps be surprised, when visiting Bulgaria (and if they can read Cyrillic), to see that in practically every city and town there is a square, a street, a school that bears the Gladstone name. Meanwhile, Dareva worries that his name is being erased here in Britain. In the city of his birth, Gladstone’s family connection to and youthful defence of slavery have prompted Liverpool University to remove his name from a hall of residence. There are two statues of Gladstone in London, others in Blackburn and Manchester, and Gladstone’s Library in Hawarden, Flintshire, houses an important collection of his papers and memorabilia. Dareva has written to the Mayor of London, Sadiq Khan, and to the First Minister of Wales, Mark Drakeford, both of whom have appointed commissions to review statues, monuments and street names within their purview. “If someone somewhere in Great Britain decides to dismantle a statue of William Gladstone – I hope this will not happen! – we Bulgarians will find a way to purchase this monument and bring it to Bulgaria,” says Dareva. “Each town and city would think it a privilege to welcome his effigy.”

Communist-era monuments in Bulgaria have not all met with a happy fate, and Dareva also lends her considerable campaigning energies to moves to preserve and protect what others see as offensive relics of an unsavoury past. “History is what it is. It needs to be learnt, analysed and reflected upon, but it cannot be rewritten or replaced or removed. The war on history and against history is fruitless politics that only displaces real problems,” she says. She herself has suffered from Bulgaria’s own variety of ‘cancel culture’. “I’ve written seven books, scripted 15 films and published countless essays and articles. I’ve been the recipient of the nation’s highest awards and honours. But I’ve also had two books, four screenplays and one play banned, and I’ve been sacked 13 times for being too outspoken.” A lifelong dissident and no stranger to controversy – her bestselling investigation into a 1925 church bombing in Sofia launched a storm of debate throughout Bulgaria last year – she nonetheless feels the ‘Gladstone affair’ is an open-and-shut case.

“His legacy should not be tarnished by the poor judgement of his youth. He evolved. By the end of his remarkable life, the world knew him as a champion of liberty and human rights. Britain should be as proud of him as Bulgaria is.”  

Източник: https://westcountrybylines.co.uk/gladstone-a-british-hero-in-bulgaria/