/Поглед.инфо/ Спречкването между депутатите Валентин Касабов и Волен Сидеров, което стигна до бутане, но не можа да стигне до бой, поставя сериозни въпроси.
От една страна, такова спречкване говори, че депутатите се вълнуват, а това е хубаво. Най-опасното нещо за бъдещето на една държава е депутатите й да станат безчувствени.
От друга страна обаче е много съществен въпросът за какво се бият депутатите. В нашия пресен случай става дума за обвинения в лобизъм. Обвинените се изнервят, дават груби изявления, обвинителите също се изнервят, започват да се бутат и боят е почти опечен. Тук на мен ми липсва широтата на мисленето. Като че ли конфликтът е по повод просто на лична далавера и не отразява фундаментални проблеми на обществото.
Прегледът на депутатските сбивания по света дава примери за далеч по-отговорни сблъсъци.
В Тайван например, през юли миналата година, депутатите се сбиха със столове защото не можаха да се разберат по бюджетни въпроси, засягащи развитието на инфраструктурата и мерките срещу наводненията. И става дума за сума от 12 млрд евро, а не за някакви 53 млн лева като в нашия случай! Сигурно тайванските избиратели са били горди, че депутатите им се бият по такива мащабни въпроси!
В Турция през януари, пак миналата година, депутатите се сбиха по повод на промените в Конституцията. А тези промени превръщаха парламентарната република в президентска. Всички знаем колко важни за развитието на една страна са механизмите на управлението. Вълнението по такъв въпрос също буди уважение и сбиването е абсолютно оправдано, дори необходимо.
В Украйна през септември, пак миналата година, бой доведе до нокаут и откъснат ръкав на сако. Той също се проведе по бюджетни теми. Да се биеш по бюджетни въпроси е израз на сериозно чувство на отговорност.
Е, има и дребнави случаи. Например в Уганда през септември, пак миналата година, се сбиха по повод на промени в конституцията, свързани с тавана на възрастта на кандидат – президентите. Тези поправки лишаваха от възможност да се кандидатира 73-годишният Йовери Мусевени, който е на власт от три десетилетия. От една страна, дребнаво е някак, твърде личностно, но авторитетът на боя все пак се поддържа от факта, че е свързан с Конституцията!
Връщам се към случаите, достойни за възхищение.
В Япония през септември 2015 г. стигнаха до физическа саморазправа по време на дебатите по новия закон за отбраната, който предвиждаше за първи път след Втората световна война японски военнослужещи да могат да участват в мисии зад граница. Това вече е супер достойно! Бият се на тема „война и мир“, на тема „достойнство на японския народ“! Мащабност, дори величие!
Примерите са стотици. Аз само подсказвам, че е необходимо изследване на депутатските побои, дори бутания и тяхната връзка с фундаменталните проблеми на народите.
А на мен много ми се иска в българския парламент да започнат да се бъхтят по въпроси на бюджета, на Конституцията, на данъчната система и най-вече по въпроса за доходите. Представяте ли се да се сбият нашите народни представители, защото едните предлагат да се увеличат пенсиите, а други – казват, че това не е възможно! А сега какво? Бутат се за“редник Киро“и евентуално за комисионните които ще вземе или няма да вземе някой лобист.
Призовавам към мащабност!
