/Поглед.инфо/ На 30 януари 2015 г. (петък) се проведе форум на Американската търговска камара. Разбира се, голям форум без участието на Бойко Борисов, в качеството му на министър-председател, няма как да мине. В речта си Борисов каза много неща, но основно те могат да се сведат до две групи: какво иска той от „партньорите” си от САЩ и какви са неговите „разменни монети”. Именно на втората група от въпроси ще се спре настоящата статия, макар че и първата няма да бъде пренебрегната.

Разменните монети на кабинета „Борисов” са онези компромиси и отстъпки, които той прави на САЩ и водения от тях военнополитически блок НАТО. Отстъпки, срещу които не е получил нищо повече от обещания за своя народ… И тепърва решава да поиска нещо в замяна. Изглежда кабинетът „Борисов”, а вероятно и самият премиер, е пропуснал лекциите, в които се набляга на това, че целта не оправдава средствата, а ги определя. Не можеш да постигнеш възвишени цели с мръсни средства. Никой няма да забрави какво и как си направил, както и кому си навредил, за да постигнеш заветната цел. А възмездието рано или късно нанася неочаквания си (от този, който го заслужава), но напълно закономерен удар. И така, какво пожертва кабинетът „Борисов”, за да реализира върховната си цел - американското благоразположение? Краткият отговор е: националните интереси! А по-надолу се съдържа и по-детайлният.

На първо място, разменна монета се оказаха стратегическите ни енергийни интереси. Проекти като АЕЦ „Белене” и „Южен поток” бяха провалени с гръм и трясък било под натиска на САЩ, било под този на ЕС (който вероятно е бил понатиснат от „партньорите” си отвъд океана), защото ако бяха изградени, то въпросът с добива на шистов газ изобщо щеше да отпадне от дневния ред като излишен. Сега той е само „замразен”, което означава, че веднъж измислят ли управляващите и американските им господари начин да представят технологията за проучване и добив на шистов газ като достатъчно безопасна, то те ще я внедрят. Въпреки всички съображения за негативните ефекти, които следват добива, независимо от технологията (макар че наистина самият фракинг с отровните му отпадъчни води е основната заплаха, то образуващите се огромните подземни галерии, които създават опасност при разместване на земни пластове от пропадане, също не са за подценяване). За какво беше разменена монетата „евтина и чиста енергия” от гореспоменатите инфраструктурни обекти?

„България не трябва да бъде наказвана от съседите си, още повече от тези, с които е в един съюз. Иначе няма да е честно към българите, да им обясняваме, че това е нашият цивилизационен избор, и в същото време един по един да падат проектите ни, да губим огромни пари и други да се възползват. България е доказала, че е от най-стабилните партньори и за ЕС, и за НАТО.“- заявява Борисов.

С други думи, правителството «Борисов» се отказва от големите инфраструктурни обекти, но когато съседна Турция си защитава националния интерес и вместо нас се възползва от нашите проиграни възможности, то това било нечестно?! Откъде накъде? Турците ли са му виновни на Борисов, че не се е възползвал от руските предложения?! А сега същият този господин иска от САЩ да се намесят, така че и на Турция да ѝ пропаднат проектите. И то, за да не се чувства този господин «наказан» за собствената си недалновидност. Това е малко като: «Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле». Но в този случай «Вуте» не е кой да е и едва ли ще се огъне пред чийто и да било натиск. А на господин Борисов, като сме тръгнали с поговорките, да му кажем: «Каквото си надробиш, това ще сърбаш!» Тук си струва да се отбележи, че един от принципите на международното право е ненамесата във вътрешните работи на суверенните държави. Турция е суверенна държава и това какви договори ще сключва с Русия са си нейни вътрешни въпроси. Призивът за натиск от страна на САЩ по тези въпроси е призив към отявлено нарушение на международното право.

Разбира се, по енергийния въпрос не се минава и без малко зле прикрита русофобия.

 „Ако сме им толкова мили, да ни продават газта, колкото я продават на Германия, тогава ще разбера, че сме им мили (на Русия)... Когато става дума за пари, при това за огромни пари, които се печелят от България, ще си отстояваме интереса, па макар и да паднем още веднъж от власт. Рано или късно хората го разбират как е станало" - заявява Бойко Борисов. 

А защо същият този национален интерес не е бил защитаван чрез реализацията на съвместни проекти като „Южен поток” и АЕЦ „Белене” някак си не става ясно. Нито защо правителството на Борисов да получава газта на същите цени, на които и Германия, след като не е постигнало договореност за тях... Та изобщо какъв интерес отстоява този кабинет и откога е започнало да го отстоява е много мътна материя... Особено след като в същото си изказване Бойко Борисов заявява, че ще приветства „Уестингхаус“, ако започнат изграждането на реактор в България. Значи въпросът не бил в това кое ни е изгодно на нас като народ, а кой ще вземе поръчката за изграждане на реактор. Вече е ставало дума за това, че американската оферта е по-скъпа и не включва извозването на отпадъчното гориво, т.е. по-неизгодна е от руската. Поне за едно е прав премиерът – рано или късно хората разбират кое как е станало...

На второ място, разменна монета на кабинета „Борисов” беше позицията му по кризата в Украйна. Безропотно, без никакви колебания или съмнения, това правителство изрази подкрепа за НАТО, а с това и за киевската хунта, която ежедневно подлага на геноцид населението на Донбас. Чудесен пример как за някакви неясни обещания някой е готов да продаде човешкото у себе си. Защото да гледаш как въоръжените сили, изпратени от правителството, избиват мирни граждани, които са „прегрешили” с това, че просто живеят в Донбас (район, който има основание да се смята, че е богат на шистов и въглищен газ), не е въпрос на „ляво” или „дясно”, а въпрос на това дали си човек или не. И ако можеш да гледаш зверствата на киевската хунта и преданата ѝ нацгвардия, то ти не си човек, а оттам нататък дали ще се пишеш „ляв” или „десен” няма никакво значение. Но кабинетът „Борисов” продължава верноподаническата си политика по отношение на НАТО и ЕС, надявайки се да получи някакво подаяние. А това, че образът на България пред света страда, това, че гинат хора, включително и заради позицията на правителството „Борисов”, изглежда за него е маловажно. Самият Борисов подчертава, че „България е доказала, че е от най-стабилните партньори и за ЕС, и за НАТО.“ Това е наистина отвратителна разменна монета, защото е търговия със собствената съвест, която веднъж опозорена, няма как да се изчисти от петното.

На трето място, разменна монета е и изграждането на команден център на НАТО в България. Това съобщи още на 22 януари генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг на съвместна пресконференция с президента Росен Плевнелиев. И с какво се мотивира изграждането на военен щаб, в който на всичкото отгоре ще бъдат разквартирувани и чуждестранни военни? Със заплахата от Русия, разбира се. Била „анексирала“ Крим. А за правото на самоопределение (още един от принципите на международното право), за референдума, който се проведе в Крим (в който около 96% от населението изрази желанието си да се присъедини към Русия) и за това, че именно присъединяването на Крим към Руската федерация го спаси от геноцида, на който днес ставаме свидетели в Донбас – за това, разбираемо, не се говори. Та от какво да се страхуваме? Че Русия ще ни анексира? Или от ислямска инвазия? Вярно е, че имаме бежанска вълна, с която не можем да се справим, но за това отново можем да благодарим на „партньорите“ си от НАТО, които наливаха пари за терористите, борещи се срещу Асад, които прогониха тези огромни маси от мирно население насам, а след това същите тези терористи се насочиха към изграждането на Ислямска държава. Но да се върнем на щаба, който ще бъде изграден на наша територия. Поредната размяна на държавен суверенитет срещу неясни обещания. Впрочем не губи актуалност и въпросът за какво ни е да сме във военните структури на НАТО и да заделяме огромни средства за непроизводителния сектор на отбраната, да се въоръжаваме постоянно, след като реална заплаха за нас не съществува. Дали излизането от НАТО няма да промени начина, по който светът гледа на нас? Защото сега сме част от един агресивен външнополитически блок, въвлечен в множество въоръжени авантюри по света и поради това ни възприемат като агресор. Ресурсите, които заделяме за отбрана, могат да се намалят и с тях да стимулираме икономическото си възраждане... Но, разбира се, това няма да се случи, докато третата разменна монета е държавният ни суверенитет и той свободно бива търгуван по прищявка на американците.

На четвърто място, разменна монета през последните двадесет и пет години е икономиката на страната ни. Държавата никак не се старае да възроди родното производство. Всъщност правителствата не си дават зор в тази насока. Напротив! Държавата като инвеститор и тема табу, макар че именно тя може да стане най-големият инвеститор, който да намали или дори да елиминира безработицата и да осигури планомерно и поради тази причина ефективно производство. Но ако имаме силно родно производство, ако се дават нисколихвени държавни кредити (по 1,5%), значими данъчни облекчения и държавни гаранции за местните производители, то чуждият капитал би бил застрашен. Като придатъци на ЕС и НАТО, ние не сме „членове“, а по-скоро просяци в тези международни организации. Молим се за подаяния и се радваме, когато ни ги дадат – било за магистрали, било за образование, било за някой и друг европейски проект. А можем (сигурен съм в това) да възстановим националната си икономика и парите за всички тези проекти и за много други да идват от нас самите. Нека спрем да бъде просяци и да чакаме подаяния, а да вземем живота си в своите ръце. Така направиха гърците, отдавайки предпочитанията си за СИРИЗА. Нима ние не можем?!

С това очертах, по мое мнение, разменните монети на кабинета „Борисов“, но сигурно има и други, които са убегнали от вниманието ми. И за какво се разменят нашите национални интереси? За неясни обещания за помощ, за съдействие, за магическа пръчка, с която всичките ни проблеми ще бъдат решени. За двадесет и пет години „демократични“ обещания, не ни ли омръзна да ги слушаме. Докато има кой да се връзва на тези празни обещания, ще има и кой да използва нашите национални интереси като разменна монета. И ако искаме да защитим социалната справедливост и суверенитета си (които най-общо са в основата на защитата на всеки национален интерес), то ние трябва да спрем да вярваме на обещанията на чужди сили и на техните марионетки у нас.

Трябва да повярваме в собствените си сили!