В свое обширно интервю пред вестник „Израел днес” известният американски политолог Франсис Фукуяма се произнася за причините, развоя и характера на революциите в арабския свят.
Въпросният изследовател стана известен преди години с теорията си за края на историята и иманентната победа на либералната демокрация и пазарната икономика в световен мащаб. Той определя демокрацията като най-висшия стадий от мисловното развитие на човечеството и като фундамент на идеалната държава.
Личността на самия Фукуяма претърпя своеобразна политическа метаморфоза. В началото на първия мандат на Джордж Буш - младши той беше негов привърженик. Дори се зае лично, начело на екип от 30 академични лица, да редактира речите му веднага след 11 септември 2011 г. Тогавашният стопанин на Белия дом допусна гаф с инстинктивната употреба на термина „кръстоносни войни”. Впоследствие известният експерт се отказа от републиканците и започна да критикува управлението на Буш. Малко по-късно подкрепи публично настоящия президент - демократ Барак Обама.
Според Фукуяма от историческа гледна точка настоящите събития в арабския свят приличат на тези от края на 80-те години в Източна Европа, тоест след падането на Берлинската стена и разпадането на комунистическата система. Преподавателят по политикономия от Джорджтаунския университет твърди, че арабският свят е единственият регион, в който все още не е пристигнала „третата вълна на демокрацията” – термин, въведен от Самюъл Хънтингтън. Фукуяма поставя акцент върху факта, че не става въпрос за ислямския свят, тъй като до този момент вече съществуват ислямски демократични държави. Има недостиг на демокрация конкретно в арабския Близък Изток.
Основната теза на известния теоретик е, че настоящите революции опровергават по категоричен начин твърдението, че ислямът е несъвместим с демокрацията. В арабските общества са се проявили големи социални групи, които искрено желаят осъвременяването и модернизацията на отделните държави. Не е случайно, че водещите личности на революциите са много образовани и принадлежащи към средната класа, а не спадат към бедната, ислямизирана и силно религиозна прослойка, добавя Фукуяма.
Според известния американски мислител протичащите процеси са израз на променената политическа социализация на арабското общество. Предлага са нова формула на социално управление. В същото време, ако арабите желаят истинска демокрация, те трябва да изградят коренно различни институции като нов тип политически партии, нов модел на законодателна власт, свободни средства за масова информация и независима съдебна власт. Фукуяма счита, че новият тип арабска политическа култура има потенциала да изгради тези нови по характер държавни институции. Той обръща внимание на факта, че бившите режими се бяха постарали да премахнат или поне да затормозят появата на този тип демократични институции. Непосредствена задача пред революциите в арабския свят е да изградят именно подобни държавни структури. Състоянието на политически вакуум в Египет, изразяващ се в наличието на елементи на анархия в обществения живот, е част от политическия преход, тъй като на този етап действащите политици все още нямат опит в държавнообразуващия процес.
Франсис Фукуяма отстоява мнението, че най-трудният момент е преминат и трябва повече търпение. Той е категоричен, че връщане назад няма и не може да има контрареволюция.
Известният анализатор отхвърля религиозната идентичност на революциите. Той твърди, че това, което се говори сега за ролята на исляма, навремето се е говорело и за християнството в европейски контекст. Според него от пет века насам в управлението на арабското общество много ясно са се разграничавали добре личността и ролята на шейха от тези на халифа. С други думи, не може да се каже, че никога не е имало разделяне на религията от държавата в ислямския свят. Фукуяма категорично подчертава, че бунтовниците в Тунис, Египет и Либия ясно се разграничават от издигането на религиозни лозунги. Те отчетливо дават да се разбере, че не желаят да живеят в религиозна държава – такава, каквато е в Иран.
Авторът на теорията за края на историята изразява становището, че всички бунтовници в арабския свят, в това число и ислямистите, си дават ясно сметката, че в ислямския свят има два водещи модела на държавно управление: Иран и Турция. Ако трябва да изберат някой от тях, арабите ще предпочетат предложения от Анкара.
Фукуяма също така застъпва и друга оригинална теза: въпреки, че религията в арабският свят играе значима роля, то в конкретните революционни събития тя не е водещия фактор в извършените промени.
Известният анализатор предвижда, че все пак на „Мюсюлманските братя” като най-добре организираното политическо движение в постреволюционното пространство му предстои ожесточена борба с останалите политически субекти. Според него това движение ще бъде достатъчно предпазливо в своите колизии с опонентите си. Неговото ръководство не би желало да уплаши обществото, че желае да наложи „религиозен деспотизъм от ирански тип”.
Франсис Фукуяма твърди, че продължава да вярва в своята теория за края на историята. Според него процесите, които протичат в момента в света са осъвременяване и модернизация. Паралелно с това протичат процеси на разпространяване и трайно утвърждаване на либералната демокрация и пазарната икономика. В същото време няма универсални правила на демократичния модел. Това важи и за близкоизточната демокрация, тъй като в този регион винаги ще съществуват хора, които ще бъдат привлечени от ислямския управленски модел.
Американецът от японски произход твърди, че най-голямата световна заплаха е Китай, тъй като управлението там е деспотично. Опасността от тази държава става още по-голяма, след като страната създаде изключително модерна и конкурентна икономика.