/Поглед.инфо/ Русия показа жълт картон на Башар Асад - този извод от решението на Владимир Путин за изтеглянето на основните руски военни сили от Сирия не е лишен от основание. Въпросът е защо се стигна до картона. Отговорът е в поведението на самия Асад - той явно не е разчел внимателно поведението на своя геополитически патрон, не е вникнал надълбоко в неговите послания и изглежда не е бил чужд на идеята да го превърне в заложник на мераците си за власт.
На 3 януари тази година в Дамаск пристигна руският ген. Игор Сергун с деликатната мисия да предаде послание от Путин (самият генерал няколко седмици по-късно издъхна от инфаркт). Посланието бе, че е време Асад да напусне политическата сцена. По данни на западните медии сирийският президент гневно отхвърлил предложението и дори предупредил - малко така заплашително, - че само той може да гарантира руските интереси в страната. Междувременно благодарение на руските въздушни операции в Сирия армията му постига успехи, отвоюва нови територии и по всеобщо признание това е втвърдило подхода на Асад.
Дали той си е помислил, че Путин май се е отказал от посланието, засега не знаем, но в края на февруари Асад даде интервю за испанския вестник "Паис", в което направи едно откровение, компрометиращо държавническия му интелект. Той каза, че иска след 10 години да бъде запомнен като човекът, който е спасил Сирия. Да твърдиш такова нещо след тази касапница и след като мнозинството сирийци явно не стоят зад теб, означава, че мисленето ти не тик-така с пълен разум. Нищо чудно след това интервю Путин да си е казал, че не трябва да протака с жълтия картон.
Междувременно на 27 февруари в Сирия влезе в сила примирието, а подготовката на междусирийските преговори в Женева се завъртяха на по-високи обороти. В един момент те зациклиха, но така или иначе бе решено да стартират на 14 март. Специалният пратеник на ООН Стефан де Мистура определи и дневния ред на диалога - формиране на преходно правителство, нова конституция и избори. Но два дни преди това, на 12 март, сирийският външен министър Уалид ал Муалем отхвърли това предложение с довода, че Мистура няма право да говори за президентските избори и бъдещето на Асад. Как обаче тези въпроси да не фигурират в дневния ред на диалога, след като по всеобщо признание именно през тях минава политическото разрешаване на кръвопролитния конфликт в Сирия. Очевидно Асад бе решил, че военните победи с руската помощ разширяват територията и на политическата му неотстъпчивост. Дават козове за непримиримостта му в политическия процес.
Вероятно с този ход чашата преля и по-малко от 48 часа по-късно Путин извади жълтия картон. Решението за изтеглянето бе обявено в самия ден на старта на Женевските преговори и мнозина политици и наблюдатели коментираха, че то е взето, за да даде импулс на тези преговори. Това е така, но то не изключва и правдоподобността на версията с жълтия картон. Всъщност и желанието за стимул на преговорите, и жълтият картон са двете страни на една и съща монета.
Между другото на следващия ден след решението на Путин сирийската делегация на преговорите в Женева е изразил пред руската страна съгласието си с техния дневен ред.
Решението на Путин бе оценено на Запад като изненада, нищо чудно обаче то да е било изненада и за самия Асад.
Всъщност какво той не видя или не искаше да види в подхода на Путин? Най-общо казано, Асад си повярва, че Русия ще стои докрай зад него и зад едно военно решение на конфликта. Само че когато обяви военната си кампания в Сирия на 29 септември, Кремъл декларира, че ще търси най-вече политическо решение на конфликта. Путин открито каза на Асад, че за целта ще търси контакти с опозицията - и руската страна контактуваше с неджихадистката опозиция. Москва преговаряше и с основните външни сили в конфликта, повечето от които също са противници на Асад (а някои от тях са и нейни съперници) - със САЩ, Саудитска Арабия, Турция (до инцидента със сваления руски самолет), Катар, Йордания, ОАЕ.
И в резултат на всички тези срещи и преговори още преди края на миналата година бе изработена общата рамка на сирийското регулиране. Какво бе включено в нея? Сирия да остане светска държава в сегашните й граници, с гарантирани права на всички без оглед на етническа и религиозна принадлежност, прекратяване на военните действия, примирие и политически процес, който да доведе до нова конституция и свободни избори. Договорени бяха също примирие, което влезе в сила от 27 февруари, преговори между власт и опозиция под егидата на ООН, създаването на преходно правителство, изработването на нова конституция и кога да се проведат избори под наблюдение на ООН. Общо взето някъде към 80% от политическата рамка на сирийското регулиране бе сглобена в периода октомври-декември 2015 години. Нерешени останаха само въпросите за съдбата на Асад и кои са терористите сред опозицията. В тази връзка показателна бе оценка на сирийския опозиционер Фадх ал Маси, един от основателите на "Свободната сирийска армия" и координатор на опозиционната "Група за национално спасение": "Русия показа, че не е зациклила на положението Асад да остане на власт, това дава предимство за провеждането на диалог между основните играчи", посочи той.
В крайна сметка на дипломатическия терен Кремъл показа, че целта му е не толкова спасяването на режима на Башар Асад, колкото спасяването на светска Сирия от варварщината на „Ислямска държава“(ИД) и от тероризма изобщо. Ако щете спасяването на цивилизоваността в тази арабска държава, а и въобще в региона.
При положение, че в бъдеща Сирия няма да бъде преследвано или подлагано на сеч алауитското малцинство, от което е и президентът Асад, явно не би било работещо да се държи на президента докрай. Всъщност още тогава Путин сигнализираше, че не е склонен да персонализира решенията на конфликтите и хода на историята. И че може да покаже картон на Асад, ако прецени, че той наистина затлачва политическото регулиране на конфликта. Както, впрочем се и случи.
Но Асад явно не искаше да види всичко това или пък го виждаше, но смяташе да подхване своя игра и да превърне Русия в заложник на властническите си мераци - какво и да струва това на Сирия, на Русия и на региона като цяло. Той доста примитивно бе решил, че щом Русия се намесва с оръжие в негова защита, той е като някакво геополитическо бижу или реликва, която тя ще носи до гроб. И доста лекомислено махна с ръка на твърденията, че конфликтът в Сирия няма военно решение, че военната операция в Сирия не е дългосрочна, че Русия не е СССР и няма да затъне като в Афганистан. А също на геополитическата конюнктура, която не е никак лесна за самата Русия.
В този смисъл конкретно в сегашната ситуация на конфликта Асад се показа като племенен водач, който няма как да сглоби един геополитически пъзел.
Разбира се, картонът е жълт и Русия няма да захвърли Асад в калта - това не е в характера на Путин. Най-вероятно в хода на преговорите руската страна ще се стреми да бъдат гарантирани някои от положенията на договорената вече рамка - правата на алауитската общност в бъдеща Сирия и гаранции за физическата сигурност и не преследване на самия Асад, семейството и най-близкото му обкръжение. Това, впрочем, няма да е толкова лесно, като се знае ожесточеността на сирийския конфликт. Но очевидно това е компромисът, който сирийската опозицията ще трябва да приеме, за да спре кръвопролитието и варварския джихадизъм и да спре разпада на страната, доколкото е възможно.
Някои наблюдатели твърдят, че войната срещу Башар Асад не бе справедлива. Но от 2011 година, когато започна конфликтът в Сирия, изтече много вода. И да подхождаш към разрешаването му единствено от позицията, че той е несправедлив и поради това оставането на власт трябва да ти се гарантира с цената на всичко, дори на още десетки, че и стотици хиляди човешки живота, вече не се връзва със справедливостта, човещината и разума. За жалост или не, но рулетката на историческия ход спира и на такъв извод.
----------------
Юри Михалков, ръководител на Международния отдел в Агенция БГНЕС.
