/Поглед.инфо/ Футболната игра е извадка за състоянието на обществото и в този смисъл отпадането на Лудогорец от Шампионската лига от един квартален отбор е напълно закономерно. В този смисъл то е историческо. Защото в катастрофата на разградския тим може да доловим и белезите на провала в развитието ни от последния четвърт век.

Може да открием съсипията и дори погрома в различни сектори на обществения живот, че и в цели райони на страната.

Изглежда, българинът се превръща в "гений" на саморазрухата, всеки случай това блесна с пълна сила при Лудогорец, по-точно при неговия собственик. Не беше ли безумно от страна на братята Домусчиеви да махнат треньора Георги Дерменджиев? С цялата си скромност, дори свитост и незнание на чужди езици той се превърна в треньорско явление – не просто вкара отбора в Шампионската лига, ами и донесе 4 точки за българския клубен футбол. Май няма друг такъв треньор у нас не само последните 25 години и в този смисъл, човекът направо има запазено място в историята на клубния ни футбол.

Пред такъв обаче специалист беше предпочетен треторазреден, но чужд треньор. Който при това, вместо да доразвива, взе да реформира и да разбутва основите. Е, да, ама за Домусчиеви този треньор е португалец, от Западна Европа е, приятел на Моуриньо, специалния селекционер на Челси. Чужденците преобладават в треньорския щаб, както и в самия състав. Изобщо един интернационален клуб. Само че в амбицията да засилиш глобализма на Лудогорец и да го превърнеш в българския Челси има нещо комплексарско и инфантилно. Получи се наднационална сбирщина, пометена от "селско" тимче (без това да звучи обидно за Милсами). В случая саморазрухата не е ли този интернационален мерак на братята? Те направо заслужават, ако не червен, то поне жълт картон, макар да са собственици и за тях да не важат картоните и други подобни санкции и правила.

Да върнем лентата по-назад и да спомним какво навремето се случи с Левски. Преди години Станимир Стоилов вкара Левски в Шампионската лига и по всеобщо признание той се доказа като способен треньор. При него "сините" се опитваха да правят и зрелищен, и дори малко така интелектуален футбол. Дори и за незапалянковците беше радост за окото да ги гледа, пък дори и когато падаха в Лигата. Но и този човек пострада от чорбаджийската контузия - каквито и да бяха мотивите на Тодор Батков, такъв треньор не се гони. След това знаем през каква агония мина клубът при "машиниста" Батков. Левски тръгна надолу - не само заради алчност, използвачество, паразитлък или каквото и да е там на играчи и служители, а заради чорбаджията си - нищо че той бе хвърлил милиони за клуба. Направо "гений" на съсипията.

Впрочем такъв "гений" не е ли и Лупи, който отстрани любимия му ЦСКА чак до В групите - при непрофесионалистите. Онова 2:7 от Левски е направо песен в сравнение с този разгром.

Всички знаем какво цари в цялостния ни футбол. Вече става дума не толкова за футбол, колкото за фиск, проценти, сметки. Всички разиграват стоково-парични пасове, удари, фалове. Футболното си дередже го знаем, но този погром сме си го направили ние, а не американци, руснаци или от Евросъюза.

Да разширим блендата и извън футбола. След 10 ноември всички хукнахме към демокрацията, но партийните върхушки я превърнаха в плутокрация. Правителствата се сменят, но на върха все остават хора, за които най-важна е демокрацията, пълнеща техния, а не джоба на избирателите. И години наред ние гласувахме за тази саморазруха.

След 10 ноември подобно на Домусчиеви решихме да отворим и интернационализираме икономиката си, но в крайна сметка я съсипахме и отприщихме мизерията. Немалко умници представиха това като победа на напредъка над назадничавостта, на глобализма над тесногръдието.

Но кулминацията на погрома, който сами си спретнахме, като че ли бе в селото. В него ликвидационните съвети извършиха това, което Домусчиеви или Батков направиха с Дерменджиев и Стоилов. Ликвидираха това, което работи и храни, за да нахлуе бедност, пустош и обезлюденост.

Отделно образованието го реформирахме така, че неграмотните станаха повече, а учениците бият учители или влизат дрогирани в час - точно както португалският треньор с подкрепата на собственика взе да реформира Лудогорец.

Всяко ново правителство запретваше ръкави да прави реформи в здравеопазването, но в крайна сметка то бе залято с нови болници, ама и с още повече болни. Българите сме вече болна нация от реформите и заложените уродливи печалбарски мераци, които не се вижда как могат да бъдат спрени – поне засега.

През годините нашият напън за реформи, промени и копипейста на чужбината ни доведе до сегашния лудогорски резултат. Погромът над нормалността стигна и до обществените нагласи – и не само в отношенията към или на циганите. От разрухата на нормалността оскотяха междуличностните отношения. Убийствата и насилието над деца, възрастни, беззащитни или между роднини е вече норма. Карциномът на саморазрухата толкова много се е разсеял в съзнанието ни, че вече възпитаваме децата си да бягат от България. Или пък да не си и помислят да се връщат в нея.

Дали в крайна сметка няма да ни сполетят още исторически загуби – и не само във футбола?

------------

Юри Михалков, ръководител на Международния отдел в Агенция БГНЕС.