/Поглед.инфо/ Неотдавнашното решение на американската Темида да признае за законни еднополовите бракове на цялата територия на САЩ бе окачествено от някои на Запад като историческо. Съответно гей общността тържествуваше. Тя бе подгрята допълнително от държавния секретар Джон Кери, който прокламира, че страната му ще сее семето на гей правата по цял свят.

Дали обаче "отключването" на еднополовия брак е наистина исторически прогрес, съответно дали това е повод за ликуване? В Самата Америка и изобщо на Запад противниците на еднополовите бракове са мнозинство. Те отхвърлят узаконяването на еднополовите семейства и смятат, че това е дехристиянизация, нищо че САЩ се водят за християнска държава. Ето какво писа по този повод изданието "Америкън кънсърватив": "Гей бракът представлява последния триумф на сексуалната революция и отстраняване на християнството от трона, защото той отхвърля основната идея на християнската антропология. Съгласно класическото християнско учение благословеният от бога съюз между мъжа и жената е символ на Христа и неговата църква и в крайна сметка на Бога и неговото творение. Съответно гей бракът свeжда до нулата християнската космология, от която произлязоха и съвременната концепция за правата на човека и други блага на съвременността. Ще може ли да ги съхраним в постхристиянската епоха съвсем не е сигурно".

Тревогата на "Америкън кънсърватив" е напълно основателна, тя е толкова убедителна, че може да бъде приета и от хора, които не ходят на църква - така или иначе става дума за земетръс на хилядолетни устои и ценности.

И все пак диагнозата на изданието едва ли е пълна. Проблемът е по-дълбок и опира не само до религията - в крайна сметка класическият брак между мъж и жена се е появил много преди Исус Христос. Ако сложим идеята за гей семействата под един антропологичен микроскоп, няма ли да видим наченки на поражения върху самата "клетка" на човешката чувствителност, върху самата "тъкан" на мирогледа, върху "кръвообращението" на човешкото мироздание? И няма ли да открием, че еднополовите семейства стоят като нещо антиприродно?

Разнополовото семейство не се е наложило веднага с появата на хомо сапиенса. Минали са хилядолетия, преди той да заживее под един покрив със срещуположния пол. И все пак семейството от мъж и жена съществува от памтивека. За цивилизацията, която се е развила на нашата планета, традиционното семейство е толкова непоклатима величина, че стои като закон на природата, като вечна даденост - като въртенето на Земята, наличието на сезони и тяхното редуване, като замръзването на водата под нулата или кипването й при еди каква си температура.

Сега едно малцинство от тази цивилизация с претенции за новаторство и напредък решава да наруши този закон, да "обогати" тази даденост. Хубаво, но от познанието знаем, че основна градивна частица на веществата са атомите, които обаче се състоят от противоположни елементи - ядро с положителен заряд, заобиколено от електрони с отрицателен заряд. Веществата и природата като цяло съществуват благодарение на тази комбинация от плюсове и минуси - или на противоположности. Сега обаче "разкрепостеното" еднополово малцинство ни натрапва "откривателство" - взаимодействие на еднакви заряди, сиреч на еднаквост. Това не ограничава ли човешката природа, не разбърква ли нейните полюси? И няма ли да увреди "атома" на взаимоотношенията между хората?

Да вземем човешкият мозък. Състои се от две полукълба, които се различават значително като функции и възможности. И този орган работи благодарение на съвкупността и равновесието от тези различия. Гей бракът не прилича ли на мозък само с ляво или само с дясно полукълбо? Или на човек само с един крак,само с една ръка? Представете си, че Земята тръгне да се върти обратно, че полюсите на планетата се разменят или пък при падане ускорението намалява, вместо да се увеличава. За човешката природа еднополовото "право" не прилича ли на подобни размествания в природата?

Да не говорим за възпроизводството на човешкия род, което все пак е основополагаща функция на семейството? Как ли ще се размножава този род, ако Америка тръгне да посява семето на гей семейството по широкия свят? Е, утре науката може да пусне по аптеките изкуствени сперматозоиди или изкуствени яйцеклетки. И свободолюбивите еднополови семейства да се възползват от всичките тези "блага". Да уточняваме ли обаче как ще се преформатира човешкият род?

И понеже стана дума за възпроизводство на рода човешки, да продължим и с въпроса за отглеждането и възпитанието на деца - също основополагаща функцията на семейството. Ако сега еднополовите семейства могат да си вземат от детски домове, сиропиталища или от бедни двуполови семейства, утре могат да поискат поръчване на деца от хетеросексуални двойки и съответното легализиране на тази практика. В противен случай ще вземат да се почувстват онеправдани.

Добре, да допуснем, че се стигне дотам. Дали обаче гей семействата ще бъдат равностойни на традиционните семейства? Когато една майка кърми, повива, играе, гали или си играе със роденото от нея момче, когато общува пълноценно с него при различните фази от израстването му, тя всъщност го линква с женската природа. Неволно зарежда мозъка и чувствителността му с умението да разбира тази природа - в името на едно пълноценно общуване с другия пол, включително за да намери утре той "половинката си". И така да стигне до природосъобразното възпроизводство на човешкия род, до продължаване на естествения му ход. Между бащите и дъщерите нещата стоят по сходен като съдържание начин, макар и различен като форма. И как ли тогава едно момиче, отгледано и възпитавано от лесбийки ще може да разбира мъжката психика? И как ли момче, расло при хомосексуалисти, ще разбира жената? А и в двата случая дали децата ще стигнат до пълноценна интимност и семейства с противополжния пол? Джон Кери и Америка като цяло да не би да искат отглеждане на децата на един крак, с едно полукълбо на ценностите?

Има и друга опасност - момчетата на лесбийките да станат женчовци, а момичетата на гейовете мъжкаранки. Мъжете да си травмират китките, ако вдигнат купчина тухли, а жените да запретнат войнствено ръкави при обяснение в любов или при първа целувка. За някои това може и да не звучи като най-тежкото поражение, нека обаче се запитат дали подобна последица няма да размести зарядите на човешката чувствителност и същност?

Понеже някой може да остане с впечатление, че това са размисли на човек, който мрази сексуалните малцинства, накрая нека отворя една скоба. Тези малцинства са част от човешката природа. Те са и полезни за обществото. Талантите и интелектуалните им способности са толкова ярки и неоспорими, че нерядко на сексуалното мнозинство му остава само да им се поклони и да ръкопляска. Така че абсолютно правилно е да се отхвърля преследването или дискриминацията им на обществени места, по месторабота, местоживеене и прочие. Нека сексуалните малцинства си водят своя интимен живот, нека се срещат и събират свободно, да си имат клубове, дори да живеят под един покрив, да си общуват с хетеросекусални.

Но - дотук. Защото еднополовите семейства и особено еднополовото отглеждане на деца може да се окажат предела, отвъд който човешките права става минно поле, където след време във въздуха могат да хвръкнат много от опорите на многохилядолетния сапиенс.

Освн това за обществените отношения гей браковете може да се окажат това, което свръхразвитото производство и добив на материални блага се оказаха за природата - те не просто предизвикаха глобалното затопляне, а вече застрашават планетата ни.