/Поглед.инфо/ След като преди месец, Мари Харф, заместник-ръководител на прес-службата на Държавния департамент на САЩ, ревностно защитаваше тезата, че ООН нещо са се объркали и в Украйна всъщност няма бежанска криза, а само хора, които от време на време пресичат границата между Русия и Украйна, за да си ходят едва ли не на гости /въпроса съм разгледал в статията си от 28.06.2014 г. «Кризата с бежанците от конфликта в Украйна – американската гледна точка»/ , същата тази дама направи още един любопитен от гледна точка на абсурдността си коментар.

По повод продължаващите бойни действия в района на Донецк, Харт отбелязва, че използваните от украинските военнослужещи оръжия представляват сами по себе си стандартен артилерийски компонент във въоръжените сили на бившите съветски републики. В това няма нищо невярно. Що се отнася до вида оръжия Мари Харф е напълно права! Но що се отнася до използването им...

«Украинците носят отговорност за защитата на своите граждани в собствената си страна. Ние, разбира се, нямаме намерение да казваме на украинците, че те не могат да използват стандартно оръжие, особено когато са подложени на такъв обстрел, а също така да използват всички системи на въоръжение в този конфликт. Крайно важно е украинците да продължат да са така силно загрижени за защитата на невинните животи. Когато говорим за предотвратяване на жертвите сред гражданското население, виждаме, че украинските военни демонстрират изключителна сдържаност» - заявява Харт.

Ако украинското правителство наистина носи отговорност за защитата на своите граждани, както коментира Харф, то това правителство очевидно или не счита жителите на Донецката народна републики (ДНР) и на Луганската народна република (ЛНР) за свои граждани (с което на практика признава независимостта на двете образувания), или нещо не си изпълнява задълженията към същото това свое население. Защото понятието «геноцид» едва ли има как да се тълкува като «защита», а това да бомбардираш, да обстрелваш, да изгаряш безразборно мирни граждани на основание тяхната езикова или друга принадлежност може да бъде само «геноцид».

Продължавайки разсъжденията си по-нататък по изказването на Харф, ще забележим, че в името на тази «защита», за чиято трактовка от страна на киевската хунта вече стана дума в горния параграф, САЩ не възразяват срещу използването на всички възможни системи на въоръжение в този конфликт. Системите «Град», танковете и фосфорните бомби явно не тревожат Държавния департамент и администрацията на САЩ. И всички тези оръжия се използват срещу мирно население, безразборно биват изстрелвани срещу жилищни квартали, поразявайки жилищни сгради, болници, училища, електростанции и... случайни минувачи по улиците.

Но когато САЩ обвиняваха правителството на Башар Асад в използването на химическо оръжие в конфликта с въоръжените бунтовници, или когато същата тази Атлантическа «Велика сила» заплашваше режима на Милошевич с бомбардировачите си Б-52, заради използването на прекомерна сила от последния срещу косоварите, тогава не можеше да се използват всякакви оръжия. А сега, когато оръжията със сигурност се използват срещу мирно население, ограниченията отпадат. И то защо? Защото това население е рускоезично и иска да се отцепи от Украйна (където киевската хунта искаше да го асимилира, опитвайки се да заличи насилствено идентичността му). А ако това стане (отцепването), то разширяването на сферата на влияние на САЩ и Западна Европа ще бъде спряно малко по на запад, отколкото ако цяла Украйна в границите си отпреди конфликта, стане послушна марионетка на Запада. Заради тези няколкостотин километра, заради територията на ДНР и ЛНР, САЩ са готови да си затварят очите пред всички зверства на украинската армияi, само и само да бъдат накърнени руските национални интереси, както ги разбират във Вашингтон.

Харф продължава и с визията си за бъдещето – киевската хунта трябва и занапред да се «грижи» все така за населението в ДНР и ЛНР. Разбира се! Ако «грижите» спрат на този етап, някой жител на двете образувания може я да оживее, я да остане и да не мигрира в Русия! А това население е неудобно за САЩ! На първо място, то изпитва силна неприязън, та дори омраза към онези, които са избивали близките му, но и към онези, които подкрепят палачите, включително и държавата, чийто представител е госпожа Харф. На второ място, това население винаги ще чака момента, в който да се разплати с палачите и техните помагачи, ощетявайки интересите им, доколкото това е по силите му с всевъзможни саботажи. А и, както професор Нако Стефанов казва, едно население славянско, русофилско и православно и за САЩ, и за Западна Европа е «ненадеждно» и е по-добре да го няма, за да е сигурно, че техните интереси няма да срещнат отпор.

Накрая Харф подчертава, че украинските военни проявяват изключителна сдържаност! На фона на оръжейните системи за масово отнемане на човешки животи и огромните разрушения в ДНР и ЛНР, това изказване щеше да звучи смешно, ако не беше толкова отвратително лицемерно. Ако това е сдържаност, то «невъздържаността» сигурно би се изразявала в пускането на атомна бомба над Донецк или Луганск (а за по-сигурно вероятно и над двата града).

И така, това е официалната позиция на САЩ, уважаеми читатели. Едно е да си затваряш очите пред отявления геноцид, да не желаеш да го осъдиш, да мълчиш – това е малодушие, което съдържа и известна доза лицемерие. Но да поощряваш геноцида, да казваш на убийците каква добра работа вършат и колко хубаво би било да продължават в същия дух, за да не си цапаш ръцете лично – това надхвърля разбирането за лицемерие!

––––––––––––––––––––––––––

i За тези зверства вече съм писал в статиите: „Славянск: градът, който го няма”, „Красный Лиман: когато думата „жестокост” не е в състояние да опише случващото се“, „В памет на Анатолий Клян - още един „загинал, за да живее демокрацията” и др.