/Поглед.инфо/ Признавам, че не съм фен на перуанския писател Марио Варгас Льоса, Нобелов лауреат за литература, който от години живее в Мадрид и се опитва да се изкачи на овакантено кресло в Испанската академия на науките на ГОЛЕМИТЕ имена с диря за поколенията през вековете. Сред интелектуалните среди в Латинска Америка перуанецът не се нарежда до колумбиеца Габриел Гарсия Маркес, нито до чилийския поет Пабло Неруда, Нобелови лауреати преди него. В изказа и в стила на Варгас прозира известна надменност и неистово желание да догони Маркес и Неруда във времето. Може би и Маркес, и Неруда са усетили това „латино“ перчене или неискреност и са станали от приятели – врагове. Различната им чувствителност и политическото им верую ги разделят приживе и разграничават по морал и по творчество.

В много произведения Варгас е имитатор, подражава на големи автори, за да го сравняват с тях. В желанието си да се изтъкне и покаже Варгас Льоса стига до изкушението да бъде актьор и главно действащо лице на 82години. /Нека припомня театъра „Бараката“ на Лорка/ В неговата пиеса“Разкази за чумата“ - адаптация по мотиви на „Декамерон“ на Бокачо, Марио Варгас Льоса играе главната роля в театър „Еспаньол“ в Мадрид, без да се интересува от впечатленията на зрителя. В адаптацията на великата творба перуанецът си позволява свободна интерпретация, без достоверност на образите с оригинала. Той раздробява истини, сменя монолози, прибавя и премахва герои и сравнява тероризма с чумата, а терористите превръща в действащи лица на сцената. Льоса преобразява театралната сцена във вила Палмиери, в градината, в която Бокачо се затваря с четиримата свои персонажи с илюзията да избягат и се спасят от чумата, вилняла във Флоренция през 1348г., преди да пламне в Европа. Объркана символика и странни образи от болни чумави в яки терористи. С подобна адаптация или пародия трудно нобелистът Варгас Льоса може да омае изисканата испанска публика, познаваща драматурзи от Лопе де Вега, Гарсия Лорка или Антонио Буеро Вальехо.

Варгас Льоса е автор на 17 романа. В един мадридски бар започва да пише „Градът и кучетата”(1963) – романът, с който започва т. нар. „бум“ на латиноамериканската литература, взривил представите на европейци и американци за съвременната проза. /Нека припомня, че Варгас взаимства и тук - “Еl coloquio de los perros”, “Беседа на кучетата”, М.Сервантес/ Със „Зелената къща”(1966), /Под влияние на “Сомнамбулен романс”,Ф.Г.Лорка”Зелена, любя те зелена. Зелен ветрец. Зелени клони...“./ където съчетава локалния колорит с универсалните човешки стойности, Варгас Льоса дава своя дан на “магическия реализъм”, който, преди да се превърне в мода, чрез сложна трактовка на мита съумява да даде художествен израз на културната идентичност на периферните за Европа народи. Но той е сред творците от тази група, който в „Литума в Андите”(1993) разглежда митичното мислене като пречка за прогреса. Варгас Льоса е неуморен пътешественик. Чрез романите му може да се начертае карта на света. Общата нишка, водеща стъпките на писателя през всички континенти, е търсенето на отговор за неосъществените социални идеали и провалените утопии на човечеството.

„ЗОВЪТ НА ПЛЕМЕТО“

Романистът - есеист Марио Варгас Льоса представи в Мадрид през март т.г. новата си книга - есе “Зовът на племето”, 311 страници, в която с много символика описва своето дълго политическо пътуване от марксизъм към либерализъм чрез произведенията на философите Карл Попър, Фридрих фон Хайек, Исая Бърлин и Ортега и Гасет. Писателят споделя, че през живота си са му казали всичко най-обидно, дори тогава, когато още като момче е мечтал наивно да замине за Париж и да стане писател. А когато става по-известен, също го ругаят критиците, защото вече не е “смелият млад Сартр“ /както го наричат неговите връстници, заради влечението му към Жан-Пол Сартр/, а „анти кубински агент“. В тези млади години се приемат много на сериозно обидите и подигравките. Един ден през 1990г., след като загубва президентската битка срещу Алберто Фухимори в опита си да бъде президент-либерал на Перу, споделил пред един журналист от Paris Review за едно преживяване с Пабло Неруда, когато в Лондон е бил на рожден ден на чилийския гигант. „Бяхме на палубата на яхта и аз му признах, че съм огорчен от една статия, която ме ядоса, защото ме нагрубяваха в нея и пишеше клюки и лъжи за мен. Тогава Пабло Неруда ми отговори мъдро:”Вече ставаш известен. Искам да знаеш това, което те очаква: колкото по-известен ставаш, толкова повече ще пишат за теб и ще те атакуват. За всяка похвала, ще получаваш две или три обиди. Аз имам едно чекмедже пълно с всякакви обиди, закани и проклятия, които съм получил и които един човек е способен да понесе. Не ми е спестено нищо: крадец, предател, престъпник, рогоносец и какво ли не - всичко! Като станеш известен, трябва да минеш през всичко това, като през чистилище...”. От тогава са минали години...

В политиката Варгас Льоса слага за начало в своето „пътуване“ от комунизъм и марксизъм към либерализъм, средата на 70-те години на миналия век, “случаят Падиля”/el caso Padilla/, който избухва в Куба. Кубинският писател Умберто Падиля /1932-2000/ през 1971г. изнася публична лекция в Съюза на писателите и цитира фрагменти от новата си книга „Провокациите“, изтълкувани, че са против Кубинската революция и правителството на Фидел Кастро. След лекцията Падиля е арестуван и вкаран в затвора, където остава 38 дни. Бива освободен благодарение на протести на известни интелектуалци като Октавио Пас, Жан-Пол Сартр, които протестират лично до Фидел Кастро. Варгас Льоса цитира този пример като преломен момент за него, когато скъсва с марксизма, с Кубинската революцията и обръща гръб на Фидел Кастро, заставайки до Аблерт Камю. Така Льоса се разделя с Жан Пол Сартр, Гарсия Маркес, Неруда... и се сбъдва пророчеството на Пабло Неруда - „не ме нарекоха покварен, но ме нарекоха предател-либерал“.
“Зовът на племето” е един отговор на Льоса на въпросите си на символична вечеря със седемте учители, които го посвещават и го привличат да повярва в либерализма. Варгас Льоса днес се чувства горд, че е приел вярата на Фолкнер, Борхес или Флобер. Той обяснява това свое духовно влияние от неговите „спасители“ - Адам Смит, Хосе Ортега и Гасет, Фридрих Аугуст фон Хайек, сър Карл Попър, Раймон Арон, сър Исая Бърлин и Жан Франсоа Ревел /Adam Smith, José Ortega y Gasset, Friedrich August von Hayek, sir Karl Popper, Raymond Aron, sir Isaiah Berlin y Jean François Revel/. С тези велики либерали той сега е на една маса. На трима от тях той дължи най-много ”политическите си възгледи”: Попър, Бърлин и Хайек. Бащата на модерната икономика, Адам Смит, Варгас го поставя в шотландската компания и си говори сам с него; на Ортега не му спестява нито една от чертите на трудния му характер, а с Хайек се среща точно, когато е раздвоен между либерализъм и марксизъм и маестрото го изненадва, говорейки му за Бакунин…

Може да не прилича, но есето е автобиографично, защото не е написано за идеите на своите 7 първоучители, а те са преплетени като неразделна част от неговия собствен политически живот. Варгас Льоса сякаш говори на свои приятели, с които в миналото е имал свади и спорове, както и обвинения. Например за Хайек, че е изпаднал под влиянието на Пиночет или на някои либерали, оставили думата либерализъм да попадне в ръцете само на икономистите. И цитира най-близкия до него Ортега и Гасет, който му разкрива величието и съмненията. На испанците им напомня, че „ако беше великият Ортега и Гасет англичанин, французин или германец щяха в негова памет и за неговите творби да се ходи по цветя и килими...“
Писателят не крие своето верую :„Не ме интересува дали ще ме обявят за „десен“ или „ляв“. Десен съм, защото подкрепям свободния пазар и частната инициатива. Ляв съм, защото защитавам браковете между хомосексуалисти и правото на аборт. Изпълнен съм с противоречия. Свободен съм да търся свободата, пренебрегвайки всички стереотипи.“

Самият Льоса за новото си есе: „На тази вечеря споря с всички. Освен това вече никой не може да ме нагруби като либерал. Това съм. Сега нагрубеният либерал пъчи гърди - либерал съм и какво?“ “Комунистите повече не можеха да ме обвиняват и обиждат, че съм либерал, имат 311 страници обяснения на самия мен, Варгас Льоса, за причините как е стигнал до либерализма с неговите седем учители.“

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели